29 януари 2006

Hard Rock Cafe vs. McKibbin's Irish Pub

Не ми се стоеше в къщи тази вечер и реших да се разходя из центъра, по улиците с популярните клубове и барове. Слушаше ми се рок. Какво по-добро място за това от Hard Rock Cafe, си помислих. Мястото е невероятно. Напълно в духа на рока. С китари и барабани по стените, с витрини със сценични костюми на рок звезди, с плакати от концерти, с автографи, с рамки със златни и платинени албуми ... въобще всичко, което ви дойде на ум го има изложено. В самото заведение е отделен щанд, където се продават рокаджийски албуми и други артикули, има умалено копие на статуята на свободата и улична телефонна кабинка от американски тип с истински работещ телефон в нея. Заведението е издържано в типично американски стил. Това, което ми се стори странно обаче е, че половината от масите (тези на втория етаж) бяха с мушама. Да, истинска мушама на бели и червени карета, с бели и червени цветчета. Останалите, на първия етаж и около дансинга, бяха с покривки на зелено бели карета (без цветчета). Не стига това, ами и музиката беше дискотечна, което въобще не се връзваше с цялостната обстановка, идея и атмосфера. Обясниха ми, че понеже цялата улица била с денс клубове, за това и те пускали такава музика в Петък и Събота, иначе нямали клиентела. Стори ми се странно, понеже заведението беше доста празно, та се запитах ако това го считат за клиентела, какво ли е когато нямат? Пийнах на бързо две червени бири Ricard Red, хапнах картофени кожички (potato skins) за мезе и си тръгнах (да поясня, че тия картофени кожички представляват необелени картофи, разрязани на две по дължина, издълбани като лодка, запълнени с кашкавал и запечени на фурна. След това се сервират поръсени с пресен лук и настърган на малки парченца запържен бекон, и заквасена сметана).

Тръгнах да се прибирам, и реших да мина по улицата с Ирландските кръчми. Незнам какво ме накара да вляза в МакКибинс, може би това, че веднъж вече бях ходил там с Деси, но определено не сгреших. Уцелих направо в десятката. Там намерих рока, който търсих цяла вечер. Свиреше някаква група (като гледам програмата на клуба явно се казва Citizen Kane) - барабани, бас китара и две акустични китари, пригодени с електроника за включване към уредба. Едната акустична китара беше и вокал, а момъкът на другата свиреше още на клавир и устна хармоника. На подобен купон не бях присъствал до сега. Тия момчета свиреха всичко за което може да се сети човек - Red Hot Chilly Peppers (Under the bridge), U2 (One), Rolling Stones, Santana (Black Magic Woman), Elton John, Brian Adams (Summer of '69), Billy Joel (Piano man), Conting Crows (Mr Jones) и какво ли още не. Вокалиста си говореше много непринудено и приятелски с посетителите и ги питаше, какво искат да им изпее - нямаше нещо, което да кажат и да не знае. Разхождаше се из бара докато пее (когато не свиреше разбра се), даже купи роза от цветарка влязла в бара на девойка, която не познаваше и която имаше рожден ден. Гаджето на девойката му благодари, че му е спестил $5. Въобще страшно приятна и непринудена атмосфера създадоха. Като приключиха, успях да си поговоря малко с тях. Определено ще ида да ги слушам пак!

27 януари 2006

История със Solaris 5.8 и rm

Днес попаднах на интересен проблем с rm в Solaris 5.8. Командата е излязла с грешка
rm: cannot open starting directory: pwd I/O error
от което скрипта в който е била е прекъснал изпълнението си, като не си е свършил работата докрай, от което пък са настъпили големи поразии в системата породили два спешни случая в рамките на един ден. Е, може би втория не е съвсем заради това, но си мисля че косвено е повлиял. Не намерих разумно обяснение за подобна грешка в Solaris 5.8. Всичко, което изрових се отнася за 2.5.1 и вече, е поправено (или поне би трябвало да е). Накратко, от това което намерих, разбрах че проблема се появява, когато някоя от директориите в пътя няма права за четене и поражда грешка в cwd. Да, ама това не е и в моя случай. В man страницата на pwd в Solaris има допълнение, че грешки от рода на "Cannot open ..." са породени от веоятен проблем с файловата система. Добре, обаче този скрипт след това се е изпълнявал без проблем. Ха сега, дайте идея как да обясня "Защо се е случило това?" и "Какво да се направи, че да не се случва повече?". "Те такова животно нема!"

25 януари 2006

Орисия

"Както му тръгне на човек в Понеделник,
така ще му върви през цялата седмица."
Някой го е казал.
Това важи и за годината. Дали беше още първия работен ден от 2006 или някой от следващите, не помня, но със сигурност беше първото спешно повикване (emergency case) за годината касаещо OSS-a. За съжаление, нямаше възможност за връзка до машината на клиента и трябваше да разменяме команди и изходи от тях по електронната поща. Телефонните връзки не винаги са добри, а и не всеки има добър английски (включително и аз). Та от тогава, не е минала седмица без подобен случай. За комуникация се използваха всякакви видове програми за размяна на съобщения, електронни пощи и в краен случай телефони. Върха на всичко беше един случай, в който клиента нямаше достъп до интернет близо до сървъра си, та търчеше постоянно нагоре-надолу по етажите с един лаптоп. Пускаме му писмо с командите, които трябва да изпълни, той слиза долу, закача се за сървъра, изпълнява ги, събира изходите от тях, търчи пак горе и ни ги праща обратно. Мъка, мъка ... ! Важното е все пак, да успеем да вдигнем машината "на крака" и клиента да е доволен. Да чукна на дърво (чук, чук), за сега в повечето подобни случаи успяваме ние да затворим оплакването. В останалите - го прави следващия офис по света, защото при нас работното време свършва, а при тях тъкмо започва.

22 януари 2006

Българско парти

Тази вечер ходих на българско парти. Беше организирано в някакъв салон на колежа Jean-de-Brebeuf, който се оказа близо до квартирата. Цялата обстановка ми напомняше на фирмен банкет в малко провинциално градче, провеждащ се в стола на предприятието. Скара-бира и безалкохолни. Не познавах никого и си мислех, че ще ми е адски скучно. За щастие обаче се появиха Светла и Милен, с които се запознах на новогодишния купон, та имаше с кого да си бъбря приятно. По късно се видях и с Любо и Ваня, които много ми помогнаха в първите дни на канадска земя. Музиката на купона беше от времето на ученическите ми години и специално на мен ми беше малко досадно. Няма как обаче на български купон (банкет) да се мине без хора, та се понаиграх.

Изглежда тук в Монтреал има танцов състав, защото четири души (двама мъже и две жени) облечени в носии изиграха няколко танца и повдигнаха много настроението, след което се завихриха още хора. Видях в един от българските вестници издавани тук, че има курсове по народни танци. Може да ида някой ден да се позабавлявам.

21 януари 2006

Суши

Тъкмо се прибирам в къщи. След тежък и изморителен ден в работата, реших да се поразходя навън, за да се разведря. Времето е хубаво, и въпреки че е зима и Януари навън е над нулата и е много приятно за разходка в Петък вечер. Обадих се на една позната и тя се съгласи да ми прави компания. Пошматкахме се нагоре-надолу по Авеню дьо Парк и като се поизморихме и изгладняхме настана време да решим къде да хапнем. На мен ми се ядеше нещо по екзотично, и от предложените тайландска, индийска, мексиканска, арабска или японска кухни, се спряхме на японската - суши бар. Аз на път за срещата минах покрай един много атрактивно изглеждащ отвън и се запътихме към него - "Маико Суши". Много приятно и уютно местенце. А сушито е невероятно. За втори път ям и сега ми се стори още по-вкусно. Към опаковката на клечките са храна имаше и "инструкция за експлоатация", та реших да се пробвам. Голяма борба беше, но не се отказах и се справих геройски. Почти им хванах цаката и скоро мога да започна да водя курсове по боравене с японски клечки за храна. След още 2-3 посещения ще съм "заслужил майстор на спорта".

19 януари 2006

Лед

Тази сутрин като се събудих и излязох навън, щях да падна. В буквалния смисъл на думата. Беше адски хлъзгаво. Имаше лед навсякъде. Температурата беше около 1 градуса по Целзий, но валеше дъжд, който беше превърнал тротоарите и улиците в идеална пързалка. Гладък лед, със слой вода отгоре - чудно. Не стига това ами и духаше адски силен вятър, който без проблем ме буташе по леда напред ... добре, че бях със шлифера, та не се измокрих ... много. Това, предполагам, е чара на канадската зима.

18 януари 2006

Железниците

Канадските железници нямат нищо общо с българските. Или поне с това което си спомням от тях. Не бях се качвал на влак повече от 5 години. Пътуването се оказа много приятно. Возих се "втора класа". Или така наречената тук comfort(economy). Наистина си беше комфортно.
Вагоните не са разделени на купета, а е едно цялостно отворено пространство, като в автобус. С два реда по две седалки от двете страни и пътека в средата. Седалките са удобни и достатъчно широки. Подвижна е не само облегалката, но и самата седалка, което я прави доста удобна за спане. Над главите има отделение за ръчен багаж - същото като в самолетите. Отделно в началото на всеки вагон има отделение за по-големите куфари. Към всяка седалка има сгъваема масичка, подобна на тези в самолетите, която се прибира в кухина под облегалката за ръката. В композицията няма вагон-ресторант, а минава стюард, който предлага напитки и храни, които обаче не са включени в цената на билета, а се заплащат допълнително.
Почти не се чува шума от тракането на колелата. Като се има предвид, че влака пъува със скорост от около 100-120 км/ч, е забележително. Около 5-10 мин. преди всяка гара, говорител съобщава името на гарата и времето което остава до пристигането. Пътниците се разпределят по вагоните според крайната им дестинация, така че тези които слизат на междинните гари да не притесняват другите, които са към крайните.
А черешката на тортата е, че в някои композиции има безжичен интернет. Мисля, че няма какво повече да се добави.

13 януари 2006

Тръгвам на път

Утре тръгвам на път. Ще ходя до Торонто да разгледам споменатата експозиция. Вече си резервирах хотел и си купих билетите, така че няма връщане назад. Утре след работа се качвам не трена и тутуф-тутуфф, тутуф-тутуф ...
Любопитен съм да разбера какво представляват канадските железници. Няма никакъв проблем да резервираш билет по интернет и да си го вземеш, от автоматите за самообслужване, минути преди тръгването на влака. Много е удобно. Няма да се разправяш на касите, да питаш за всички възможни варианти и т.н. Всичко ти е поднесено на тепсия и само с няколко кликания на мишката, кредитната ти карта "олеква" с няколко стотин долара. Аз моя си го взех още днес, понеже исках да засека, колко време ми трябва да стигна от работата до гарата. Трябват ми максимум 40 мин.
Ще имам около 5 часа и половина път, за това ще трябва да се запася с книжки, вестници, музика и добро насторение за разговори с непознати. Хубавото на железниците е, че можеш да станеш да се поразтъпчеш. С автобус или кола това няма как да стане, без да спреш да пътуваш, а за самолет разстоянието е достатъчно малко за да не ти дадат дори да си разкопчаеш колана (предпазния). За това избрах трена.

11 януари 2006

Световете в нашето тяло

Внимание: Ако сте гнусливи не четете това.

Една статия в български новинарски сайт, в която се говореше, че жена дарява тялото си след своята смърт на изложба, ме провокира да намеря интернет страницата на въпросната изложба. Оказва се, че изложбата се казва "Телесни светове" и е "Анатомична експозиция от истински човешки тела". Изложени са разрези или цели вътрешни органи, цели тела с отстранена кожа, оставени само по гола мускулатура и други такива работи. На пръв поглед (или прочит) звучи ужасно гнусно, но всъщност си е адски интересно. По една щастлива случайност в момента се оказвам доста близо до тази изложба и смятам скоро да я посетя. Очаквайте снимков материал.

07 януари 2006

Интересен файл

Вчера се сблъсках с доста интересен проблем. Такова нещо до сега не бях виждал. Файл с невидимо име. Пишеш си "ls -l" и виждаш правата за достъп, собствеността, размер, дата ... но не и име. Едно "ls -l > tmpf" последвано от "od -c tmpf" разкри мистерията. Името на файла съдържаше два символа с осмичен код 177 (клавиша DEL). Как по !??@##$%* е станало това още не е ясно ... :о)

Първо показване на носа навън.

Ето ме и мен в блог пространството. Отдавна се каня да отворя блог, но все не ми се занимаваше с това. Накрая се реших и си казах "Сега е момента!". Не ме питайте обаче, защо точно сега е момента. Незнам! Просто така го усетих. Е ... до нови срещи!