Как ни вижда ЕС

Днес попаднах на тази статия в БиБиСи, където представят с какъв тип музика и телевизионни предавания се забавлява средностатистическия българин и румънец. Според автора на статията, българите се радват основно на чалгата - Азис, Румънеца и Енчев са най-известния рап дует (а аз си мислех, че те отдавна залязоха) и "Шоуто на Слави" е хитово тв. предаване (все още ли?). Споменати са разбира се още "Биг Брадър", "Сървайвър БГ" и "Сделка или не". Цитирана е и авторитетната журналистка от вестник "София Ехо", Магдалена Ран, която потвърждава изложените факти.

Не че няма доза истина във всичко това, но ми се струва, че нещата вече леко са се променили, а въпросния вестник за пръв път го чувам. Поразрових се в Интернет и намерих, че това е "вестник за чужденците в България".

Не знам защо, но малко се засегнах от тази статия.

Към Ирландия

След приятните и забързани от срещи с приятели дни в София и спокойните и изпълнени с тежки трапези дни в Силистра прекарани със семейството, дойде ред да се завърна по работните места. Наложи се да доплатя за 5 кг. свръх багаж (по 15 евро на килограм). Явно съм прекалил с виното и ракията, които се оказаха извън нормите. ;о) Полетът за Прага трябваше да излети в 15:20 българско време, но беше отложен с 20 минути и реално излетяхме към 16:00. Лора дойде да ме изпрати на летището и ми каза, че по пътя е слушала новините за отвлечен самолет на "Аерофлот" принудително кацнал в Прага. Това може би обясняваше закъснението, което мен не ме притесняваше, понеже така или иначе имах 3 часа до следващия си полет към Дъблин.

Кацнахме към 17:00 чешко време и Прага ни посрещна със сняг. Мотах се на Пражкото летище докато дойде време за полета. По нищо не личеше, че има кацнал отвлечен самолет. Нито имаше някакви засилени мерки за сигурност, нито пък се забелязваше засилено полицейско присъствие. Само дето и полета за Дъблин беше отложен от 19:15 за 19:35, а в последствие за 20:00. Интересно ми беше да гледам как изчистиха самолета от насъбралия се лед и сняг по крилата и тялото с едни крановидни пароструйки. Заради цялата тази операция излетяхме към 20:40 и кацнахме в Дъблин с час закъснение - 21:50 ирландско време. Добре, че си бях резервирал место в по-късния автобус от 23:00 (който всъщност тръгна в 23:30), а не в този от 22:00. Минах изненадващо бързо през митницата и докато стигна до лентата за багажа, куфарите тръгнаха и моят изскочи още в началото. Навън валеше познатия ситен ирландски дъждец и влачейки всичкия багаж, който бях помъкнал, след себе си вече към 22:15 се озовах в автобуса.

На летището се запознах с Илко - българин, който учи в Техническия университет в Голуей. Той имаше резервация за по-ранния автобус и съответно го изпусна, та се принуди да пътува с по-късния. Наложи се да си купи нов билет, понеже автобусите са на различни фирми и резервацията му не важеше за този. Правихме си компания до Атлон, където аз се разтоварих към 01:10 и го оставих да си продължи до крайната спирка. Прибрах си се в къщи, взех си един душ и се отдадох на заслужена почивка - дълбок сън.

"Добре дошли в България!"

Тръгнах от Атлон към Дъблин в 2:40 сутринта с автобус. Сангийт, колега индиец, също се прибираше същия ден, само че на него полета му беше в 6:00 сутринта, а моя в 7:15. По програма, автобуса трябваше да пристигне в 4:30 на летището в Дъблин и някак си през деня успяхме да го убедим да пътуваме заедно с автобуса, тъй като той се притесняваше, че ще пристигне твърде късно и ще си изпусне полета. Автобуса пристигна в 4:55, на летището имаше ОГРОМНА тълпа. Все пак аз до 5:30 успях да си чекирам багажа и да мина през митническа проверка, въпреки че опашката сигурно беше от над 200-300 души. Надявам се и той да е успял да си хване полета.

Аз имах достатъчно време да мина през безмитните магазини и да напазарувам уиски и бонбони, за колкото имаше останало място в куфара. По програма трябваше да кацна в Прага в 9:55, а да излетя за София в 11:00. Самолета обаче излетя с 30 минути закъснение и кацна в Прага точно в 11:00. Мислех, че съм го изпуснал, но изтичах до посочения терминал да проверя за всеки случай. Полета беше преместен за 11:40 и успях да се кача без проблем. Когато отидох, всъщност, тъкмо бяха за почнали качването, а по-късно разбрах, че в даден момент по-рано полета е бил в статус "спрян" (suspended), т.е. не е било сигурно дали въобще ще излети. След като се качихме в самолета, пилота обяви, че ще кацнем в Пловдив, поради мъгла в София. Въпреки това ни обясниха, че ще има автобуси, които ще ни превозят до София. До тук нищо не предвещаваше какво ни очаква в милата родина.

Кацнахме в Пловдив в 15:15. Извървяхме пътя от самолета до сградата на летището и зачакахме на митницата. Нека уточня, че летището в Пловдив не се използва активно за граждански полети, още по-малко за международни, има 4 митнически гишета, от които само 3 работеха и 1 лента за багаж. Гишетата бяха с пропускливост около човек на 2 минути. Предполагам нарочно забавяха там хората, тъй като в залата за багажа вече имаше значителна тълпа. Успях да мина през митница след около 40-50 минути и зачаках багажа. Странното беше, че по лентата нямаше никакъв багаж и беше спряна. След може би около 30 минути, съпроводена с бурни аплодисменти, лентата се завъртя и първия куфар се появи. Преди нашия самолет бяха кацнали още два или три полета, така че куфарите от нашия полет се появиха някъде може би след около час. Грабнахме си ги щастливи и се насочихме към автобусите. Само дето се оказа, че автобуси няма. Пред летището имаше 4 автобуса, с бележка "Malev" на тях, които категорично отказваха да вземат пътници от други полети. Същото беше и с един автобус с надпис "Аерофлот". Отидох на гишето да питам какво става и ми казаха, че чехите въобще не се поръчали автобуси за пътниците от полета си. А ще има ли въобще някакви автобуси? - Ще се обадят да проверят. Питах след малко за някаква нова информация - казаха, че автобусите били тръгнали, след като ние сме излетели, но защо още ги нямало не е ясно. Да са се загубили в мъглата - не вярвам. Трудно можеш да се отклониш в грешния път по магистрала. Аз обаче съм тъп и упорит и след малко отивам и питам пак. Новината беше, че автобусите били тръгнали след като сме били кацнали и трябвало скоро да дойдат. Добре ама вече бяха минали повече от два часа от както кацнахме... Дадох си сметка, че е безсмислено да търся разумно обяснение на нещата, които стават в България и реших да не си задавам повече подобни въпроси. Вече изгубих и представа за времето и не ме интересуваше колко е часа. На гишето имаше само две девойки, а от време на време един момък идваше да ги информира за статуса на разтоварването на полетите. Та тези две девойки, горките, що овиквания и скандали изтърпяха от някои от останалите пътници - не е истина. Не знам как успяха да запазят спокойстиве и да не отговорят със същата нервност или пък да сринат безпомощно в плач.

В един момент започнаха да пристигат автобуси от София с пътници, за полети които бяха преместени да излетят от Пловдив. Излязохме да питаме шофьорите от кои полети ще връщат пътници до София. Получихме неочакван, но не и учудващ отговор - "Никой не ни е казал, че трябва да връщаме пътници. Няма да връщаме никой". Автобуси продължаваха да пристигат и се започна едно ходене от един на друг, да разберем кой ще ни вземе. За щастие попаднахме на един, който каза че ще вози пътници от чешките авиолинии та си сложихме куфарите в багажното и се качихме. После някой спомена, че вече нямало значение, кой с кой полет идва и автобусите качвали на ред. Нашия обаче, необяснимо защо тръгна с 5-6 празни места. Сега си спомням, че багажното беше пълно до горе с куфари и може би не е имало място ... Все пак се прибрах в бившата квартира към 22:00 (може би), вече озверял от глад. Добре, че магазина на близо работеше и си купих готова вечеря.

Бих могъл да оправдая целия този хаос с липсата на организация и пълната липса на адекватна информация ако това беше в първите дни от падането на мъглата, но тя е тук сигурно вече от две седмици... Не очаквам и някой да излезе и да поеме отговорност за случващото се. А се пишем вече за европейска държава.

Коледни партита

Фирмените коледни партита нямат край. Миналият четвъртък бяхме на италиански ресторант. Много добра кухня. За съжаление така и не успях да си изям пицата - беше много голяма. За сметка на това успях да засегна шефа. Поради липса на ракия, си поръчах водка и съответно салата. Обаче никой друг не си поръча нищо за хапване с питието преди основното ястие и излезе като неуважение от моя страна към останалите. Трябваше да обяснявам, че ние в България обикновено хапваме салата в паралел с твърдия алкохол. Много колеги го възприеха, но не и шефа. Макар, че по-скоро ме поднасяше. След основното ястие, колегите се отвориха на шотове. Имаше два вида - лимонен ликьор и грапа. Аз опитах и от двата - по два пъти. Грапата, както разбрах в последствие, си е чиста гроздова ракия. Де да знаех предварително ... нямаше да си губя времето с водките ...

След ресторанта се замъкнахме в "Гъртис" - приятна ирландска кръчма. На мен ми беше тежко от всичкото това ядене и се разминах само с едно "Блъди Мери". По някое време (към 0:30) реших да си тръгна, да си поспя малко, преди следващия работен ден. Колежките обаче ме възпряхя - "Никъде няма да ходиш! Сега отиваме в 'Карма' ". Не можах да откажа. В крайна сметка се прибрах към 3:00 сутринта и изкарах много сънлив работен ден след това.

Този четвъртък (вече вчера) бяхме на поредното парти. Този път наистина ми хареса. Някакви младежи свириха здрав рок и аз май бях единствения, който се кефеше на музиката. Останалите си стояха и си говореха кротко. Една колежка ми обърна внимание на факта, как всички са се скупчили около бара и стоят прави, докато всички маси в останалата част на заведението стоят празни, въпреки предоставените удобни столове и фотьойли. Аз и казах, че в България е точно обратното - никъде по масите няма да може да намери място, а на бара почти винаги ще има. Колегата германец се съгласи с мен и потвърди, че при тях е както и у нас.

Този път успях да се измъкна по рано (към 1:00) и докато си вземах "Чао" с колегите, отбивайки предложенията за продължение в 'Карма', се оказа, че почти всички утре са си взели почивен ден, та си пожелахме весело изкарване на празниците. Хареса ми пожеланието на Лиъм, който ми каза "Нека всички твои питиета, са твърд алкохол!".

Фалшиви паспорти

Току що гледах по, небезизвестното в България, предаване "Панорама" на БиБиСи филм за това, колко е лесно да се сдобиеш с фалшив паспорт за страна от ЕС. С "агент под прикритие", жена от Узбекистан (мисля), която има британско гражданство, тръгнаха из Европа да търсят дилъри на фалшиви паспорти. Целта беше да се сдобият с паспорти от всичките 25 страни, членки на ЕС. Нещата що годе вървяха по план, тук-таме я мотаха повече от обещаното, с уговорката "Утре ще е готов", но в крайна сметка й даваха все някакъв. Така успяха да съберат паспорти от 20 страни. Последните 5 решиха да търсят в България. Та нали се славим като най-добрите фалшификатори. Голяма грешка!!! Направиха уговорката и уж когато паспортите бяха готови, определиха й среща нейде в крайните квартали на София. Казаха й, на жената, да влезе в някаква телефонна будка и там ще намери пакета, обаче да не го отваря. Тя разбира се го отвори и се оказа пълен с хартии. Опита се да се измъкне без да я види дилъра, но не успя. Той съответно разбра, че тя е отворила пакета, извади нож и й взе парите...
После се сърдим, защо не ни искат в ЕС. Като предлагаш нещо, поне свърши работата, а не обирай хората. На другите места, колкото и лоши и неизползваеми да бяха паспортите, поне й даваха нещо и не я заплашваха с нож.
В крайна сметка с два от паспортите успя да премине в Обединеното Кралство - един нов, издаден с нейна снимка и един краден, с подменена снимка. От всички преживелици най-разстроена си тръгна от България.

На парти по ирландски

В сряда бях на фирмен купон в един от баровете тук. Имаше доста хора и беше весело, само дето е трудно да си в ритъм с тяхното пиене, а е проява на неуважение да откажеш почерпка. На следващия ден всички, които бяхме на купона не се чувствахме в най-добра форма за работа. С Томи, който е от офиса във Финландия и е тук на разменни начала, се шегувахме, че първоначално плана е бил да пием само "по две бири" ... после се е променил на "по две бири на всяко място което идем", докато в крайна сметка се стигне до компромиса "само по две бири в един и същ момент".

Да обясня сега защо става така. Ирланците пият много и бързо. Практиката обикновено е всеки от компанията черпи останалите по един рунд. Добре, обаче аз не пия толкова бързо и се озововам със втора халба пред мен още преди да съм изпил първата. Това бързо се наваксва, докато не видиш следващата пред себе си едва на половината на предната. Така се стига до момента, в който се оказваш с втора халба в ръка в момента в който тъкмо си отпил първата глътка от първата ...

А! Като финал на вечта ходихме на дискотека - там май успях да удържа само на 2 бири ...

П.П: Да не пропусна да отбележа, че преди да идем в бара с колегите седнахме да пием по бира в един пъб. И другия четвъртък имаме ново събиране - този път само с отдела.

Удобства

Колко много неща вече могат да се извършат по телефона. Първо - смених си адреса в канадската банка и вече ще си получавам извлеченията от сметките в Ирландия. Телефонното банкиране не е нещо ново и е достъпно отдавна. Днес обаче, се обадих в тукашната библиотека. Исках да си удължа срока за връщане на книгата, която бях взел и попитах дали трябва да я нося със себе си като ида. Отговориха ми, че не е нужно да ходя и могат да извършат това по телефона - нужно им бе само името ми. Не че щеше да е голямо разхарване - библиотеката е на пет минути от нас, но ... Да живее мързела - двигател на прогреса!

На дискотека в Ирландия

Две вечери под ред инспектирам едно от малкото места за забавление в Атлон - дискотека "Карма". Като кратко обобщение мога да споделя, че в дискотеките в Ирландия:

• входа е между 5 и 8 евро (или 'еуро', както е модерно да се казва)
• има допълнително 'гардероб' 1.5 евро, но не е задължително да се ползва
• не разбират като им казвам "Блъди Мери", за това си поръчвам водка с доматен сок
• разбират без проблем, като си поръчвам "Гинес"
• не е запушено от цигарен дим и се диша свободно - благодат
• музиката е добра, хората са отворени
• срещат се и симпатични девойки
• охраната реагира бързо, когато се наложи
• в 2:30 спират музиката и светват лампите
• настава огромна опашка за гардероба, в последствие

В заключение: тук на село не е чак толкова скучно.

Радост в къщи

Вече имам интернет в къщи. Чувствам се свободен. Успях да кача и малко снимки от Атлон ето тук. Може да намерите връзки към албумите в секцията в ляво. Скоро ще ги обновя с повечето снимки, които съм публикувал в Интернет.

Вси Светии ... против мен

Честит ден на Вси Светии!

По този случай днес в стола цялото меню беше съставено в този дух. Имаше ястия от вида на "Измъчвана шунка", "Вещерска отвара" и др. подобни, които вече не помня. Аз пък успях да си залея ръката с гореща супа. За щастие само показалеца ми пострада и в скоро време очаквам кожата на втората фаланга отгоре да се обели. На касата осъзнах, че съм си забравил портфейла и нямах пари да си платя храната. Разбрахме се с касиерката да платя утре. Всичко това обаче не ми попречи да си довърша обяда, след който помолих един клега да ме закара до в къщи, за де си намажа пръста с "Дефламол". Доста голям мехур се получи в последствие, напълно в духа на празника.

Обадих се до телефонната компания, да видя какво става с поръчката ми за Интернет. Казаха ми, че още не е обработена, вече втора седмица става, и ще трябва да чакам още поне седмица. Писна ми. Една заявка не са ми обработили до сега както трябва.

А пък шефа ме назначи да поема дежурството за седмицата, по спешност. Въобще ... страшен ден.

Спорт

Ето ме отново в мрежата с ново "лице". След като си смених местоработата и местоживеенето, реших че е редно това да се почувства и в блога.

Все още нямам нормален интернет в къщи и използвам дайлъп. Ще видим, колко ще е сметката за телефона като дойде. Надявам се да не ми побелеят косите. Като пристигне ADSL модема и ми активират интернет акаунта, може да разкажа как изминаха дните след сбогуването с Канада и пристигането в Ирландия.

Иначе, вчера и днес се отдадох на спорта. Преди две седмици си купих колело и вчера ходих до спортния център с него да видя как е басеина. Съблекалните са добре - чисти, имат си шкафчета с ключ, който е на верижка, която си връзваш на крака или ръката (където ти е удобно). За да сработи ключалката трябва да пуснеш 1 евро, което после ти се връща. Така и не разбрах, какъв е смисъла от това ключалката да работи с монети, които после ти се връщат. Басеина е чист, но за съжаление пускат само 2 коридора, през уикенда, за плуване. В останалото пространство се плацикат родители с деца. Неприятното е, че в единия край дълбочината е само 1.10м, докато в другия си е приемливите 2.6м, но това се преживява.

Днес минах към 10-15 км с колелото. Ходих до едно място за пикник от където има наблюдателна точка към близкото езеро. Може би ако времето беше слънчево гледката щеше да е много по впечатляваща. Останах леко разочарован. В някой от следващите почивни дни смятам да подходя от друга страна към езерото, да видя от там как е гледката.

След 6 бири и 2 шота

Опитах се днес да изкарам бившите колеги на по бир след работа. Едно, че почти никой нямаше в офиса, друго че почти никой не се отзова. Само Хулио беше най сериозен, та с него се забихме в близкия бар и започнахме на бири и билярд. Установих, че билярда ми се отдава повече след поне 2 бири. Въпреки всичко май загубих и 3-те игри, които играхме. По едно време към нас се присъедини и Деси и покрай сладката приказка бирите започнаха да набъбват. След като свърши времето на евтините бири в кръчмата (между 16:30 и 18:30 ти дават две бири на цената на една), с Деси се отправихме към един "ирландски пъб". Пиша го в кавички, защото само името му и до някъде интериора, наподобяваше на такъв. В менюто, имаше доста повече вида шотове, отколкото бири. След грешката да продължим на бира, се ориентирахме към шотовете, но не се отнесохме достатъчно, тъй като тя все пак е на работа утре.

Аз пък утре летя към Ирландско. Багажа ми е почти опакован. Част от него ще пратя утре по пощата, като се надявам да си го получа на отсрещната страна. Също утре, ще си продам и мебелите, а там ще си купя други (може би). Някои работи ще харижа на Светла и Милен, тъй като така и не се намери купувач за тях, а не мога да си ги ползвам в Ирландия заради нестандартното електричество, което ползват в Северна америка.

Очаква ме едно приключение на ирландската митница. На визата ми пише, че мога да работя в Ирландия от 28-ми Август, но не пише изрично кога мога да вляза в страната. Надявам се да ме пуснат като кацна на 26-ти. Най-много да се наложи да спя на някоя пейка на летището две вечери.

Е, довиждане Монтреал (и Канада). Може би ще се видм пак, в някоя командировка. Имахме своите добри и лоши моменти, радости и тревоги и надявам се запазваме добри чувства един към друг. До скоро!

Работна виза

Най-накрая си получих работната виза и вече започвам да организирам пренасянето си в Ирландия. Отивам в едно малко, тихо и спокойно селеце да ... гледам овци.

Бадминтон

Никак не е препоръчително да играете бадминтон дълго време, освен ако нямате предварителна подготовка. Вчера решихме да използваме хубавото време и да идем в един парк да помятаме перцето за федербал. След около два-три часа игра (с малки почивки) резултата днес е болки в дясното рамо и плешка. По едно време даже започнах да играя с лявата ръка, понеже започнах да усещам умора в дясната и мога да кажа, че бях почти толкова добър с лявата, колкото и с дясната, за мое голямо учудване. Въпреки това, не трябва да се прекалява.

Екскурзия до Ниагарския водопад

Пътуването започна във Вторник, в 7 сутринта, като за целта трябваше да стана в 5, а си бях легнал в 12. Не можах веднага да заспя и сигурно съм заспал към 2 сутринта. По пътя обаче успях да дремна малко - явно съм бил доста изморен, понеже по принцип не мога да заспя в автобус. А и книжката, която си взех за четене по пътя, си изигра ролята на приспивателно. Приблизително на всеки 2 часа спирахме за кратки почивки. Първата по-продължителна почивка беше в Кингстън. Малко градче, което е било втората столица на Канада (Отава е третата), макар и само за 5 години. В него има военна база и 5 затвора. През реката се вижда американския бряг, а по крайбрежието има останали укрепления, които англичаните навремето са строили, за да се защитават от американците. Друго интересно, около него няма. След около 2 часа губене на време се отправихме към Торонто.

Разходиха ни с автобуса из центъра на Торонто, като екскурзоводката обясняваше от ляво виждате това, отдясно виждате онова, дрън, дрън, дрън ... и основно на френски. Странното за мен (и в известен смисъл дразнещо) беше, че екскурзията си беше обявена "на френски". Бях питал предварително дали имат друга "на английски" и ми казаха, че нямат. Просто нямах избор. Екскурзоводката обаче, говореше без проблем английски и испански, но рядко дублираше всичко, което казваше на френски. Вярно, че бях единствения, който говори и разбира "само английски", но имаше и едно семейство испанци, които също не говореха френски. Редно беше, според мен, да води екскурзията на 3 езика, като проява на уважение. Но се убедих, че езици трябва да се учат и знаят. Като пример ще дам една испанка, която също като мен пътуваше сама, но говореше само френски и испански. Не можахме да си поговорим въобще. Беше леко пухкаво момичето, но в сравнение с нея, Саманта Фокс ряпа да яде ...

Та за Торонто. Около 2 часа отново за почивка. Голяма част от групата отидоха да се качат на кулата, която все още се води най-високата сграда в света (553 м.). Аз вече се бях качвал и се пошматках малко из улицата с ресторантите и седнах да похапна.

След целодневно пътуване към 22:00 пристигнахме в Ниагара (така се казва градчето до водопада) и се настанихме в хотела. Аз си хвърлих багажа и излязох да видя и снимам осветения вечерта водопад. Градчето е малко и от хотела, в който бяхме до водопада се стига за 5-10 минути пеша. Снимките ще видите тук, а малко повече информация за водопада на български тук.

На следващия ден в 9:30 сутринта се качихме на корабче, което ни заведе да погледнем водопада от близо. Не успях да направя много снимки от него, тъй като рискувах да си намокря фотоапарата. Въпреки найлоните, които ни дадоха, наречени дъждобрани, доста се поизмокрихме, както си личи и на тази снимка, но преживяването беше вълнуващо. Цялата разходка трая около 30-40 минути и по програма следваше разходка до някакво китно градче наречено "Ниагара на езерото" или посещение до увеселителния парк Марийнленд. Аз избрах да посетя парка (снимки). Там успях да се намокря целия, благодарение на този кит и едвам успях да си опазя камерата. Имах чувството, че изляха върху мен бидон с вода. Трябваше да постоя 15-20 минути с гръб към слънцето и да гледам някаква глупава въртележка докато изсъхна поне малко. Имах също възможността да погаля и да хвърля 3-4 рибки в устата на една белуга. Разочаровах се от увеселителното скоростно влакче, въпреки че го водят най-голямото в света. Преди 2 години, когато се качих на това в Порта Вентура, край Барселона, преживяването беше доста по-екстремно. Истински вълнуваща беше кулата за свободно падане - пак най-високата в света (137.2 м.), като преди да те пуснат на свободно падане, те засилват нагоре и надолу с 96 км/ч. Нямах достатъчно време да се пусна втори път. Ето тук кратко клипче да добиете приблизително представа за какво говоря.

След като се прибрах до града се разходих отново до водопада, за да направя малко дневни снимки от парка срещу него и да се спусна до терасата в близост до водопада, от която има тунели, които водят зад него.

На следващия ден, на път за в къщи, се отбихме до 1000-та острова. Това е една местност по реката, на границата със щатите, която има към 1100 острова с къщички. Един вид богаташки квартал на вода.

Happy Sysadmin Appreciation Day

Честит ден на системния администратор на всички, които са или пък се чувстват като такива! Група образи, може би в известна степен системни администратори, са написали песничка по случай празника. Също така представят и работата на хората от интернет поддръжката. Забавлявайте се!

Късмет или кърък

Преследва ме някаква особена карма да имам проблеми с куриерските доставки. Най-вече с важните такива, които очаквам.

Започна се още с поръчката на OpenBSD 3.8 в края на миналата година. Не знам къде са я носили тази пратка, но там където са я занесли са я отказали и пощите са я върнали обратно на изпращача. А аз дори и не успях да я помириша, да не говорим въобще да я зърна. След размяна на куп имейли с фирмата изпращач и разговори с пощите, и след като пратката си пропътува пътя обратно от където бе тръгнала и пак отново към мен успях да си я получа.

След това случката с доставката на лаптопа. Номера на улицата беше сбъркан, за щастие с несъществуващ такъв (тук номерата обикновено не нарастват с единица) и трябваше да ходя да си вземам сам доставката. За щастие успях да убедя чиновничката там, че аз съм този за който е тази доставка, въпреки че адреса не съвпадаше точно с този на фактурата, която трябваше да занеса.

След това беше поканата, която чаках от Ирландия за да мога да си подам документите за виза и да ида на интервю. Там пък пощенската кутия беше сбъркана и комшията, в която кутия бяха пуснали писмото просто го е извадил и оставил отгоре върху всички кутии (тук такава е практиката). Имах късмета да го видя и да си го прибера преди да са минали пощальоните и да са го запратили обратно до изпращача.

Последната драма е от днес, с договора ми за работа. Изпратих им предварително новия адрес, на който да ми го изпратят. Те обаче са го засилили към стария. В понеделник куриерите са звънели на стария адрес, не са намерили никой и са оставили бележка, че ще дойдат във вторник пак. Във вторник пак са идвали, отново не са намерили никой и този път са залепили бележката на самата пощенска кутия. Питам се защо обаче не са звъннали на посочения телефон да ме уведомят, че идват. Както и да е, отново имах късмета да видя бележката и да си я взема. Оказа се обаче, че това е бил последния опит за доставка и днес рано сутринта трябваше да търча на края на града в някаква индустриална зона да си взема пратката.

Питам се какво ли ме чака още ...

Работа насам ... работа натам ...

Дългата ми канадска ваканция скоро ще свърши и ще се започва отново работа. След разразилата се в последните седмици война в близкия изток, твърдо бях решен да откажа предложението за Израел. Говорих с агента за работата в Калифорния и той ми каза, че скоро няма изгледи да започне проекта и ако имам друго предложение да го приема. Е, миналия петък ме събудиха с предложение, което приех и скоро ще се стягам за Атлон, Ирландия.

Тази сутрин пък, ме събудиха (в 7 сутринта ... хора съобразявайте се с часовата разлика, моля) с още 2 предложения, вече малко позакъснели. Агенцията, с офертата за Израел, сега ме оферира за Румъния, а някаква друга агенция ми предложи Индонезия. И двете биха ме съблазнили, ако не бяха твърде закъснели. Къде ли щях да ида ако не ме влечеше така Ирландия ...?

На лов за китове

В Събота тръгнахме с Деси за Тадусак да гледаме китове. Пътьом се отбихме за почивка през Квебек Сити и се разходихме из стария град. Ето тук може да видите малко снимки. На изхода от града видяхме един малък водопад. И така пътувахме, пътя ни се виеше покрай реката и ние се наслаждавахме на гледките докато не стигнахме отсрещния бряг на Тадусак, в устата на фиорда. За да преминем на отсрещния бряг трябваше да използваме един ферибот, който върви на всеки 10-15 минути денонощно и на всичко отгоре е безплатен.

Тадусак е малко градче от селски тип (около 850 жители) на около 500 км североизточно от Монтреал. Намира се на входа на един фиорд и може би там е началото на устието на реката Сен Лоран, която се влива в Атлантическия океан. В устието се смесват сладката и солена вода и явно има много планктон, който привлича китовете. Та от градчето има турове с надуваеми моторни лодки (така наречените Зодиак) и корабчета навътре в реката за наблюдение на китовете. Решихме в Неделя сутрин да вземем първия тур с корабче. Като станахме беше доста облачно, но не се отказахме - и не сгрешихме. Докато навлезем в зоните където обикновено се навъртат китовете небето се проясни и изпече слънце. За съжаление, никой от китовете не беше достатъчно игрив за да скача над водата и се виждаха само гърбовете с перката, когато излизаха да дишат. Първия кит, който видяхме още доста близо до устата на фиорда беше една белуга. Казаха, че те дори влизали и навътре във фиорда, но до там така и не ходихме за да видим още от този вид. По нататък срещнахме още четири вида китове, като най-голям и най-игрив беше Гърбавия кит (Humpback whale), който си показваше опашката докато се гмуркаше за да търси храна. Казаха, че точно този кит, който видяхме идва всяка година в залива и хората са го кръстили "Тик-так-тоу".

След като тура свърши, хапнахме и се поразходихме из градчето. Видяхме един параклис, забележителното на който е, че е направен изцяло от дърво. Разходихме се още малко и тъй като не измислихме нищо друго приятно за вършене, решихме да се разходим още веднъж до китовете, но този път с лодка. Притеснително беше, че започна да се стеле мъгла, но нас не може да ни изплаши. Екипираха ни добре (т.е. пекохме се в собствен сос) и потеглихме. Видяхме по-малко китове в сравнение с тура от корабчето, но за сметка на това ги гледахме от доста по-близо. А въщането беше и леко екстремно. Трябваше да тръгнем на обратно малко по-рано от предвиденото, защото от брега се обадиха, че се задава буря. Дъжда ни завари още по средата на пътя и от скоростта здраво ни блъскаше в лицата докато стигнем брега. А когато пресякохме дирята на едно корабче, което също пътуваше към брега, лодката така подкочи, че всички останахме във въздуха за момент и след това се изтърсихме в нея. Имам подозрението, че капитана го направи нарочно, за да ни създаде малко екстремни усещания.

Стигнахме благополучно брега, но се оказа, че на кея няма автобусчета, които да ни хвърлят до хотела и тръгнахме под все още лекия дъждец (и без това бяхме леко мокри) пеша. По средата на пътя, ни срещна с колата си собственичката на хотела (бяхме отседнали в малко семейно хотелче) и въпреки, че се беше запътила на някъде по работа в обратна посока, ни предложи да ни закара. Ние разбира се с радост приехме. Останахме очаровани от жеста.

В Понеделник тръгнахме обратно към Монтреал, пак през Квебек сити. Отбихме се там на пазарчето в центъра от където си купих пушена рибка ... ммммм.

Ето и връзка към всички снимки от кито-наблюдението. Хванал съм няколко последователности в момента, в който кита с гмурка.

Котки

Тази вечер бях на бродуейския мюзикъл "Котки". Правят световно турне по случай 25 годишнината от първото представление. Тези 25 години явно са много и вече почти всички са го гледали, защото залата беше полу-празна. Даже една групичка пред нас не се върнаха в залата за второто действие. Или пък са закъснели и са седнали някъде назад. Та за мюзикъла ...
На мен ми хареса. Започна, като част от артистите се появиха от пътеките покрай седалките. По време на спектакъла имаше много контакт с публиката. Един от "котараците", който го раздаваше плейбоя в групата, слезе от сцената и потанцува с една дама от първия ред. Малко по късно, при един от танците, когато се озова пак пред нея и направи знак за телефон с ръка и каза с устни "Обади ми се."
Пускаха също и много сценична пушилка и гирлянди, част от които паднаха и върху мен. Въобще беше забавно, като изключим малкото технически гафове с микрофоните на актьорите, при един от които пропуснахме цяла солова партия. Деси и Дора казаха, че като танцьори не са достатъчно добри. Аз не разбирам достатъчно, но забелязах как една бяла "котка" доста усилия положи да се задържи на един крак ... трудно й беше да пази равновесие и да пее в същото време. Аз обаче останах доволен.

Оранжевия диван

"Оранжевия диван" е клуб в Монтреал. Тази вечер (всъщност вече вчера) имаше представление една българска певица - Влада Томова. По време на джаз фестивала, участва като гост певица на Любо Александров и на "Болкан Бийт Бокс". Та за това, като разбрах, че ще пее соло и в клуб, реших да я чуя. Беше страхотно изпълнение. Пее джаз, с балкански фолклорни мотиви. Отзад й свиреха Любо Александров с неговия барабанист и още двама младежи съответно на акордеон и контрабас, които не познавам. Този път и Любо се представи в съвсем друга светлина. Явно може да свири добре и джаз, освен циганско.

След Влада свириха едни интересни млади рокаджии, на които водещият им инструмент беше ... устна хармоника. Интересно звучи рок/метъл/пънк/... със сола на устна хармоника. За съжаление им забравих името, а и не останах да ги изслушам до край.

Международен Джаз Фестивал в Монтреал

Между 29 Юни и 9 Юли в Монтреал се проведе Международен Джаз Фестивал. Знайни и незнайни групи и изпълнители се изявяваха на платени и безплатни концерти по сцените, залите и клубовете около Площада на Изкуствата в Монтреал. Вниманието ми бе насочено основно към безплатните сцени. Имаше достатъчно интересни групи и изпълнители. Една от първите, които видях е "Гаджи-Гаджо" (на снимката долу).
Местна група, която свири унгарско-циганска и балканска музика. За съжаление не можах да изгледам цял техен концерт. От няколкото представления, които имаха по време на фестивала, поради едни или други причини успявах да хвана само края. Хората свириха доста добре и професионално. За разлика от една друга група - JTADI, която се опитваше да свири подобна музика, но бяха доста по-зле. Парчетата на JTADI, като изпълнение и сложност, бяха все едно свирят ученици от 3-та година в класа по инструмент. Все пак може да ги похвалим за смелостта и участието.


На фестивала имаше и българско участие (на снимката горе) в лицето на Любо Александров - "Каба хоро". Идеята му е да свири джаз, с балкански фолклорни мотиви и добре започна с първите 2-3 парчета. За съжаление после заложи повече основно на циганските ритми и джаза се поизгуби, но пък публиката се кефеше на ритмите. Залага повече на цигнанските изпълнения, отколкото на джаза, за съжаление. Слушал съм го и по клубовете в Монтреал - същия репертоар.

Други изпълнители, които си заслужава да се отбележат са "Болкан Бийт Бокс". Израелска група, която свири денс, хип-хоп, рап и др. в бесен ритъм и с балкански мотиви. Направиха невероятно шоу, въпреки прекъсването от около 20 минути поради технически проблеми, за които не бяха виновни те, а звуковите техници на фестивала. За сметка на това концерта продължи по-дълго и след това направиха още 2 парчета на бис.

Едни от ориенталските изпълнители бяха "Нияз" от Иран. Свиреха обработен ирански фолклор. Доста интересно звучеше. Трябва да отдадем заслуженото и на добрата вокалистка.

От китарните джазмени много ми хареса Левон Ичканян. Свири ритмични и мелодични парчета с арменски фолклорни мотиви.

Другия китарист, който ми хареса е Джон Йоргенсон. Също така ритмичен и мелодичен.

Испански ритми слушах в представление на Ампараноя. Имаха няколко концерта и по стечение на обстоятелствата бях на три от тях, като всеки беше с нещо различен от останалите. Групата свири доста отдавна и има вече няколко албума зад гърба си, което им помага да разнообразят концертите си.

Преместване

Договора ми за наем изтече, но след като реших да остана още месец тук със собственика се разбрахме да ми даде друг апартамент в същия блок. В Монтреал имат традицията да сключват договорите за наем от 1 Юли до 1 Юли следващата година и всяка година на 1 Юли настава едно повсеместно местене - пълен ужас. Още по-голям ужас беше новата квартира в която се нанесох. Преди това десет години там са живели някакво семейство от Шри Ланка, които явно живеят като нашите цигани от гетата - пълна мизерия. За тези десет години нищо в жилището не е чистено или забърсано поне веднъж. Собственика беше решил да обновява апартаментите, така че си стоварих багажа в едната стая, покрих го с едни найлони и оставих майсторите да действат. Боядисаха стените, таваните и почти всичко дървено, което намериха и което може да се боядиса в бяло. Започнаха обаче от стария апартамент (там нямаше много за боядисване, но трябваше да минат всичко, така или иначе). По едно време се преместиха в новия и боядисаха едната стая. След като поизсъхна там боята си преместих по-голямата част от багажа в нея и оставих леглото и багажа върху него в другата. Отидох да си взема душ в стария апартамент (добре, че новите квартиранти там щяха да се нанасят чак във вторник на 4 Юли) след като приключиха с боядисването там и заминах на купон, като оставих майсторите да си боядисват в новия.

Прибрах се към 6 сутринта, минах да видя как е новата квартира и понеже нищо не беше направено в стаята където ми беше леглото, а щяха да дойдат пак в 8 сутринта, се качих обратно в старата квартира, легнах на един изоставен диван и заспах. Събудих се към обяд в Неделя на 2 Юли и цял ден се мотах там докато приключат с боядисването - към 11 вечерта. Преместих си матрака в стаята боядисана предния ден и спах там. На сутринта ме събудиха рано-рано, още преди 7:30. Собственика докара майсторите които ще инсталират нова вана. Хубаво обаче, не знам как са вземали мерките преди това, ваната която носеха се оказа не по мярка и само облицоваха стените в нишата на ваната. Ваната май ще остане за следващата седмица. По обед пък, щяха да идват майстори да циклят и лакират паркета. Разбрах, че няма да мога да спя довечера там и понеже дивана от старата квартира беше изхвърлен, а и не се знаеше колко рано ще се нанесат там новите квартиранти, се наложи да си търся място за вечерта. Разбрах се с Милен и Светла да преспя у тях за вечерта. Срещнах се с тях на джаз фестивала (за него ще разказвам после), където откарахме до полунощ и след като изгледахме Flightplan с Джоди Фостър отлепихме до обяд във Вторник. Имахме покана от Диляна (домакинята на съботния купон) да идем да гледаме мача (Германия-Италия) у тях и точно успяхме да се класираме за началото.

След мача се прибрах да погледна как вървят нещата с квартирата - подовете изглеждат идеално, само дето смърди на лак та се не трае. Отворих прозорците да се проветрява, а Деси прояви гостоприемство да ме подслони за тази нощ. Рано-рано сутринта ми звъннаха от кабелната, че ме чакат пред нас, понеже имах уговорен час за преместване. Хубаво ама аз си мислех че ще дойдат след 9 сутринта, а те цъфнали там към 8:30. Естествено отказаха да ме изчакат. Обадих се по-късно във фирмата и обещаха да пратят техника пак следобед. Този път го засякох и вече си имам стария Интернет в новата квартира.

Чакам в Неделя да дойдат да ремонтират кухнята, че за момента е неизползваема. Не съм я и чистил даже, чакам да мине ремонта, и си ходя с обувки в нея да си правя кафе. За друго в момента не може да се ползва, хапвам навън. Ако оправят и банята следващата седмица, апартаментчето ще е като ново.

Loituma

Референти

Днес ми се обади рано сутринта, в 8:30, агентката, която ми движи нещата за Ирландия. Пита ме как е минало интервюто и дали още имам интерес към позицията. Казах й, че според мен е минало добре и все още проявявам интерес. Тогава ми каза, че работодателите искат контакти на 2-ма референти, с които да говорят и ако им харесат препоръките ще ми предложат договор. Успях да издиря 2-ма от ръководителите на групи от бившата вече служба и те се отзоваха на призива да ми съдействат. Да видим колко ще ме похвалят ... :о)

Няколко поршета и малко екшън ...

В неделя в Монтреал се проведе Гранд-при на Канада. Нямах възможност да присъствам на самото състезание поради ред причини, но се разходих из центъра, където имаше сбирка на клуб "Порше" и всеки член си беше изложил своята гордост. Ето какво успях да нащракам. Разбрах, че са били изложени също и болиди на BMW от минали години, но когато отидох всичко беше вече прибрано. Оказа се, че последният ден от изложението е бил Събота. Язък!

Изгледах края на формулата в една пицария и останах да гледам поредния мач от световното (Португалия - Холандия). Срещата беше наистина интересна, но по-интересно беше в заведението. Малко след като португалците поведоха в заведението влязоха две девойки (португалки) с двама образа (може би и те португалци) и едната много се въодушеви като видя резултата. Започна да вика и да пляска, все едно е на стадиона. Продължаваше така с всяко отиграване на топката в продължение на 5-10 минути. Собственика не издържа развика им се и ги изгони. Те съответно го напсуваха здраво и си излязоха. След малко дойдоха 2-ма полицаи, говориха си нещо със собственика, след тях дойдоха и още двама ... пиха по едно кафе и всичко се уреди.

Ирландски приключения

Излязохме вечерта с колегите от Монтреал, Коста и Серхио, да вечеряме и да ударим по някоя и друга бира. Оказа се, че най-стария пъб в Ирландия се намира в Атлон и естествено се отчетохме с нашето присъствие. Мястото се оказа пълно с народ, нормално за всеки пъб, и озвучено от хорската глъчка и музика. Прибрах се към 1 вечерта.

На сутринта станах, взех си душ, хапнах една ирландска закуска, отписах се от хотела, оставих си багажа на гарата и се отправих към Ериксон за интервюто. Сградата се намира леко извън градчето в индустриалната зона. Навремето е било фабрика на Ериксон, където са произвеждали разни части за телеком оборудване, но постепенно се е разраснало до център за "изследване и разработки". Офиса се оказа много по-приятен от този в Монтреал. Доста по-светъл е, осветен от естествена светлина, за разлика от този в Монтреал, където голяма част от стаите са вътрешни и без прозорци. Бях подранил, както обикновено, и се наложи да почакам. Започнаха ме първо с лек тест с въпроси от най-ниска до най-висока трудност. Така и не ми казаха, колко съм се изложил на него. След това, предполага, се на базата не отговорите ми, ме подложиха на разпит за да разберат до колко и на какво ниво познавам системата като цяло и в частност до колко съм навътре със Solaris и Sybase. Мисля, че останаха доволни. Всичко свърши, така че сега вече само чакам да ми се обадят с резултат следващата седмица. В същото време трябва да получа и новини за другите позиции, за които кандидатствам. Та след интервюто се смъкнах до центъра за обяд, след което минах медицинските прегледи и хванах обратно влака за Дъблин.

Часовата разлика не ми действа добре. Веднага щом се настаних в хотела, се проснах на леглото с надежда да поспя. Никакъв успех. Адски ми се спеше, но не можех да заспя. Може би само съм стоял отнесен около половин или един час и дойде време за мача. Французите за малко и тази година да не се класират напред, като ги гледах какви пропуски правеха ... ама се измъкнаха.
Излязох след това да хапна нещо и да уважа отново кръчмата, в която изпих първия си Гинес. Не се беше променила много. Само ми се стори странно, че музиката бе по-скоро дискотечна, от колкото по ирландски кръчмарска. Ама нейсе. Забавното беше, че се появиха няколко групи девойки, които може би дойдоха от някакъв карнавал, понеже едни бяха облечени като камериерки, други бяха с розови каубойски шапки, трети като Мис-ки със святкащи коронки. Стана купон ... Прибрах се в хотела и пак не можах да заспя. Въртях се до към два и нещо, после си пуснах телевизора, погледах малко, пак се въртях и най накрая съм заспал, може би около 2 часа преди времето ми за ставане, след което последва нежелано, но наложително събуждане. И пак душ, ирландска закуска, такси, самолет ... На летището имаше адски много народ. Не очаквах подобен наплив, но въпреки всичко опашките се движеха бързо. Докато чаках да си взема бордната карта, една девойка от служителките едва ли не ме подложи на кръстосан разпит. От къде съм дошъл, къде отивам, къде съм стоял в Ирландия, имам ли фактура от хотела, какъв ми е адреса в Канада ... вярно, че не се избръснах сутринта, ама чак пък толкова подозрителен да съм изглеждал, не вярвам. Може би надписа Republic of Bulgaria на паспорта си казва думата, понеже обърнах внимание, че с останалите не си "говори" толкова дълго. Както и да е - пуснаха ме да се кача. Изненада ме, че полета Дъблин - Торонто мина с едно кацане през Шанън, на западния бряг на Ирландия, което не беше описано в маршрута, когато си купувах билета. Наложи се да слезем и да изчакаме около час на летището в Шанън, докато изчистят и презаредят самолета. Реших да пробвам дали имат Интернет на летището и "О, чудо!" - появи ми се връзка озаглавена като "безплатен безжичен Интернет". Радост! Успях да се закача за мрежата им, но Интернет - дръжки. Нямаше никакъв. Даже нямаше и странница, към която любезно да те приканят да си платиш - нали е безплатен. На летището в Дъблин имаше, 3 Евро за 30 мин, не се възползвах. Благодаря!

В самолета на път за Торонто успях да подремна, благодарение на това, че пуснаха "Кинг-Конг". Докато си чаках полета за Монтреал, след това, успах да изгледам продълженията на Аржентина-Мексико - феноменален гол на Макси Родригес. Просто нямам думи.

А утре в Монтреал има формула ...

Атлон

Днес съм в Атлон, Ирландия. Утре имам интервю за работа. Готвя се за него като пиша този пост и гледам мача от световното Бразилия - Япония.

Пътуването мина добре. Летях до Дъблин през Торонто. В сравнение с летището в Монтреал, това в Торонто се оказа доста по-голямо. Понеже си резервирах билет в последния момент, за втория полет нямаше места във втора класа, за това се наложи да си взема място в първа. По съвсем друг начин се пътува така. Получаваш специално внимание от стюардесите, храната е на съвсем друго ниво - за седалките да не говорим. За пръв път успях да подремна малко, въпреки че пак не ми беше много удобно за спане. Наложи се да използвам тапите за уши и превръзката за очи, за да постигна желнаия ефект.

От Дъблин до Атлон се придвижих с влак. Гарата в Дъблин не беше особено впечатляваща, но трябва да се отчете факта, че е в реконструкция. Всъщност, какво може да очаква човек от една гара, при положение, че пероните са основно бетон и железа. А вътрешността на Ирландия не се оказа много по-различна от България - зелени полета, дървета, крави кротко пасат тревица, кончета тичат на воля ... селска идилия.

Атлон е малко схлупено градче. Имам чувството, че е по-малко и от Силистра дори. Какво ли правят вечер хората тук? В интернет е представен като университетски град ... аз не намерих университета и не забелязах тълпи от студентки, но може би вече са във ваканция. Ще проверим това довечера с двама, вече бивши колеги от Монтреал, които се оказаха тук в командировка.

Прощален обяд

Днес колегите ме заведоха на прощален обяд в един японски ресторант близо до офиса. Добре си прекарахме. Сготвиха ни всичко пред нас, на горещия плот. Странното беше, че един човек се грижеше за всичко. Сервира ни приборите, взе ни поръчката, наряза си продуктите, сготви ги пред нас и накрая ни събра и парите. Нямаше японки сервитьорки в кимона. Разочарован съм. Бях си забравил камерата в къщи и можех да направя снимки само с телефона. За това са с такова лошо качество.

Един колега ме предизвика на саке. Т.е. предложи да изпием по едно. Аз естествено не отказах. Не знаех, до сега, че сакето се сервира топло. Беше около 100 грама и се оказа не особено силно. Късно е вече да им намеря една българска ракия от врачанския край, та да видят на какво се казва алкохол.

А от тази седмица назначиха 3-ма нови колеги, наскоро завършили университета, които поканихме да дойдат с нас. Останалите ги бъзикаха, че след като аз напускам, Ериксон наема 3-ма души за да ме заместят. Те горките се вързаха и после ме питаха дали наистина е така. :о) Като ги знам колегите какви са, още много номера ще им погаждат. Миналия ден един предложи да им кажат, че аз ще им бъда ръководител и като си тръгна следващата седмица да им кажат, че са ме уволнили заради тях, защото не са се справяли добре. Разбира се предложението беше дружно освиркано.

Pre-Paid в Канада

Тъй като договора ми изтича и ще трябва да върна служебната SIM карта, а смятам да поостана още около месец тук и искам да имам мобилна комуникация, се поогледах за предплатени карти. Ами ... нещата не са много розови. Тук има 2 GSM оператора, като единия е собственост на другия - конкуренция. На сайта на единия всички предплатени услуги се продаваха с телефони и никъде не намерих нищо за закупуване само на SIM карта. Реших - "другия" ще е. Ето как стоят нещата там. Само SIM картата, без никакви минути струва $28. Допълнително има 4 вида ваучери - $10, $15, $20, $30. Та сега за тях:

• Ако си закупите ваучер за $10 той ще е валиден само 30 дни и ще говорите за $0.30 на минута.
• Ако си закупите от $15 е валиден за 15 дни с цени за разговор $0.15.
• Този от $20 в момента е с промоция за 30 дни, иначе е валиден за 15 и разговорите са $0.05 вечерта и уикендите и $0.40 през делничните дни.
• Ваучера от $30 е в промоция за 60 дни валидност (иначе е 30) и разговорите са по $0.15

Е, хайде оплаквайте се от българските оператори, дето ви дават SIM картата безплатно и един ваучер от 15 лева ви е валиден цяла година. И дори и да ви свърши пак ще могат да ви търсят сума време след това. А тук се таксуват и входящите разговори. Т.е. 10 минути разговор са си 10 минути от вашата сметка, независимо кой е инициирал разговора.

Всичко (почти) вече работи

Благодарение на подсказката на Даниел, вече си гледам Убунтуто в 1280х800. Няколко пъти се мъчих да инсталирам блоба (бинарния драйвер) на ATi и все ми дава грешка. Така и не се опитах да го изпробвам. Оказа се, че въпреки грешката си работи. Като се замисля, май само вградената камера не ми работи (за сега) под Линукс от целия хардуер по лаптопа. Или поне от това което съм изпробвал до момента. Днес например без проблем си изпекох и ДВД-то на Кнопикс 5.0.

На финалната права

Тази седмица бях дежурен на повикване. И като първи такъв трябваше да вися в офиса през уикенда. Можех разбира се да си взема два дни почивни през седмицата, но не го направих. И без това следващите 5 дни са ми последни в работата. Договора ми изтича и ще трябва да си търся работа другаде. Имам няколко идеи, но все още несъм решил. Един от вариантите е Ирландия, 3-то ниво на поддръжка. Работата ще е интересна - контакт с дизайна, поддържане на всички центрове от 2-ро ниво, по света. Обещаха ми курсове за квалификация и други благини. Ще трябва да премина още едно интервю и ако се харесаме, да се надявам да се разберем за заплатата.

Ако това не стане за момента имам две оферти - Тунис и Израел. В Тунис предлагат много добри пари, но там ще съм първо ниво на поддръжа и ще се занимавам само с GSM. Докато в Тел Авив пак ще съм първо ниво с малко по-ниска заплата, но пък ще рабтя с WCDMA (UMTS).
Проблема е, че и двете места ми изглеждат малко рискови. Ама то вече къде не е?

Ще споделите ли вашето мнение?

Ботаническа градина - 2

Ето тук са част от снимките, които направих в ботаническата градина миналия уикенд. Като ги разглеждате, може би ще се запитате, какво толкова съм намерил в тази решетка, че съм я снимал. Отговора се крие тук. :о)

100% FULL

Едно нещо не мога да разбера. Кога хората ще се научат, че когато ти е запълнена файловата система на 100%, изтривайки големи директории от рода на sybase, jdk* и др. подобни ще има доста кратък положителен ефект. И още ... изтривайки нещо голямо във /var файловата система, няма да освободи място в / (root), нищо че са на един и същ сървър.

Разходки

Тази събота и неделя беше първия слънчев уикенд от доста време насам и реших да се възползвам от хубавото време, а не да си стоя в къщи и да продължавам борбата от миналия уикенд, спомената в предишния пост.

В Събота решихме с Ася и Джон (или може би Йон, несъм сигурен още), с които се запознах наскоро да се разходим до ботаническата градина, понеже не бях виждал откритата част (а те и закритата). Беше много красиво и приятно. Градината представлява един огромен парк, в който има кът разделен на няколко тематични зони. Те представляват типични Китайска и Японска градини и Градина на местните нации - разбирайте индианци и ескимоси. Всичко подредено с малки езерца, рекички, мостчета, чапли, чайки, патки, юрдечки, катерички - красота. Ще покажа скоро снимките. Събра ни се близо 4 часа непрестанно ходене, след които задължително седнахме да отморим на една тераска в старата част на Монтреал. Бира и рибка с картофки. Класика.

Неделята беше ден за чистене, пране и мързел. Изпрах си, каквото имаше за пране, поизчистих (малко) някои неща и мързелувах подобаващо. В късния следобед обаче не можах да откажа поканата на Деси за бири, та си запълних и вечерта.

Битката за Wi-Fi

Много ме е налегнал мързела напоследък, известен повече като пролетна умора. Поразредих и писанията, както забелязвате. А се случиха интересни неща.

Цяла събота и неделя (по-миналата), както споделих, се занимавах с играчката. Голяма борба беше да му инсталирам Линукс - като прасе с тиква. Мъчих се с Дебиан в началото. Свалих си net-install CD-то, което е за тестинг клона, обаче то не намира драйвер за CD устройството и така и не можа да зареди пакетите за инсталацията. Свалих и стандатното CD - 3.1-r2. То си намери CD устройството, обаче не вижда мрежовата карта. Опитвам да му заредя tg3 драйвера ръчно - без успех. Чесах се, чесах се ... (основно там където не ме сърбеше) ... и си казах - Убунту. Дръпнах 650-те МБ за около 15 мин. и ги изпекох набързо. Заредих го и всичко тръгна по мед и масло (инсталацията имам предвид). Леле какво е хубавко, шаренко ... пък и етернет мрежата си му работи. С безжичната, си казах, ще се занимавам после.

Реших да опитам да инсталирам и OpenBSD 3.9, което ми пристигна предните дни. То, малкото дяволче (всъщност рибка, от доста отдавна) се инсталира без проблем. Без да се оплаче, че непознава нещо. И CD-то и мрежата си тръгнаха от раз. Разбира се пак без уайърлес, но като се ъпдейтна до -current ще имам и драйвер за него. И без това наскоро призоваха за "пилоти изпитатели".

Радостен се върнах пак на Убунтото и го обнових до "Дейпър Дрек" версията. То си сложи автоматично 2.6.15 кърнъла. Съответно тръгнаха и двете мрежи. Coooool ! :о)
Все още предстои борбата с компилацията на нов кернел, за да си пусна SMP-то и да махна ненужните неща по него. Проблема с Уи-Фи отново е на дневен ред, понеже така и не мога да го подкарам с последния 2.6.16 кърнъл, ама няма да му се дам лесно.

Нови играчки

Всички се радват на нови неща. И аз не оставам по-назад. Вчера ми се обадиха да ми кажат, че пратката с новата ми играчка е пристигнала. Сбъркали са адреса обаче и не могли да ме намерят, за това днес трябваше да ида да си я взема от централното бюро. Нямах търпение да си изпия кафето сутринта и да хукна. Като отидох обаче, се оказа че не е достатъчно да представя паспорт като идентификация, понеже там не пише адреса ми. Искаха да занеса някаква фактура от каквато и да е сметка (за телефон, за ток) с моето име и адрес на нея. Увяхнаха ми марулите. Трябваше да се разкарвам пак до в къщи и обратно. Загубих два часа. В крайна сметка, някъде към обяд се прибрах в къщи ухилен до уши. Разопаковах всичко и го включих. Картинка! (Леко загрозена от глупавия Виндовс, ама това ще е до време). След малко перипетии и борба с модема на кабелната компания успях да си спретна безжичната мрежичка. Трябваше да ресет-на модема, за да се преинициализира и да даде IP на рутера. Иначе очаква MAC адреса на служебния лаптоп, с който работех до сега, и на друг IP не ще да дава. Вече мога да ходя с лаптопа навсякъде, дори да се излежавам блажено в леглото и пак да съм в мрежата. Обичам новите технологии! И новите играчки обичам. :о)

Тарикат

Уважавам американските търговци. Реших да си купя безжичен рутер и се спрях на D-Link DI-524. Намерих го при няколко търговци на различни цени, като най-издно беше да го поръчм по интернет. Цената беше $50.99, но с $25 отстъпка по пощата става $25.99. Тук имат такава зарибявка, като отстъпка по пощата (mail in rebate). Идеята е, че заплащаш пълната цена на продукта, а след това попълваш и изпращаш една форма, с копие (или оригинала, несъм сигурен) от касовата бележка и изрязания (или отлепения) бар код от кутията на търговеца и той след това ти преща с чек отстъпката по пощата. Допълнителна занимавка в общия случай, която много хора ги мързи да правят. И мен в това число. Та обикалям си тази вечер, и разглеждам рутерчетата. Тук за $59.99, там за $69.95. И попаднах в един магазин, където гледам 2 различни етикета. Единия за $49.95, а другия $69.95. Пуля се 10 минути, да огледам всички дребни букви по тях - абсолютно идентични, с изключение на цената. Грабвам аз един рутер и отивам на касата с въпроса
- Колко струва това?
- $69.95 - отговаря тя.
- Защо тогава там пише $49.95? - питам аз
- Няма ли бележка за отсъпка по пощата или нещо такова?
- Не!
Отиваме до рафта да проверим и аз й посочвам етикета с цена $45.95 без да споменавам за съседния (на 3-4 см. от този) с $69.95. Тя се зачуди, махна етикета от там и каза:
- Ще ви го продадем за $45.95.
- (Даааа! Yesss!) - си казах на ум.
Не ми се занимаваше с разни писма и чакане на чек.

Забележка: Всички цени са без ДДС!

За нетърпеливите

Качих по-голяма част от снимките които направих в Отава. Новите албуми започват със звездичка (*) и можете да ги откриете на обичайното място. Смятам да направя отделни публикации за всеки един от тях с малка историйка, но това в следващите дни. За сега на кратко от Музея на Цивилизацията може да видите индианската и кратка история на развитието на Канада. Има още снимки от разходката с лодка и разбира се основните виновници за цялото пътуване - лалетата.

Допълнение (06 Август 2007):
Тъй като Yahoo! Photos си закриват услугата, обичайното място на снимките е преместено на Flickr и новите албуми не започват със звездичка (*).

Готини неща

Хубаво е когато ти дойде покупката, която си направил преди време. Вчера ми дойде известието, че пакета е пристигнал, а днес след работа отидох да си го взема от близката поща. Ето на това се радвам тази вечер. Надявам се също и играчката, на която да го инсталирам да дойде до края на седмицата :о), та да има с какво да си играя през уикенда. Бяхме планирали едно ракиено парти, но се оказа, че Деси ще трябва да ходи в командировка и организацията се провали. За сметка на това ще имам с какво да си играя през три дневния уикенд. Понеделника ще е почивен ден. Канадците празнуват рождения ден на кралица Виктория.

Разходка до Отава

След 10 дни безспирна работа се отдадох на един дълъг четири дневен уикенд. В четвъртък се поразходих из центъра да свърша някоя друга лична работа. Вечерта помогнах на Деси да си прибере зимните гуми, а след това ходих до италианския квартал да хапна пица. Най-накрая намерих место, където правят пиците както си трябва (като в България) - с тънък блат.

В Петък тръгнах към Отава за фестивала на лалетата. Пристигнах към обяд, настаних се в хотела и отидох да разгледам близкия "Музей на цивилизацията". Представяха различните култури на американския континент - индианците, ескимосите. Кратка история на заселването и развитието на Канада, още от година 1000 с идването на викингите. Скоро ще кача изщраканите снимки.

Отдадох съботата на лалетата. Счупиха ми се краката от ходене цял ден, а и ми писна да гледам лалета. Вярно, че бяха много красиви, но просто бяха прекалено много. Историята на фестивала датира от края на втората световна война. Холандската кралица Джулиана (тогава все още принцеса) дарила на Канада 100 000 луковици на лалета, в знак на признателност за убежището, което Канада й указала по време на втората световна война и заради приноса на канадските войски за освобождението на Холандия. Като цяло, в наши дни, засетите лалета за фестивала наброяват над 300 000. Е няма как да не му писне на човек да ги гледа, като трябва да ги види за един ден. А пък и са пръснати основно на четири места из града.

Неделята оставих да разгледам парламента. Внушителна сграда! С огромен часовник, подобен на Биг Бен в Лондон. Има екскурзовод, който развежда групата из кулоарите и обяснява за устройството на политическата система. Парламента се състои от 2 камари - Камара на общините (от 308 души) и сенат (от 105 души). Камарата на общините се избира на парламентарни избори, докато сенаторите се назначават от Генерал-Губернатора по препоръка на Министър-Председателя. Интересното е, че за да можеш да бъдеш назначен за сенатор се изисква да имаш определен финансов и имуществен ценз. Още по въпроса може да се прочете тук (на английски или френски) и тук (на английски). Тук има доста кратка версия на български.

Работен уикенд

Нямаше много работа през уикенда. Един спешен случай в събота следобед, който успяхме да разрешим и един в неделя, който прехвърлихме на Австралия да се бори с него, след като ние го "изморихме" след 5 часа борба. Отвисяхме си пак до 8 вечерта. Вече започвам да чувствам умора, а имам още 3 работни дни преди дългата 4-дневна почивка.

Намислил съм да свърша някоя друга работа през първия ден, а останалите три ще съм на Фестивала на Лалетата в Отава. Дано да е хубаво времето. Ще направя и снимки.

Почти привърших "Prelude to Foundation" на Азимов и днес си заръчах от амазон-а следващите няколко. Дано да дойдат навреме!

По закона на Мърфи

Цяла седмица беше тихо. Почти никъде нямаше нови проблеми възникнали и доста хора стояхме без работа, та се налагаше да се комбинираме да работим по 2-ма на проблем, понеже нямаше за всички. И аха да си отиде така тихо седмицата - бам! 30 мин. преди края на работното време за нашия офис - спешен случай. Замъквам се долу в "работилницата" и ... няма връзка до системата. Всъщтност това е основната част от проблема - системата не се е вдигнала след последния рестарт. Отговаря на пинг, но не дава никой да се логне на нея. Клиента си прати човек (на който не му е това работата, а всички в петък вечер вече си били отишли) да я поръчка. Мъчи се момчето с разни кабели да се закачи на серийния порт, но така и не успя да види промпта. Разбра се, че на клиента не му е толкова жизнено необходима системата за през нощта и се разбрахме утре да продължим, като има и осигурен инженер от SUN да ни пусне връзката и да провери дали проблема не е хардуерен. Отвисяхме си до 8 вечерта за няма и нищо.

Отново на работа

Работната седмица започна нормално и спокойно, без много натоварване. В Събота бях на рожден ден на Албена и се получи хубаво парти. Основно българска компания, но този път имаше по-голямо чуждестранно присъствие, което придаде по-голям колорит на мероприятието.
Следващата седмица съм дежурен на повикване, което означава, че ще работя през уикенда, и че отново влизам на пълни обороти в работата. Да видим до кога ...

София - Париж - Монтреал

На 23 Април

Този път не се предполагаше да спя в самолета и нещата минаха по-нормално. Преди да кацнем в Париж минахме през голяма облачност и здрава турболенция, която ми припомни усещането на скоростните влакчета в увеселителните паркове. Имах достатъчно време до следващия полет (около 2 часа), така че не се налагаше да бързам. Първият разбира се отново закъсня, в резултат на което ни изсипа на на друг изход, а не на първоначално обявения. В резултат на това се оказах на същия изход, от който трябваше да ми излети следващия полет, така че този път нямаше луда надпревара с времето.

Полетът до Монтреал беше с Еърбъс А330-200. Имах си персонален монитор на гърба на предната седалка. Изгледах 2 филма и половина, поиграх малко игрички и времето мина малко по-неусетно. Монтреал ме посрещна с дъжд.

София - Силистра - София - Силистра - София

В периода 2-22 Април.

Първите 4 дни изкарах в София. Видях се с бившите и с настоящите колеги. Пихме бири, играхме боулинг, пихме бири ... Подложих се на лека хирургическа интервенция, в резултат на която се оказах без нокът на палеца на левия крак и без известна сума в джоба. Надявам се да е за добро (и за последно). Накрая отпраших към Силистра при мама и татко да си ближа раната.

В Силистра падна голямо мързелуване. Цикъл спане, ядене, пиене, телевизия, малко интернет (щото нямаше много) - и така към 7 дни. Е разходих се и малко из града да видя как ни залива Дунав. Не беше навлязъл още през дигите, но беше на път. И пак отпраших към София.

В София (цели 7 дни) последва подобна на предишната програма. Боулинг и бири с колегите, бири и разходки с приятели. Малко пазаруване на дрешки. Видях се с моя бивша неосъществена любов. Друга, потенциална бъдеща, ми върза тенекия, с което потенциала й се поизпари, но този път губещия несъм аз. И пак се прибрах в Силистра.

Починах си от пътя и натоварената програма, приготвих си багажа и се натоварих на автобуса за София.

Монтреал - Париж - София

Действието се развива на 1-2 Април.

Дойде момента да разкажа къде се загубих толкова време. Пътуването към София мина сравнително нормално. По пътя до Париж се очакваше да поспя малко, но така и не успях. Въпреки огромните размери на Боинг 747-400 креслата бяха доста тесни, а и разстоянието до предните също не беше достатъчно. Така и не успях да се изкривя в удобна за спане поза.

Връзката ми към София беше малко повече от час след кацането в Париж и като знаем как всеки полет закъснява падна едно тичане. Лошото беше, че местото ми беше в края на самолета и трябваше да изчакам всички да се изнижат докато дойде и моят ред. След това се оказа, че изхода от който трябва да излетя е на другия край на летището. За целта има автобусче, което разнася пътниците. То обаче мина по възможно най-заобиколния маршрут, като спираше на всички останали изходи, покрай които минахме (съвсем естествено, но когато бързаш е дразнещо). В крайна сметка се озовах на нужния ми изход десетина минути преди официалното излитане на самолета. Успях да се хвърля в последния момент преди да излетим.

Ще се видим.

За пръв път пиша от Windows-a от работата, малко преди да си тръгна към къщи. А утре летя към България, за кратка почивка. Ще се видим с някои от вас. До нови срещи.

Сладостта на планината

Ходих днес следобед, с група колеги в едно туристическо селце край Монтреал, където произвеждат кленов сироп. Производството на кленовият сироп е традиционно кандаско занимание и обикновено се извършва през месец Март. Първо сока се извлича от клена, след което се вари, даокато се получи субстанция с гъстота почти, като на пчелен мед. (Това са ми предположенията от наблюденията които имам. Нямаше гид да ни разведе и обясни как става всичко. Сигурен съм, че някъде в интенет има подробни обяснения, но до момента несъм се занимавал да ги търся.) Aтракцията е, че горещия, вече сварен, кленов сироп се излива на малки порции във една ясла пълна със сняг. От студа на снега сиропа се стяга и туристите си го навиват на сладоледени клечки. Яде се бързо, защото бързо се стопля и се разтича.
В една от къщите има огромна стая с опънати софри, където гощават туристите с традиционни кебекарски ястия. Ядохме боб чорба (беше си баш като нашенската, само дето ми липсваше лютото мариновано чушле), наденички и кюфтета от свинско и говждо, месен пай (пай с плънка от кайма), шунка полята с кленов сироп всичко това с гарнитура от дребен боб приготвен като леща. Май имаше и някакви бъркани яйца и картофено пюре, към които не проявих интерес. За десерт имаше захарен пай (пак с основа кленов сироп), който беше толкова сладък, че го нарекохме sugar shock (захарен шок) и палачнки с ... познахте - кленов сироп. Всичко това, беше озвучено от малък оркестър, който свиреше (предполагам) традиционни песни и танци. Успях и да се снимам с две автентични канадки ;о). Изкарахме чудесно. Накрая се повозихме до паркинга с автентичен кебекарски "автобус" с 2 конски сили.

Малко снимки

Качих малко снимки от парада на Св. Патрик в Неделя, 19^-ти Март. Ето ги тук. Времето през този ден беше доста променливо, както си личи, и посъбрах доста студ. Не издържах до самия край и влязох в едно заведенийце да се с грея с чаша вино, топла супа и вкусно хапване.

---

А тук съм сложил малко снимки от спортното заведение, за което говорих преди време. Ходих там преди две седмици и ги щракнах. Този път спечелихме с 3:0.

---

Като се събудих една сутрин, зимата беше нарисувала тази картина на стъклото на кухнята.

Няма концерт

Отмениха концерта на Аеросмит поради заболяване на някой от групата. Тюх.

Ден на Св. Патрик

Днес е деня на свети патрик. Национален празник ан Иралндия. Несъм запознат добре с историята около него, за тове ето ви малко информация на английски тук и на български тук. Тъй като се очакваше да е голям купон, реших да се пусна по улицата с ирландски кръчми и да изпия някой друг Гинес по случая. Жалко, че не си взех фото-апарата. Беше брутално. Поне по 100 човека чакаха пред всяка кръчма. А вън си беше -10 градуса. Студ и вятър! Луди хора. Аз след известно обикаляне намерих една, явно "не толкова ирландска", кръчма пред която нямяше опашка и влязох вътре. Нямаше особено място, и трябваше да стоя прав посред нищото, но си се наслаждавах на Гинеса.

Станах на 30 (0x1E)

Събудих се с леко главоболие и лошо, някак меланхолично насторение. Предната вече още бях получил първия и много мил поздрав, по българско време, от Вержи. На сутринта ме чакаха още няколко в ICQ. Замъкнах на работа, по български обичай, разни работи да почерпя. Леле как тежеше тая раница, сигурно беше към 7-8 килограма. Бях помъкнал 2 туби сок от по 2.8 л.

Пуснах един масов и-мейл до колегите да дойдат да се почерпят, без да споменавам че имам рожден ден. Съответно никой не повярва и не отговори на поканата, тъй като в групата се шегуват по между си, като някой изпраща и-мейл до всички с нещо от рода на "I love you all!!" ("Обичам ви всички") от пощата на някой, когото е издебнал че не си е заключил десктопа. Аз нарочно сложих в заглавието на писмото "You love me all" ("Всички ме обичате"). И те не повярваха. Добре, че сутринта имахме работна среща, с единия от ръководителите от групата, в моята стая и му обясних за какво иде реч, та той после разпрати ново писмо с новината. Въпреки това малко колеги се появиха.

Получих още няколко поздрава в ICQ от колеги и приятели. Някои даже ми се обадиха по телефона. А като цяло деня ми продължаваше да течеше гадно, настоението ми не се подобряваше и през цялото време ме болеше глава. Пих един Упсарин, но май въобще не помогна.

Към края на деня вече ми писна и зарязах всякаква работа. Видях Вержи в ICQ, по късна доба вече за нея, та си поговорихме. Подейства ми много освежаващо и ме разсея от тъмните мисли. После пък дойде Деси да опита сладките и подхъврли да ходим на по бира след работа.

Близо до офиса се намира едно заведение - Baton Rouge (Червения бастун). Леле какви ребърца ядох - да си оближеш пръстите. Кокала се отделя от месцето само с леко побутване и нищо не остава по него. А соса, с който бяха заляти и печени .... вкусотия. Само дето нямаше Гинес и трябваше да се задоволя с Мърфис. Да! Знам, пак е стаут ама не е същото.

А вечерта, като се прибрах, в пощенската кутия намерих поздравителна картичка, дошла точно навреме чак от Русе, от братовчедка ми Милена и семейството й. Все пак деня ми завърши много по-добре отколкото започна. И всъщност не е никак лошо да си на 30. ;о)

"Crash"

Гледах преди няколко дни филма Crash ("Сблъсъци"). Отдавна не бях гледал нещо толкова истинско. Филма е малко тежък, но трябва да се гледа. Разказва за реалните неща в живота. За това как някой, който в един момент те унижава публично, в следващия може да ти спаси живота. За това как може да се окажеш в позицията на това, срещу което си се борил и противопоставял. За това как хората, които третираме като нещо по-долно от нас, се оказват най-добрите ни приятели. За това как ... абе гледайте филма. Заслужава си!

"Окрупнявай! Окрупнявай! ..."

Пейо спомена за разширяване обхвата на търговските марки. Аз пък се питам до кога ще се позволява на една мулти милионна компания, да изкупува друга такава и да увелучава пазарния си дял? Къде са анти-монополните закони в случая? Преди дни разпространиха новината че АТ&Т изкупува BellSouth, която пък притежава Cingular. Нищо чудно след време и Verizon да изкупи T-Mobile USA. А то преди време Cingular и T-Mobile си менкаха мрежи един на друг, така че не се знае и те в какви отношения са.
А тук в Канада има "два" GSM оператора - Rogers и Fido. Само дето Rogers притежава Fido. Конкуренцията е пълна (смешка). Вярно има още 2 мастити мобилни оператора, за които мобилната телефония е само една малка част от услугите, които предлагат и едва ли могат да се нарекат само мобилни.

FTP демона в Solaris 8 и 9

Нормално е с по-новата версия на операционната система да идват и по-нови пакети. Не е нормално обаче, един и същи демон да връща различни по формат резултати при еднакви входни параметри. Или поне така си мисля аз.
Иде реч за ftp демона. При команда ls със зададен параметър директория в Solaris 9 се връща като резултат файловете в директорията зададени с пълния път, докато в Solaris 8 - само имената на файловете, без пътя. Ето един пример с директория "/ala/bala" и файл в нея "portokala".

В Solaris 9
--------------
Connected to localhost.
220 hostname FTP server ready.
Name (localhost:username): username
331 Password required for username.
Password:
230 User username logged in.
Remote system type is UNIX.
Using binary mode to transfer files.
ftp> ls /ala/bala
200 PORT command successful.
150 Opening ASCII mode data connection for file list.
/ala/bala/portokala
226 Transfer complete.
remote: /ala/bala
87 bytes received in 0.02 seconds (4.34 Kbytes/s)
ftp>

В Solaris 8
-----------------
Connected to localhost.
220 hostname FTP server (SunOS 5.8) ready.
Name (localhost:username): username
331 Password required for username.
Password:
230 User username logged in.
ftp> ls /ala/bala
200 PORT command successful.
150 ASCII data connection for /bin/ls (127.0.0.1,53962) (0 bytes).
portokala
226 ASCII Transfer complete.
remote: /ala/bala
21 bytes received in 0.015 seconds (1.39 Kbytes/s)
ftp>

Единствената разлика, която намирам, е отговра на сървъра за ls командата в двата случая:

Solaris 9: 150 Opening ASCII mode data connection for file list.
Solaris 8: 150 ASCII data connection for /bin/ls (127.0.0.1,53962) (0 bytes).

Фитнес преглед и концерт на Аеросмит

Днес бях на 15 минутен фитнес преглед. Установиха, че съм висок 184 см. и тежа 82.5 кг. (184 паунда). Горд съм със себе си, че успях да направя цели 12 лицеви опори. Караха ме да правя бързи коремни преси със свити крака и длани на ръцете поставени на бедрата, като ръцете се движат нагоре до колената и обратно като се изправям и лягам за пресата. Сътворих цели 17. Мисля, че мога да направя доста повече в бавно темпо. Успях да извъртя и 4 минути със скорост около 80 км/ч на колелото. Мериха ми и телесните мазнини с някакъв уред. Очаквам резултатите с евентуални заключения и препоръки след около седмица.

---

Сдобих се с билет за концерта на Аеросмит на 19 Март. Надявам се да направят добро шоу. Откакто съм тук пропуснах Ролинг Стоунс (умишлено, тъй като билетите бяха в порядъка на $300), Ю Ту и Бон Джови (докато се усетя и наканя за тях билетите бяха свършили).

БНТ и Евровизия

Понеже чета по българските новинарски сайтове (трябва да спра да го правя) за таз годишния конкурс на Евровизия и скандалите около него, реших да потърся какво пишат самите организатори на българската част на конкурса по темата. С надеждата да намеря и промоционални части от песните се запътих към сайта на БНТ. Попаднах на това ...
Хм, интересно мнение, си казах. Реших, че може би връзката, която ме пренасочи не е била вярна, та реших да тръгна изначало - същата боза
Понацъках и по още няколко връзки - никаква промяна. Само грешките ставаха по-шарени.
Разбирам ако някоя връзка в дълбините на сайта не работи. Случва се. Ама пък нито една връзка в целия сайт да не работи - това е мърлящина. Нямам думи.

Музея за изящни изкуства

Ходих в Събота в "Музея за изящни изкуства" в Монтреал на изложба за Екатерина Велика. Изложбата се състоеше от експонати от Ермитажа, събирани през годините на нейното управление. Картини, книги, бижута, каляската за коронации.

Направи ми впечатление, в изложените книги, руската азбука която се е използвала тогава. В нея присъстваха буквите "ъ" (в края на някои съществителни), "отворено е" и "i" (но с две точки отгоре).

Беше изложен и етикета за поведение, които е трябвало да спазват всички посетители в Ермитажа. За нарушителите, наказанията са били от сорта на "да изпие чаша студена вода", "да прочете на висок глас една страница от "Телемахида" " (представа нямам какво представлява книгата) или пък "да не пъде допускан повече в сградата". Явно от тези правила произлиза израза "Пий една студена вода!"

Във всички видове музеи и експозиции тук има аудио гидове. Това представлява слушалка с клавиатура. До някои от експонатите има отбелязан номер, който ако се набере на клавиатурата в слушалката могат да се чуят по-подробни обяснения за тях. Мързелива работа. Разхождаш си се из музея и гледаш как всички са залепили уши за слушалките. Този път и аз бях в това число.

Без заглавие

Днес пак щях да си пропусна спирката на метрото. Бях се зачел в една документация и изкочих малко преди да затворят вратите. Иначе трябваше пак да се возя една спирка напред и после назад.

Вчера валя сняг и днес времето е по-приятно. Меко, не духа вятър, почти 1 градус над нулата. Неприятното е, че като вървиш по тротоара колите, които минават с по висока скорост те пръскат. Дано да се задържи така и през уикенда, та да мога да се разходя навън. Иначе ще трябва да се шматкам из подземния град.

Mount points

Продължавам да се сблъсквам с интересни неща. Следната ситуация: клъстер от 2 сървъра, на едната върви база данни, на другата приложения, които си говорят с базата. Обаче в един момент базата увисва - ни приема, ни предава. И няма грешки в системния лог. При опит да се достъпи файловата система, в която базата работи - всяка команда увисва, така че реално не можах да разгледам нейния лог. Колеги са опитвали да рестартират сървъра, на който е базата като са пускали и fsck на файловите системи, които тя ползва. Всичко се вдига нормално след рестартирането и след около 10 мин. работа пак се срива. После ние направихме почти същото, само дето забърсахме и създадохме отново точките за монтиране на файловите системи на базата. След като всичко се вдигна и близо 1 час безпроблемна работа, клиента се съгласи, че проблема е решен и затворихме случая. Предполагам, че машината и сега си работи. Но цялото изпълнение все още ми се струва странно.

Омммммлет!

Тъй като е студено навън и никак не ми се излиза, цял ден си висях в къщи. Гледах мъжкия хокей от олимпиадата, чистих (мноооого), висях в мрежата-а, говорих с брат ми, майка ми и приятел(к)и и времето мина. Дойде време за вечеря. Не ми се занимаваше да правя нещо по-засукано и реших да си спретна омлет, че най-бързо става. Две яйца, малко натрошено сирене и буф в тигана. След малко наредих в едната половина нарязана на тънки лентички "филия" чеснов салам (garlic sausage), пак на лентички малко кашкавал, след това малко лютеница и захлюпих всичко това с другата половина от омлета. Всичко това много добре върви с Guinness. Да ви е сладко!

Стана леко студено

Стоя си в къщи и гледам олимпиадата. Мислех да излизам тази вечер някъде, на дискотека, бар или клуб, но явно ще си остана в къщи и ще гледам някой филм. Навън не е за мъже. Днес излязох само до магазина следобед, за да си купя малко провизии. Беше -25 градуса, а вечерта се очаква да падне още. Който иска да излиза, аз ще си мързелувам в къщи.

Св. Валентин - Св. Трифон-Зарезан 0:3

Въобще несъм се замислял кой празник да празнувам днес. Отговора идва от самосебе си.

• Св. Валентин е католически празник, а Св. Трифон-Зарезан източно-православен. По рождение съм православен християнин и до момента не съм си сменил религията, въпреки че самият аз се определям като атеист.
• Няма подходяща дама покрай мен в момента, с която бих могъл да празнувам Св.Валентин.
• Имам обаче подходяща бутилка червено вино, с която както си му е реда , празнувам Св. Трифон-Зарезан.

Наздраве !!!

Вечер на хокея

Ходих с Алекс в бар Кейдж да гледаме хокей. Невероятно място. Специално създадено за гледане на спортни събития. На около четири огромни екрана, с размери поне 2 на 3 метра, се прожектираше хокея. Да не споменавам останалите около 30 телевизора с плоски екрани, които предаваха същото. Едва ли имаше място в заведението, от което да не се вижда играта. Всичко е така организирано, че да се настаниш удобно и да наблюдаваш това за което си дошъл без да ти се изкриви врата. Да не говорим за озвучаването. Ударите със стиковете по шайбата и закантването на кънките по леда се чуваше толкова ясно, че създаваха усещането все едно го гледаш на живо. Разбира се и тук имаше нещо безплатно - пуканки. Колкото ти душа иска.

Гледахме Монтреал срещу Атланта. Срещата беше много оспорвана и напрегната. Хокеят се оказва доста динамичен спорт. Казаха ми, че след като са въвели новите правила (незнам в какво се изразяват) е станал доста по-бърз и резултатен. Тази среща обаче не се оказа много резултатна, въпреки че беше интересна. Завърши 1:1 в редовното време и продълженията и трябваше да си бият дузпи. В крайна сметка, за съжаление, Монтреал загуби, но видях всичко най-интересно от хокея. Определено ще се ходи пак на тая кръчма. А планирам и някой ден да изгледам мач на живо.

Кръчма с колеги

Най сетне успях да организирам колегите да излезем на кръчма след работа. Отскочихме до една, която е близо до офиса. В тази държава определено са откири и приложили комунизма. В кръчмата, всеки ден между 17 и 19 часа има така наречения "Час на щастието" (Happy hour) - две бири на цената на една и безплатно мезе на корем. Мезето винаги е едно и също, печени (или пържени) парчета кренвирш в сладък сос, лучени кръгчета и нещо, като мини пролетни рулца на хапки. Приготвени са от съседния китайски ресторант, но с бирата вървят прекрасно. За съжаление не всяка бира влиза в офертата. Тази вечер се спрях на Kilkenny (поредния ирландски ейл), която съответно не беше в промоцията, но за сметка на това 2-ма колеги решиха, че имат повод да черпят и платиха първите два кръга.

В бара има и билярдна маса, но не безплатна, та с още двама колеги решихме да разцъкаме няколко игри. Научих интересен вариант за игра с трима души. Тъй като всички топки са 15, всеки си набелязва поредица от 5, например първия от 1-5, втория от 6-10 и третия от 11-15. Целта е да се стремиш да вкараш топките на другите играчи в джобовете и да запазиш поне една от твоите последна на масата - така печелиш играта. Трагедия! Не бях играл билярд от повече от седем години сигурно. Въпреки това успях да спечеля втората игра.

След изморителния и напрегнат ден в работата и трите бири в кръчмата, към 10 вечерта тръгнах да се прибирам. Така блажено се бях отпуснал в метрото, слушайки " Булгара" на mp3 плеъра, че си пропуснах спирката. Трябаше да сляза на следващата и да чакам другото влакче на обратно за една спирка. Това обаче допринесе за по-малко чакане не автобуса навън на студа, тъй като чакането го уплътних на топло в метрото.

Разни

Ходих в неделя с Деси на тайландски ресторант, който неин колега отворил със съпругата си (тайландка). Много мия хвалеше тази кухня. Аз обаче не останах особено впечатлен, поне от това което ми донесоха. Останах с впечатлението, че съм си поръчал най-кофти ястието. Нещата в чуждите чинии изглеждаха толкова по хубави и вкусни. А и аз не си поръчах нещо особено ... супа с домати и скариди, която наистина беше вкусна, и после патица със зеленчуци и кокосов сос. Тия зеленчуци се оказаха сладки, а и ананаса не разбрах от къде се появи в чинията ми. Цялото усещане, освен леко люто беше и едновременно сладко и солено. Имах чувството, че не си бях поръчал точно това ... следващият път ще внимавам повече.

---

Резервирах си самолетният билет за ваканцията до България. Ще тръгна на 1 Април (ще пристигна на 2-ри в ранния следобед) и ще се прибера обратно на 23-ти, живот и здраве. Утре трябва да го платя. Ще пътувам с Air France през Париж. Малко по-скъпо е, но работодателя ми обеща да е за негова сметка ... да видим.

---

Напоследък беше станало много скучно в офиса. Днес обаче възникнаха 2 спешни случая и пораздвижиха малко обстановката.

Латино танци

Нищо интересно за отбелязване тази седмица. Скучно и рутинно на работа. В събота вечер обаче, бях на гости на Светла и Милен. Организираха малко парти, хубава музика, приятна компания. Тъкмо времето напредна и тъй като останалата част от поканените се обадиха, че няма да дойдат, се приготвихме да си тръгваме. В този момент обаче на вратата цъфнаха комшийките - 2 латино девойки и съвсем естествено, решихме да останем. Развихрихме се в латино и други танци до късна доба. Даже им показахме как се играе ръченица. Веселба!