28 юни 2006
27 юни 2006
Референти
Днес ми се обади рано сутринта, в 8:30, агентката, която ми движи нещата за Ирландия. Пита ме как е минало интервюто и дали още имам интерес към позицията. Казах й, че според мен е минало добре и все още проявявам интерес. Тогава ми каза, че работодателите искат контакти на 2-ма референти, с които да говорят и ако им харесат препоръките ще ми предложат договор. Успях да издиря 2-ма от ръководителите на групи от бившата вече служба и те се отзоваха на призива да ми съдействат. Да видим колко ще ме похвалят ... :о)
Няколко поршета и малко екшън ...
В неделя в Монтреал се проведе Гранд-при на Канада. Нямах възможност да присъствам на самото състезание поради ред причини, но се разходих из центъра, където имаше сбирка на клуб "Порше" и всеки член си беше изложил своята гордост. Ето какво успях да нащракам. Разбрах, че са били изложени също и болиди на BMW от минали години, но когато отидох всичко беше вече прибрано. Оказа се, че последният ден от изложението е бил Събота. Язък!
Изгледах края на формулата в една пицария и останах да гледам поредния мач от световното (Португалия - Холандия). Срещата беше наистина интересна, но по-интересно беше в заведението. Малко след като португалците поведоха в заведението влязоха две девойки (португалки) с двама образа (може би и те португалци) и едната много се въодушеви като видя резултата. Започна да вика и да пляска, все едно е на стадиона. Продължаваше така с всяко отиграване на топката в продължение на 5-10 минути. Собственика не издържа развика им се и ги изгони. Те съответно го напсуваха здраво и си излязоха. След малко дойдоха 2-ма полицаи, говориха си нещо със собственика, след тях дойдоха и още двама ... пиха по едно кафе и всичко се уреди.
Изгледах края на формулата в една пицария и останах да гледам поредния мач от световното (Португалия - Холандия). Срещата беше наистина интересна, но по-интересно беше в заведението. Малко след като португалците поведоха в заведението влязоха две девойки (португалки) с двама образа (може би и те португалци) и едната много се въодушеви като видя резултата. Започна да вика и да пляска, все едно е на стадиона. Продължаваше така с всяко отиграване на топката в продължение на 5-10 минути. Собственика не издържа развика им се и ги изгони. Те съответно го напсуваха здраво и си излязоха. След малко дойдоха 2-ма полицаи, говориха си нещо със собственика, след тях дойдоха и още двама ... пиха по едно кафе и всичко се уреди.
25 юни 2006
Ирландски приключения
Излязохме вечерта с колегите от Монтреал, Коста и Серхио, да вечеряме и да ударим по някоя и друга бира. Оказа се, че най-стария пъб в Ирландия се намира в Атлон и естествено се отчетохме с нашето присъствие. Мястото се оказа пълно с народ, нормално за всеки пъб, и озвучено от хорската глъчка и музика. Прибрах се към 1 вечерта.
На сутринта станах, взех си душ, хапнах една ирландска закуска, отписах се от хотела, оставих си багажа на гарата и се отправих към Ериксон за интервюто. Сградата се намира леко извън градчето в индустриалната зона. Навремето е било фабрика на Ериксон, където са произвеждали разни части за телеком оборудване, но постепенно се е разраснало до център за "изследване и разработки". Офиса се оказа много по-приятен от този в Монтреал. Доста по-светъл е, осветен от естествена светлина, за разлика от този в Монтреал, където голяма част от стаите са вътрешни и без прозорци. Бях подранил, както обикновено, и се наложи да почакам. Започнаха ме първо с лек тест с въпроси от най-ниска до най-висока трудност. Така и не ми казаха, колко съм се изложил на него. След това, предполага, се на базата не отговорите ми, ме подложиха на разпит за да разберат до колко и на какво ниво познавам системата като цяло и в частност до колко съм навътре със Solaris и Sybase. Мисля, че останаха доволни. Всичко свърши, така че сега вече само чакам да ми се обадят с резултат следващата седмица. В същото време трябва да получа и новини за другите позиции, за които кандидатствам. Та след интервюто се смъкнах до центъра за обяд, след което минах медицинските прегледи и хванах обратно влака за Дъблин.
Часовата разлика не ми действа добре. Веднага щом се настаних в хотела, се проснах на леглото с надежда да поспя. Никакъв успех. Адски ми се спеше, но не можех да заспя. Може би само съм стоял отнесен около половин или един час и дойде време за мача. Французите за малко и тази година да не се класират напред, като ги гледах какви пропуски правеха ... ама се измъкнаха.
Излязох след това да хапна нещо и да уважа отново кръчмата, в която изпих първия си Гинес. Не се беше променила много. Само ми се стори странно, че музиката бе по-скоро дискотечна, от колкото по ирландски кръчмарска. Ама нейсе. Забавното беше, че се появиха няколко групи девойки, които може би дойдоха от някакъв карнавал, понеже едни бяха облечени като камериерки, други бяха с розови каубойски шапки, трети като Мис-ки със святкащи коронки. Стана купон ... Прибрах се в хотела и пак не можах да заспя. Въртях се до към два и нещо, после си пуснах телевизора, погледах малко, пак се въртях и най накрая съм заспал, може би около 2 часа преди времето ми за ставане, след което последва нежелано, но наложително събуждане. И пак душ, ирландска закуска, такси, самолет ... На летището имаше адски много народ. Не очаквах подобен наплив, но въпреки всичко опашките се движеха бързо. Докато чаках да си взема бордната карта, една девойка от служителките едва ли не ме подложи на кръстосан разпит. От къде съм дошъл, къде отивам, къде съм стоял в Ирландия, имам ли фактура от хотела, какъв ми е адреса в Канада ... вярно, че не се избръснах сутринта, ама чак пък толкова подозрителен да съм изглеждал, не вярвам. Може би надписа Republic of Bulgaria на паспорта си казва думата, понеже обърнах внимание, че с останалите не си "говори" толкова дълго. Както и да е - пуснаха ме да се кача. Изненада ме, че полета Дъблин - Торонто мина с едно кацане през Шанън, на западния бряг на Ирландия, което не беше описано в маршрута, когато си купувах билета. Наложи се да слезем и да изчакаме около час на летището в Шанън, докато изчистят и презаредят самолета. Реших да пробвам дали имат Интернет на летището и "О, чудо!" - появи ми се връзка озаглавена като "безплатен безжичен Интернет". Радост! Успях да се закача за мрежата им, но Интернет - дръжки. Нямаше никакъв. Даже нямаше и странница, към която любезно да те приканят да си платиш - нали е безплатен. На летището в Дъблин имаше, 3 Евро за 30 мин, не се възползвах. Благодаря!
В самолета на път за Торонто успях да подремна, благодарение на това, че пуснаха "Кинг-Конг". Докато си чаках полета за Монтреал, след това, успах да изгледам продълженията на Аржентина-Мексико - феноменален гол на Макси Родригес. Просто нямам думи.
А утре в Монтреал има формула ...
На сутринта станах, взех си душ, хапнах една ирландска закуска, отписах се от хотела, оставих си багажа на гарата и се отправих към Ериксон за интервюто. Сградата се намира леко извън градчето в индустриалната зона. Навремето е било фабрика на Ериксон, където са произвеждали разни части за телеком оборудване, но постепенно се е разраснало до център за "изследване и разработки". Офиса се оказа много по-приятен от този в Монтреал. Доста по-светъл е, осветен от естествена светлина, за разлика от този в Монтреал, където голяма част от стаите са вътрешни и без прозорци. Бях подранил, както обикновено, и се наложи да почакам. Започнаха ме първо с лек тест с въпроси от най-ниска до най-висока трудност. Така и не ми казаха, колко съм се изложил на него. След това, предполага, се на базата не отговорите ми, ме подложиха на разпит за да разберат до колко и на какво ниво познавам системата като цяло и в частност до колко съм навътре със Solaris и Sybase. Мисля, че останаха доволни. Всичко свърши, така че сега вече само чакам да ми се обадят с резултат следващата седмица. В същото време трябва да получа и новини за другите позиции, за които кандидатствам. Та след интервюто се смъкнах до центъра за обяд, след което минах медицинските прегледи и хванах обратно влака за Дъблин.
Часовата разлика не ми действа добре. Веднага щом се настаних в хотела, се проснах на леглото с надежда да поспя. Никакъв успех. Адски ми се спеше, но не можех да заспя. Може би само съм стоял отнесен около половин или един час и дойде време за мача. Французите за малко и тази година да не се класират напред, като ги гледах какви пропуски правеха ... ама се измъкнаха.
Излязох след това да хапна нещо и да уважа отново кръчмата, в която изпих първия си Гинес. Не се беше променила много. Само ми се стори странно, че музиката бе по-скоро дискотечна, от колкото по ирландски кръчмарска. Ама нейсе. Забавното беше, че се появиха няколко групи девойки, които може би дойдоха от някакъв карнавал, понеже едни бяха облечени като камериерки, други бяха с розови каубойски шапки, трети като Мис-ки със святкащи коронки. Стана купон ... Прибрах се в хотела и пак не можах да заспя. Въртях се до към два и нещо, после си пуснах телевизора, погледах малко, пак се въртях и най накрая съм заспал, може би около 2 часа преди времето ми за ставане, след което последва нежелано, но наложително събуждане. И пак душ, ирландска закуска, такси, самолет ... На летището имаше адски много народ. Не очаквах подобен наплив, но въпреки всичко опашките се движеха бързо. Докато чаках да си взема бордната карта, една девойка от служителките едва ли не ме подложи на кръстосан разпит. От къде съм дошъл, къде отивам, къде съм стоял в Ирландия, имам ли фактура от хотела, какъв ми е адреса в Канада ... вярно, че не се избръснах сутринта, ама чак пък толкова подозрителен да съм изглеждал, не вярвам. Може би надписа Republic of Bulgaria на паспорта си казва думата, понеже обърнах внимание, че с останалите не си "говори" толкова дълго. Както и да е - пуснаха ме да се кача. Изненада ме, че полета Дъблин - Торонто мина с едно кацане през Шанън, на западния бряг на Ирландия, което не беше описано в маршрута, когато си купувах билета. Наложи се да слезем и да изчакаме около час на летището в Шанън, докато изчистят и презаредят самолета. Реших да пробвам дали имат Интернет на летището и "О, чудо!" - появи ми се връзка озаглавена като "безплатен безжичен Интернет". Радост! Успях да се закача за мрежата им, но Интернет - дръжки. Нямаше никакъв. Даже нямаше и странница, към която любезно да те приканят да си платиш - нали е безплатен. На летището в Дъблин имаше, 3 Евро за 30 мин, не се възползвах. Благодаря!
В самолета на път за Торонто успях да подремна, благодарение на това, че пуснаха "Кинг-Конг". Докато си чаках полета за Монтреал, след това, успах да изгледам продълженията на Аржентина-Мексико - феноменален гол на Макси Родригес. Просто нямам думи.
А утре в Монтреал има формула ...
22 юни 2006
Атлон
Днес съм в Атлон, Ирландия. Утре имам интервю за работа. Готвя се за него като пиша този пост и гледам мача от световното Бразилия - Япония.
Пътуването мина добре. Летях до Дъблин през Торонто. В сравнение с летището в Монтреал, това в Торонто се оказа доста по-голямо. Понеже си резервирах билет в последния момент, за втория полет нямаше места във втора класа, за това се наложи да си взема място в първа. По съвсем друг начин се пътува така. Получаваш специално внимание от стюардесите, храната е на съвсем друго ниво - за седалките да не говорим. За пръв път успях да подремна малко, въпреки че пак не ми беше много удобно за спане. Наложи се да използвам тапите за уши и превръзката за очи, за да постигна желнаия ефект.
От Дъблин до Атлон се придвижих с влак. Гарата в Дъблин не беше особено впечатляваща, но трябва да се отчете факта, че е в реконструкция. Всъщност, какво може да очаква човек от една гара, при положение, че пероните са основно бетон и железа. А вътрешността на Ирландия не се оказа много по-различна от България - зелени полета, дървета, крави кротко пасат тревица, кончета тичат на воля ... селска идилия.
Атлон е малко схлупено градче. Имам чувството, че е по-малко и от Силистра дори. Какво ли правят вечер хората тук? В интернет е представен като университетски град ... аз не намерих университета и не забелязах тълпи от студентки, но може би вече са във ваканция. Ще проверим това довечера с двама, вече бивши колеги от Монтреал, които се оказаха тук в командировка.
Пътуването мина добре. Летях до Дъблин през Торонто. В сравнение с летището в Монтреал, това в Торонто се оказа доста по-голямо. Понеже си резервирах билет в последния момент, за втория полет нямаше места във втора класа, за това се наложи да си взема място в първа. По съвсем друг начин се пътува така. Получаваш специално внимание от стюардесите, храната е на съвсем друго ниво - за седалките да не говорим. За пръв път успях да подремна малко, въпреки че пак не ми беше много удобно за спане. Наложи се да използвам тапите за уши и превръзката за очи, за да постигна желнаия ефект.
От Дъблин до Атлон се придвижих с влак. Гарата в Дъблин не беше особено впечатляваща, но трябва да се отчете факта, че е в реконструкция. Всъщност, какво може да очаква човек от една гара, при положение, че пероните са основно бетон и железа. А вътрешността на Ирландия не се оказа много по-различна от България - зелени полета, дървета, крави кротко пасат тревица, кончета тичат на воля ... селска идилия.
Атлон е малко схлупено градче. Имам чувството, че е по-малко и от Силистра дори. Какво ли правят вечер хората тук? В интернет е представен като университетски град ... аз не намерих университета и не забелязах тълпи от студентки, но може би вече са във ваканция. Ще проверим това довечера с двама, вече бивши колеги от Монтреал, които се оказаха тук в командировка.
16 юни 2006
Прощален обяд
Днес колегите ме заведоха на прощален обяд в един японски ресторант близо до офиса. Добре си прекарахме. Сготвиха ни всичко пред нас, на горещия плот. Странното беше, че един човек се грижеше за всичко. Сервира ни приборите, взе ни поръчката, наряза си продуктите, сготви ги пред нас и накрая ни събра и парите. Нямаше японки сервитьорки в кимона. Разочарован съм. Бях си забравил камерата в къщи и можех да направя снимки само с телефона. За това са с такова лошо качество.
Един колега ме предизвика на саке. Т.е. предложи да изпием по едно. Аз естествено не отказах. Не знаех, до сега, че сакето се сервира топло. Беше около 100 грама и се оказа не особено силно. Късно е вече да им намеря една българска ракия от врачанския край, та да видят на какво се казва алкохол.
А от тази седмица назначиха 3-ма нови колеги, наскоро завършили университета, които поканихме да дойдат с нас. Останалите ги бъзикаха, че след като аз напускам, Ериксон наема 3-ма души за да ме заместят. Те горките се вързаха и после ме питаха дали наистина е така. :о) Като ги знам колегите какви са, още много номера ще им погаждат. Миналия ден един предложи да им кажат, че аз ще им бъда ръководител и като си тръгна следващата седмица да им кажат, че са ме уволнили заради тях, защото не са се справяли добре. Разбира се предложението беше дружно освиркано.
Един колега ме предизвика на саке. Т.е. предложи да изпием по едно. Аз естествено не отказах. Не знаех, до сега, че сакето се сервира топло. Беше около 100 грама и се оказа не особено силно. Късно е вече да им намеря една българска ракия от врачанския край, та да видят на какво се казва алкохол.
А от тази седмица назначиха 3-ма нови колеги, наскоро завършили университета, които поканихме да дойдат с нас. Останалите ги бъзикаха, че след като аз напускам, Ериксон наема 3-ма души за да ме заместят. Те горките се вързаха и после ме питаха дали наистина е така. :о) Като ги знам колегите какви са, още много номера ще им погаждат. Миналия ден един предложи да им кажат, че аз ще им бъда ръководител и като си тръгна следващата седмица да им кажат, че са ме уволнили заради тях, защото не са се справяли добре. Разбира се предложението беше дружно освиркано.
14 юни 2006
Pre-Paid в Канада
Тъй като договора ми изтича и ще трябва да върна служебната SIM карта, а смятам да поостана още около месец тук и искам да имам мобилна комуникация, се поогледах за предплатени карти. Ами ... нещата не са много розови. Тук има 2 GSM оператора, като единия е собственост на другия - конкуренция. На сайта на единия всички предплатени услуги се продаваха с телефони и никъде не намерих нищо за закупуване само на SIM карта. Реших - "другия" ще е. Ето как стоят нещата там. Само SIM картата, без никакви минути струва $28. Допълнително има 4 вида ваучери - $10, $15, $20, $30. Та сега за тях:
- Ако си закупите ваучер за $10 той ще е валиден само 30 дни и ще говорите за $0.30 на минута.
- Ако си закупите от $15 е валиден за 15 дни с цени за разговор $0.15.
- Този от $20 в момента е с промоция за 30 дни, иначе е валиден за 15 и разговорите са $0.05 вечерта и уикендите и $0.40 през делничните дни.
- Ваучера от $30 е в промоция за 60 дни валидност (иначе е 30) и разговорите са по $0.15
12 юни 2006
Всичко (почти) вече работи
Благодарение на подсказката на Даниел, вече си гледам Убунтуто в 1280х800. Няколко пъти се мъчих да инсталирам блоба (бинарния драйвер) на ATi и все ми дава грешка. Така и не се опитах да го изпробвам. Оказа се, че въпреки грешката си работи. Като се замисля, май само вградената камера не ми работи (за сега) под Линукс от целия хардуер по лаптопа. Или поне от това което съм изпробвал до момента. Днес например без проблем си изпекох и ДВД-то на Кнопикс 5.0.
На финалната права
Тази седмица бях дежурен на повикване. И като първи такъв трябваше да вися в офиса през уикенда. Можех разбира се да си взема два дни почивни през седмицата, но не го направих. И без това следващите 5 дни са ми последни в работата. Договора ми изтича и ще трябва да си търся работа другаде. Имам няколко идеи, но все още несъм решил. Един от вариантите е Ирландия, 3-то ниво на поддръжка. Работата ще е интересна - контакт с дизайна, поддържане на всички центрове от 2-ро ниво, по света. Обещаха ми курсове за квалификация и други благини. Ще трябва да премина още едно интервю и ако се харесаме, да се надявам да се разберем за заплатата.
Ако това не стане за момента имам две оферти - Тунис и Израел. В Тунис предлагат много добри пари, но там ще съм първо ниво на поддръжа и ще се занимавам само с GSM. Докато в Тел Авив пак ще съм първо ниво с малко по-ниска заплата, но пък ще рабтя с WCDMA (UMTS).
Проблема е, че и двете места ми изглеждат малко рискови. Ама то вече къде не е?
Ще споделите ли вашето мнение?
Ако това не стане за момента имам две оферти - Тунис и Израел. В Тунис предлагат много добри пари, но там ще съм първо ниво на поддръжа и ще се занимавам само с GSM. Докато в Тел Авив пак ще съм първо ниво с малко по-ниска заплата, но пък ще рабтя с WCDMA (UMTS).
Проблема е, че и двете места ми изглеждат малко рискови. Ама то вече къде не е?
Ще споделите ли вашето мнение?
03 юни 2006
Ботаническа градина - 2
Ето тук са част от снимките, които направих в ботаническата градина миналия уикенд. Като ги разглеждате, може би ще се запитате, какво толкова съм намерил в тази решетка, че съм я снимал. Отговора се крие тук. :о)
Абонамент за:
Публикации (Atom)