Ericsson GSDC в Румъния

Ето тук оригиналната новина на това, което съм споделил в колонката в ляво. Само трябва да допълня, че не е "център за доставка на глобални услуги", а "глобален център за доставка на услуги". Не компоти, а компютри, уважаеми журналя.

Из квартала

Днес след работа реших да се разходя в другата посока, отдалечавайки се от центъра. Стигнах до един парк с езеро, на който имаше плаж и гребни канали. На връщане минах през едни жилищни квартали. Трябва да призная, че изглеждат много свежи и приятни. Блокчета с раздвижена архитектура в свежи цветове, градинки и зеленина около тях - пълен контраст с централните улици. Ще трябва да направя малко снимки следващият път.

Ски скокове

Днес е някакъв празник и неработен ден във Финландия и по случая реших да се поразходя из Лахти, да го опозная. Времето беше слънчево, но духаше вятър и се беше хладно. Стигнах до езерото "Весиярви" - едно от големите във Финландия. В началото на парка към него има музикални фонтани, които явно в момента са в почивка (или реконструкция). До брега на езерото се намира конгресната и концертна зала "Сибелиус", в която се изпълняват основно симфонични концерти, но има и такива със съвременна музика. Интересното за нея е, че е изградена изцяло от дърво и обвита в стъкло.

След като разгледах около езерото, се отправих към спортния център, лъдето се намират трите шанци за ски скокове, ски стадион, зала за панаири, закрита ледена пързалка, ски музей и нормален стадион с писти, на който се провеждат и състезания по биатлон през зимата. В ски музея има симулатори за ски скокове, за ски слалом и свободен стил и мишени за биатлон. Разбира се, минах през всичко и установих, че зимните спортове не са замен. Въпреки, че на симулатора за скокове успях да скоча 99 метра в най-добрия си опит. Иначе се въртях около 80-те метра. На ски слалома успях да пребия моя играч (няколко пъти, за по-сигурно) и така и не стигнах до финала. За биатлона въобще няма смисъл да говоря - от три опита с по 5 изстрела нацелих само 3 мишени. Така и не успях да я стабилизирам тая пушка. Реших, че няма смисъл да си губя повече времето там и си продължих разходката обратно към центъра.

И там ... какво ми се случи. Мотах се аз из разни второстепенни улички, акъла ми се моташе накъде другаде, и стигнах до някакво кръстовище. С периферното зрение видах, че идва кола от дясно, изчаках я да премине и тръгнах да пресичам. Тъкмо направих две крачки и колата едва минала зебрата рязко наби спирачки и спря. Спрях и аз и в този момент ума ми се върна и в рамките на 2 секунди осъзнах какво става. Колата беше полицейска, на кръстовището се оказа, че има пешеходен светофар и на всичко отгоре свети червено в моята посока! Я бързо две крачки назад! Шофьора само ме погледна, аз му се ухилих и той си продължи. Интересно как би се развила цялата ситация, ако беше слязъл и установил, че не нося никакви документи за самоличност в себе си? Имах само една карта със снимка и чип (!?!?) издадена от Ирландските имиграционни власти, на гърба на която с големи букви пише "Това не е документ за самоличност!"

Вечери

Днес открих в Интернет, че в Лахти има български ресторант - "Сердика". Реших да го посетя за вечеря. Отидох в 19:30 и ми казаха, че вече не работят, понеже в 20:00 затваряли. Странна работа, това ресторант ли е или закусвалня в крайна сметка? Ще си помисля дали да му дам втори шанс.
Пак се натъпках в мексиканския ресторант. Този път с едно бурито. Съмнява ме обаче, че не беше приготвено както е обявено в менюто (или просто са ми донесли друго, подобно на вид ястие). Буритото, трябваше да е пълнено с "чили кон карне", което до колкото ми е известно се приготвя с телешка кайма. Вместо това вътре беше пълнено с парчета телешко месо и доматена паста. Нещо като кебап с бульон, но с телешко вместо свинско. Както и да е, беше адски вкусно и сега нося последствията.

Ола, Амиго!

Посетих мексиканския ресторант "Санта Фе", препоръчан ми от една колежка от Ирландия. Голяма грешка - натъпках се зверски, а си поръчах само едно ястие.

Тукашния Карлсберг е по-хубав от този в Ирландия.

Първи впечатления

Офиса на фирмата в Лахти е в една изоставена фабрика на Аско (първата част от Аско-Деница). Е, добре де, не чак изоставена, но бивша. В момента фабриката се превръща в офис сграда и от време на време се чува рева на някоя дрелка или хилти.

След работа реших да се поразходя из центъра на града. Останах разочарован. Има доста комунистически вид със сгради от преди 15-20 години облечени в сиво или други постни тонове, бетонни блокове, железни дограми по витрините на магазините и заведенията. Напомня ми точно на някой български областен град от социалистическо време, с тази разлика, че сградите не са с олющени фасади, тротоарите нямат "плочки на водни възглавници" и улиците не са с дупки. Добре поне, че е лято и дори в десет вечерта, слънцето тъкмо е залязло, и все още е достатъчно светло. Не ми се мисли, какво щях да правя ако бях тук през зимата, когато слънцето изгрява в десет сутринта и залязва в три следобед.

до Финландия

Пътуването до Лахти, Финландия ми загуби цял ден, от части и заради двата часа разлика във времето. Избрах да летя през Копенхаген, тъй като директният полет до Хелзинки каца много късно (към 11 вечерта) и след него няма автобуси до Лахти. Полета ми от Дъблин бе в 11:00, така че станах в 6:00, за да мога да хвана автобуса в 7:10. В 9:00 вече бях на летището и за няма и 15-20 минути си регистрирах багажа и минах през проверката за сигурност. По програма трябваше да кацна в Копенхаген в 14:00, а в 14:40 да излетя за Хелзинки. Разбира се самолета не беше готов навреме и закъсняхме с повече от половин час. За щастие, успяхме да наваксаме във въздуха и кацнахме в Копенхаген в 14:10. За нещастие обаче, нямаше нито един свободен гейт, където да слезем и трябваше да чакаме към 15 минути. По закона на Мърфи, изхода за следващия ми полет бе в другия край на летището и за капак на всичко това, за да стигна до него трябваше да мина паспортна проверка (!?!?!). След малко тичане и бързо ходене, успях да стигна навреме до изхода и да хвана самолета. Багажа ми обаче не успя (както разбрах по-късно)! Кацнах в Хелзинки в 17:35 и се наредих да си чакам куфара. Багажите от моя полет още не бяха тръгнали по лентата, когато чух да обявяват имена по уредбата, сред които и моето, подканвайки ги да се свържат със служба "Пристигащи". Там ми казаха, че куфара ми ще хване някой от следващите полети и ме попитаха къде да ми го доставят. Дадох им адреса на апартамента, който си бях резервирал в Лахти. Попитах кога ще могат да ми го доставят? Утре сутрин със сигурност, но има вероятност и още тази вечер. Оставих телефон за връзка и отидох да си хвана автобуса до Лахти. Поради цялата тази разправия изпуснах този от 18:00 часа, та трябваше да чакам следващия от 19:00. Разстоянието от 100 км го изминахме за около час и десет минути, като пътя през цялото време беше магистрала. Към 20:30 вече бях в квартирата. По-късно ми се обадиха и от летището, че ще ми доставят куфара към полунощ. Тъкмо беше минало 23:30, когато ми звъннаха на вратата с него и аз щастлив си го прибрах.

Едно число

Наскоро в мрежата се е появило едно специално число. Борката ми го подсказа. Въпроса е, може ли едно число да бъде забранено за публикуване в мрежата? Ще попитате, какво толкова му е специалното на 09F911029D74E35BD84156C5635688C0, че да искат да го забранят? Информация по въпроса може да намерите тук, тук и тук и тук ... и на още много места в мрежата.