Печено пиле в тавичка, мачкани картофи и спанак в сметана

Преди около месец си купих една готварска книга - "30 минутните гозби на Джейми" (Jamie's 30 minute meals). Насочена е към заети хора, които нямат много време за готвене след като се приберат от работа, но все пак трябва да хапнат нещо вкусно и здравословно. Всички рецепти в нея са така подбрани, че да могат да се приготвят за 30 минути, като включват основно ястие, салата или гарнитура и десерт. В повечето се използва кухненски робот, за по бързо рязане и смесване на продуктите.

Днес най-сетне ми дойде музата да сготвя нещо от нея и ето какво се получи.
Наистина успях да го приготвя за около 30 минути, но в кухнята стана такава бъркотия, че ми трябваха също 30 минути да измия и изчистя всичко. Но определено си заслужаваше.

Настройка на тъчпад

Пиша това за да го имам под ръка ако се наложи отново, понеже след време ще го забравя.
След последния ъпгрейд на Убунту до "коалата", ми изчезна настройката на тъчпада ,годният десен ъгъл да се представя за среден бутон. След известно ровене намерих ключа за палатката.

$ synclient RTCornerButton=2

С чифт очила по-малко.

Загубих си очилата вчера. Наложи се да се карам в тъмното със слънчевите -диоптрични. Предполагах, че това може да се случи един ден, но не вярвах, че ще стане. Бяхме отново по реката, след работа, и аз се заиграх в един пад. От обилните дъждове, паднали в последните няколко дни, течението беше малко по-силно и аз, понеже не достатъчно опитен (все още) попаднах в центрофугата. Течението ме удари в лицето откъм брадата и ги отнесе. Посеганх да ги хвана и съответно си изпуснах греблото. В този момент някакъв глас изкрещя в главата ми:
- Идиот!! Зарежи очилата, не изпускай греблото!
Успях да си го хвана пак. Опит за изправяне над водата - неуспешен. Причина - греблото не е в правина позиция. Последвало действие - наместване на греблото. Втори опит за изправяне над водата - успешен. Пътьом - неочакван удар с глава в каяка на един от притеклите се на помощ каякари. Последвало гребане до изхода с присвити очи.

Smokie

Smokie, динозаврите на рока от младежките години на поколението на моите родители, имаха концерт в Атлон. Аз, едно от нямане какво да правя и второ, че неделното спускане по реката е отменено за тази седмица, се замъкнах да го гледам. Концерт може и да е малко силно казано, понеже беше в зала на Хотел и имаше едва около 200 души, повчето вече позастаряващи двойки, някои от които бяха довели децата си (или внуците, по-скоро понеже бяха доста по-млади от мен). Публиката, разбираемо, не дивееше пред сцената, а кротко танцуваше в страни. "Смоуки" и те не дивяха (просто сцената беше много малка), но забиха здраво стар класически рок. Свириха основно стари неща, популярни от минали години, но изсвириха и някои нови неща от новият им албум. Нямах представа, че са все още активна група. Много от старите им парчета въобще не съм ги чувал, но от тези които съм изсвириха "Mexican Girl", "Have you ever seen the rain", "Lay back in the arms of someone", "I'll meet you at midnight", "Don't play your rock and roll to me", "Oh Carol" и разбира се завършиха на бис с "Living next door to Alice". Крайно изненадващо за мен обаче, публиката не припяваше с "... how the fock is Alice?!?". В крайна сметка радващото бе, че всичко звучеше доста по-рок от това на клипчетата.

На каяк след работа

Настъпи времето в годината, когато е светло до късно вечерта и вече от началото на месеца каяк клуба има вечерни спускания по реката през седмицата - всеки четвъртък. Вечерни е малко силно казано. По-скоро следработни. За втори път успявам да да измъкна навреме от работа и да ида. Случихме на страхотно време тази вечер - слънчево и приятно, без никакъв вятър и откарахме от 19:30 до към 21:30. Вече почти успявам да яхна две от вълните и да сърфирам на тях. Всъщност аз си ги яхам, но все още вълната бързо ме отмива и не успявам да се задържа дълго на нея. А тази вечер рулото ми (ескимоското преобръщане) работеше безотказно. Скоро ще трябва да започна да го тренирам и със стартова позиция с лява ръка. Стига водата в реката да се задържи на прилично ниво.

Сватбата на Рита

В Петък (22-ри Май) беше сватбата на колежката Рита. За целта си взех деня почивен. Оказа се обаче, че все пак трябва да ида до службата да досвърша някоя друга работа и съответно ще си взема половин ден обратно тази седмица. Но да не се отклонявам от темата.

Освен мен, на цялата церемония бяха поканени и двамата ни мениджъри. Останалите колеги бяха поканени само за танците на края. Бяхме се организирали да пътуваме с колата на Мохамед и евентуално да се върнем с нея, понеже той и без това нямаше да пие. Церемонията в църквата започваше в два след обед, а ние в един и половина още не бяхме тръгнали. Сватбата беше в Балинасло (родния град на Рита, мисля и на Джон - младоженеца), което е на около 30 минути от Атлон, а църквата на около още 4 мили извън града. Естествено закъсняхме, както повелява ирландската традиция, но и те не бяха започнали още - също следвайки традицията. (Мохамед каза, че закъсняването в Египет също е изнесенно на почит. Например, сватбите се обявяват за в 9 вечера, но никой не се появява преди 11:30, понеже всички знаят, че си казал в 9:00, но всъщност си имал предвид 11:00). В крайна сметка церемонията започна с обичайно ирландско закъснение. Църквата беше малка и прилично пълна, едвам побирайки около 300 души. Започна се с молитва, която всички освен Мохамед, жена му Нада и мен знаеха и суфлираха заедно със свещеника. Последва песен, изпълнена от хора на балкона, надвесен над глават ми, след което свещеника започна да говори за младоженците, как били един за друг и т.н. в стандартния тон. Кратко четене от Библията, за сватбата където Христос направил първото си чудо - превърнал водата във вино и пак песен от хора. Сложиха си пръстените, врекоха се във вярност, свещеника им даде от "тялото божие", след което всички трчбваше да се здрависаме с хората около нас с думите "Мир вам!" и две жени тръгнаха да раздават от "тялото" и на останалите. Мохамед, Нада, съответно и аз не си взехме. След това младоженците подписаха, там в църквата, и гражданския брак и позираха за снимки. Излязоха навън и застанаха пред входа да приемат поздравленията на излизащите гости.

Отправихме се към ресторанта, където щеше да се състои празненството. По традиция сватбите тук се правят в ресторантите на хотели и докато младоженците, след църковната церемония, си правят снимки за сватбения албум, гостите в бар-фоайето на хотела ги очакват на раздумка с чаши в ръка. Минават около три часа, докато младоженците се появят и след като всичко е готово за вечерята, един сервитьор с ръчен училищен звънец подканва хората да заемат местата си по масите. Естествено, гостите докато са чакали, вече са разгледали поставените по масите в бара списъци с разпределението по масите и в ресторанта не настава хаос, а всеки бързо си намира мястото. Младото семейство влиза под аплодисментите на всички и заема местата си, заедно с кумовете и родителите на двамата на дълга централна маса. Миг по-късно щурмуват севитьорите, приемайки поръчките на гостите от специално предоставеното за целта меню и допълват чашите с вино. Не след дълго се появява една сервитьорска гъсеница и започва сервирането на предястието - първо на централната маса, после на останалите. Даден е старт на състезанието, кой първи ще си изяде всичко, като севитьорите строго следят някой да не изостава много след другите. След като всичко е опустошено идва ред на речите. Свещеника, бащата на младоженеца, бащата на булката споделят колко са щастливи от това събитие, кума (брат на младоженеца) и водещият на церемонията (също брат на младоженеца) се надпреварваха кой ще очерни в по-бяла светлина младоженеца. На булката също не й се размина. В крайна сметка младоженеца завърши речите, като благодари подобаващо на всички. Отново нахлу армията сервитьори и разчисти масите от дансинга.

Оркестърът се разположи на сцената, накара ни всички да застанем в кръг и покани младоженците в средата за първият им танц. След това продължиха с рок-енд-рол парчета, минаха през малко бални танци (валс, фокстрот, джайф), традиционни ирландски танци (да не се бъркат с типа "Ривърденс") и така няколко пъти повторение в същия ред. Мен също ме въвлякоха в иралндските танци - "Обсадата на Инис" се казваше. Застават 4 двойки в две редици по четирима едни срещи други, като се редуват жена - мъж и съответно жена гледа срещу мъж. И се започва едно подскачане напред, назад, настрани последвано от лудо въртене тип "бели пеперудки". Другият танц в който ме въвлякоха не питах как се казва, но не изизкваше групово участие, а беше по-скоро по двойки. Звучеше много близък до ритъма на ръченицата и съответно се отдадох на импровизация. После танцувах и валс (или поне се опитах). Оркестърът прилючи както и започна - с танц за младоженците и всички останали в кръг около тях. Накрая ни накара да направим тунел от ръце тип "Отвори порти, кралю ..." под който минаха младоженците. Към полунощ вече дойде ред и на ДиДжея да поработи. Там изненади нямаше. Към един и половина транспорта ми (който вече бях сменил, понеже първия реши да си тръгне по-рано) или по-скоро двете му малки щерки решиха, че е време за тръгване и се наложи да напусна забавата.

Снимковият материал ще се предостави след одобрението на младото семейство.

Суоми и холандско сирене

Миналата седмица, от 30 Април до 3 Май отново бях във Финландия. Този път в Хелзинки, за една инсталация при клиент. Почти не мръднах от офиса и не видях нищо от града и прекрасното време. Въпреки че за мен нямаше много работа, трябваше да кисна в случай, че стане нещо и да бъда връзката с дизайна. С две думи изтощителна командировка.

На връщане обаче, имах време да се разходя из летището в Аамстердам и да си напазарувам малко Холандско сирене, което активно оползотворявам тази седмица с червено вино.