At the Fox's burrow / В дупката на Лисицата

Печено пиле в тавичка, мачкани картофи и спанак в сметана

2011-01-24T22:14:00.005Z

Преди около месец си купих една готварска книга - "30 минутните гозби на Джейми" (Jamie's 30 minute meals). Насочена е към заети хора, които нямат много време за готвене след като се приберат от работа, но все пак трябва да хапнат нещо вкусно и здравословно. Всички рецепти в нея са така подбрани, че да могат да се приготвят за 30 минути, като включват основно ястие, салата или гарнитура и десерт. В повечето се използва кухненски робот, за по бързо рязане и смесване на продуктите.

Днес най-сетне ми дойде музата да сготвя нещо от нея и ето какво се получи.
Наистина успях да го приготвя за около 30 минути, но в кухнята стана такава бъркотия, че ми трябваха също 30 минути да измия и изчистя всичко. Но определено си заслужаваше.

Настройка на тъчпад

2009-10-30T21:05:00.002Z

Пиша това за да го имам под ръка ако се наложи отново, понеже след време ще го забравя.
След последния ъпгрейд на Убунту до "коалата", ми изчезна настройката на тъчпада ,годният десен ъгъл да се представя за среден бутон. След известно ровене намерих ключа за палатката.

$ synclient RTCornerButton=2

С чифт очила по-малко.

2009-07-09T23:56:00.003+01:00

Загубих си очилата вчера. Наложи се да се карам в тъмното със слънчевите -диоптрични. Предполагах, че това може да се случи един ден, но не вярвах, че ще стане. Бяхме отново по реката, след работа, и аз се заиграх в един пад. От обилните дъждове, паднали в последните няколко дни, течението беше малко по-силно и аз, понеже не достатъчно опитен (все още) попаднах в центрофугата. Течението ме удари в лицето откъм брадата и ги отнесе. Посеганх да ги хвана и съответно си изпуснах греблото. В този момент някакъв глас изкрещя в главата ми:
- Идиот!! Зарежи очилата, не изпускай греблото!
Успях да си го хвана пак. Опит за изправяне над водата - неуспешен. Причина - греблото не е в правина позиция. Последвало действие - наместване на греблото. Втори опит за изправяне над водата - успешен. Пътьом - неочакван удар с глава в каяка на един от притеклите се на помощ каякари. Последвало гребане до изхода с присвити очи.

Smokie

2009-05-31T21:05:00.002+01:00

Smokie, динозаврите на рока от младежките години на поколението на моите родители, имаха концерт в Атлон. Аз, едно от нямане какво да правя и второ, че неделното спускане по реката е отменено за тази седмица, се замъкнах да го гледам. Концерт може и да е малко силно казано, понеже беше в зала на Хотел и имаше едва около 200 души, повчето вече позастаряващи двойки, някои от които бяха довели децата си (или внуците, по-скоро понеже бяха доста по-млади от мен). Публиката, разбираемо, не дивееше пред сцената, а кротко танцуваше в страни. "Смоуки" и те не дивяха (просто сцената беше много малка), но забиха здраво стар класически рок. Свириха основно стари неща, популярни от минали години, но изсвириха и някои нови неща от новият им албум. Нямах представа, че са все още активна група. Много от старите им парчета въобще не съм ги чувал, но от тези които съм изсвириха "Mexican Girl", "Have you ever seen the rain", "Lay back in the arms of someone", "I'll meet you at midnight", "Don't play your rock and roll to me", "Oh Carol" и разбира се завършиха на бис с "Living next door to Alice". Крайно изненадващо за мен обаче, публиката не припяваше с "... how the fock is Alice?!?". В крайна сметка радващото бе, че всичко звучеше доста по-рок от това на клипчетата.

На каяк след работа

2009-05-28T23:37:00.004+01:00

Настъпи времето в годината, когато е светло до късно вечерта и вече от началото на месеца каяк клуба има вечерни спускания по реката през седмицата - всеки четвъртък. Вечерни е малко силно казано. По-скоро следработни. За втори път успявам да да измъкна навреме от работа и да ида. Случихме на страхотно време тази вечер - слънчево и приятно, без никакъв вятър и откарахме от 19:30 до към 21:30. Вече почти успявам да яхна две от вълните и да сърфирам на тях. Всъщност аз си ги яхам, но все още вълната бързо ме отмива и не успявам да се задържа дълго на нея. А тази вечер рулото ми (ескимоското преобръщане) работеше безотказно. Скоро ще трябва да започна да го тренирам и със стартова позиция с лява ръка. Стига водата в реката да се задържи на прилично ниво.

Сватбата на Рита

2009-05-25T22:36:00.002+01:00

В Петък (22-ри Май) беше сватбата на колежката Рита. За целта си взех деня почивен. Оказа се обаче, че все пак трябва да ида до службата да досвърша някоя друга работа и съответно ще си взема половин ден обратно тази седмица. Но да не се отклонявам от темата.

Освен мен, на цялата церемония бяха поканени и двамата ни мениджъри. Останалите колеги бяха поканени само за танците на края. Бяхме се организирали да пътуваме с колата на Мохамед и евентуално да се върнем с нея, понеже той и без това нямаше да пие. Церемонията в църквата започваше в два след обед, а ние в един и половина още не бяхме тръгнали. Сватбата беше в Балинасло (родния град на Рита, мисля и на Джон - младоженеца), което е на около 30 минути от Атлон, а църквата на около още 4 мили извън града. Естествено закъсняхме, както повелява ирландската традиция, но и те не бяха започнали още - също следвайки традицията. (Мохамед каза, че закъсняването в Египет също е изнесенно на почит. Например, сватбите се обявяват за в 9 вечера, но никой не се появява преди 11:30, понеже всички знаят, че си казал в 9:00, но всъщност си имал предвид 11:00). В крайна сметка церемонията започна с обичайно ирландско закъснение. Църквата беше малка и прилично пълна, едвам побирайки около 300 души. Започна се с молитва, която всички освен Мохамед, жена му Нада и мен знаеха и суфлираха заедно със свещеника. Последва песен, изпълнена от хора на балкона, надвесен над глават ми, след което свещеника започна да говори за младоженците, как били един за друг и т.н. в стандартния тон. Кратко четене от Библията, за сватбата където Христос направил първото си чудо - превърнал водата във вино и пак песен от хора. Сложиха си пръстените, врекоха се във вярност, свещеника им даде от "тялото божие", след което всички трчбваше да се здрависаме с хората около нас с думите "Мир вам!" и две жени тръгнаха да раздават от "тялото" и на останалите. Мохамед, Нада, съответно и аз не си взехме. След това младоженците подписаха, там в църквата, и гражданския брак и позираха за снимки. Излязоха навън и застанаха пред входа да приемат поздравленията на излизащите гости.

Отправихме се към ресторанта, където щеше да се състои празненството. По традиция сватбите тук се правят в ресторантите на хотели и докато младоженците, след църковната церемония, си правят снимки за сватбения албум, гостите в бар-фоайето на хотела ги очакват на раздумка с чаши в ръка. Минават около три часа, докато младоженците се появят и след като всичко е готово за вечерята, един сервитьор с ръчен училищен звънец подканва хората да заемат местата си по масите. Естествено, гостите докато са чакали, вече са разгледали поставените по масите в бара списъци с разпределението по масите и в ресторанта не настава хаос, а всеки бързо си намира мястото. Младото семейство влиза под аплодисментите на всички и заема местата си, заедно с кумовете и родителите на двамата на дълга централна маса. Миг по-късно щурмуват севитьорите, приемайки поръчките на гостите от специално предоставеното за целта меню и допълват чашите с вино. Не след дълго се появява една сервитьорска гъсеница и започва сервирането на предястието - първо на централната маса, после на останалите. Даден е старт на състезанието, кой първи ще си изяде всичко, като севитьорите строго следят някой да не изостава много след другите. След като всичко е опустошено идва ред на речите. Свещеника, бащата на младоженеца, бащата на булката споделят колко са щастливи от това събитие, кума (брат на младоженеца) и водещият на церемонията (също брат на младоженеца) се надпреварваха кой ще очерни в по-бяла светлина младоженеца. На булката също не й се размина. В крайна сметка младоженеца завърши речите, като благодари подобаващо на всички. Отново нахлу армията сервитьори и разчисти масите от дансинга.

Оркестърът се разположи на сцената, накара ни всички да застанем в кръг и покани младоженците в средата за първият им танц. След това продължиха с рок-енд-рол парчета, минаха през малко бални танци (валс, фокстрот, джайф), традиционни ирландски танци (да не се бъркат с типа "Ривърденс") и така няколко пъти повторение в същия ред. Мен също ме въвлякоха в иралндските танци - "Обсадата на Инис" се казваше. Застават 4 двойки в две редици по четирима едни срещи други, като се редуват жена - мъж и съответно жена гледа срещу мъж. И се започва едно подскачане напред, назад, настрани последвано от лудо въртене тип "бели пеперудки". Другият танц в който ме въвлякоха не питах как се казва, но не изизкваше групово участие, а беше по-скоро по двойки. Звучеше много близък до ритъма на ръченицата и съответно се отдадох на импровизация. После танцувах и валс (или поне се опитах). Оркестърът прилючи както и започна - с танц за младоженците и всички останали в кръг около тях. Накрая ни накара да направим тунел от ръце тип "Отвори порти, кралю ..." под който минаха младоженците. Към полунощ вече дойде ред и на ДиДжея да поработи. Там изненади нямаше. Към един и половина транспорта ми (който вече бях сменил, понеже първия реши да си тръгне по-рано) или по-скоро двете му малки щерки решиха, че е време за тръгване и се наложи да напусна забавата.

Снимковият материал ще се предостави след одобрението на младото семейство.

Суоми и холандско сирене

2009-05-08T21:22:00.002+01:00

Миналата седмица, от 30 Април до 3 Май отново бях във Финландия. Този път в Хелзинки, за една инсталация при клиент. Почти не мръднах от офиса и не видях нищо от града и прекрасното време. Въпреки че за мен нямаше много работа, трябваше да кисна в случай, че стане нещо и да бъда връзката с дизайна. С две думи изтощителна командировка.

На връщане обаче, имах време да се разходя из летището в Аамстердам и да си напазарувам малко Холандско сирене, което активно оползотворявам тази седмица с червено вино.

Каякът в България

2009-04-23T00:11:00.002+01:00

Предаването "БТВ Репортерите" от 19-ти Април е било посветено на каяка и рафтинга в България (най-вече на каяка). Може да се види тук.

Оракула закупи Слънцето

2009-04-21T22:47:00.002+01:00

От гледна точка на Слънцето, сделката не е приключена.
От гледна точка на Оракула, работата е сигурна.

Лодката (нарична още: Легенът)

2009-04-20T23:17:00.006+01:00

Е, реших се да изляза от летаргичният блого-мързел и да започна новите страници в този блог. През изминалата година и няколко месеца, не се случиха много интересни неща, но все пак нещо интересно се случи. Търсейки начини да избягам от скуката през почивните дни, в главата ми се въртяха идеи да се захвана с нещо интересно. Правех планове отново да започна да плувам или да се запиша във водолазния клуб - все истории свързани с вода. Понеже тук в Ирландия вода има колкото щеш. Един ден прибирайки се от работа, мярнах една обява за курс по каяк. Нямах време да спра и да я огледам добре, понеже беше точно на едно Т образно кръстовище , но на следващият ден си направих труда да запомня обявения телефонен номер и номера и интернет страницата. Сътоветно проверих и се обадих - имаха още две свободни места и се записах. Курса беше удобно планиран, на близкото езеро в часовете след работа, в продължение на една седмица. И така се започна ...

Записах се в каяк клуба в Балимахън (на 20км от Атлон). В началото наемах екипировка от клуба. Постепенно започнах да си купувам своя, докато не се стигна до тук:

Вече имам собствена лодка и нямам спирка ...

Сертифициране, част втора

2008-01-31T18:31:00.000Z

Е, взех и втората част на Sun Certified System Administrator for Solaris 10 OS изпита и вече съм сертифициран системен администратор за Соларис 10. Да ми е честито!
Този път се представих по-добре - 84% от 62% необходими за покриването. От общо 6 теми в конспекта, на две имам 100% верни отговори, на други две 90% и на останалите съответно 75% и 66%. Всички въпроси бяха 57 и на 48 от тях съм отговорил вярно. Взех се в ръце, след разочарованието ми от резултата от първата част и се подготвих по сериозно за втората.
Та сега остава въпроса, кой кого ще почерпи?

Пълнени чушки

2008-01-19T23:00:00.000Z

Реших да приложа нова тактика в готвенето. До сега почти всяка вечер си приготвях единична порция за вечеря, понякога използвах и полу-готови или замразени неща и директно ги бутах във фурната (в крайни случаи в микровълновата). Вече смятам в събота или неделя да си готвя нещо за поне 4 порции. Така, само една-две вечери от седмицата ще ми се налага да готвя и то ще бъде обикновено нещо бързо на основата на паста (спагети, макарони и др.). Тъкмо ще има и леко разнообразие и няма да е всяка вечер едно и също. Пък, като си направя и една тенджера зеленчукова супа, ще има възможност и за разтоварващи и леки вечери.
Миналия уикенд започнах програмата с пълнени чушки. Намерих няколко рецепти в Интернет и избрах най-лесната и най-бързата (да се чете най-мързеливата). На кратко, запържих леко лука и ориза, прибавих ги към каймата и ги смесих добре до получаване на хомогенна смес. След това напълних (по-скоро натъпках) чушките със сместа, наредих ги нагоре с отвора в тенджера и ги покрих с вода, в която разтворих няколко кубчета зеленчуков бульон. След около 40 минути бяха готови и в интерес на истината бяха дори вкусни. Най-забавната част от цялата процедура ми беше натъпкването на чушките.
Този уикенд, съм решил правя мусака.

Sun придобива MySQL

2008-01-17T22:45:00.000Z

Вчера, е обявено споразумение за придобиването на MySQL AB от SUN Microsystems, Inc. за около 1 милиард долара. Повече информация на страницата нa SUN или тази на MySQL.

Колко грама е един килограм?

2008-01-14T18:47:00.000Z

Приблизително следният разговор се проведе малко преди Коледа в магазина при опит да си купя 1 кг. телешка кайма:

- Един килограм кайма, моля.
Девойката започна да отмерва на кантара, стигна до 458 грама и ги зави в една кесийка.
- Чудесно. - помислих си аз - Ще ми го раздели на две. Тъкмо ще ми е по-удобно за размразяване.
- Заповядайте. Нещо друго? - каза тя.
Аз, вече леко учуден:
- Да, поисках един килограм кайма.
- Това е един килограм.
- Не, това са 458 грама.
- Ами да, то е един килограм.
- Не, това е един паунд. Един килограм е хиляда грама.
Тя се позамисли, взе пакета и отиде да се консултира с нейна колежка. Не ги чух какво си говориха, но се върна и каза:
- Това е един килограм.
- Добре, тогава дайте ми още един.

Нова година, нов късмет!

2008-01-01T00:00:00.000Z

В навечерието на всяка нова година, едни правят равносметка на отминалата, други - заръки за новата, повечето може би и двете. За мен, в служебен план отминалата 2007 беше много добра. Сблъсках се с и научих много нови неща, бях в дълга командировка във Финландия, направих първата крачка към сертифицирането ми за Соларис 10 администратор и други хубави работи. В личен план - нищо не се е променило. Да се надявам, че 2008-а ще бъде по-добра от 2007-а и на двата фронта. Разбира се, само с надяване няма да стане, ще трябва и леко побутване, но това зависи изцяло от мен. Разбира се и помощ от приятели няма да е излишна и е винаги добре дошла.

Да си пожелаем 2008-а да бъде по-добра за всички. Да бъдем по-мъдри, по-щастливи, по-безгрижни и да раздаваме повече любов и радост на околните!

За много години!!!

Сертифициране, част първа

2007-12-13T17:38:00.002Z

Днес ми беше изпита за Sun Certified System Administrator for Solaris 10 OS, Part 1. Резултата ми е 70%, като за покриването са необходими 61%. С две думи - ВЗЕХ ГО!!! Не съм доволен от представянето си, ако трябва да съм честен, но все пак го покрих. Имаше доста въпроси за х86 платформа, които не бяха застъпени в книгата от която се готвих и там карах малко на сляпо. Имаше и два въпроса които не бяха съвсем наред. В единия, от 4 възможни отговора, първият беше самият въпрос. В другия, първо самият въпрос е некоректен според мен и пак от 4 възможни отговора, два бяха напълно еднакви. Подозирам, че това е правописна грешка и в единия то двата отговора е изпуснато едно 'r'. Но както аз разбирах въпроса, точно единият от двата отговора беше верният и там трябваше да се играе на тото - 50%-50%. Както и да е, добре че те не повлияха съдбоносно на крайния резултат.

Очаквайте част втора на 31 Януари 2008.

Ирландия (мл.) - България (мл.) 1:0

2007-11-20T23:20:00.000Z

Младежките национали до 21 години на Ирландия и България играха днес на стадиона в Атлон и разбира се, ходих да ги гледам. Нашите играха малко по-добре от Ирландците през второто полувреме. Отличиха се главно с финтове и атрактивна игра, но почти без сериозен удар към вратата. За разлика от Ирландците, които през първото полувреме застрашиха на няколко пъти нашата врата и Михайлов трябваше да спасява. В последната минута обаче преди почивката, много левашки остави една топка да мине покрай него, тя се удари в гредата и един от Ирландците от 2 метра, без никой пред него, я прати над гредата. Как успя да го направи, вместо да вкара гол, не ми стана ясно. От нашите се отличиха Домовчийски - с няколко добри финта и желание за игра, 19-ката (казаха ми, че е Н. Димитров от Левски ) - с добри финтове по дясното крило, 18-ката и 10-ката. 10-ката си изпроси жълт картон, понеже се правеше на мъж и много му знаеше устата. Въобще, балканският ни манталитет винаги ни играе лоша шега. Съвсем закономерно, но необяснимо за мен, се върнахме назад в последните минути, последва центриране от дясно, непокрит нападател, удар с глава, никаква реакция от вратаря и 1:0 за домакините. Да им е честито (на нашите национали)! Заслужиха си го! Дори не дойдоха да ни поздравят след края на мача, за дето толкова викахме. А на трибуните беше весело и студено.

Не знам защо все така се случва, че като ида на някое спортно мероприятие тук, все е студено. И все Ирландците бият. Първото може и да е защото все се случва по зимно време да ходя. За второто няма лошо, стига да не е срещу нас. Та за трибуните ... Озовах се на стадиона доста рано, може би около час преди да почне мача. Около 20 мин преди началото все още бях сам и започвах да си мисля, че може би ще съм единственият. Тогава обаче се появиха други двама, със знамена и шапки, и казаха че се очакват и още хора. В крайна сметка,малко след началото на мача, се събрахме около 30-40 души от региона - Тъламор, Килбеган, Килкъни и къде ли още не. Дори се оказа, че има и 4-ма, които живеят в Атлон. Започна се едно викане на "Българи, Юнаци!" и "Победа, и пак победа. Ние пеем само за победа.", даване на наставления "Изяж го!", "Гони, гони!", "Давай, давай! А, така!", "Пази го!", "Пусни по крилото!", докато ирландците седяха като на театър и само аплодираха добрите изяви. В нашата агитка имаше и една колоритна "майна", която основно даваше тон за песните и ръсеше бисери да разсмива тълпата. Ни пяхме и се радвахме по време на мача - ирландците се зарадваха веднъж в края, но на място. Случва се.

Движение в ляво

2007-11-08T19:58:00.000Z

Днес си взех почивен ден и отидох до Дъблин да взема Нисана. Прибрах се с него до Атлон и сега нощува пред блокчето. Пътуването беше приятно. Понеже е работен ден - нямаше много трафик. В един момент, малко обърках пътя. Магистралата, която трябва да минава напречно през Ирландия от Дъблин до Голуей е в процес на строеж. Точно преди Килбегън има едно кръгово движение (това под знака N52), където се пресичат новият (който го няма на картата) и настоящият път и успях да изляза в изхода, който още не е пуснат. Просто точно преди изхода, имаше табела "Голуей/Атлон" със стрелки, които сочеха към изхода и аз, разбира се, го взех. Сто метра след това осъзнах, че не съм уцелил точния изход, след като пред мен се озова багер, който пълнеше камион с пръст. Наложи се да обърна (с около 6-7 маневри) на все още тясната отсечка и да взема следващият изход към Килбегън. Като изключим този "инцидент", всичко друго мина спокойно и нормално. Трябваше да свиквам в движение да държа осевата лента в дясно, и че по-голямата част от колата и лоста за скорости е в ляво. В началото беше малко некомфортно и се чувствах така, както в първите си дни в София зад волана, но в последствие към края на пътуването вече нямах проблем и ми беше по-уверено. Съвсем се успокоих след като видях пред себе си познатите светлини на Атлон.

"Нисанът на Лисанът."

2007-10-28T15:06:00.000Z

Това бяха думите на Данчо, след като му показах коя кола ще си купя. Ето я и връзката с нейни снимки. Може би връзката няма да е валидна още дълго, така че скоро ще я подменя със собствени снимки. Вече е капарирана, така че няма мърдане. Ще ида до Дъблин да я взема чак след две седмици, понеже следващата съм дежурен на повикване, а и няма как да й направя застраховката по-рано. Ще разкажа повече впечатления от нея, след като я покарам малко повече. Вчера се качих на нея, но внимавах повече да стоя от лявата страна на пътя и да сменям скоростите с лявата ръка, отколкото да следя как тя се държи. Направи ми впечатление само това, че педала на спирачките хваща доста нагоре и лесно се залепям на предното стъкло, след като съм свикнал да го натискам по-рязко и дълбоко.

Нови очи

2007-10-26T14:42:00.000+01:00

Отидох днес да си взема новите очила, които преди три седмици поръчах. Една от оптиките тук имат промоция - два чифта, на цената на един и реших да се възползвам. Още повече, че когато си правих слънчевите очила с диоптър, на прегледа се оказа, че определено имам нужда от нови очила. Сега, след като сложих новите, пред мен се разкри един нов, доста по-контрастен свят. На кратко, единият чифт е стъкла без рамки и много леки и гъвкави дръжки, другият е с цели рамки, но са олекотени и много гъвкави. Могат да се огъват и завъртат почти във всички посоки. На следващите снимки вече ще съм с едни от тях.

Когато ги поръчвах поисках да им сложат и покритие, което да реагира на светлина, така че да потъмняват на слънцето. За това трябваше да доплатя още известна сума, но казах че няма проблем. Малко по-късно обаче ми се обадиха и казаха, че на стъкла с дебелината, която аз съм поръчал, не можели да сложат такова покритие. Трябвало или да ги направят още по-тънки, за което трябваше да дам още 90 евро, или пък въобще да не ги изтъняват, при което едното остава по-дебело от другото понеже имам голяма разлика в диоптрите. На мен това ми прозвуча като изнудване и извиване на ръце и предпочетох да не слагат въобще такова покритие и да ми върнат парите, които вече бях платил за него.

Не разбрах как така на дебелина х-а и х+а могат да сложат подобно покритие, а на дебелина х - не. Не могат да ме убедят, че технологично е невъзможно. Явно просто не им се занимава.

Хелоуийн парти

2007-10-26T14:32:00.000+01:00

В четвъртък беше фирменото хелоуийн парти. За пръв път присъствам на такова, да си кажа честно. До сега само съм слушал легенди за тях. Беше страшно забавно. Големи, зрели хора се вдетиняват, обличат се в костюми като някои филмови, приказни, исторически или просто страшни герои и лудуват цяла вечер - и аз в това число. Разбира се имаше и такива, които не си бяха направили труда и си дойдоха нормално облечени. Те бяха просто скучни. Ето малко снимки от купона. Само не питайте като кой съм облечен.

Димна аларма

2007-10-22T22:57:00.000+01:00

Тази вечер проведох тест на димната аларма вкъщи. Не беше планиран, но така се случи. Сложих в една малка и дълбока правоъгълна форма за кекс (или картофи на фурна), две пилешки филенца, с малко лук, картофи и домати. Сложих малко сол, черен пипер, олио и малко вода. Оказа се, че водата е била малко повече от "малко". След като завря, започна да извира от тавичката. Казах си: "Ще почистя после фурната." и я оставих. След известно време обаче, цялата фурна се задими от изгорелите вода и олио и даже започна да излиза навън. Тогава отворих прозорците и вратата на фурната. Огромно кълбо дим се изниза от фурната и се простря из цялата стая. Миг по-късно и алармата се разпищя. В следващите няколко минути тичах нагоре-надолу ти да издухвам дима с една кърпа към прозорците, ту да го разгонвам от алармата та да спре да пищи. Ястието не стана съвсем както го исках, но се ядваше за тази вечер. Остана половината да го доизпека за утре вечер. А после падна едно търкане и чистене на скарите и фурната, не е за разправяне ...
Но знам със сигурност, че алармата работи.

Червеният бик

2007-10-16T19:01:00.000+01:00

Днес по обед ми звънна търговеца от гаража за да ме пита дали ще идвам за колата. Казах че съм зает до късния следобед и сигурно ще мина чак към 15:30 - 16:00 часа. Отидох с един колега, малко по-рано и първо огледахме за последно колата. Останах разочарован, че не са я изчистили отвътре, както бяха обещали. Отидохме да потърсим търговеца, но се оказа че го няма. В същия момент получих СМС от него, че е извън сервиза и ще може да дойде чак след 17:00. Обадих му се, все пак да се чуем лично и му споменах за почистването. Каза, че няма проблем, ще я изчистят до тогава и се разбрахме да се видим след 17:00. Към 16:30 обаче получих обаждане от него и каза, че след като се прибрал е запалил Сеата отново и нещо не му е харесало как звучи двигателя. Извикал е един от старшите механици, който не е бил там по време на първия преглед и той също потвърдил, че нещо не е наред с двигателя. Посъветва ме да не я купувам, понеже няма да има гаранция и може да се окажа с голям проблем след няколко месеца. Той обаче поемал ангажимента, до няколко седмици да ми намери кола в същия ценови диапазон и подобни характеристики. Казах му, че няма проблем и че за никъде не бързам.

В крайна сметка се разминах със червен Сеат Кордоба. Може би така е било писано. Въпреки, че изглеждаше точно обратното, тъй като регистрационният номер на колата беше - 681.

Blog Action Day

2007-10-15T21:24:00.000+01:00

Днес е обявен "Blog Action Day", като темата е околната среда. Всеки блогър, днес, при добро желание би трябвало да напише публикация свързана с околната среда. Аз понеже дар слово нямам, а и съвсем скоро ще започна да давам и своя принос за нейното по обилно замърсяване, мисля да си замълча.

Много ми се отдава да се оправдавам и мога да изтъкна доста причини, поради които съм принуден да си закупя кола и да бълвам въглероден двуокис в атмосферата, но по-добре да спра до тук.

В движение

2007-10-14T20:07:00.000+01:00

Реших да си купя кола, понеже тук на село е страшно скучно през уикендите. В последните няколко дни разгледах сигурно всички сайтове, които предлагат коли на старо из цяла Ирландия. В Петък попаднах на доста изгодна оферта от представител на Форд, който се намира близо до офиса. Тук, независимо че дадена фирма е представител на определена марка коли, при нея могат да се намерят на старо всякакви други марки. Причина за това е, че продават нови коли, като вземат стари с доплащане. После тези старите ги постягат леко и ги продават като коли втора употреба с гаранция. Гаранцията е около 6 месеца, предполагам, но това оскъпява колата с поне 1000 евро.

Понеже офертата за тази кола е доста изгодна (чак до степен съмнителна) през обедната почивка отскочих на един бърз оглед. Иде реч за един Сеат Кордоба 1.4 2000 година на 55 хил. мили (около 88 хил. км.), който го предлагаха за 1500 евро. Казаха ми, че не им се занимава с тази кола и въобще не са я отремонтирали. Оказа се също, че и вече са я продали, на друг търговец. Аз тогава попитах дали той няма да ми я продаде. Обадиха му се и той предложи оферта 1800. Аз казах, че звучи добре и поисках да погледна по-обстойно колата. Определено й трябват 4 нови гуми и основно почистване вътре, но всичко останало изглежда ОК. Продавачът от магазина на Форд, каза че ще накара и механик да я прегледа и да каже дали има нужда още нещо да й се смени. Обадиха ми се в късния следобед и ми казаха, че всичко й е наред и най-много да трябва да сменя маслото. Разбрахме се във Вторник да ида, да я покарам лично и евентуално да я закупя.

В Събота времето беше слънчево и приятно и се разходих с колелото и до другите търговци в околността (между другото най-накрая си купих и каска за колелото), за да видя на живо и те какво предлагат. Трудно могат да бият подобна оферта, но все пак. Определено коли 2000 година вървят между 2000 и 6000 евро, че и нагоре в зависимост от обема на двигателя, марката и навъртяния километраж. Върха на наглостта обаче беше едно Рено Клио 1.2 2000 година с километраж над 180 хил. км. на което искаха 4000 евро. Тц-тц.

Наводнение

2007-10-08T20:27:00.000+01:00

Отивам тази сутрин на работа и какво да видя - една цяла секция от сградата, точно където е и моето работно място, е затворена. Зона, в която работят може би около 100 души. Оказа се, че през нощта се е спукала някаква водопроводна тръба и е наводнила сериозно. Преразпределиха ни където имаше свободни бюра, днес. Утре, вероятно ще бъдем в една съседна временна постройка. Вече са ни преместили мониторите и докинг станциите там. Малко разнообразие, вярвам ще повлияе положително на работата.

Пуснаха ни за малко да си вземем нещата, които са ни необходими от старите бюра. Мокета беше здраво наводнен и се чуваше джвак-джвак докато вървяхме. Но това не беше всичко. Един колега, извади изпод бюрото си кашон с дебела книга в него. Книгата здраво се беше напоила с вода и той направо я изстиска като гъба. За нищо не ставаше вече.

Случват се такива работи.

След ваканцията

2007-09-22T22:16:00.000+01:00

Отпуската свърши и дойде време да се връщам в Ирландия. Пътуването мина добре, като имаше някои интересни и дразнещи момента. Отново пътувах само с лична карта. Бeз никакви проблеми. Ако изключим момента, че служителката на гишето на Софийското летище ми лепна лепенката за идентификация на багажа, на гърба на личната карта. А тя има едно гадно лепило, дето остава на това, на което е била залепена. После половин час си играх да го махам и още има останали следи.

Интересно ми е да наблюдавам хората, които за пръв път пътуват със самолет, а и не говорят нито един от езиците, на които екипажа обявява информацията. Една лелка, българка, може би някъде към 60-те, която седеше през 2 седалки пред мен явно попадаше и в двете категории. Самолета едва беше кацнал на пистата в Прага и рулираше към сградата на летището, а тя си разкопча предпазния колан, стана, отвори багажното отделение, взе си чантата и пак си седна, като остави багажното отворено. Само дето не тръгна към вратите да слиза. Човека дето седеше до нея опита да я спре, но тя изненадващо беше по-бърза от него. Една стюардеса с недоумяваща физиономия от типа "К'во ста'а тука?" и разперени ръце дотърча и затвори багажното. След като самолета спря на ръкава и всички вече тръгнаха да стават, стана и тя и започна да се пита на глас:

- Сега от къде ще излезем? То и от двете места ще пускат, ама тук е по-близо.

Визираше изхода на опашката на самолета и тръгна да се бута през хората да излиза. Подмина и моето място и след това се спря, понеже всички вече бяха станали и тя нямаше на къде повече да ходи. Започна да се върти и да се оглежда от къде ще отворят първо вратите и накъде се изнасят хората. То пък за беда нещо се забавиха с отварянето на вратата и повисяхме към 5-10 минути докато чакаме. Може жената да е бързала да хване следващ полет, но неадекватното й поведение беше доста забавно. В интерес на истината и аз закъснявах за моя полет и като стигнах до изхода към самолета за Дъблин, на мониторите вече пишеше "Последно повикване", но все още имаше опашка от качващи се.

Излиза, че или Дъблин е доста организирано летище или на мен ми върви като кацам там(тук). Почти не се бавя за нищо. На паспортната проверка нямаше почти никой и минах бързо. След това почаках около 5 минути на лентата за багажа и моята чанта беше една от първите които излязоха. Ирландия ме посрещна с ясно, слънчево и топло време. Може би се радва да се видим отново. :о)

Голф

2007-08-16T23:36:00.000+01:00

Днес имаше организирана игра на голф от фирмата. Бяха поканени и начинаещи и аз разбира се, се записах. Игрището е на около 8 мили от Атлон и след работа се метнахме на колата на една колежка. Хвърлиха ме директно на вълците. По принцип, начинаещите трябва да се поупражняват на тренажор преди да се впуснат в играта, но тък нямаше как да стане. Беше резервирано да играем само 9 дупки, като бяхме разделени на отбори от по 3-ма души. Всеки прави по един удар и след това всички продължават от мястото на най-добрия удар. Това са доста подходящ подход за начинаещи, особено ако са се научили да удрят топката преди това. Осъзнах, че в тази игра "късметът на начинаещия" не работи. Изненадващо за мен, първият ми удар бе доста добър, но с всеки следващ ставаше все по-зле. Първите ми удари никога не бяха най-добрият от трите, но на два пъти имах късмета предпоследните (с които се докарва топката в близост дупката) да бъдат. В общи линии от 3-4 замаха, успявах да уцеля топката и като цяло беше забавно. Сега ме болят мускулите на гърба, след толкова замаха на халос. Следващият Четвъртък има организирана друга подобна игра - пак съм там.

Riverdance

2007-08-11T23:25:00.000+01:00

Ходих днес до Дъблин на спектакъла "Riverdance". Беше страхотен. Въпреки, че театъра в който се игра, е с доста малка сцена и в най-мащабните сцени се събираха максимално 16 души. Спектакъла е разделен на две части, като в първата се пресъздават корените на келтската култура и зараждането на живота. Във втората се описват сблъсъка, или по-скоро смесването, на различните култури при срещата им в новата земя - Америка. Много интересно пресъздадено. И както би казал бай Ганьо - "Голямо тропане падна!" :о)

Контрабанда на магданоз и къпини

2007-08-08T19:14:00.000+01:00

Потресаваща новина от "Наблюдател". Учудвам се как не са пратили ГДБОП на мястото, а са оставили полицията да се разправя с "контрабандистките".

Акордеонисти

2007-08-07T23:33:00.000+01:00

"Разбира се, плъховете не бяха единствената напаст - понякога имаше напаст от акордеонисти, от тухли, овързани с канап, от риба - но плъховете бяха всеизвестни."

Из "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи", Тери Пратчет

Вицове за акордеонисти:

- Каква е разликата между акордеон и котка?
- Само в цената, и двете издават същият звук когато ги стискаш.

- Коя е най-често поръчваната песен на акордеонист?
- Можеш ли да свириш Много, много на далеч.

- Как да накараш двама акордеонисти да свирят в синхрон?
- Като застреляш единият от тях.

- Каква е разликата между акордеон и трамплин?
- Когато скачаш върху трамплина си сваляш обувките.

От тук (на английски)

Срам и позор

2007-08-07T22:46:00.000+01:00

За всички приятели левскари. Прекалено много мъка избива на хумор в този коментар на Sport1. Ето финалната част от него, която е и най-забавна:

90+4' Край на мача! "Хокеисти", "скиори", "състезатели по бобслей" и какви ли още не се прегръщат и заслужено се радват. А Левски си добави още един колоритен отбор в своята богата и пребогата история по европейските терени. Един турнир по-малко за българския шампион. След последния съдийски сигнал една част на публиката аплодира финландците, а друга скандира "Мъри, Мъри".

90+4' Шут на Миро Иванов, Кавен спасява.

90+3' Ха-ха-ха, Телкийски центрира високо от свободен удар. Симпатяга... :)

90+1' Левски се опитва да вкара гол, центрирайки в полето, пълно явно с лилипути от Финландия...

90' Три минути продължение. Майко мила, ами сега?

89' Главният съдия продължава да тероризира Левски, като не свири предсрочно края на мача...

88' Някой от "сините" играчи пред наказателното поле спря топката с... ботуша...

87' Вагнер центрира пред Кавен, там нали не си мислите, че играч на Левски ще играе с топката...

84' Жълт картон за Телкийски. Част от публиката на Националния стадион се ориентира към изходите...

83' Петков излиза и пресича опасност пред своята врата. Там връхлиташе играч на Тампере.

82' Меле пред вратата на гостите, разбира се, гол няма. След яко кюскане и един-два що-годе добри подавания, топката попадна в Боримиров, който я прати в аут.

80' Аут за Левски, Петков бърза да изрита топката напред... чудно защо.

79' Левски си подава топката по ширина... камерите на "Нова телевизия" показаха за момент публиката на "сините", която се чудеше какво става и вдигаше безпомощно рамене...

77' Хининен влиза на мястото на Саринен. А Йовов се опита да уцели някое прелитащо врабче от пряк свободен удар...

76' Тишина в момента на Националния стадион...

75' Мъри най-после се сети. Извади комичния Бардон, като пусна на негово място Милан Коприваров, с което изчерпа правото си на смени.

74' Петреску центрира, Вагнер изби с крак. Топката отново попадна в румънеца, който я върна пред Петков, но тя бе изчистена. Всичко изглежда ясно, Левски бе дотук с участието си в европейските клубни турнири през този сезон. А още не е почнало българското първенство...

73' След първоначалните обнадеждаващи минути за "сините" през второто полувреме, апатията все по-сериозно обзема всички иргачи на Левски. Жълт картон за безобразно слабия Седрик Бардон за оспорване на съдийско решение. Фаул за Тампере отляво на наказателното поле, близо до аутлинията.

71' Джайеоба получи една топка в наказателното поле, опита някакви финтове, но в крайна сметка финтира себе си, загуби равновесие и позволи кълбото да му бъде лесно отнето.

70' Бардон опитва нов удар... топката, разбира се, е на 5-6 метра от вратата.

69' Топката съвсем спокойно си се движи в половината на... Левски. "Сините" явно лека-полека се връщат към "славното" си минало в Европа.

68' Вагнер центрира от корнер, Бардон праща топката в аут. В момента Левски изглежда по-зле от всякога, при това срещу отбор като Тампере.

Перипетии

2007-08-04T22:31:00.000+01:00

Имах интересно тръгване от Финландия. Полета ми беше в Събота 6:40 сутринта. Имах няколко варианта да го хвана - да ида Петък вечер на хотел в Хелзинки или да пътувам късно вечерта от Лахти директно до летището - от 2:45 или 4:20, като съответно щях да бъда на летището в 4:00 или 5:35. Предполагах, че толкова рано сутрин, едва ли ще има много пътуващи и за това избрах да пътувам с автобуса от 4:20. Автобуса пристигна на летището по разписание и аз се насочих към гишетата - останах като гръмнат. За полети на авио-компания SAS имаше километрична опашка от около 300-400 човека и работеха само 3 гишета, а останалата част от летището беше полупразно. Казах си: "Добре, имам достатъчно време, все пак, а и обикновено опашките вървят бързо". Да, но не и тази. Към 6:15 все още бях на опашката, а пред мен имаше към 50 човека. Вече тъкмо се канех да започва да разбутвам хората и да ги помоля да мина напред, понеже си изпускам полета и една служителка на SAS попита (първо на финландски, после на английски) дали има хора за полета до Копенхаген. Няколко души, сред които и аз, веднага вдигнаха ръка и бяхме избутани най-отпред. Девойката на гишето явно не разбра какво става, защото видя, че изникнах от никъде и ме попита:
- Вие от опашката ли дойдохте?
- Да, изпускам си самолета. Летя до Копенхаген. - и си подавам паспорта.
- В колко Ви е полета?
- В 6:40. - беше вече 6:25
- Ииии, трябва да се обадя на гейта, да ви изчакат.
Завъртя телефона, уреди работите. Даде ми бордна карта и каза:
- Минете пред всички на проверката за сигурност.
- Благодаря. - и хукнах да бягам.
На проверката нямаше никаква опашка, така че минах почти без проблем. В бързината си забравих колана на себе си и машината естествено бипна. Наложи се да ме опипат здраво. Минах. Качих се в самолета и се настаних удобно. След мен се качи и едно семейство. Започнах да се успокоявам и в този момент нещо ми щракна - служителката на гишето ми даде само една бордна карта ... т.е. не ми издаде тази от Копенхаген до Дъблин. Ами багажа? Проверих веднага етикета - на него пише "до: Дъблин". Ох, поне с него всичко е наред и няма да се налага да ходя да си го търся в Копенхаген. Остана само въпроса "от къде да си намеря" бордна карта Копенхаген-Дъблин. Очевидното решение беше, да вляза в Копенхаген (да мина праз митница) и да се наредя на опашката за чекиране и от там да ми я издадат. Или пък да опитам директно на гейта. Поставих въпроса на една от стюардесите и тя ми обясни да опитам първо на гише "Трансфери" в транзитната зона. Ако не мога да го намеря, да отида директно на гейта и ако от там ме пратят на чекина, чек тогава да ходя до там. Чудесно! Имах достатъчно време между полетите - час и тридесет минути за да свърша всичко.

Като кацнах в Копенхаген на полета за Дъблин още не беше определен гейт. Намерих гише "Трансфери" без проблем и от там ми издадоха бордна карта. Да, но ми създадоха друга тревога. Ако аз съм се качил в последния момент на самолета от Хелзинки, дали багажа ми и той е успял да се качи? Е, това щях да разбера чак в Дъблин.

При пристигането, след като минах паспортна проверка отидох директно до гишето на SAS за да проверя къде ми е багажа. Казаха ми, че няма информация да е забавен, така че трябва да излезе. Е - излезе. Даже и аз се учудих.

Следваше три часово пътуване с автобус до Атлон. Имаше доста задръствания на места, породени от ремонти на пътя, изграждането на магистралата и увеличения трафик заради конните надбягвания в Голуей.

Имам два дни още да си почина (този Понеделник е почивен ден).

Насила закараха свинете ни в Сахара! - каза Лисан

2007-08-03T19:46:00.000+01:00

Това твърди Мишел в този си пост. Аз държа да отбележа, че подобно нещо не съм казвал. :о)

Yahoo! Photos спуска кепенци

2007-08-01T21:42:00.000+01:00

Вчера, както си говорих с Деси и й пращах линкове от албумите ми в Yahoo! Photos, съвсем случайно забелязах един текст, в който се казваше, че Yahoo! затварят фото услугата си и до 20 Септември 2007, ако искам да си запазя снимките, трябва да ги преместя в един от предложените 5 други подобни сайта, а именно Flickr, Kodak Gallery, Shutterfly, Snapfish или Photobucket. Останах неприятно изненадан, макар че това се очакваше. Все пак Flickr е също собственост на Yahoo! и е леко безсмислено да се поддържа една и съща услуга в два различни варианта. Тъй като имах вече акаунт във Flickr, решението не беше много трудно кой от предложените сайтове да избера. Инициирах преместването.

Днес получих имейл, че снимките ми вече са преместени и след работа цяла вечер си играх да до-организирам албумите и да ги направя публично достъпни. Благодарение на това се появиха още два албума със снимки - Стокхолм и Барселона, които от край време бях оставил за редактиране и публикуване и все не се захващах за тях. Имам съответно още работа да редактирам връзките към снимки в този блог от старото към новото място.

Така, че снимките ми в Yahoo! Photos вече ги няма. Снимките ми във Flickr вече са налични.

Да ядеш пица "без пари".

2007-07-30T20:48:00.000+01:00

Хапвам си аз в любимата пицария в града - наслаждавам се на ръжена пица с "Прошуто". По едно време пицата свърши и реших да си викна сметката. Носят ми я, аз бъркам в джоба за портфейла - джоба празен.

- @*#$&^% ! - изпсувах на ум.
- Май съм си забравил портфейла в къщи. - казах гласно. Сервитьорката ме погледна с недоверие.
- Нека да проверя все пак в якето. - допълних
- Да! Забравил съм го в къщи! - заключих окончателно. Спомних си, че го извадих да си проверя и платя дължимото по кредитната карта в къщи и го оставих на бюрото до компютъра.
- Наистина ли? - каза тя, вече притеснена.
- Да, за съжаление! Но няма проблем, живея на близо, ще ида да го взема и ще съм тук до половин час.
- Ами .... добре. Но ми оставете името си. - каза тя, нямайки вече друг избор и приготвяйки се да го запише. Казах си го.
- Ааа ... Я по добре сам го напишете. - реши, че няма да се справи сама. Написах го.

Прибрах се в къщи, взех си портфейла, върнах се до пицарията и си платих сметката. Вярно, че сметката не беше голяма - само 14 евро, но по пътя се замислих - в колко ли други страни по света мога да кажа, че съм си забравил портфейла в къщи и да ме оставят да ида да си го взема?

Честит Ден на Системния Администратор!!!

2007-07-27T15:49:00.000+01:00

Ето как е започнало всичко ...

AMD testing use only

2007-07-24T22:06:00.000+01:00

След билдване и инсталиране на новия драйвер на AMD, за ATI видео карти, 8.39.4 в долния десен ъгъл се появява воден знак с текст "AMD testing use only", който стои най-отгоре над всички приложения и няма възможност да се премахне. В тази статия се обяснява причината да се появи знака, а именно неуспеха да се генерира файл със сигнатура в /etc/ati/ директорията, когато се билдва драйвера. Ако драйвера се инсталира с графичния интерфейс, а не се билдва пакет от командния ред, сигнатурата се генерира без проблем.

Днес, намерих решението във френския форум на Убунту.

- Поздрави на Пламен Гетов!

2007-07-24T20:34:00.000+01:00

Ходих тази вечер в една пицария в центъра на Лахти да вечерям. Хапнах си добре, дойде ред да плащам и тогава със сервитьора проведохме приблизително следния разговор:

- Испанец ли си? - пита той.

Интересно, че вече за втори път някой си мисли, че съм Испанец. Първият път беше една чаровна Финландка, която срещнах в Ирландия.

- Не, Българин. - отговорих аз.
- Ооо, Българин? Аз съм играл с Пламен Гетов, в Португалия, в Маритимо.
- Наистина ли?
- Да! Най-добрия пряк свободен удар, който съм виждал.
- Наистина, беше най-добрия тогава.
- Сега има конно училище със жена си в България.
- Да, мисля, че чух нещо такова.
- Ех, много българи са играли в Португалия - Гетов, Безински, .... кой още ... Костадинов в Порто, Бала ... как беше ...
- Балъков.
- Да, Балъков.
- И Йорданов.
- И Йорданов, да - те играха в Спортинг.
- Стойчо Младенов и той е играл там.
- Кой? Стоичков?
- Не, Стойчо Младенов, но той май е бил преди Гетов.
- Аха, не съм го чувал. Е, хайде, много поздрави на Пламен Гетов.
- Ха-ха. Добре, ще му предам като го видя.

Добра новина

2007-07-19T14:36:00.000+01:00

Интернет доставчиците не са длъжни да разкриват имената на Р2Р потребителите, известяват от PC World.

Няма да мине

2007-07-19T12:24:00.000+01:00

Понеже започнах да ви информирам за събитията из блог средите в България, трябва да ви съобщя и това. Валери, Пейо и Йовко вече писаха, че зложелатели пускат коментари с призиви към безредици и насилие от името на популярни блогъри. Разбира се, всеки уважаващ себе си средностатистически блогър, веднага може да разпознае фалшификацията и няма да публикува подобни провокации.

При мен, понеже почти никой не ме чете, а и съвсем никой не ме коментира, подобни коментари не е имало. Разбира се, причина за това е, че не пиша нищо интересно.

Защо ли въобще пиша нещо ... ?

Събитията от последните дни

2007-07-18T20:08:00.000+01:00

В Понеделник, в сутрешния блок на Канал 1, е гостувал привиканият от СДВР блогър Мишел, Йовко и Симион Патеев, за да коментират действията на МВР от последните дни, срещу разпространяването на информация относно протестите в подкрепа на Странджа. От МВР са отказали присъствие и вместо това са изпратили писмо с тяхната гледна точка. Запис от тази част на предаването има в YouTube разделен на част 1 и част 2.

Утре 19 Юли 2007 от 19:00 пред НДК се организира нов протест в защита на природата и свободното слово. Текста, взет от Наблюдател, гласи:

Нов протест - четвъртък 19:00 - пред НДК
Мотивите са природата и свободата на словото

Граждани стягат отново митинг-шествие за опазване на природата в България. Мирният протест ще бъде и срещу опита на МВР да ограничи свободата на словото в интернет. Сборният пункт на природозащитниците е пред НДК в четвъртък, 19 юли, от 19:00.

Шествието ще започне от там и ще премине по булевард "Витоша", ул. "Солунска" и ще приключи пред Храм-паметника "Св. Александър Невски". Това се казва в прессъобщение на организаторите изпратено до медиите. Целият текст на съобщението е на този адрес = >> и скоро ще бъде публикуван на сайта
http://savestrandja.ludost.net/, казват инициаторите.

Гражданите са внесли уведомление за мирното шествие до Столична община в законоустановения срок от 48 часа и очакват разрешение. Това съобщи Ивайло Стоименов, който е докторант в Софийския университет ''Св. Климент Охридски". Очакваме съдействие от полицията за безпроблемното протичане на митинга, каза още Стоименов пред "Наблюдател". Време е гражданите да покажат, че подкрепят българскаа природа не само на думи, а да дойдат на митинга, за да покажем, че сме силни, добави той.

Част от протестиращите ще носят лепенки на устите си в знак на протест срещу потъпкването на свободата на словото.

Колегите тук са луднали по почивки в България. Миналата година един е ходил на Слънчев бряг, тази друг ще ходи там. Трети също се оглеждаше къде точно да иде. Аз му казах, че в Несебър сигурно ще му хареса и той май е решен да иде. Чудя се дали да не го разубедя, след тамошното убийство на шведски турист от охраната на дискотека. Тук отново има видео от случката.

За Странджа!

2007-07-15T22:07:00.000+01:00

Мислех да споделя преживяванията си от концерта на Аеросмит миналата седмица и сауна партито, което организирахме с колеги от офиса този Петък, но имаше неща, които ме развълнуваха повече през уикенда и за това искам да насоча вниманието ви към тях.

Всички предполагам сте чули за протестите в подкрепа на запазване статута на Странджа, като защитена територия. Не знам обаче дали сте разбрали, какво се случва в резултат на това. Ето какво - ГДБОП (!??!?!) разследва и заплашва хора, разпространили чрез личните си интернет страници, информация за протестите.

"Ще продължим!" е резонният отговор, който Йовко много добре е формулирал. На някои думите може да се сторят малко остри, но нещата са стигнали до там, че вече добрият тон никой не го чува, нито пък му обръща внимание.

За мен, до момента, тази публикация е единственият начин да изразя позицията си в тяхна подкрепа.

Сауна

2007-07-05T20:03:00.000+01:00

Време беше, след месец и половина вече във Финландия, да ида и на сауна. Тази седмица разпитвах колегите, как точно се ползва сауната, колко време е полезно да стоиш вътре, колко навън, как да се охлаждаш и колко влизания и излизания като цяло се правят. Казаха ми, че няма особени правила и е въпрос на личен комфорт и издържливост. Общо взето се правят интервали от по 10-15 минути във и вън сауната, като охлаждането най-добре се прави в езерото. Най-голямата идилия е, казват, когато си на лятната колиба в дън гори тилилейски по свечеряване. Тогава езерото е спокойно и гладко като огледало, природата е притихнала - даже птичките са заспали и вече не се чуват. Та тогава се започва цялата процедура, задължително придружена с много бира. Обещаха да организират сауна парти следващият Петък. Надявам се да намерят сауна край езеро.

Аз обаче не изчаках до Петък. Разбрах, че едни колеги поляци от офиса, ще ходят на басейн и аз реших да се присъединя към тях. Отдавна търсех някъде място да поплувам. Имах намерение да ида на някое от езерата в града, но за сега басейна е по-добрата идея. Поне водата няма да е ледена. Естествено, към басейна има сауна, от която се възползвахме след плуването. Беше ми за пръв път, но определено няма да е за последен. Притеснявах се как ще ми понесе, щото не обичам да ми е горещо, но се оказа много приятно. Имаше два типа сауна. Едната с нагорещени камъни, върху които се хвърля вода и друга парна. Разбира се бяхме и в двете. Тая парната е като инхалатор. Започнах да кашлям в началото, че не можех да дишам, но постепенно се аклиматизирах. Другата с камъните и водата, като че ли повече ми допадна. Като се хвърли вода върху камъните, те облива една много гореща вълна (та чак космите ми настръхват) и хватката е да издържиш този начален прилив на жега. После усещането е по-поносимо. Така няколко пъти и след това под душа с хладка вода. И така докато не ти омръзне или не тръгнат да те гонят, че е време да затварят вече.

Май ще започна да ходя по-често на плуване.

Концерти

2007-06-20T21:37:00.000+01:00

Установих, че HIM ще са подгряваща група на Metallica, а билети за концерта вече няма. Тюх!

Сега дилемата е дали да ида на Rolling Stones. Билетите са им малко скъпички, но като се има предвид, че вече са над 60-те, това може би са им едни от последните концерти.

Евънесънс

2007-06-19T19:38:00.000+01:00

Току пристигнал в Лахти в Неделя вечерта и в Понеделник, след работа, отново запраших към Хелзинки. Ходих на концерт на Evanescence. Учудващо за мен, нямаше много хора - не знам дали се събраха и 5000 души. Щях да си купя тениска на групата, ако имах достатъчно пари в брой. Оказа се, че 5 евро не ми достигат, в района около залата няма банкомат, а на касите в заведенията казаха, че не могат да ми върнат ресто от кредитната карта. Концерта иначе беше добър. Изкараха як звук. Само от визуална гледна точка не беше нищо особено - мигащи цветни светлини и това е. Интересно беше преди концерта да се наблюдават костюмите на девойките, които се бяха докарали в готически-метъл стил, както си му е реда. Симпатяги! На края за малко да хвана палката, хвърлена от барабаниста към публиката, но типа пред мен се докопа до нея пръв.

Подгряваща група бяха тия, които представиха Финландия на последната Евровизия - не си спомням името им. Свириха мелодични парчета с як джангър. Не беше зле. Интересно беше в началото, когато се оказа, че микрофона на вокалистката не бе включен и бе адски забавно да слушаш само музиката от парчето и да я гледаш как се "набира" и маха с ръце. Към средата на песента, когато озвучителите най-накрая успяха да го включат, от публиката се изтръгна едно мощно "УАААА!" съпроводено с аплодисменти.

След две-три седмици съм на Aerosmith.
Ако си намеря билет, седмица след това ще съм на HIM.

Напред - назад

2007-06-19T19:20:00.000+01:00

Отдавна не съм сядал да напиша нещо тук. Просто не ми се случва нищо интересно. Ходих до Хелзинки един от миналите уикенди и скоро трябва да кача снимките. Миналата седмица се прибрах до Атлон, да посетя един курс и после поех пак обратно към Лахти. Разбира се "Blue 1" и този път не успяха да ми качат багажа на време за полета до Хелзинки и го пратиха в един от следващите. Този път обаче не се постараха да ми го донесат вечерта, а оставиха за следващия ден - гадове! За пръв път ми се случва да ходя на работа с четиридневна брада. Май не ми стои зле, особено като съм с много къса коса, само дето сърби.

Ericsson GSDC в Румъния

2007-05-29T20:15:00.000+01:00

Ето тук оригиналната новина на това, което съм споделил в колонката в ляво. Само трябва да допълня, че не е "център за доставка на глобални услуги", а "глобален център за доставка на услуги". Не компоти, а компютри, уважаеми журналя.

Из квартала

2007-05-18T20:20:00.000+01:00

Днес след работа реших да се разходя в другата посока, отдалечавайки се от центъра. Стигнах до един парк с езеро, на който имаше плаж и гребни канали. На връщане минах през едни жилищни квартали. Трябва да призная, че изглеждат много свежи и приятни. Блокчета с раздвижена архитектура в свежи цветове, градинки и зеленина около тях - пълен контраст с централните улици. Ще трябва да направя малко снимки следващият път.

Ски скокове

2007-05-17T20:10:00.000+01:00

Днес е някакъв празник и неработен ден във Финландия и по случая реших да се поразходя из Лахти, да го опозная. Времето беше слънчево, но духаше вятър и се беше хладно. Стигнах до езерото "Весиярви" - едно от големите във Финландия. В началото на парка към него има музикални фонтани, които явно в момента са в почивка (или реконструкция). До брега на езерото се намира конгресната и концертна зала "Сибелиус", в която се изпълняват основно симфонични концерти, но има и такива със съвременна музика. Интересното за нея е, че е изградена изцяло от дърво и обвита в стъкло.

След като разгледах около езерото, се отправих към спортния център, лъдето се намират трите шанци за ски скокове, ски стадион, зала за панаири, закрита ледена пързалка, ски музей и нормален стадион с писти, на който се провеждат и състезания по биатлон през зимата. В ски музея има симулатори за ски скокове, за ски слалом и свободен стил и мишени за биатлон. Разбира се, минах през всичко и установих, че зимните спортове не са замен. Въпреки, че на симулатора за скокове успях да скоча 99 метра в най-добрия си опит. Иначе се въртях около 80-те метра. На ски слалома успях да пребия моя играч (няколко пъти, за по-сигурно) и така и не стигнах до финала. За биатлона въобще няма смисъл да говоря - от три опита с по 5 изстрела нацелих само 3 мишени. Така и не успях да я стабилизирам тая пушка. Реших, че няма смисъл да си губя повече времето там и си продължих разходката обратно към центъра.

И там ... какво ми се случи. Мотах се аз из разни второстепенни улички, акъла ми се моташе накъде другаде, и стигнах до някакво кръстовище. С периферното зрение видах, че идва кола от дясно, изчаках я да премине и тръгнах да пресичам. Тъкмо направих две крачки и колата едва минала зебрата рязко наби спирачки и спря. Спрях и аз и в този момент ума ми се върна и в рамките на 2 секунди осъзнах какво става. Колата беше полицейска, на кръстовището се оказа, че има пешеходен светофар и на всичко отгоре свети червено в моята посока! Я бързо две крачки назад! Шофьора само ме погледна, аз му се ухилих и той си продължи. Интересно как би се развила цялата ситация, ако беше слязъл и установил, че не нося никакви документи за самоличност в себе си? Имах само една карта със снимка и чип (!?!?) издадена от Ирландските имиграционни власти, на гърба на която с големи букви пише "Това не е документ за самоличност!"

Вечери

2007-05-16T21:19:00.000+01:00

Днес открих в Интернет, че в Лахти има български ресторант - "Сердика". Реших да го посетя за вечеря. Отидох в 19:30 и ми казаха, че вече не работят, понеже в 20:00 затваряли. Странна работа, това ресторант ли е или закусвалня в крайна сметка? Ще си помисля дали да му дам втори шанс.
Пак се натъпках в мексиканския ресторант. Този път с едно бурито. Съмнява ме обаче, че не беше приготвено както е обявено в менюто (или просто са ми донесли друго, подобно на вид ястие). Буритото, трябваше да е пълнено с "чили кон карне", което до колкото ми е известно се приготвя с телешка кайма. Вместо това вътре беше пълнено с парчета телешко месо и доматена паста. Нещо като кебап с бульон, но с телешко вместо свинско. Както и да е, беше адски вкусно и сега нося последствията.

Ола, Амиго!

2007-05-15T21:18:00.000+01:00

Посетих мексиканския ресторант "Санта Фе", препоръчан ми от една колежка от Ирландия. Голяма грешка - натъпках се зверски, а си поръчах само едно ястие.

Тукашния Карлсберг е по-хубав от този в Ирландия.

Първи впечатления

2007-05-14T21:17:00.000+01:00

Офиса на фирмата в Лахти е в една изоставена фабрика на Аско (първата част от Аско-Деница). Е, добре де, не чак изоставена, но бивша. В момента фабриката се превръща в офис сграда и от време на време се чува рева на някоя дрелка или хилти.

След работа реших да се поразходя из центъра на града. Останах разочарован. Има доста комунистически вид със сгради от преди 15-20 години облечени в сиво или други постни тонове, бетонни блокове, железни дограми по витрините на магазините и заведенията. Напомня ми точно на някой български областен град от социалистическо време, с тази разлика, че сградите не са с олющени фасади, тротоарите нямат "плочки на водни възглавници" и улиците не са с дупки. Добре поне, че е лято и дори в десет вечерта, слънцето тъкмо е залязло, и все още е достатъчно светло. Не ми се мисли, какво щях да правя ако бях тук през зимата, когато слънцето изгрява в десет сутринта и залязва в три следобед.

до Финландия

2007-05-13T21:15:00.000+01:00

Пътуването до Лахти, Финландия ми загуби цял ден, от части и заради двата часа разлика във времето. Избрах да летя през Копенхаген, тъй като директният полет до Хелзинки каца много късно (към 11 вечерта) и след него няма автобуси до Лахти. Полета ми от Дъблин бе в 11:00, така че станах в 6:00, за да мога да хвана автобуса в 7:10. В 9:00 вече бях на летището и за няма и 15-20 минути си регистрирах багажа и минах през проверката за сигурност. По програма трябваше да кацна в Копенхаген в 14:00, а в 14:40 да излетя за Хелзинки. Разбира се самолета не беше готов навреме и закъсняхме с повече от половин час. За щастие, успяхме да наваксаме във въздуха и кацнахме в Копенхаген в 14:10. За нещастие обаче, нямаше нито един свободен гейт, където да слезем и трябваше да чакаме към 15 минути. По закона на Мърфи, изхода за следващия ми полет бе в другия край на летището и за капак на всичко това, за да стигна до него трябваше да мина паспортна проверка (!?!?!). След малко тичане и бързо ходене, успях да стигна навреме до изхода и да хвана самолета. Багажа ми обаче не успя (както разбрах по-късно)! Кацнах в Хелзинки в 17:35 и се наредих да си чакам куфара. Багажите от моя полет още не бяха тръгнали по лентата, когато чух да обявяват имена по уредбата, сред които и моето, подканвайки ги да се свържат със служба "Пристигащи". Там ми казаха, че куфара ми ще хване някой от следващите полети и ме попитаха къде да ми го доставят. Дадох им адреса на апартамента, който си бях резервирал в Лахти. Попитах кога ще могат да ми го доставят? Утре сутрин със сигурност, но има вероятност и още тази вечер. Оставих телефон за връзка и отидох да си хвана автобуса до Лахти. Поради цялата тази разправия изпуснах този от 18:00 часа, та трябваше да чакам следващия от 19:00. Разстоянието от 100 км го изминахме за около час и десет минути, като пътя през цялото време беше магистрала. Към 20:30 вече бях в квартирата. По-късно ми се обадиха и от летището, че ще ми доставят куфара към полунощ. Тъкмо беше минало 23:30, когато ми звъннаха на вратата с него и аз щастлив си го прибрах.

Едно число

2007-05-02T23:32:00.000+01:00

Наскоро в мрежата се е появило едно специално число. Борката ми го подсказа. Въпроса е, може ли едно число да бъде забранено за публикуване в мрежата? Ще попитате, какво толкова му е специалното на 09F911029D74E35BD84156C5635688C0, че да искат да го забранят? Информация по въпроса може да намерите тук, тук и тук и тук ... и на още много места в мрежата.

Обзор

2007-04-21T23:54:00.000+01:00

През седмицата времето беше страхотно. След работа е все още слънчево и приятно топло и в Сряда реших да ида до плувния басейн с колелото. Останах много изненадан от това което заварих. Трябва да уточня, че около 2/3 от дължината на басейна е с дълбочина от около метър, а в останалата част плавно се спуска до може би 2,60м. Та басейна беше разделен напречно на плитка и дълбока част, като плитката е отделена за деца. Не ми се беше налагало до сега да плувам напречно, но вече и това се случи. Попитах що за чудо е това и казаха, че опъват коридорите по-късно - от 20:15 до 21:15. Преди това се ползва предимно от родители с деца. Много неприятно се получава да ходя толкова късно вечер. Като се има предвид, че страшно огладнявам след плуване, вечерята ми се измества към 22:00 часа. Грррубо!

Днес (Събота) реших да си обновя компютъра до излезлия наскоро Ubuntu 7.04. Стандартна и позната процедура, но разбира се не мина без проблеми и ръчна намеса. Преди това, за всеки случай реших да си направя един бекъп на системата, на DVD. Вили ме насочи, към подходящия за целта инструмент mono rescue. Всичко става с една команда и технологично необходимото време и дисково пространство. Много удобно. Не проверих дали след това мога да възстановя, това което съм архивирал, но така и не се наложи. След ъпгрейда се наложи отново да мина процедурата по конфигуриране на драйвера за ATI видео картата и част от тази на Beryl, но в края на краищата всичко отново заработи без проблем. Най-много обаче ме радва, че са оправили драйвера за bluetooth и вече мишката ми работи без проблеми. Преди много често губеше връзката с компютъра и ползвах допълнително bluemon демона, който я държеше здраво да не бяга. Докато си оправях проблемите с Beryl, установих колко лесно се свиква на шарениите. Беше ми някак терсене да работя в обикновена X.org среда с xfce, без развяващите се прозорци, завъртащите се работни пространства и всички останали наслади за окото.

България на гражданите ?!

2007-04-16T21:13:00.000+01:00

Попаднах на тази случка в блога на Григор и по негов призив я публикувам тук. Смятах, че подобни истории са останали в миналото, но за съжаление явно още са актуални.

Литература

2007-04-15T22:54:00.000+01:00

По какъв критерий определят Нобеловата награда за Литература? Оня ден приключих "Бялата крепост" на Орхан Памук. Вярно, че литературата не ми се отдава особено, но не разбирам с кое е заслужила "Нобелова награда". Да, интересна и увлекателна книга. Въпреки, че ме подразни как всичко е в преразказна форма - дори и диалозите. Аз обичам в една книга да има диалози и действие. Не харесвам описание, на един хълм например, в три страници. Подобни описания нямаше, но преразказаните диалози страшно ме подразниха.

Великденски яйца

2007-04-07T21:45:00.000+01:00

Не успях да намеря боя за яйца и за това реших да се възползвам от идеята на Пейо. Нарисувах първо червено, както си му е реда. После синьо, с плуващи рибки. Трето с пролетен пейзаж и четвърто с летящ самолет. Петото излезе радиоактивно. Ето вижте ги всички.

Снимки от разходката до Дъблин

2007-04-07T21:18:00.000+01:00

Намерих време да кача снимките от разходката до Дъблин. Може да видите:

Затворът 'Килмейнъм' в Дъблин.

2007-04-01T21:43:00.000+01:00

Отидох в Събота до Дъблин да се видя с Хулио, бивш колега от Канада, който е тук в командировка за две седмици и по стечение на обстоятелствата в Неделя прекарах около два часа в един Дъблински затвор. Но нека започна от начало.

Качих се в Събота на автобуса за Дъблин в 10:00. С книжка в ръка пътуването мина неусетно и в 12:30 се стоварих на Дъблинската автогара. Обадих се на Хулио да го чуя къде е - оказа се, че още е на работа (някъде около летището), но щели да тръгнат скоро към хотела. Разбрахме се да се срещнем там. Не знам защо, бях останал с впечатлението, че хотела му е в центъра и съответно тръгнах натам. Спрях се да попитам в една туристическа агенция къде точно е хотел "Хилтън" и една от девойките ми каза, че в Дъблин въобще няма хотел "Хилтън" (в последствие се оказа, че има цели два, та се замислих тая как въобще е станала туристически агент, ама нейсе. Няма да ходя при нея да ми организира екскурзии.). Попита все пак нейна колежка, която ми каза че за пеша разстоянието е доста далече и препоръча да си взема такси. Обадих се на Хулио да му кажа, че ще е по-добре да се срещнем в центъра и понеже бях близко до известното "Острие", а те бяха с кола и пътуваха към центъра, се разбрахме да се срещнем там. След известно чакане и няколко уточняващи телефонни разговора се намерихме. С него беше и един колега (Кристиан) от Финландия, който е командирован по същия проект,та отидохме тримата да хапнем набързо, понеже те бяха гладни, и после се отправихме към хотела да си оставим нещата. Те вече имаха набелязани вече пивоварната "Гинес" и уиски фабриката "Джеймисън" за разглеждане през уикенда, но в оставащия следобед имахме време само за едно от тях. Решиха да се отправим към "Гинес". Разгледахме музея, пихме една бира в панорамния бар и стана време за вечеря. Отправихме се към "Темпъл бар" - улицата с многото кръчми, една от туристическите забележителности на Дъблин (на нея има и кръчма, която се казва "Темпъл бар" - б.а.). Там намерихме един индонезийски ресторант, в който те предната вечер не са намерили места. Оказа се че е много популярен и места обикновено се намират само с резервации, но този път имахме късмет. Заведоха ни на третия етаж, където помещението беше в силно ориенталски стил - масите бяха много ниски (може би около педя и малко високи), около тях бяха наредени дюшеци за сядане и разбира се много възглавници за облягане. Трябваше да седнем по турски. Поръчахме си някакво плато с всякакви меса - пилешко, свинско, телешко, калмари, зеленчуци плюс индийска бира "Кобра"- и нападнахме. Дали беше от храната или от позата, в която седях, и от която стомаха ми се притискаше, не знам, но нещо в него се разбунтува и в един момент не можех да хапна нищо повече. А и ненадейно от някъде ме връхлетя неприятно главоболие. Хулио и Кристиан се затъкнаха в един момент и решихме вече да си ходим. И без това трябваше да освобождаваме масата скоро, понеже имаше резервация за нея в 20:45. Отправихме се към една обикновена кръчма за по бира. Аз не пих нищо, понеже стомаха ми още не беше решил дали ще обработи храната, с която го изненадах неподготвен, или ще ми я върне обратно, та му дадох време да помисли. Те пиха по две бири и дойде време да се отправим към нощния клуб. Друг техен колега им беше препоръчал един, който е и близо до хотела в който те бяха отседнали. Хвърлихме се в едно такси и се отправихме натам. Междувременно стомаха ми беше разбрал, че няма да му приема рекламацията и бе принуден да си свърши работата без много да мрънка, така че вече се чувствах по-добре. По случая го почерпих с една водка и газирана вода и той се усмихна. Клуба не се оказа нищо особено и след като си изпихме пиенето се отправихме към хотела. В стаята на Хулио имаше две легла и бяхме организирали нещата да отседна при него.

В Неделята не бързахме за никъде. Станахме към 10:00 и към 11:00 се отправихме към дистилационната на "Джеймисън". Купихме си билети за музея и понеже имаше около 20 минути до началото на тура, решихме да изпием по едно ирландско кафе. Да, обаче се оказа, че преди 12:30 в Неделя им е забранено да сервират алкохол. Нямахме друг избор, освен да се качим горе в ресторанта и да пием обикновено кафе. Минахме тура, разбрахме за историята на уискито и защо "Джеймисън" е най-доброто уиски и дойде време за дегустацията. Вече беше минало 12:30, така че нямаше проблем. Имахме избор дали да го пием чисто или като коктейл. Кристиан и Хулио си взеха чисто, а аз си избрах коктейл - "Джеймисън" със сок от дренки. Беше много приятно. Не знаех до сега за този вариант на пиене на уиски.

Качихме се след това на едно такси и в последствие се озовахме ... в затвора. Т.е. пред затвора "Килмейнъм", който е туристическа атракция и част от историята на Ирландия. В него са били затваряни обикновени и политически затворници, били са екзекутирани активисти на "Шин Фейн", един от пребиваващите там по-късно е бил и президент на Ирландия. В днешни дни там са снимани и няколко филма, бил е използван и за симфонични концерти и клипове на Ю2, Шинейд О'Конър и др. Беше страшно интересно.

Очаквайте скоро снимки.

Sybase for Practitioners

2007-03-23T23:54:00.000Z

Днес покрих вътрешния за фирмата сертификат "Sybase for Practitioners" с резултат 87% - 39 верни отговора от общо 45 въпроса. Нужни за покриването бяха 75% (или 34 верни отговора). Можеше и по-добре да се справя, но като се има предвид, че не положих почти никаква подготовка, а разчитах основно на знанията от опита, които имам придобити до сега, смятам че и това не е зле. Вече смятам да се насоча сериозно към по-истинския сертификат - официалният на Sybase. Там няма да е толкова лесно.

Младостта си отива ...

2007-03-15T20:36:00.000Z

"Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край моите очи.
Младостта си отива, туй по всичко личи."

Недялко Йорданов

Днес ставам на 0x1F години, т.е. по всеобщо разбиране вече спадам към възрастните, а не към младижите. На практика обаче все още се чувствам съм с акъла на 23 годишен, понякога. Повечето колеги в офиса обаче казаха, че съм все още млад. Оказа се, че доста вече са над 40-те, макар и да не им личи толкова. Почерпих ги, по случая, с малко бонбони.

Тръгнах да си търся подарък и се спрях на ето този часовник. Всъщност, отдавна бях решил да си подаря часовник за рождения ден, но просто не си го бях избрал. Тръгнах да го плащам и ме изненадаха приятно с 10% отстъпка, за служителите на Ериксон. Страхотно !!! Хубавите работи обаче не свършиха до тук. Отидох след това да си търся спортни обувки, подходящи за туризъм и каране на колело. Харесах си едни Wrangler кожени светло кафеви, само дето лявата беше леко по-светла от дясната и естествено бяха последния чифт. Тъкмо мислех да се отказвам и да си тръгна, когато ме спряха с:

- Можем да Ви направим отстъпка.
- Каква отстъпка?
- Ами, те струват 75 Евро ... ще Ви ги дадем за 60!
- Добре, ще ги взема.

И без това нямам намерение да се явявам на изложба с тях, на кой му пука, че едната е леко по-различна от другата. Може би щях да се съглася и на 65, но докато се прибирах към вкъщи се замислих дали не можех да ги спазаря и за 55. Може би щеше да стане, но късно се усетих. Не съм свикнал някак да се пазаря.

Дали ставам за спортен журналист?

2007-03-14T22:20:00.000Z

Повече от месец стана, от както не съм публикувал нищо тук. Дали от мързел или от нямане какво да споделя, няма да уточнявам. Вие ще се сетите.

Седя си тази вечер и гледам мача от купата на УЕФА Тотнъм - Брага. Страхотна игра на Тотнъм и Бербатов в частност. Гледал съм го до сега само в 2-3 мача с Тотнъм и това е най-добрата му игра до сега. Резултата до момента е 2:1 за Тотнъм, с 3 гола на Тотнъм. Шпорите откриха резултата с автогол, след което дойде времето на нашето момче. В страхотна комбинация с Роби Кийн, Митко го изведе сам срещу трима защитници, Кийн ги събра и пусна топката зад тях, където от ляво влетя Бербатов и разстреля вратаря. Малко преди края на полувремето, дълго центриране от пряк свободен удар, някъде от центъра, остави Бербатов сам срещу вратаря и последва нов разстрел.

Второто полувреме започна изненадващо с натиск на Брага. Тотнъм не си даваха много-много зор и логично португалците изравниха след пряк свободен удар. Тогава шпорите се събудиха и Бербатов бе спънат в наказателното, но съдията отсъди игра с ръка на Митко, а той въобще не беше играл с ръка. Малко по-късно, перфектен пас с едно докосване, на нашето момче, изведе Малбранк в отлична позиция и той пусна топката покрай вратаря на португалците. Същия този Малбранк, бе спънат по-късно в наказателното, но съдията отсъди симулация. Митко след това за малко да се разпише за хеттрик, но защитник му изби топката в последния момент. Добър мач и в крайна сметка отново 3:2 за Тотнъм. А коментаторите се скъсаха да хвалят Бербатов през целия мач.

Защо написах всичко това и аз не знам.

Ръгби

2007-02-10T20:21:00.000Z

Ходих вчера на ръгби мач. В Атлон играха младежките състави (до 20 години) на Ирландия и Франция. Мачът е от турнира "6-те нации", в който участват Ирландия, Англия, Уелс, Шотландия, Франция и Италия.

Въпреки че изглежда доста груба игра, ръгбито е много дисциплиниран спорт. А публиката е още по-дисциплинирана и от играчите. Не се чу нито една обидна реплика, нито освирквания срещу съдията или играчи от противниковия отбор. Чуват се само подкрепа и аплодисменти. Да не говорим, че френската агитка си стоеше съвсем спокойно сред Ирландците дошли да гледат мача (бяха на 5 метра от мен) и всичко премина най-културно и спокойно. Представям си какво меле щеше да настане ако това беше футболен мач.

На полувремето, 10-12 годишни деца от месни училища излязоха и те да покажат, какво са научили от ръгби играта. На тях обаче не им е позволено да се блъскат и събарят и за целта имаха от двете страни на кръста по една панделка. Който е с топката, ако успеят да му отнемат панделката, е длъжен да спре да тича и да я подаде.

Всичко като цяло беше голяма забава. В крайна сметка Ирландия победи с 19:16 с гол в последните минути на срещата. Тук има снимки от събитието.

Банкови измами

2007-02-10T15:43:00.002Z

До сега май не ми се беше случвало да получавам фалшиви банкови електронни писма, които ме подканват да се логна на страницата за да си обновя личната информация поради някаква причина. Е, вече ми се случи. Ето писмото, което получих:

Отивайки на посочената връзка, се появява тази страница:

И с най-просто око е видно, че връзката те препраща към адрес http://grommet.nl, а не към истинския адрес на банката, който изглежда така:

Ето и заглавната част на писмото за заинтересованите:

From Bank of America Online Thu Feb 8 06:50:27 2007
X-Apparently-To: ********* via 216.252.100.166; Thu, 08 Feb 2007 06:50:25 -0800
X-Originating-IP: [216.10.78.2]
Return-Path:
Authentication-Results: mta253.mail.mud.yahoo.com from=; domainkeys=neutral (no sig)
Received: from 216.10.78.2 (EHLO new.forona.com) (216.10.78.2)
by mta253.mail.mud.yahoo.com with SMTP; Thu, 08 Feb 2007 06:50:24 -0800
Received: from nobody by new.forona.com with local (Exim 4.63)
(envelope-from )
id 1HFAbT-00059G-No
for *********; Thu, 08 Feb 2007 06:50:27 -0800
To: *********
Subject: Important notice : Please restore your Online banking information
Content-Type: text/HTML; charset="iso-8859-1"
From:"Bank of America Online"
Reply-To:"Bank of America Online"
Message-Id:
Date: Thu, 08 Feb 2007 06:50:27 -0800
X-AntiAbuse: This header was added to track abuse, please include it with any abuse report
X-AntiAbuse: Primary Hostname - new.forona.com
X-AntiAbuse: Original Domain - yahoo.com
X-AntiAbuse: Originator/Caller UID/GID - [99 99] / [47 12]
X-AntiAbuse: Sender Address Domain - bankofamerica.com
X-Source:
X-Source-Args:
X-Source-Dir:
Content-Length: 3837

Зимата дойде

2007-02-08T00:30:00.000Z

Зимата най-сетне дойде и тук. На връщане от работа, валеше много ситен сняг. Малко по-късно вечерта премина в дъжд, а след това отново в сняг, този път на големи парцали. Даже изви и силен вятър и сега ми свисти в прозорците. Жалко само, че няма да може да натрупа. Щом падне на земята веднага се топи.

Мишка със син зъб

2007-01-27T12:30:00.000Z

От доста време се каня да си купя безжична мишка за лаптопа, че ми втръсна да се занимавам с touchpad-а. Реших да се спра на такава с bluetooth, понеже не ми се ще разни джаджи да ми стърчат постоянно от USB порта. След известно търсене в Интернет и ровене по форумите се спрях на Logitech V270.

Докато си бях в България по Коледа, я потърсих из София, с надеждата да я намеря на прилична цена. Имаше я само на 2 места, на безумната цена от около 119 лева (близо 60 Евро). Явно беше, че ще си я търся в Ирландия. По магазинчетата в Атлон, естествено, не я намерих и започнах да търся в Интернет. Попаднах на един търговец от Дъблин, който я продаваше за 37.87 Евро без ДДС. Звучеше прилично, само дето искаше 12.5 Евро за доставката и отгоре на всичко начисляваше ДДС върху цялата сума (включително и доставката) и в крайна сметка всичко възлизаше пак на 60.90 Евро.

Ориентирах се към eBay. Там я намерих за 17.95 паунда, плюс 4.95 паунда за доставка. Декларирана беше като нова, въпреки че пишеше, че я изпращат извадена от оригиналната кутия. Интересно също беше, че се намираше в Канада, но това нямаше значение. В крайна сметка всичко в Евро излезе точно 35.84. Поръчах си я още в Понеделник и в Петък вече седеше на бюрото ми. Днес й купих батерии и я вкарах в употреба. Под Виндовс си търгна без проблем, след като й инсталирах драйверите. Под Линукс първоначално нямах инсталирани bluetooth инструментите и се порових в Интернет да видя какво точно ми трябва. Попаднах на това много добро ръководство и след като си инсталирах, каквото ми трябваше, всичко си тръгна без проблем. До момента си работи перфектно.

Клуб "Спорт и Развлечения"

2007-01-26T01:21:00.001Z

Записах се в клуба за "Спорт и Развлечения" във фирмата. Срещу скромна месечна такса, се организират веднъж месечно някакви забавления (предполагам обикновено просто се търси повод за здраво на(д)пиване). Плюс това, че получаваме отстъпки при посещението на спортния център и безплатни входове за един от баровете в града в четвъртъците, когато обикновено свирят разни банди на живо.

Тъкмо се завръщам от изпълнение на Transmitter. Това са едни младежи, които свиреха пънк рок кавъри и вдигаха здрав шум. Стана добър купон, въпреки оскъдните посетители. Изпълниха 1-2 свои парчета и завършиха здраво със "Enter Sandman" (Metallica), "Basket case" (Greenday), "Vertigo" (U2), "Highway to Hell" AC/DC. Жестоко!!!

От клуба за Януари организират вечер за игра на карти. Бяха предложени 3 игри (Покер, 45 и Бридж), които се подложиха на гласуване. Аз естествено гласувах за Бридж. В крайна сметка следващия четвъртък, ще се играе Покер и 45. Казаха, че за бридж е нямало достатъчно желаещи. Интересно! Излиза, че е имало не повече от 3-ма желаещи да играят бридж. Явно тук са големи комарджии. А каква е тази игра 45 и как се играе, представа си нямам.

Да купиш PDF файл

2007-01-25T21:21:00.000Z

Увлечен в търсене на книги и документация, за подготовка за Sybase Certification, попаднах на ePlanetLabs, където с доста бомбастични фрази рекламираха "най-доброто" ръководство за подготовка за изпита. Плюс това, като си закупиш едно, получаваш още 3 безплатно. Всичко звучеше много подозрително, но въпреки това реших да рискувам, все пак е само $29, а и по принцип трябва да мога да накарам фирмата да ми го плати, за това действах смело. Всичко вървеше добре, докато не стигнах до последната страница, където трябваше да предоставят връзката за сваляне на файла. Тя естествено липсваше, но пишеше, че ако имам проблем със свалянето на файла, да се обърна на еди кой си имейл адрес. Разбира се веднага им писах, като изброих и останалите 3 ръководства, които си бях харесал. Отговориха бързо и ми изпратиха ръководствата като прикачени файлове. Само дето бяха подменили едно от списъка с някакво друго, но за сметка на това добавиха още две. Не ми се разправяше повече. И без това бях достатъчно разочарован. Прословутите ръководства се оказаха просто примерен тест, като този за сертифицирането, с отговорите. Ще гледам да го мина като разход за обучение, във фирмата.

Тъпи ли са тризначките?

2007-01-24T23:14:00.000Z

През Пейо, вчера гледах откъс от участието, на нашумелите в България тризначки, в предаването "Стани богат". Ако гледате откъса, ще си помислите, че наистина са много тъпи. "Кухи като градинска лейка", казваше един познат.

Ето тук пък днес прочетох задълбочен анализ по темата, който обяснява тяхното поведение. Склонен съм да се съглася с него.

Ха-Ха-Ха.

Подаръци

2007-01-23T23:01:00.000Z

Днес, като си тръгвах от фитнеса ми да дадоха подарък. Като се прибрах в къщи го погледнах - бутилка от 500мл минерална вода, парфюм в 5мл (да пет милилитра!) шишенченце и една фланелка с къс ръкав и с щампа на фитнес клуба отпред - размер М. Как са преценили, че съм размер М, след като аз отвсякъде съм поне XL, не знам. Може би, защото е прието да се носят блузки по-малък номер, за да изпъкват мускулите. На мен обаче ще ми изпъква шкембето.

Гъмза и бяло вино от Германия

2007-01-20T12:30:00.000Z

Организираната от мен в Четвъртък дегустация на българско вино, премина при слаб интерес и още по-слаба посещаемост. Първоначално, само 7 души (в това число и аз) проявиха желание, като се има предвид, че отдела ни е към 20 души. В деня на събитието, един беше в командировка, друг каза, че е много изморен и няма да дойде, а още двама казаха че ще закъснеят и може би ще се присъединят чак в кръчмата след вечерята, което пък обезсмисля цялата идея за опитване на виното. В крайна сметка в ресторанта първоначално бяхме само аз, Мартин (Германия) и Рита (Ирландия). ( Нека поясня, че в града има една пицария, в която не сервират алкохол, но може да си донесеш вино от в къщи. По този повод се шегувахме, че там сервират най-доброто вино в града. )

Аз имах 3 бутилки червено вино - Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза, Мартин също беше донесъл 3 бутилки немско бяло вино. Явно беше, че ще връщаме доста бутилки обратно. Решихме да отворим едно червено и едно бяло. Не си спомням да бях пил Гъмза до сега и за това се спрях на него. Оценихме го подобаващо и преминахме на бялото. По едно време се появи Мохамед (Египет), но остана само 15-тина минути, понеже имал други ангажименти. Въпреки това и той оцени Гъмзата и се осмели да опита глътка от домашната Кайсиева. Каза, че е хубава, но силна. Малко след като той си тръгна се появиха Брайън и Винсент (Ирландия), та и те общо взето близнаха от Гъмзата. В крайна сметка Аз и Мартин се справихме основно с бутилката бяло вино - Рита опита само по половин чаша от всяко, понеже беше с колата. Опитах да предложа ракията, която носех, и на останалите, но никой не прояви желание (или просто не се осмели) да я опита. Останаха само с помирисването й. Всъщност само Брайън се осмели да опита една капачка и каза, че е много добра.

Бутилката бяло вино вече беше свършила и под натиска на Брайън и Вини се отправихме към близкия бар. Мартин реши да си тръгва и аз си оставих раницата с бутилките в колата му, като се разбрахме на другия ден да ми ги донесе на работа, като подмени едната бутилка българско вино с немско такова. Рита дойде в бара да изпие чаша вода и си тръгна, понеже живее в съседно градче, на около 30км. Брайън и Вини започнаха с бирите, а аз продължих с бяло вино - този път от Южна Африка. И така до 2 часа сутринта.

Интересно, но успях да стана в 8 без никакъв проблем и без никакъв махмурлук, а по груба преценка, бях изпил повече от бутилка бяло вино, чаша червено и малка ракия (за да се уверя, че това което предлагам е качествено).

А обяснението, от ирландска страна, за ниската посещаемост на събитието беше, че ирландците обикновено през Януари и Февруари не излизат по заведенията, понеже са изморени и финансово изтощени от безкрайните коледни и новогодишни "надпивания". Също така, се опитват да спазват новогодишните си обещания да намалят пиенето или да спрат пушенето, например.

Новости

2007-01-11T20:59:00.000Z

От няколко дни в лявата колона от дневника се мъдреше нов раздел "Споделено" с рубрика "Pavlin's Shared Items", но днес прекръстих всичко съответно на "Интересно" и "Лисицата споделя с вас". За идеята се открехнах през Йовко, като използвам функционалността на Google Reader за споделяне на статиите прочетени през него. В общи линии ще споделям това, което ми се е сторило интересно и което си мисля, може да се стори интересно и на вас. Може би в повечето случаи споделените статии ще са на английски, но от време на време ще има и някой на български, понеже още не мога да отвикна да чета българската преса в Интернет. Връзки към същите статии може да откриете и на специално нарочената страница.

Записах се сериозно да ходя на фитнес. Купих си абонамент за 4 месеца. До колко наистина сериозно ще ходя не знам, но вече цяла седмица си нося мускулната треска. Неприятното е, че след всяка тренировка болките се появяват на ново място, но старите не изчезват. Казаха ми, че най-добрия начин да се отърва от болките е ... да ида за още. Утре сигурно това ще направя.

В Неделя си намерих от един друг магазин харесания ДВД плеър и смятам този уикенд да го изтормозя с няколко филма, стига да е лошо времето навън. Започнах вече леко да го тормозя с разширените версии на "Властелина на пръстените" и екстрите към тях, но май повече тормозя себе си, тъй като всеки диск с екстрите е с около 3+ часа продължителност.

Фитнес, ДВД Плеъри и други работи

2007-01-06T20:34:00.000Z

Решил съм да започна да ходя на фитнес. Така или иначе има салон на стотина метра срещу моя блок и ще ми е много удобно да ходя след работа. Днес отидох да направя тестова тренировка, да видя как е. В салона има две части - една със свободни тежести и друга, която се води фитнес кръг. Кръга, от който мисля да се възползвам, се състои от около 15 уреда, като всеки от тях натоварва различна мускулна група. Фитнес програмата е да се направят 3 кръга, като на всеки уред се отделят по 40 секунди. През цялото време върви музика, а глас те подканва да смениш уреда, когато настане време за това. Резултата от днешната тренировка беше, че се размазах. Едвам изкачих стълбите до 3-тия етаж да се прибера до в къщи, бях зверски гладен, та чак май ми се виеше свят от глад. Нещата си дойдоха на мястото след като мушнах един сандвич. Сега само мускулите на бедрата леко ме наболяват и ако ми минат до вторник, може да се захвана да ходя редовно.

Реших да си купя ДВД плеър и следобед се разходих до всички магазини за електроника, цели 3 на брой, да видя какво предлагат. Колеги ме съветваха да си взема едни от тези дето ги предлагат по супермаркетите за 35-40 Евро, но в крайна сметка реших да си взема нещо по-джиджано и се спрях на ето този. Отидох в магазина, който го предлагаше, но се оказа че вече са го свършили и ми предложиха единствената останала бройка - изложения на щанда. След уточнението, че няма да ми направят отстъпка се отказах. Ще изчакам да им докарат нови след 1-2 седмици. Междувременно ще опитам да видя дали някой от другите магазини няма да може да ми го достави по-бързо.

Опитах се тази вечер да си направя картофи "Соте". В крана сметка се оказах с нещо средно между картофите "Соте" и тези запечени на фурна с шунка и кашкавал. Не успях да изям всичко, та останаха и за утре.

Ох, дали да продължавам с тоя фитнес ...

За боклуците и чистотата

2007-01-05T18:51:00.000Z

Говорих днес с една колежка румънка. Питах я как намира Румъния в сравнение с последния път когато си е ходила. Каза, че е приятно впечатлена от факта, че е доста по-чисто от преди, въпреки че (или точно защото) не става въпрос за Букурещ, а за Тимишуара. Аз не си признах, че намерих София доста по-мръсна от преди, въпреки поставените шарени контейнери за разделно събиране на отпадъците. Интересното е, че сега имаше повече контейнери за боклук, тъй като старите все още си стояха, но боклуците по улиците продължават да се множат. До кога?

Из Силистра не се разходих много, но като че ли ми се стори по-чисто. А и определено центъра беше много по-празнично осветен в сравнение със София.

Не си мислете, че и тук хората не правят боклук. Виждал съм кофички от кисело мляко, кутийки и чаши от макдоналдски хамбургери и коли захвърлени на улиците и тротоарите, даже и пред моя вход на блока, но на следващата сутрин ги няма и денят започва на чисто. Защо да не може да стане и у нас така?

Влязохме в Европа

2007-01-05T00:23:00.000Z

Тази вечер в прогнозата за времето, по ирландската телевизия RTE TWO, споменаха температурата и условията за ски на Пампорово. Изглежда вече съвсем сериозно разглеждат България като една от Европейските ски дестинации. Очаквам през лятото да информират за температурата на водата по северното и южното черноморие.

Как ни вижда ЕС

2006-12-31T15:01:00.000Z

Днес попаднах на тази статия в БиБиСи, където представят с какъв тип музика и телевизионни предавания се забавлява средностатистическия българин и румънец. Според автора на статията, българите се радват основно на чалгата - Азис, Румънеца и Енчев са най-известния рап дует (а аз си мислех, че те отдавна залязоха) и "Шоуто на Слави" е хитово тв. предаване (все още ли?). Споменати са разбира се още "Биг Брадър", "Сървайвър БГ" и "Сделка или не". Цитирана е и авторитетната журналистка от вестник "София Ехо", Магдалена Ран, която потвърждава изложените факти.

Не че няма доза истина във всичко това, но ми се струва, че нещата вече леко са се променили, а въпросния вестник за пръв път го чувам. Поразрових се в Интернет и намерих, че това е "вестник за чужденците в България".

Не знам защо, но малко се засегнах от тази статия.

Към Ирландия

2006-12-29T14:14:00.000Z

След приятните и забързани от срещи с приятели дни в София и спокойните и изпълнени с тежки трапези дни в Силистра прекарани със семейството, дойде ред да се завърна по работните места. Наложи се да доплатя за 5 кг. свръх багаж (по 15 евро на килограм). Явно съм прекалил с виното и ракията, които се оказаха извън нормите. ;о) Полетът за Прага трябваше да излети в 15:20 българско време, но беше отложен с 20 минути и реално излетяхме към 16:00. Лора дойде да ме изпрати на летището и ми каза, че по пътя е слушала новините за отвлечен самолет на "Аерофлот" принудително кацнал в Прага. Това може би обясняваше закъснението, което мен не ме притесняваше, понеже така или иначе имах 3 часа до следващия си полет към Дъблин.

Кацнахме към 17:00 чешко време и Прага ни посрещна със сняг. Мотах се на Пражкото летище докато дойде време за полета. По нищо не личеше, че има кацнал отвлечен самолет. Нито имаше някакви засилени мерки за сигурност, нито пък се забелязваше засилено полицейско присъствие. Само дето и полета за Дъблин беше отложен от 19:15 за 19:35, а в последствие за 20:00. Интересно ми беше да гледам как изчистиха самолета от насъбралия се лед и сняг по крилата и тялото с едни крановидни пароструйки. Заради цялата тази операция излетяхме към 20:40 и кацнахме в Дъблин с час закъснение - 21:50 ирландско време. Добре, че си бях резервирал место в по-късния автобус от 23:00 (който всъщност тръгна в 23:30), а не в този от 22:00. Минах изненадващо бързо през митницата и докато стигна до лентата за багажа, куфарите тръгнаха и моят изскочи още в началото. Навън валеше познатия ситен ирландски дъждец и влачейки всичкия багаж, който бях помъкнал, след себе си вече към 22:15 се озовах в автобуса.

На летището се запознах с Илко - българин, който учи в Техническия университет в Голуей. Той имаше резервация за по-ранния автобус и съответно го изпусна, та се принуди да пътува с по-късния. Наложи се да си купи нов билет, понеже автобусите са на различни фирми и резервацията му не важеше за този. Правихме си компания до Атлон, където аз се разтоварих към 01:10 и го оставих да си продължи до крайната спирка. Прибрах си се в къщи, взех си един душ и се отдадох на заслужена почивка - дълбок сън.

"Добре дошли в България!"

2006-12-17T22:22:00.000Z

Тръгнах от Атлон към Дъблин в 2:40 сутринта с автобус. Сангийт, колега индиец, също се прибираше същия ден, само че на него полета му беше в 6:00 сутринта, а моя в 7:15. По програма, автобуса трябваше да пристигне в 4:30 на летището в Дъблин и някак си през деня успяхме да го убедим да пътуваме заедно с автобуса, тъй като той се притесняваше, че ще пристигне твърде късно и ще си изпусне полета. Автобуса пристигна в 4:55, на летището имаше ОГРОМНА тълпа. Все пак аз до 5:30 успях да си чекирам багажа и да мина през митническа проверка, въпреки че опашката сигурно беше от над 200-300 души. Надявам се и той да е успял да си хване полета.

Аз имах достатъчно време да мина през безмитните магазини и да напазарувам уиски и бонбони, за колкото имаше останало място в куфара. По програма трябваше да кацна в Прага в 9:55, а да излетя за София в 11:00. Самолета обаче излетя с 30 минути закъснение и кацна в Прага точно в 11:00. Мислех, че съм го изпуснал, но изтичах до посочения терминал да проверя за всеки случай. Полета беше преместен за 11:40 и успях да се кача без проблем. Когато отидох, всъщност, тъкмо бяха за почнали качването, а по-късно разбрах, че в даден момент по-рано полета е бил в статус "спрян" (suspended), т.е. не е било сигурно дали въобще ще излети. След като се качихме в самолета, пилота обяви, че ще кацнем в Пловдив, поради мъгла в София. Въпреки това ни обясниха, че ще има автобуси, които ще ни превозят до София. До тук нищо не предвещаваше какво ни очаква в милата родина.

Кацнахме в Пловдив в 15:15. Извървяхме пътя от самолета до сградата на летището и зачакахме на митницата. Нека уточня, че летището в Пловдив не се използва активно за граждански полети, още по-малко за международни, има 4 митнически гишета, от които само 3 работеха и 1 лента за багаж. Гишетата бяха с пропускливост около човек на 2 минути. Предполагам нарочно забавяха там хората, тъй като в залата за багажа вече имаше значителна тълпа. Успях да мина през митница след около 40-50 минути и зачаках багажа. Странното беше, че по лентата нямаше никакъв багаж и беше спряна. След може би около 30 минути, съпроводена с бурни аплодисменти, лентата се завъртя и първия куфар се появи. Преди нашия самолет бяха кацнали още два или три полета, така че куфарите от нашия полет се появиха някъде може би след около час. Грабнахме си ги щастливи и се насочихме към автобусите. Само дето се оказа, че автобуси няма. Пред летището имаше 4 автобуса, с бележка "Malev" на тях, които категорично отказваха да вземат пътници от други полети. Същото беше и с един автобус с надпис "Аерофлот". Отидох на гишето да питам какво става и ми казаха, че чехите въобще не се поръчали автобуси за пътниците от полета си. А ще има ли въобще някакви автобуси? - Ще се обадят да проверят. Питах след малко за някаква нова информация - казаха, че автобусите били тръгнали, след като ние сме излетели, но защо още ги нямало не е ясно. Да са се загубили в мъглата - не вярвам. Трудно можеш да се отклониш в грешния път по магистрала. Аз обаче съм тъп и упорит и след малко отивам и питам пак. Новината беше, че автобусите били тръгнали след като сме били кацнали и трябвало скоро да дойдат. Добре ама вече бяха минали повече от два часа от както кацнахме... Дадох си сметка, че е безсмислено да търся разумно обяснение на нещата, които стават в България и реших да не си задавам повече подобни въпроси. Вече изгубих и представа за времето и не ме интересуваше колко е часа. На гишето имаше само две девойки, а от време на време един момък идваше да ги информира за статуса на разтоварването на полетите. Та тези две девойки, горките, що овиквания и скандали изтърпяха от някои от останалите пътници - не е истина. Не знам как успяха да запазят спокойстиве и да не отговорят със същата нервност или пък да сринат безпомощно в плач.

В един момент започнаха да пристигат автобуси от София с пътници, за полети които бяха преместени да излетят от Пловдив. Излязохме да питаме шофьорите от кои полети ще връщат пътници до София. Получихме неочакван, но не и учудващ отговор - "Никой не ни е казал, че трябва да връщаме пътници. Няма да връщаме никой". Автобуси продължаваха да пристигат и се започна едно ходене от един на друг, да разберем кой ще ни вземе. За щастие попаднахме на един, който каза че ще вози пътници от чешките авиолинии та си сложихме куфарите в багажното и се качихме. После някой спомена, че вече нямало значение, кой с кой полет идва и автобусите качвали на ред. Нашия обаче, необяснимо защо тръгна с 5-6 празни места. Сега си спомням, че багажното беше пълно до горе с куфари и може би не е имало място ... Все пак се прибрах в бившата квартира към 22:00 (може би), вече озверял от глад. Добре, че магазина на близо работеше и си купих готова вечеря.

Бих могъл да оправдая целия този хаос с липсата на организация и пълната липса на адекватна информация ако това беше в първите дни от падането на мъглата, но тя е тук сигурно вече от две седмици... Не очаквам и някой да излезе и да поеме отговорност за случващото се. А се пишем вече за европейска държава.

Коледни партита

2006-12-15T01:11:00.000Z

Фирмените коледни партита нямат край. Миналият четвъртък бяхме на италиански ресторант. Много добра кухня. За съжаление така и не успях да си изям пицата - беше много голяма. За сметка на това успях да засегна шефа. Поради липса на ракия, си поръчах водка и съответно салата. Обаче никой друг не си поръча нищо за хапване с питието преди основното ястие и излезе като неуважение от моя страна към останалите. Трябваше да обяснявам, че ние в България обикновено хапваме салата в паралел с твърдия алкохол. Много колеги го възприеха, но не и шефа. Макар, че по-скоро ме поднасяше. След основното ястие, колегите се отвориха на шотове. Имаше два вида - лимонен ликьор и грапа. Аз опитах и от двата - по два пъти. Грапата, както разбрах в последствие, си е чиста гроздова ракия. Де да знаех предварително ... нямаше да си губя времето с водките ...

След ресторанта се замъкнахме в "Гъртис" - приятна ирландска кръчма. На мен ми беше тежко от всичкото това ядене и се разминах само с едно "Блъди Мери". По някое време (към 0:30) реших да си тръгна, да си поспя малко, преди следващия работен ден. Колежките обаче ме възпряхя - "Никъде няма да ходиш! Сега отиваме в 'Карма' ". Не можах да откажа. В крайна сметка се прибрах към 3:00 сутринта и изкарах много сънлив работен ден след това.

Този четвъртък (вече вчера) бяхме на поредното парти. Този път наистина ми хареса. Някакви младежи свириха здрав рок и аз май бях единствения, който се кефеше на музиката. Останалите си стояха и си говореха кротко. Една колежка ми обърна внимание на факта, как всички са се скупчили около бара и стоят прави, докато всички маси в останалата част на заведението стоят празни, въпреки предоставените удобни столове и фотьойли. Аз и казах, че в България е точно обратното - никъде по масите няма да може да намери място, а на бара почти винаги ще има. Колегата германец се съгласи с мен и потвърди, че при тях е както и у нас.

Този път успях да се измъкна по рано (към 1:00) и докато си вземах "Чао" с колегите, отбивайки предложенията за продължение в 'Карма', се оказа, че почти всички утре са си взели почивен ден, та си пожелахме весело изкарване на празниците. Хареса ми пожеланието на Лиъм, който ми каза "Нека всички твои питиета, са твърд алкохол!".

Фалшиви паспорти

2006-12-04T22:21:00.000Z

Току що гледах по, небезизвестното в България, предаване "Панорама" на БиБиСи филм за това, колко е лесно да се сдобиеш с фалшив паспорт за страна от ЕС. С "агент под прикритие", жена от Узбекистан (мисля), която има британско гражданство, тръгнаха из Европа да търсят дилъри на фалшиви паспорти. Целта беше да се сдобият с паспорти от всичките 25 страни, членки на ЕС. Нещата що годе вървяха по план, тук-таме я мотаха повече от обещаното, с уговорката "Утре ще е готов", но в крайна сметка й даваха все някакъв. Така успяха да съберат паспорти от 20 страни. Последните 5 решиха да търсят в България. Та нали се славим като най-добрите фалшификатори. Голяма грешка!!! Направиха уговорката и уж когато паспортите бяха готови, определиха й среща нейде в крайните квартали на София. Казаха й, на жената, да влезе в някаква телефонна будка и там ще намери пакета, обаче да не го отваря. Тя разбира се го отвори и се оказа пълен с хартии. Опита се да се измъкне без да я види дилъра, но не успя. Той съответно разбра, че тя е отворила пакета, извади нож и й взе парите...
После се сърдим, защо не ни искат в ЕС. Като предлагаш нещо, поне свърши работата, а не обирай хората. На другите места, колкото и лоши и неизползваеми да бяха паспортите, поне й даваха нещо и не я заплашваха с нож.
В крайна сметка с два от паспортите успя да премине в Обединеното Кралство - един нов, издаден с нейна снимка и един краден, с подменена снимка. От всички преживелици най-разстроена си тръгна от България.

На парти по ирландски

2006-12-01T21:59:00.000Z

В сряда бях на фирмен купон в един от баровете тук. Имаше доста хора и беше весело, само дето е трудно да си в ритъм с тяхното пиене, а е проява на неуважение да откажеш почерпка. На следващия ден всички, които бяхме на купона не се чувствахме в най-добра форма за работа. С Томи, който е от офиса във Финландия и е тук на разменни начала, се шегувахме, че първоначално плана е бил да пием само "по две бири" ... после се е променил на "по две бири на всяко място което идем", докато в крайна сметка се стигне до компромиса "само по две бири в един и същ момент".

Да обясня сега защо става така. Ирланците пият много и бързо. Практиката обикновено е всеки от компанията черпи останалите по един рунд. Добре, обаче аз не пия толкова бързо и се озововам със втора халба пред мен още преди да съм изпил първата. Това бързо се наваксва, докато не видиш следващата пред себе си едва на половината на предната. Така се стига до момента, в който се оказваш с втора халба в ръка в момента в който тъкмо си отпил първата глътка от първата ...

А! Като финал на вечта ходихме на дискотека - там май успях да удържа само на 2 бири ...

П.П: Да не пропусна да отбележа, че преди да идем в бара с колегите седнахме да пием по бира в един пъб. И другия четвъртък имаме ново събиране - този път само с отдела.

Удобства

2006-11-25T23:16:00.000Z

Колко много неща вече могат да се извършат по телефона. Първо - смених си адреса в канадската банка и вече ще си получавам извлеченията от сметките в Ирландия. Телефонното банкиране не е нещо ново и е достъпно отдавна. Днес обаче, се обадих в тукашната библиотека. Исках да си удължа срока за връщане на книгата, която бях взел и попитах дали трябва да я нося със себе си като ида. Отговориха ми, че не е нужно да ходя и могат да извършат това по телефона - нужно им бе само името ми. Не че щеше да е голямо разхарване - библиотеката е на пет минути от нас, но ... Да живее мързела - двигател на прогреса!

На дискотека в Ирландия

2006-11-19T03:24:00.000Z

Две вечери под ред инспектирам едно от малкото места за забавление в Атлон - дискотека "Карма". Като кратко обобщение мога да споделя, че в дискотеките в Ирландия:

входа е между 5 и 8 евро (или 'еуро', както е модерно да се казва)
има допълнително 'гардероб' 1.5 евро, но не е задължително да се ползва
не разбират като им казвам "Блъди Мери", за това си поръчвам водка с доматен сок
разбират без проблем, като си поръчвам "Гинес"
не е запушено от цигарен дим и се диша свободно - благодат
музиката е добра, хората са отворени
срещат се и симпатични девойки
охраната реагира бързо, когато се наложи
в 2:30 спират музиката и светват лампите
настава огромна опашка за гардероба, в последствие

В заключение: тук на село не е чак толкова скучно.

Радост в къщи

2006-11-04T11:18:00.000Z

Вече имам интернет в къщи. Чувствам се свободен. Успях да кача и малко снимки от Атлон ето тук. Може да намерите връзки към албумите в секцията в ляво. Скоро ще ги обновя с повечето снимки, които съм публикувал в Интернет.

Вси Светии ... против мен

2006-10-31T21:53:00.000Z

Честит ден на Вси Светии!

По този случай днес в стола цялото меню беше съставено в този дух. Имаше ястия от вида на "Измъчвана шунка", "Вещерска отвара" и др. подобни, които вече не помня. Аз пък успях да си залея ръката с гореща супа. За щастие само показалеца ми пострада и в скоро време очаквам кожата на втората фаланга отгоре да се обели. На касата осъзнах, че съм си забравил портфейла и нямах пари да си платя храната. Разбрахме се с касиерката да платя утре. Всичко това обаче не ми попречи да си довърша обяда, след който помолих един клега да ме закара до в къщи, за де си намажа пръста с "Дефламол". Доста голям мехур се получи в последствие, напълно в духа на празника.

Обадих се до телефонната компания, да видя какво става с поръчката ми за Интернет. Казаха ми, че още не е обработена, вече втора седмица става, и ще трябва да чакам още поне седмица. Писна ми. Една заявка не са ми обработили до сега както трябва.

А пък шефа ме назначи да поема дежурството за седмицата, по спешност. Въобще ... страшен ден.

Спорт

2006-10-29T18:26:00.000Z

Ето ме отново в мрежата с ново "лице". След като си смених местоработата и местоживеенето, реших че е редно това да се почувства и в блога.

Все още нямам нормален интернет в къщи и използвам дайлъп. Ще видим, колко ще е сметката за телефона като дойде. Надявам се да не ми побелеят косите. Като пристигне ADSL модема и ми активират интернет акаунта, може да разкажа как изминаха дните след сбогуването с Канада и пристигането в Ирландия.

Иначе, вчера и днес се отдадох на спорта. Преди две седмици си купих колело и вчера ходих до спортния център с него да видя как е басеина. Съблекалните са добре - чисти, имат си шкафчета с ключ, който е на верижка, която си връзваш на крака или ръката (където ти е удобно). За да сработи ключалката трябва да пуснеш 1 евро, което после ти се връща. Така и не разбрах, какъв е смисъла от това ключалката да работи с монети, които после ти се връщат. Басеина е чист, но за съжаление пускат само 2 коридора, през уикенда, за плуване. В останалото пространство се плацикат родители с деца. Неприятното е, че в единия край дълбочината е само 1.10м, докато в другия си е приемливите 2.6м, но това се преживява.

Днес минах към 10-15 км с колелото. Ходих до едно място за пикник от където има наблюдателна точка към близкото езеро. Може би ако времето беше слънчево гледката щеше да е много по впечатляваща. Останах леко разочарован. В някой от следващите почивни дни смятам да подходя от друга страна към езерото, да видя от там как е гледката.

След 6 бири и 2 шота

2006-08-25T04:54:00.000+01:00

Опитах се днес да изкарам бившите колеги на по бир след работа. Едно, че почти никой нямаше в офиса, друго че почти никой не се отзова. Само Хулио беше най сериозен, та с него се забихме в близкия бар и започнахме на бири и билярд. Установих, че билярда ми се отдава повече след поне 2 бири. Въпреки всичко май загубих и 3-те игри, които играхме. По едно време към нас се присъедини и Деси и покрай сладката приказка бирите започнаха да набъбват. След като свърши времето на евтините бири в кръчмата (между 16:30 и 18:30 ти дават две бири на цената на една), с Деси се отправихме към един "ирландски пъб". Пиша го в кавички, защото само името му и до някъде интериора, наподобяваше на такъв. В менюто, имаше доста повече вида шотове, отколкото бири. След грешката да продължим на бира, се ориентирахме към шотовете, но не се отнесохме достатъчно, тъй като тя все пак е на работа утре.

Аз пък утре летя към Ирландско. Багажа ми е почти опакован. Част от него ще пратя утре по пощата, като се надявам да си го получа на отсрещната страна. Също утре, ще си продам и мебелите, а там ще си купя други (може би). Някои работи ще харижа на Светла и Милен, тъй като така и не се намери купувач за тях, а не мога да си ги ползвам в Ирландия заради нестандартното електричество, което ползват в Северна америка.

Очаква ме едно приключение на ирландската митница. На визата ми пише, че мога да работя в Ирландия от 28-ми Август, но не пише изрично кога мога да вляза в страната. Надявам се да ме пуснат като кацна на 26-ти. Най-много да се наложи да спя на някоя пейка на летището две вечери.

Е, довиждане Монтреал (и Канада). Може би ще се видм пак, в някоя командировка. Имахме своите добри и лоши моменти, радости и тревоги и надявам се запазваме добри чувства един към друг. До скоро!

Работна виза

2006-08-15T05:58:00.000+01:00

Най-накрая си получих работната виза и вече започвам да организирам пренасянето си в Ирландия. Отивам в едно малко, тихо и спокойно селеце да ... гледам овци.

Бадминтон

2006-08-15T03:50:00.000+01:00

Никак не е препоръчително да играете бадминтон дълго време, освен ако нямате предварителна подготовка. Вчера решихме да използваме хубавото време и да идем в един парк да помятаме перцето за федербал. След около два-три часа игра (с малки почивки) резултата днес е болки в дясното рамо и плешка. По едно време даже започнах да играя с лявата ръка, понеже започнах да усещам умора в дясната и мога да кажа, че бях почти толкова добър с лявата, колкото и с дясната, за мое голямо учудване. Въпреки това, не трябва да се прекалява.

Екскурзия до Ниагарския водопад

2006-08-12T07:03:00.000+01:00

Пътуването започна във Вторник, в 7 сутринта, като за целта трябваше да стана в 5, а си бях легнал в 12. Не можах веднага да заспя и сигурно съм заспал към 2 сутринта. По пътя обаче успях да дремна малко - явно съм бил доста изморен, понеже по принцип не мога да заспя в автобус. А и книжката, която си взех за четене по пътя, си изигра ролята на приспивателно. Приблизително на всеки 2 часа спирахме за кратки почивки. Първата по-продължителна почивка беше в Кингстън. Малко градче, което е било втората столица на Канада (Отава е третата), макар и само за 5 години. В него има военна база и 5 затвора. През реката се вижда американския бряг, а по крайбрежието има останали укрепления, които англичаните навремето са строили, за да се защитават от американците. Друго интересно, около него няма. След около 2 часа губене на време се отправихме към Торонто.

Разходиха ни с автобуса из центъра на Торонто, като екскурзоводката обясняваше от ляво виждате това, отдясно виждате онова, дрън, дрън, дрън ... и основно на френски. Странното за мен (и в известен смисъл дразнещо) беше, че екскурзията си беше обявена "на френски". Бях питал предварително дали имат друга "на английски" и ми казаха, че нямат. Просто нямах избор. Екскурзоводката обаче, говореше без проблем английски и испански, но рядко дублираше всичко, което казваше на френски. Вярно, че бях единствения, който говори и разбира "само английски", но имаше и едно семейство испанци, които също не говореха френски. Редно беше, според мен, да води екскурзията на 3 езика, като проява на уважение. Но се убедих, че езици трябва да се учат и знаят. Като пример ще дам една испанка, която също като мен пътуваше сама, но говореше само френски и испански. Не можахме да си поговорим въобще. Беше леко пухкаво момичето, но в сравнение с нея, Саманта Фокс ряпа да яде ...

Та за Торонто. Около 2 часа отново за почивка. Голяма част от групата отидоха да се качат на кулата, която все още се води най-високата сграда в света (553 м.). Аз вече се бях качвал и се пошматках малко из улицата с ресторантите и седнах да похапна.

След целодневно пътуване към 22:00 пристигнахме в Ниагара (така се казва градчето до водопада) и се настанихме в хотела. Аз си хвърлих багажа и излязох да видя и снимам осветения вечерта водопад. Градчето е малко и от хотела, в който бяхме до водопада се стига за 5-10 минути пеша. Снимките ще видите тук, а малко повече информация за водопада на български тук.

На следващия ден в 9:30 сутринта се качихме на корабче, което ни заведе да погледнем водопада от близо. Не успях да направя много снимки от него, тъй като рискувах да си намокря фотоапарата. Въпреки найлоните, които ни дадоха, наречени дъждобрани, доста се поизмокрихме, както си личи и на тази снимка, но преживяването беше вълнуващо. Цялата разходка трая около 30-40 минути и по програма следваше разходка до някакво китно градче наречено "Ниагара на езерото" или посещение до увеселителния парк Марийнленд. Аз избрах да посетя парка (снимки). Там успях да се намокря целия, благодарение на този кит и едвам успях да си опазя камерата. Имах чувството, че изляха върху мен бидон с вода. Трябваше да постоя 15-20 минути с гръб към слънцето и да гледам някаква глупава въртележка докато изсъхна поне малко. Имах също възможността да погаля и да хвърля 3-4 рибки в устата на една белуга. Разочаровах се от увеселителното скоростно влакче, въпреки че го водят най-голямото в света. Преди 2 години, когато се качих на това в Порта Вентура, край Барселона, преживяването беше доста по-екстремно. Истински вълнуваща беше кулата за свободно падане - пак най-високата в света (137.2 м.), като преди да те пуснат на свободно падане, те засилват нагоре и надолу с 96 км/ч. Нямах достатъчно време да се пусна втори път. Ето тук кратко клипче да добиете приблизително представа за какво говоря.

След като се прибрах до града се разходих отново до водопада, за да направя малко дневни снимки от парка срещу него и да се спусна до терасата в близост до водопада, от която има тунели, които водят зад него.

На следващия ден, на път за в къщи, се отбихме до 1000-та острова. Това е една местност по реката, на границата със щатите, която има към 1100 острова с къщички. Един вид богаташки квартал на вода.

Happy Sysadmin Appreciation Day

2006-07-29T08:05:00.000+01:00

Честит ден на системния администратор на всички, които са или пък се чувстват като такива! Група образи, може би в известна степен системни администратори, са написали песничка по случай празника. Също така представят и работата на хората от интернет поддръжката. Забавлявайте се!

Късмет или кърък

2006-07-27T03:46:00.000+01:00

Преследва ме някаква особена карма да имам проблеми с куриерските доставки. Най-вече с важните такива, които очаквам.

Започна се още с поръчката на OpenBSD 3.8 в края на миналата година. Не знам къде са я носили тази пратка, но там където са я занесли са я отказали и пощите са я върнали обратно на изпращача. А аз дори и не успях да я помириша, да не говорим въобще да я зърна. След размяна на куп имейли с фирмата изпращач и разговори с пощите, и след като пратката си пропътува пътя обратно от където бе тръгнала и пак отново към мен успях да си я получа.

След това случката с доставката на лаптопа. Номера на улицата беше сбъркан, за щастие с несъществуващ такъв (тук номерата обикновено не нарастват с единица) и трябваше да ходя да си вземам сам доставката. За щастие успях да убедя чиновничката там, че аз съм този за който е тази доставка, въпреки че адреса не съвпадаше точно с този на фактурата, която трябваше да занеса.

След това беше поканата, която чаках от Ирландия за да мога да си подам документите за виза и да ида на интервю. Там пък пощенската кутия беше сбъркана и комшията, в която кутия бяха пуснали писмото просто го е извадил и оставил отгоре върху всички кутии (тук такава е практиката). Имах късмета да го видя и да си го прибера преди да са минали пощальоните и да са го запратили обратно до изпращача.

Последната драма е от днес, с договора ми за работа. Изпратих им предварително новия адрес, на който да ми го изпратят. Те обаче са го засилили към стария. В понеделник куриерите са звънели на стария адрес, не са намерили никой и са оставили бележка, че ще дойдат във вторник пак. Във вторник пак са идвали, отново не са намерили никой и този път са залепили бележката на самата пощенска кутия. Питам се защо обаче не са звъннали на посочения телефон да ме уведомят, че идват. Както и да е, отново имах късмета да видя бележката и да си я взема. Оказа се обаче, че това е бил последния опит за доставка и днес рано сутринта трябваше да търча на края на града в някаква индустриална зона да си взема пратката.

Питам се какво ли ме чака още ...

Работа насам ... работа натам ...

2006-07-19T07:13:00.000+01:00

Дългата ми канадска ваканция скоро ще свърши и ще се започва отново работа. След разразилата се в последните седмици война в близкия изток, твърдо бях решен да откажа предложението за Израел. Говорих с агента за работата в Калифорния и той ми каза, че скоро няма изгледи да започне проекта и ако имам друго предложение да го приема. Е, миналия петък ме събудиха с предложение, което приех и скоро ще се стягам за Атлон, Ирландия.

Тази сутрин пък, ме събудиха (в 7 сутринта ... хора съобразявайте се с часовата разлика, моля) с още 2 предложения, вече малко позакъснели. Агенцията, с офертата за Израел, сега ме оферира за Румъния, а някаква друга агенция ми предложи Индонезия. И двете биха ме съблазнили, ако не бяха твърде закъснели. Къде ли щях да ида ако не ме влечеше така Ирландия ...?

На лов за китове

2006-07-19T04:10:00.000+01:00

В Събота тръгнахме с Деси за Тадусак да гледаме китове. Пътьом се отбихме за почивка през Квебек Сити и се разходихме из стария град. Ето тук може да видите малко снимки. На изхода от града видяхме един малък водопад. И така пътувахме, пътя ни се виеше покрай реката и ние се наслаждавахме на гледките докато не стигнахме отсрещния бряг на Тадусак, в устата на фиорда. За да преминем на отсрещния бряг трябваше да използваме един ферибот, който върви на всеки 10-15 минути денонощно и на всичко отгоре е безплатен.

Тадусак е малко градче от селски тип (около 850 жители) на около 500 км североизточно от Монтреал. Намира се на входа на един фиорд и може би там е началото на устието на реката Сен Лоран, която се влива в Атлантическия океан. В устието се смесват сладката и солена вода и явно има много планктон, който привлича китовете. Та от градчето има турове с надуваеми моторни лодки (така наречените Зодиак) и корабчета навътре в реката за наблюдение на китовете. Решихме в Неделя сутрин да вземем първия тур с корабче. Като станахме беше доста облачно, но не се отказахме - и не сгрешихме. Докато навлезем в зоните където обикновено се навъртат китовете небето се проясни и изпече слънце. За съжаление, никой от китовете не беше достатъчно игрив за да скача над водата и се виждаха само гърбовете с перката, когато излизаха да дишат. Първия кит, който видяхме още доста близо до устата на фиорда беше една белуга. Казаха, че те дори влизали и навътре във фиорда, но до там така и не ходихме за да видим още от този вид. По нататък срещнахме още четири вида китове, като най-голям и най-игрив беше Гърбавия кит (Humpback whale), който си показваше опашката докато се гмуркаше за да търси храна. Казаха, че точно този кит, който видяхме идва всяка година в залива и хората са го кръстили "Тик-так-тоу".

След като тура свърши, хапнахме и се поразходихме из градчето. Видяхме един параклис, забележителното на който е, че е направен изцяло от дърво. Разходихме се още малко и тъй като не измислихме нищо друго приятно за вършене, решихме да се разходим още веднъж до китовете, но този път с лодка. Притеснително беше, че започна да се стеле мъгла, но нас не може да ни изплаши. Екипираха ни добре (т.е. пекохме се в собствен сос) и потеглихме. Видяхме по-малко китове в сравнение с тура от корабчето, но за сметка на това ги гледахме от доста по-близо. А въщането беше и леко екстремно. Трябваше да тръгнем на обратно малко по-рано от предвиденото, защото от брега се обадиха, че се задава буря. Дъжда ни завари още по средата на пътя и от скоростта здраво ни блъскаше в лицата докато стигнем брега. А когато пресякохме дирята на едно корабче, което също пътуваше към брега, лодката така подкочи, че всички останахме във въздуха за момент и след това се изтърсихме в нея. Имам подозрението, че капитана го направи нарочно, за да ни създаде малко екстремни усещания.

Стигнахме благополучно брега, но се оказа, че на кея няма автобусчета, които да ни хвърлят до хотела и тръгнахме под все още лекия дъждец (и без това бяхме леко мокри) пеша. По средата на пътя, ни срещна с колата си собственичката на хотела (бяхме отседнали в малко семейно хотелче) и въпреки, че се беше запътила на някъде по работа в обратна посока, ни предложи да ни закара. Ние разбира се с радост приехме. Останахме очаровани от жеста.

В Понеделник тръгнахме обратно към Монтреал, пак през Квебек сити. Отбихме се там на пазарчето в центъра от където си купих пушена рибка ... ммммм.

Ето и връзка към всички снимки от кито-наблюдението. Хванал съм няколко последователности в момента, в който кита с гмурка.

Котки

2006-07-15T04:58:00.000+01:00

Тази вечер бях на бродуейския мюзикъл "Котки". Правят световно турне по случай 25 годишнината от първото представление. Тези 25 години явно са много и вече почти всички са го гледали, защото залата беше полу-празна. Даже една групичка пред нас не се върнаха в залата за второто действие. Или пък са закъснели и са седнали някъде назад. Та за мюзикъла ...
На мен ми хареса. Започна, като част от артистите се появиха от пътеките покрай седалките. По време на спектакъла имаше много контакт с публиката. Един от "котараците", който го раздаваше плейбоя в групата, слезе от сцената и потанцува с една дама от първия ред. Малко по късно, при един от танците, когато се озова пак пред нея и направи знак за телефон с ръка и каза с устни "Обади ми се."
Пускаха също и много сценична пушилка и гирлянди, част от които паднаха и върху мен. Въобще беше забавно, като изключим малкото технически гафове с микрофоните на актьорите, при един от които пропуснахме цяла солова партия. Деси и Дора казаха, че като танцьори не са достатъчно добри. Аз не разбирам достатъчно, но забелязах как една бяла "котка" доста усилия положи да се задържи на един крак ... трудно й беше да пази равновесие и да пее в същото време. Аз обаче останах доволен.

Оранжевия диван

2006-07-14T06:32:00.000+01:00

"Оранжевия диван" е клуб в Монтреал. Тази вечер (всъщност вече вчера) имаше представление една българска певица - Влада Томова. По време на джаз фестивала, участва като гост певица на Любо Александров и на "Болкан Бийт Бокс". Та за това, като разбрах, че ще пее соло и в клуб, реших да я чуя. Беше страхотно изпълнение. Пее джаз, с балкански фолклорни мотиви. Отзад й свиреха Любо Александров с неговия барабанист и още двама младежи съответно на акордеон и контрабас, които не познавам. Този път и Любо се представи в съвсем друга светлина. Явно може да свири добре и джаз, освен циганско.

След Влада свириха едни интересни млади рокаджии, на които водещият им инструмент беше ... устна хармоника. Интересно звучи рок/метъл/пънк/... със сола на устна хармоника. За съжаление им забравих името, а и не останах да ги изслушам до край.

Международен Джаз Фестивал в Монтреал

2006-07-12T21:16:00.000+01:00

Между 29 Юни и 9 Юли в Монтреал се проведе Международен Джаз Фестивал. Знайни и незнайни групи и изпълнители се изявяваха на платени и безплатни концерти по сцените, залите и клубовете около Площада на Изкуствата в Монтреал. Вниманието ми бе насочено основно към безплатните сцени. Имаше достатъчно интересни групи и изпълнители. Една от първите, които видях е "Гаджи-Гаджо" (на снимката долу).
Местна група, която свири унгарско-циганска и балканска музика. За съжаление не можах да изгледам цял техен концерт. От няколкото представления, които имаха по време на фестивала, поради едни или други причини успявах да хвана само края. Хората свириха доста добре и професионално. За разлика от една друга група - JTADI, която се опитваше да свири подобна музика, но бяха доста по-зле. Парчетата на JTADI, като изпълнение и сложност, бяха все едно свирят ученици от 3-та година в класа по инструмент. Все пак може да ги похвалим за смелостта и участието.

На фестивала имаше и българско участие (на снимката горе) в лицето на Любо Александров - "Каба хоро". Идеята му е да свири джаз, с балкански фолклорни мотиви и добре започна с първите 2-3 парчета. За съжаление после заложи повече основно на циганските ритми и джаза се поизгуби, но пък публиката се кефеше на ритмите. Залага повече на цигнанските изпълнения, отколкото на джаза, за съжаление. Слушал съм го и по клубовете в Монтреал - същия репертоар.

Други изпълнители, които си заслужава да се отбележат са "Болкан Бийт Бокс". Израелска група, която свири денс, хип-хоп, рап и др. в бесен ритъм и с балкански мотиви. Направиха невероятно шоу, въпреки прекъсването от около 20 минути поради технически проблеми, за които не бяха виновни те, а звуковите техници на фестивала. За сметка на това концерта продължи по-дълго и след това направиха още 2 парчета на бис.

Едни от ориенталските изпълнители бяха "Нияз" от Иран. Свиреха обработен ирански фолклор. Доста интересно звучеше. Трябва да отдадем заслуженото и на добрата вокалистка.

От китарните джазмени много ми хареса Левон Ичканян. Свири ритмични и мелодични парчета с арменски фолклорни мотиви.

Другия китарист, който ми хареса е Джон Йоргенсон. Също така ритмичен и мелодичен.

Испански ритми слушах в представление на Ампараноя. Имаха няколко концерта и по стечение на обстоятелствата бях на три от тях, като всеки беше с нещо различен от останалите. Групата свири доста отдавна и има вече няколко албума зад гърба си, което им помага да разнообразят концертите си.

Преместване

2006-07-07T14:55:00.000+01:00

Договора ми за наем изтече, но след като реших да остана още месец тук със собственика се разбрахме да ми даде друг апартамент в същия блок. В Монтреал имат традицията да сключват договорите за наем от 1 Юли до 1 Юли следващата година и всяка година на 1 Юли настава едно повсеместно местене - пълен ужас. Още по-голям ужас беше новата квартира в която се нанесох. Преди това десет години там са живели някакво семейство от Шри Ланка, които явно живеят като нашите цигани от гетата - пълна мизерия. За тези десет години нищо в жилището не е чистено или забърсано поне веднъж. Собственика беше решил да обновява апартаментите, така че си стоварих багажа в едната стая, покрих го с едни найлони и оставих майсторите да действат. Боядисаха стените, таваните и почти всичко дървено, което намериха и което може да се боядиса в бяло. Започнаха обаче от стария апартамент (там нямаше много за боядисване, но трябваше да минат всичко, така или иначе). По едно време се преместиха в новия и боядисаха едната стая. След като поизсъхна там боята си преместих по-голямата част от багажа в нея и оставих леглото и багажа върху него в другата. Отидох да си взема душ в стария апартамент (добре, че новите квартиранти там щяха да се нанасят чак във вторник на 4 Юли) след като приключиха с боядисването там и заминах на купон, като оставих майсторите да си боядисват в новия.

Прибрах се към 6 сутринта, минах да видя как е новата квартира и понеже нищо не беше направено в стаята където ми беше леглото, а щяха да дойдат пак в 8 сутринта, се качих обратно в старата квартира, легнах на един изоставен диван и заспах. Събудих се към обяд в Неделя на 2 Юли и цял ден се мотах там докато приключат с боядисването - към 11 вечерта. Преместих си матрака в стаята боядисана предния ден и спах там. На сутринта ме събудиха рано-рано, още преди 7:30. Собственика докара майсторите които ще инсталират нова вана. Хубаво обаче, не знам как са вземали мерките преди това, ваната която носеха се оказа не по мярка и само облицоваха стените в нишата на ваната. Ваната май ще остане за следващата седмица. По обед пък, щяха да идват майстори да циклят и лакират паркета. Разбрах, че няма да мога да спя довечера там и понеже дивана от старата квартира беше изхвърлен, а и не се знаеше колко рано ще се нанесат там новите квартиранти, се наложи да си търся място за вечерта. Разбрах се с Милен и Светла да преспя у тях за вечерта. Срещнах се с тях на джаз фестивала (за него ще разказвам после), където откарахме до полунощ и след като изгледахме Flightplan с Джоди Фостър отлепихме до обяд във Вторник. Имахме покана от Диляна (домакинята на съботния купон) да идем да гледаме мача (Германия-Италия) у тях и точно успяхме да се класираме за началото.

След мача се прибрах да погледна как вървят нещата с квартирата - подовете изглеждат идеално, само дето смърди на лак та се не трае. Отворих прозорците да се проветрява, а Деси прояви гостоприемство да ме подслони за тази нощ. Рано-рано сутринта ми звъннаха от кабелната, че ме чакат пред нас, понеже имах уговорен час за преместване. Хубаво ама аз си мислех че ще дойдат след 9 сутринта, а те цъфнали там към 8:30. Естествено отказаха да ме изчакат. Обадих се по-късно във фирмата и обещаха да пратят техника пак следобед. Този път го засякох и вече си имам стария Интернет в новата квартира.

Чакам в Неделя да дойдат да ремонтират кухнята, че за момента е неизползваема. Не съм я и чистил даже, чакам да мине ремонта, и си ходя с обувки в нея да си правя кафе. За друго в момента не може да се ползва, хапвам навън. Ако оправят и банята следващата седмица, апартаментчето ще е като ново.