Ще се видим.

За пръв път пиша от Windows-a от работата, малко преди да си тръгна към къщи. А утре летя към България, за кратка почивка. Ще се видим с някои от вас. До нови срещи.

Сладостта на планината

Ходих днес следобед, с група колеги в едно туристическо селце край Монтреал, където произвеждат кленов сироп. Производството на кленовият сироп е традиционно кандаско занимание и обикновено се извършва през месец Март. Първо сока се извлича от клена, след което се вари, даокато се получи субстанция с гъстота почти, като на пчелен мед. (Това са ми предположенията от наблюденията които имам. Нямаше гид да ни разведе и обясни как става всичко. Сигурен съм, че някъде в интенет има подробни обяснения, но до момента несъм се занимавал да ги търся.) Aтракцията е, че горещия, вече сварен, кленов сироп се излива на малки порции във една ясла пълна със сняг. От студа на снега сиропа се стяга и туристите си го навиват на сладоледени клечки. Яде се бързо, защото бързо се стопля и се разтича.
В една от къщите има огромна стая с опънати софри, където гощават туристите с традиционни кебекарски ястия. Ядохме боб чорба (беше си баш като нашенската, само дето ми липсваше лютото мариновано чушле), наденички и кюфтета от свинско и говждо, месен пай (пай с плънка от кайма), шунка полята с кленов сироп всичко това с гарнитура от дребен боб приготвен като леща. Май имаше и някакви бъркани яйца и картофено пюре, към които не проявих интерес. За десерт имаше захарен пай (пак с основа кленов сироп), който беше толкова сладък, че го нарекохме sugar shock (захарен шок) и палачнки с ... познахте - кленов сироп. Всичко това, беше озвучено от малък оркестър, който свиреше (предполагам) традиционни песни и танци. Успях и да се снимам с две автентични канадки ;о). Изкарахме чудесно. Накрая се повозихме до паркинга с автентичен кебекарски "автобус" с 2 конски сили.

Малко снимки

Качих малко снимки от парада на Св. Патрик в Неделя, 19^-ти Март. Ето ги тук. Времето през този ден беше доста променливо, както си личи, и посъбрах доста студ. Не издържах до самия край и влязох в едно заведенийце да се с грея с чаша вино, топла супа и вкусно хапване.

---

А тук съм сложил малко снимки от спортното заведение, за което говорих преди време. Ходих там преди две седмици и ги щракнах. Този път спечелихме с 3:0.

---

Като се събудих една сутрин, зимата беше нарисувала тази картина на стъклото на кухнята.

Няма концерт

Отмениха концерта на Аеросмит поради заболяване на някой от групата. Тюх.

Ден на Св. Патрик

Днес е деня на свети патрик. Национален празник ан Иралндия. Несъм запознат добре с историята около него, за тове ето ви малко информация на английски тук и на български тук. Тъй като се очакваше да е голям купон, реших да се пусна по улицата с ирландски кръчми и да изпия някой друг Гинес по случая. Жалко, че не си взех фото-апарата. Беше брутално. Поне по 100 човека чакаха пред всяка кръчма. А вън си беше -10 градуса. Студ и вятър! Луди хора. Аз след известно обикаляне намерих една, явно "не толкова ирландска", кръчма пред която нямяше опашка и влязох вътре. Нямаше особено място, и трябваше да стоя прав посред нищото, но си се наслаждавах на Гинеса.

Станах на 30 (0x1E)

Събудих се с леко главоболие и лошо, някак меланхолично насторение. Предната вече още бях получил първия и много мил поздрав, по българско време, от Вержи. На сутринта ме чакаха още няколко в ICQ. Замъкнах на работа, по български обичай, разни работи да почерпя. Леле как тежеше тая раница, сигурно беше към 7-8 килограма. Бях помъкнал 2 туби сок от по 2.8 л.

Пуснах един масов и-мейл до колегите да дойдат да се почерпят, без да споменавам че имам рожден ден. Съответно никой не повярва и не отговори на поканата, тъй като в групата се шегуват по между си, като някой изпраща и-мейл до всички с нещо от рода на "I love you all!!" ("Обичам ви всички") от пощата на някой, когото е издебнал че не си е заключил десктопа. Аз нарочно сложих в заглавието на писмото "You love me all" ("Всички ме обичате"). И те не повярваха. Добре, че сутринта имахме работна среща, с единия от ръководителите от групата, в моята стая и му обясних за какво иде реч, та той после разпрати ново писмо с новината. Въпреки това малко колеги се появиха.

Получих още няколко поздрава в ICQ от колеги и приятели. Някои даже ми се обадиха по телефона. А като цяло деня ми продължаваше да течеше гадно, настоението ми не се подобряваше и през цялото време ме болеше глава. Пих един Упсарин, но май въобще не помогна.

Към края на деня вече ми писна и зарязах всякаква работа. Видях Вержи в ICQ, по късна доба вече за нея, та си поговорихме. Подейства ми много освежаващо и ме разсея от тъмните мисли. После пък дойде Деси да опита сладките и подхъврли да ходим на по бира след работа.

Близо до офиса се намира едно заведение - Baton Rouge (Червения бастун). Леле какви ребърца ядох - да си оближеш пръстите. Кокала се отделя от месцето само с леко побутване и нищо не остава по него. А соса, с който бяха заляти и печени .... вкусотия. Само дето нямаше Гинес и трябваше да се задоволя с Мърфис. Да! Знам, пак е стаут ама не е същото.

А вечерта, като се прибрах, в пощенската кутия намерих поздравителна картичка, дошла точно навреме чак от Русе, от братовчедка ми Милена и семейството й. Все пак деня ми завърши много по-добре отколкото започна. И всъщност не е никак лошо да си на 30. ;о)

"Crash"

Гледах преди няколко дни филма Crash ("Сблъсъци"). Отдавна не бях гледал нещо толкова истинско. Филма е малко тежък, но трябва да се гледа. Разказва за реалните неща в живота. За това как някой, който в един момент те унижава публично, в следващия може да ти спаси живота. За това как може да се окажеш в позицията на това, срещу което си се борил и противопоставял. За това как хората, които третираме като нещо по-долно от нас, се оказват най-добрите ни приятели. За това как ... абе гледайте филма. Заслужава си!

"Окрупнявай! Окрупнявай! ..."

Пейо спомена за разширяване обхвата на търговските марки. Аз пък се питам до кога ще се позволява на една мулти милионна компания, да изкупува друга такава и да увелучава пазарния си дял? Къде са анти-монополните закони в случая? Преди дни разпространиха новината че АТ&Т изкупува BellSouth, която пък притежава Cingular. Нищо чудно след време и Verizon да изкупи T-Mobile USA. А то преди време Cingular и T-Mobile си менкаха мрежи един на друг, така че не се знае и те в какви отношения са.
А тук в Канада има "два" GSM оператора - Rogers и Fido. Само дето Rogers притежава Fido. Конкуренцията е пълна (смешка). Вярно има още 2 мастити мобилни оператора, за които мобилната телефония е само една малка част от услугите, които предлагат и едва ли могат да се нарекат само мобилни.

FTP демона в Solaris 8 и 9

Нормално е с по-новата версия на операционната система да идват и по-нови пакети. Не е нормално обаче, един и същи демон да връща различни по формат резултати при еднакви входни параметри. Или поне така си мисля аз.
Иде реч за ftp демона. При команда ls със зададен параметър директория в Solaris 9 се връща като резултат файловете в директорията зададени с пълния път, докато в Solaris 8 - само имената на файловете, без пътя. Ето един пример с директория "/ala/bala" и файл в нея "portokala".

В Solaris 9
--------------
Connected to localhost.
220 hostname FTP server ready.
Name (localhost:username): username
331 Password required for username.
Password:
230 User username logged in.
Remote system type is UNIX.
Using binary mode to transfer files.
ftp> ls /ala/bala
200 PORT command successful.
150 Opening ASCII mode data connection for file list.
/ala/bala/portokala
226 Transfer complete.
remote: /ala/bala
87 bytes received in 0.02 seconds (4.34 Kbytes/s)
ftp>

В Solaris 8
-----------------
Connected to localhost.
220 hostname FTP server (SunOS 5.8) ready.
Name (localhost:username): username
331 Password required for username.
Password:
230 User username logged in.
ftp> ls /ala/bala
200 PORT command successful.
150 ASCII data connection for /bin/ls (127.0.0.1,53962) (0 bytes).
portokala
226 ASCII Transfer complete.
remote: /ala/bala
21 bytes received in 0.015 seconds (1.39 Kbytes/s)
ftp>

Единствената разлика, която намирам, е отговра на сървъра за ls командата в двата случая:

Solaris 9: 150 Opening ASCII mode data connection for file list.
Solaris 8: 150 ASCII data connection for /bin/ls (127.0.0.1,53962) (0 bytes).

Фитнес преглед и концерт на Аеросмит

Днес бях на 15 минутен фитнес преглед. Установиха, че съм висок 184 см. и тежа 82.5 кг. (184 паунда). Горд съм със себе си, че успях да направя цели 12 лицеви опори. Караха ме да правя бързи коремни преси със свити крака и длани на ръцете поставени на бедрата, като ръцете се движат нагоре до колената и обратно като се изправям и лягам за пресата. Сътворих цели 17. Мисля, че мога да направя доста повече в бавно темпо. Успях да извъртя и 4 минути със скорост около 80 км/ч на колелото. Мериха ми и телесните мазнини с някакъв уред. Очаквам резултатите с евентуални заключения и препоръки след около седмица.

---

Сдобих се с билет за концерта на Аеросмит на 19 Март. Надявам се да направят добро шоу. Откакто съм тук пропуснах Ролинг Стоунс (умишлено, тъй като билетите бяха в порядъка на $300), Ю Ту и Бон Джови (докато се усетя и наканя за тях билетите бяха свършили).