31 декември 2006

Как ни вижда ЕС

Днес попаднах на тази статия в БиБиСи, където представят с какъв тип музика и телевизионни предавания се забавлява средностатистическия българин и румънец. Според автора на статията, българите се радват основно на чалгата - Азис, Румънеца и Енчев са най-известния рап дует (а аз си мислех, че те отдавна залязоха) и "Шоуто на Слави" е хитово тв. предаване (все още ли?). Споменати са разбира се още "Биг Брадър", "Сървайвър БГ" и "Сделка или не". Цитирана е и авторитетната журналистка от вестник "София Ехо", Магдалена Ран, която потвърждава изложените факти.

Не че няма доза истина във всичко това, но ми се струва, че нещата вече леко са се променили, а въпросния вестник за пръв път го чувам. Поразрових се в Интернет и намерих, че това е "вестник за чужденците в България".

Не знам защо, но малко се засегнах от тази статия.

29 декември 2006

Към Ирландия

След приятните и забързани от срещи с приятели дни в София и спокойните и изпълнени с тежки трапези дни в Силистра прекарани със семейството, дойде ред да се завърна по работните места. Наложи се да доплатя за 5 кг. свръх багаж (по 15 евро на килограм). Явно съм прекалил с виното и ракията, които се оказаха извън нормите. ;о) Полетът за Прага трябваше да излети в 15:20 българско време, но беше отложен с 20 минути и реално излетяхме към 16:00. Лора дойде да ме изпрати на летището и ми каза, че по пътя е слушала новините за отвлечен самолет на "Аерофлот" принудително кацнал в Прага. Това може би обясняваше закъснението, което мен не ме притесняваше, понеже така или иначе имах 3 часа до следващия си полет към Дъблин.

Кацнахме към 17:00 чешко време и Прага ни посрещна със сняг. Мотах се на Пражкото летище докато дойде време за полета. По нищо не личеше, че има кацнал отвлечен самолет. Нито имаше някакви засилени мерки за сигурност, нито пък се забелязваше засилено полицейско присъствие. Само дето и полета за Дъблин беше отложен от 19:15 за 19:35, а в последствие за 20:00. Интересно ми беше да гледам как изчистиха самолета от насъбралия се лед и сняг по крилата и тялото с едни крановидни пароструйки. Заради цялата тази операция излетяхме към 20:40 и кацнахме в Дъблин с час закъснение - 21:50 ирландско време. Добре, че си бях резервирал место в по-късния автобус от 23:00 (който всъщност тръгна в 23:30), а не в този от 22:00. Минах изненадващо бързо през митницата и докато стигна до лентата за багажа, куфарите тръгнаха и моят изскочи още в началото. Навън валеше познатия ситен ирландски дъждец и влачейки всичкия багаж, който бях помъкнал, след себе си вече към 22:15 се озовах в автобуса.

На летището се запознах с Илко - българин, който учи в Техническия университет в Голуей. Той имаше резервация за по-ранния автобус и съответно го изпусна, та се принуди да пътува с по-късния. Наложи се да си купи нов билет, понеже автобусите са на различни фирми и резервацията му не важеше за този. Правихме си компания до Атлон, където аз се разтоварих към 01:10 и го оставих да си продължи до крайната спирка. Прибрах си се в къщи, взех си един душ и се отдадох на заслужена почивка - дълбок сън.

17 декември 2006

"Добре дошли в България!"

Тръгнах от Атлон към Дъблин в 2:40 сутринта с автобус. Сангийт, колега индиец, също се прибираше същия ден, само че на него полета му беше в 6:00 сутринта, а моя в 7:15. По програма, автобуса трябваше да пристигне в 4:30 на летището в Дъблин и някак си през деня успяхме да го убедим да пътуваме заедно с автобуса, тъй като той се притесняваше, че ще пристигне твърде късно и ще си изпусне полета. Автобуса пристигна в 4:55, на летището имаше ОГРОМНА тълпа. Все пак аз до 5:30 успях да си чекирам багажа и да мина през митническа проверка, въпреки че опашката сигурно беше от над 200-300 души. Надявам се и той да е успял да си хване полета.

Аз имах достатъчно време да мина през безмитните магазини и да напазарувам уиски и бонбони, за колкото имаше останало място в куфара. По програма трябваше да кацна в Прага в 9:55, а да излетя за София в 11:00. Самолета обаче излетя с 30 минути закъснение и кацна в Прага точно в 11:00. Мислех, че съм го изпуснал, но изтичах до посочения терминал да проверя за всеки случай. Полета беше преместен за 11:40 и успях да се кача без проблем. Когато отидох, всъщност, тъкмо бяха за почнали качването, а по-късно разбрах, че в даден момент по-рано полета е бил в статус "спрян" (suspended), т.е. не е било сигурно дали въобще ще излети. След като се качихме в самолета, пилота обяви, че ще кацнем в Пловдив, поради мъгла в София. Въпреки това ни обясниха, че ще има автобуси, които ще ни превозят до София. До тук нищо не предвещаваше какво ни очаква в милата родина.

Кацнахме в Пловдив в 15:15. Извървяхме пътя от самолета до сградата на летището и зачакахме на митницата. Нека уточня, че летището в Пловдив не се използва активно за граждански полети, още по-малко за международни, има 4 митнически гишета, от които само 3 работеха и 1 лента за багаж. Гишетата бяха с пропускливост около човек на 2 минути. Предполагам нарочно забавяха там хората, тъй като в залата за багажа вече имаше значителна тълпа. Успях да мина през митница след около 40-50 минути и зачаках багажа. Странното беше, че по лентата нямаше никакъв багаж и беше спряна. След може би около 30 минути, съпроводена с бурни аплодисменти, лентата се завъртя и първия куфар се появи. Преди нашия самолет бяха кацнали още два или три полета, така че куфарите от нашия полет се появиха някъде може би след около час. Грабнахме си ги щастливи и се насочихме към автобусите. Само дето се оказа, че автобуси няма. Пред летището имаше 4 автобуса, с бележка "Malev" на тях, които категорично отказваха да вземат пътници от други полети. Същото беше и с един автобус с надпис "Аерофлот". Отидох на гишето да питам какво става и ми казаха, че чехите въобще не се поръчали автобуси за пътниците от полета си. А ще има ли въобще някакви автобуси? - Ще се обадят да проверят. Питах след малко за някаква нова информация - казаха, че автобусите били тръгнали, след като ние сме излетели, но защо още ги нямало не е ясно. Да са се загубили в мъглата - не вярвам. Трудно можеш да се отклониш в грешния път по магистрала. Аз обаче съм тъп и упорит и след малко отивам и питам пак. Новината беше, че автобусите били тръгнали след като сме били кацнали и трябвало скоро да дойдат. Добре ама вече бяха минали повече от два часа от както кацнахме... Дадох си сметка, че е безсмислено да търся разумно обяснение на нещата, които стават в България и реших да не си задавам повече подобни въпроси. Вече изгубих и представа за времето и не ме интересуваше колко е часа. На гишето имаше само две девойки, а от време на време един момък идваше да ги информира за статуса на разтоварването на полетите. Та тези две девойки, горките, що овиквания и скандали изтърпяха от някои от останалите пътници - не е истина. Не знам как успяха да запазят спокойстиве и да не отговорят със същата нервност или пък да сринат безпомощно в плач.

В един момент започнаха да пристигат автобуси от София с пътници, за полети които бяха преместени да излетят от Пловдив. Излязохме да питаме шофьорите от кои полети ще връщат пътници до София. Получихме неочакван, но не и учудващ отговор - "Никой не ни е казал, че трябва да връщаме пътници. Няма да връщаме никой". Автобуси продължаваха да пристигат и се започна едно ходене от един на друг, да разберем кой ще ни вземе. За щастие попаднахме на един, който каза че ще вози пътници от чешките авиолинии та си сложихме куфарите в багажното и се качихме. После някой спомена, че вече нямало значение, кой с кой полет идва и автобусите качвали на ред. Нашия обаче, необяснимо защо тръгна с 5-6 празни места. Сега си спомням, че багажното беше пълно до горе с куфари и може би не е имало място ... Все пак се прибрах в бившата квартира към 22:00 (може би), вече озверял от глад. Добре, че магазина на близо работеше и си купих готова вечеря.

Бих могъл да оправдая целия този хаос с липсата на организация и пълната липса на адекватна информация ако това беше в първите дни от падането на мъглата, но тя е тук сигурно вече от две седмици... Не очаквам и някой да излезе и да поеме отговорност за случващото се. А се пишем вече за европейска държава.

15 декември 2006

Коледни партита

Фирмените коледни партита нямат край. Миналият четвъртък бяхме на италиански ресторант. Много добра кухня. За съжаление така и не успях да си изям пицата - беше много голяма. За сметка на това успях да засегна шефа. Поради липса на ракия, си поръчах водка и съответно салата. Обаче никой друг не си поръча нищо за хапване с питието преди основното ястие и излезе като неуважение от моя страна към останалите. Трябваше да обяснявам, че ние в България обикновено хапваме салата в паралел с твърдия алкохол. Много колеги го възприеха, но не и шефа. Макар, че по-скоро ме поднасяше. След основното ястие, колегите се отвориха на шотове. Имаше два вида - лимонен ликьор и грапа. Аз опитах и от двата - по два пъти. Грапата, както разбрах в последствие, си е чиста гроздова ракия. Де да знаех предварително ... нямаше да си губя времето с водките ...

След ресторанта се замъкнахме в "Гъртис" - приятна ирландска кръчма. На мен ми беше тежко от всичкото това ядене и се разминах само с едно "Блъди Мери". По някое време (към 0:30) реших да си тръгна, да си поспя малко, преди следващия работен ден. Колежките обаче ме възпряхя - "Никъде няма да ходиш! Сега отиваме в 'Карма' ". Не можах да откажа. В крайна сметка се прибрах към 3:00 сутринта и изкарах много сънлив работен ден след това.

Този четвъртък (вече вчера) бяхме на поредното парти. Този път наистина ми хареса. Някакви младежи свириха здрав рок и аз май бях единствения, който се кефеше на музиката. Останалите си стояха и си говореха кротко. Една колежка ми обърна внимание на факта, как всички са се скупчили около бара и стоят прави, докато всички маси в останалата част на заведението стоят празни, въпреки предоставените удобни столове и фотьойли. Аз и казах, че в България е точно обратното - никъде по масите няма да може да намери място, а на бара почти винаги ще има. Колегата германец се съгласи с мен и потвърди, че при тях е както и у нас.

Този път успях да се измъкна по рано (към 1:00) и докато си вземах "Чао" с колегите, отбивайки предложенията за продължение в 'Карма', се оказа, че почти всички утре са си взели почивен ден, та си пожелахме весело изкарване на празниците. Хареса ми пожеланието на Лиъм, който ми каза "Нека всички твои питиета, са твърд алкохол!".

04 декември 2006

Фалшиви паспорти

Току що гледах по, небезизвестното в България, предаване "Панорама" на БиБиСи филм за това, колко е лесно да се сдобиеш с фалшив паспорт за страна от ЕС. С "агент под прикритие", жена от Узбекистан (мисля), която има британско гражданство, тръгнаха из Европа да търсят дилъри на фалшиви паспорти. Целта беше да се сдобият с паспорти от всичките 25 страни, членки на ЕС. Нещата що годе вървяха по план, тук-таме я мотаха повече от обещаното, с уговорката "Утре ще е готов", но в крайна сметка й даваха все някакъв. Така успяха да съберат паспорти от 20 страни. Последните 5 решиха да търсят в България. Та нали се славим като най-добрите фалшификатори. Голяма грешка!!! Направиха уговорката и уж когато паспортите бяха готови, определиха й среща нейде в крайните квартали на София. Казаха й, на жената, да влезе в някаква телефонна будка и там ще намери пакета, обаче да не го отваря. Тя разбира се го отвори и се оказа пълен с хартии. Опита се да се измъкне без да я види дилъра, но не успя. Той съответно разбра, че тя е отворила пакета, извади нож и й взе парите...
После се сърдим, защо не ни искат в ЕС. Като предлагаш нещо, поне свърши работата, а не обирай хората. На другите места, колкото и лоши и неизползваеми да бяха паспортите, поне й даваха нещо и не я заплашваха с нож.
В крайна сметка с два от паспортите успя да премине в Обединеното Кралство - един нов, издаден с нейна снимка и един краден, с подменена снимка. От всички преживелици най-разстроена си тръгна от България.

01 декември 2006

На парти по ирландски

В сряда бях на фирмен купон в един от баровете тук. Имаше доста хора и беше весело, само дето е трудно да си в ритъм с тяхното пиене, а е проява на неуважение да откажеш почерпка. На следващия ден всички, които бяхме на купона не се чувствахме в най-добра форма за работа. С Томи, който е от офиса във Финландия и е тук на разменни начала, се шегувахме, че първоначално плана е бил да пием само "по две бири" ... после се е променил на "по две бири на всяко място което идем", докато в крайна сметка се стигне до компромиса "само по две бири в един и същ момент".

Да обясня сега защо става така. Ирланците пият много и бързо. Практиката обикновено е всеки от компанията черпи останалите по един рунд. Добре, обаче аз не пия толкова бързо и се озововам със втора халба пред мен още преди да съм изпил първата. Това бързо се наваксва, докато не видиш следващата пред себе си едва на половината на предната. Така се стига до момента, в който се оказваш с втора халба в ръка в момента в който тъкмо си отпил първата глътка от първата ...

А! Като финал на вечта ходихме на дискотека - там май успях да удържа само на 2 бири ...

П.П: Да не пропусна да отбележа, че преди да идем в бара с колегите седнахме да пием по бира в един пъб. И другия четвъртък имаме ново събиране - този път само с отдела.