Тръгнах да се прибирам, и реших да мина по улицата с Ирландските кръчми. Незнам какво ме накара да вляза в МакКибинс, може би това, че веднъж вече бях ходил там с Деси, но определено не сгреших. Уцелих направо в десятката. Там намерих рока, който търсих цяла вечер. Свиреше някаква група (като гледам програмата на клуба явно се казва Citizen Kane) - барабани, бас китара и две акустични китари, пригодени с електроника за включване към уредба. Едната акустична китара беше и вокал, а момъкът на другата свиреше още на клавир и устна хармоника. На подобен купон не бях присъствал до сега. Тия момчета свиреха всичко за което може да се сети човек - Red Hot Chilly Peppers (Under the bridge), U2 (One), Rolling Stones, Santana (Black Magic Woman), Elton John, Brian Adams (Summer of '69), Billy Joel (Piano man), Conting Crows (Mr Jones) и какво ли още не. Вокалиста си говореше много непринудено и приятелски с посетителите и ги питаше, какво искат да им изпее - нямаше нещо, което да кажат и да не знае. Разхождаше се из бара докато пее (когато не свиреше разбра се), даже купи роза от цветарка влязла в бара на девойка, която не познаваше и която имаше рожден ден. Гаджето на девойката му благодари, че му е спестил $5. Въобще страшно приятна и непринудена атмосфера създадоха. Като приключиха, успях да си поговоря малко с тях. Определено ще ида да ги слушам пак!
29 януари 2006
Hard Rock Cafe vs. McKibbin's Irish Pub
Тръгнах да се прибирам, и реших да мина по улицата с Ирландските кръчми. Незнам какво ме накара да вляза в МакКибинс, може би това, че веднъж вече бях ходил там с Деси, но определено не сгреших. Уцелих направо в десятката. Там намерих рока, който търсих цяла вечер. Свиреше някаква група (като гледам програмата на клуба явно се казва Citizen Kane) - барабани, бас китара и две акустични китари, пригодени с електроника за включване към уредба. Едната акустична китара беше и вокал, а момъкът на другата свиреше още на клавир и устна хармоника. На подобен купон не бях присъствал до сега. Тия момчета свиреха всичко за което може да се сети човек - Red Hot Chilly Peppers (Under the bridge), U2 (One), Rolling Stones, Santana (Black Magic Woman), Elton John, Brian Adams (Summer of '69), Billy Joel (Piano man), Conting Crows (Mr Jones) и какво ли още не. Вокалиста си говореше много непринудено и приятелски с посетителите и ги питаше, какво искат да им изпее - нямаше нещо, което да кажат и да не знае. Разхождаше се из бара докато пее (когато не свиреше разбра се), даже купи роза от цветарка влязла в бара на девойка, която не познаваше и която имаше рожден ден. Гаджето на девойката му благодари, че му е спестил $5. Въобще страшно приятна и непринудена атмосфера създадоха. Като приключиха, успях да си поговоря малко с тях. Определено ще ида да ги слушам пак!
27 януари 2006
История със Solaris 5.8 и rm
rm: cannot open starting directory: pwd I/O error
от което скрипта в който е била е прекъснал изпълнението си, като не си е свършил работата докрай, от което пък са настъпили големи поразии в системата породили два спешни случая в рамките на един ден. Е, може би втория не е съвсем заради това, но си мисля че косвено е повлиял. Не намерих разумно обяснение за подобна грешка в Solaris 5.8. Всичко, което изрових се отнася за 2.5.1 и вече, е поправено (или поне би трябвало да е). Накратко, от това което намерих, разбрах че проблема се появява, когато някоя от директориите в пътя няма права за четене и поражда грешка в cwd. Да, ама това не е и в моя случай. В man страницата на pwd в Solaris има допълнение, че грешки от рода на "Cannot open ..." са породени от веоятен проблем с файловата система. Добре, обаче този скрипт след това се е изпълнявал без проблем. Ха сега, дайте идея как да обясня "Защо се е случило това?" и "Какво да се направи, че да не се случва повече?". "Те такова животно нема!"
25 януари 2006
Орисия
"Както му тръгне на човек в Понеделник,
така ще му върви през цялата седмица."
Някой го е казал.
22 януари 2006
Българско парти
Тази вечер ходих на българско парти. Беше организирано в някакъв салон на колежа Jean-de-Brebeuf, който се оказа близо до квартирата. Цялата обстановка ми напомняше на фирмен банкет в малко провинциално градче, провеждащ се в стола на предприятието. Скара-бира и безалкохолни. Не познавах никого и си мислех, че ще ми е адски скучно. За щастие обаче се появиха Светла и Милен, с които се запознах на новогодишния купон, та имаше с кого да си бъбря приятно. По късно се видях и с Любо и Ваня, които много ми помогнаха в първите дни на канадска земя. Музиката на купона беше от времето на ученическите ми години и специално на мен ми беше малко досадно. Няма как обаче на български купон (банкет) да се мине без хора, та се понаиграх.
Изглежда тук в Монтреал има танцов състав, защото четири души (двама мъже и две жени) облечени в носии изиграха няколко танца и повдигнаха много настроението, след което се завихриха още хора. Видях в един от българските вестници издавани тук, че има курсове по народни танци. Може да ида някой ден да се позабавлявам.
21 януари 2006
Суши
19 януари 2006
Лед
18 януари 2006
Железниците
Вагоните не са разделени на купета, а е едно цялостно отворено пространство, като в автобус. С два реда по две седалки от двете страни и пътека в средата. Седалките са удобни и достатъчно широки. Подвижна е не само облегалката, но и самата седалка, което я прави доста удобна за спане. Над главите има отделение за ръчен багаж - същото като в самолетите. Отделно в началото на всеки вагон има отделение за по-големите куфари. Към всяка седалка има сгъваема масичка, подобна на тези в самолетите, която се прибира в кухина под облегалката за ръката. В композицията няма вагон-ресторант, а минава стюард, който предлага напитки и храни, които обаче не са включени в цената на билета, а се заплащат допълнително.
Почти не се чува шума от тракането на колелата. Като се има предвид, че влака пъува със скорост от около 100-120 км/ч, е забележително. Около 5-10 мин. преди всяка гара, говорител съобщава името на гарата и времето което остава до пристигането. Пътниците се разпределят по вагоните според крайната им дестинация, така че тези които слизат на междинните гари да не притесняват другите, които са към крайните.
А черешката на тортата е, че в някои композиции има безжичен интернет. Мисля, че няма какво повече да се добави.
13 януари 2006
Тръгвам на път
Любопитен съм да разбера какво представляват канадските железници. Няма никакъв проблем да резервираш билет по интернет и да си го вземеш, от автоматите за самообслужване, минути преди тръгването на влака. Много е удобно. Няма да се разправяш на касите, да питаш за всички възможни варианти и т.н. Всичко ти е поднесено на тепсия и само с няколко кликания на мишката, кредитната ти карта "олеква" с няколко стотин долара. Аз моя си го взех още днес, понеже исках да засека, колко време ми трябва да стигна от работата до гарата. Трябват ми максимум 40 мин.
Ще имам около 5 часа и половина път, за това ще трябва да се запася с книжки, вестници, музика и добро насторение за разговори с непознати. Хубавото на железниците е, че можеш да станеш да се поразтъпчеш. С автобус или кола това няма как да стане, без да спреш да пътуваш, а за самолет разстоянието е достатъчно малко за да не ти дадат дори да си разкопчаеш колана (предпазния). За това избрах трена.
11 януари 2006
Световете в нашето тяло
Една статия в български новинарски сайт, в която се говореше, че жена дарява тялото си след своята смърт на изложба, ме провокира да намеря интернет страницата на въпросната изложба. Оказва се, че изложбата се казва "Телесни светове" и е "Анатомична експозиция от истински човешки тела". Изложени са разрези или цели вътрешни органи, цели тела с отстранена кожа, оставени само по гола мускулатура и други такива работи. На пръв поглед (или прочит) звучи ужасно гнусно, но всъщност си е адски интересно. По една щастлива случайност в момента се оказвам доста близо до тази изложба и смятам скоро да я посетя. Очаквайте снимков материал.