Обзор

През седмицата времето беше страхотно. След работа е все още слънчево и приятно топло и в Сряда реших да ида до плувния басейн с колелото. Останах много изненадан от това което заварих. Трябва да уточня, че около 2/3 от дължината на басейна е с дълбочина от около метър, а в останалата част плавно се спуска до може би 2,60м. Та басейна беше разделен напречно на плитка и дълбока част, като плитката е отделена за деца. Не ми се беше налагало до сега да плувам напречно, но вече и това се случи. Попитах що за чудо е това и казаха, че опъват коридорите по-късно - от 20:15 до 21:15. Преди това се ползва предимно от родители с деца. Много неприятно се получава да ходя толкова късно вечер. Като се има предвид, че страшно огладнявам след плуване, вечерята ми се измества към 22:00 часа. Грррубо!

---

Днес (Събота) реших да си обновя компютъра до излезлия наскоро Ubuntu 7.04. Стандартна и позната процедура, но разбира се не мина без проблеми и ръчна намеса. Преди това, за всеки случай реших да си направя един бекъп на системата, на DVD. Вили ме насочи, към подходящия за целта инструмент mono rescue. Всичко става с една команда и технологично необходимото време и дисково пространство. Много удобно. Не проверих дали след това мога да възстановя, това което съм архивирал, но така и не се наложи. След ъпгрейда се наложи отново да мина процедурата по конфигуриране на драйвера за ATI видео картата и част от тази на Beryl, но в края на краищата всичко отново заработи без проблем. Най-много обаче ме радва, че са оправили драйвера за bluetooth и вече мишката ми работи без проблеми. Преди много често губеше връзката с компютъра и ползвах допълнително bluemon демона, който я държеше здраво да не бяга. Докато си оправях проблемите с Beryl, установих колко лесно се свиква на шарениите. Беше ми някак терсене да работя в обикновена X.org среда с xfce, без развяващите се прозорци, завъртащите се работни пространства и всички останали наслади за окото.

България на гражданите ?!

Попаднах на тази случка в блога на Григор и по негов призив я публикувам тук. Смятах, че подобни истории са останали в миналото, но за съжаление явно още са актуални.

Литература

По какъв критерий определят Нобеловата награда за Литература? Оня ден приключих "Бялата крепост" на Орхан Памук. Вярно, че литературата не ми се отдава особено, но не разбирам с кое е заслужила "Нобелова награда". Да, интересна и увлекателна книга. Въпреки, че ме подразни как всичко е в преразказна форма - дори и диалозите. Аз обичам в една книга да има диалози и действие. Не харесвам описание, на един хълм например, в три страници. Подобни описания нямаше, но преразказаните диалози страшно ме подразниха.

Великденски яйца

Не успях да намеря боя за яйца и за това реших да се възползвам от идеята на Пейо. Нарисувах първо червено, както си му е реда. После синьо, с плуващи рибки. Трето с пролетен пейзаж и четвърто с летящ самолет. Петото излезе радиоактивно. Ето вижте ги всички.

Снимки от разходката до Дъблин

Намерих време да кача снимките от разходката до Дъблин. Може да видите:

• Гледки от Дъблин
• Дистилационната на уиски "Джеймисън"
• Пивоварната "Гинес"
• Затвора "Килмейнъм"

Затворът 'Килмейнъм' в Дъблин.

Отидох в Събота до Дъблин да се видя с Хулио, бивш колега от Канада, който е тук в командировка за две седмици и по стечение на обстоятелствата в Неделя прекарах около два часа в един Дъблински затвор. Но нека започна от начало.

Качих се в Събота на автобуса за Дъблин в 10:00. С книжка в ръка пътуването мина неусетно и в 12:30 се стоварих на Дъблинската автогара. Обадих се на Хулио да го чуя къде е - оказа се, че още е на работа (някъде около летището), но щели да тръгнат скоро към хотела. Разбрахме се да се срещнем там. Не знам защо, бях останал с впечатлението, че хотела му е в центъра и съответно тръгнах натам. Спрях се да попитам в една туристическа агенция къде точно е хотел "Хилтън" и една от девойките ми каза, че в Дъблин въобще няма хотел "Хилтън" (в последствие се оказа, че има цели два, та се замислих тая как въобще е станала туристически агент, ама нейсе. Няма да ходя при нея да ми организира екскурзии.). Попита все пак нейна колежка, която ми каза че за пеша разстоянието е доста далече и препоръча да си взема такси. Обадих се на Хулио да му кажа, че ще е по-добре да се срещнем в центъра и понеже бях близко до известното "Острие", а те бяха с кола и пътуваха към центъра, се разбрахме да се срещнем там. След известно чакане и няколко уточняващи телефонни разговора се намерихме. С него беше и един колега (Кристиан) от Финландия, който е командирован по същия проект,та отидохме тримата да хапнем набързо, понеже те бяха гладни, и после се отправихме към хотела да си оставим нещата. Те вече имаха набелязани вече пивоварната "Гинес" и уиски фабриката "Джеймисън" за разглеждане през уикенда, но в оставащия следобед имахме време само за едно от тях. Решиха да се отправим към "Гинес". Разгледахме музея, пихме една бира в панорамния бар и стана време за вечеря. Отправихме се към "Темпъл бар" - улицата с многото кръчми, една от туристическите забележителности на Дъблин (на нея има и кръчма, която се казва "Темпъл бар" - б.а.). Там намерихме един индонезийски ресторант, в който те предната вечер не са намерили места. Оказа се че е много популярен и места обикновено се намират само с резервации, но този път имахме късмет. Заведоха ни на третия етаж, където помещението беше в силно ориенталски стил - масите бяха много ниски (може би около педя и малко високи), около тях бяха наредени дюшеци за сядане и разбира се много възглавници за облягане. Трябваше да седнем по турски. Поръчахме си някакво плато с всякакви меса - пилешко, свинско, телешко, калмари, зеленчуци плюс индийска бира "Кобра"- и нападнахме. Дали беше от храната или от позата, в която седях, и от която стомаха ми се притискаше, не знам, но нещо в него се разбунтува и в един момент не можех да хапна нищо повече. А и ненадейно от някъде ме връхлетя неприятно главоболие. Хулио и Кристиан се затъкнаха в един момент и решихме вече да си ходим. И без това трябваше да освобождаваме масата скоро, понеже имаше резервация за нея в 20:45. Отправихме се към една обикновена кръчма за по бира. Аз не пих нищо, понеже стомаха ми още не беше решил дали ще обработи храната, с която го изненадах неподготвен, или ще ми я върне обратно, та му дадох време да помисли. Те пиха по две бири и дойде време да се отправим към нощния клуб. Друг техен колега им беше препоръчал един, който е и близо до хотела в който те бяха отседнали. Хвърлихме се в едно такси и се отправихме натам. Междувременно стомаха ми беше разбрал, че няма да му приема рекламацията и бе принуден да си свърши работата без много да мрънка, така че вече се чувствах по-добре. По случая го почерпих с една водка и газирана вода и той се усмихна. Клуба не се оказа нищо особено и след като си изпихме пиенето се отправихме към хотела. В стаята на Хулио имаше две легла и бяхме организирали нещата да отседна при него.

В Неделята не бързахме за никъде. Станахме към 10:00 и към 11:00 се отправихме към дистилационната на "Джеймисън". Купихме си билети за музея и понеже имаше около 20 минути до началото на тура, решихме да изпием по едно ирландско кафе. Да, обаче се оказа, че преди 12:30 в Неделя им е забранено да сервират алкохол. Нямахме друг избор, освен да се качим горе в ресторанта и да пием обикновено кафе. Минахме тура, разбрахме за историята на уискито и защо "Джеймисън" е най-доброто уиски и дойде време за дегустацията. Вече беше минало 12:30, така че нямаше проблем. Имахме избор дали да го пием чисто или като коктейл. Кристиан и Хулио си взеха чисто, а аз си избрах коктейл - "Джеймисън" със сок от дренки. Беше много приятно. Не знаех до сега за този вариант на пиене на уиски.

Качихме се след това на едно такси и в последствие се озовахме ... в затвора. Т.е. пред затвора "Килмейнъм", който е туристическа атракция и част от историята на Ирландия. В него са били затваряни обикновени и политически затворници, били са екзекутирани активисти на "Шин Фейн", един от пребиваващите там по-късно е бил и президент на Ирландия. В днешни дни там са снимани и няколко филма, бил е използван и за симфонични концерти и клипове на Ю2, Шинейд О'Конър и др. Беше страшно интересно.

Очаквайте скоро снимки.