БНТ и Евровизия

Понеже чета по българските новинарски сайтове (трябва да спра да го правя) за таз годишния конкурс на Евровизия и скандалите около него, реших да потърся какво пишат самите организатори на българската част на конкурса по темата. С надеждата да намеря и промоционални части от песните се запътих към сайта на БНТ. Попаднах на това ...
Хм, интересно мнение, си казах. Реших, че може би връзката, която ме пренасочи не е била вярна, та реших да тръгна изначало - същата боза
Понацъках и по още няколко връзки - никаква промяна. Само грешките ставаха по-шарени.
Разбирам ако някоя връзка в дълбините на сайта не работи. Случва се. Ама пък нито една връзка в целия сайт да не работи - това е мърлящина. Нямам думи.

Музея за изящни изкуства

Ходих в Събота в "Музея за изящни изкуства" в Монтреал на изложба за Екатерина Велика. Изложбата се състоеше от експонати от Ермитажа, събирани през годините на нейното управление. Картини, книги, бижута, каляската за коронации.

Направи ми впечатление, в изложените книги, руската азбука която се е използвала тогава. В нея присъстваха буквите "ъ" (в края на някои съществителни), "отворено е" и "i" (но с две точки отгоре).

Беше изложен и етикета за поведение, които е трябвало да спазват всички посетители в Ермитажа. За нарушителите, наказанията са били от сорта на "да изпие чаша студена вода", "да прочете на висок глас една страница от "Телемахида" " (представа нямам какво представлява книгата) или пък "да не пъде допускан повече в сградата". Явно от тези правила произлиза израза "Пий една студена вода!"

Във всички видове музеи и експозиции тук има аудио гидове. Това представлява слушалка с клавиатура. До някои от експонатите има отбелязан номер, който ако се набере на клавиатурата в слушалката могат да се чуят по-подробни обяснения за тях. Мързелива работа. Разхождаш си се из музея и гледаш как всички са залепили уши за слушалките. Този път и аз бях в това число.

Без заглавие

Днес пак щях да си пропусна спирката на метрото. Бях се зачел в една документация и изкочих малко преди да затворят вратите. Иначе трябваше пак да се возя една спирка напред и после назад.

Вчера валя сняг и днес времето е по-приятно. Меко, не духа вятър, почти 1 градус над нулата. Неприятното е, че като вървиш по тротоара колите, които минават с по висока скорост те пръскат. Дано да се задържи така и през уикенда, та да мога да се разходя навън. Иначе ще трябва да се шматкам из подземния град.

Mount points

Продължавам да се сблъсквам с интересни неща. Следната ситуация: клъстер от 2 сървъра, на едната върви база данни, на другата приложения, които си говорят с базата. Обаче в един момент базата увисва - ни приема, ни предава. И няма грешки в системния лог. При опит да се достъпи файловата система, в която базата работи - всяка команда увисва, така че реално не можах да разгледам нейния лог. Колеги са опитвали да рестартират сървъра, на който е базата като са пускали и fsck на файловите системи, които тя ползва. Всичко се вдига нормално след рестартирането и след около 10 мин. работа пак се срива. После ние направихме почти същото, само дето забърсахме и създадохме отново точките за монтиране на файловите системи на базата. След като всичко се вдигна и близо 1 час безпроблемна работа, клиента се съгласи, че проблема е решен и затворихме случая. Предполагам, че машината и сега си работи. Но цялото изпълнение все още ми се струва странно.

Омммммлет!

Тъй като е студено навън и никак не ми се излиза, цял ден си висях в къщи. Гледах мъжкия хокей от олимпиадата, чистих (мноооого), висях в мрежата-а, говорих с брат ми, майка ми и приятел(к)и и времето мина. Дойде време за вечеря. Не ми се занимаваше да правя нещо по-засукано и реших да си спретна омлет, че най-бързо става. Две яйца, малко натрошено сирене и буф в тигана. След малко наредих в едната половина нарязана на тънки лентички "филия" чеснов салам (garlic sausage), пак на лентички малко кашкавал, след това малко лютеница и захлюпих всичко това с другата половина от омлета. Всичко това много добре върви с Guinness. Да ви е сладко!

Стана леко студено

Стоя си в къщи и гледам олимпиадата. Мислех да излизам тази вечер някъде, на дискотека, бар или клуб, но явно ще си остана в къщи и ще гледам някой филм. Навън не е за мъже. Днес излязох само до магазина следобед, за да си купя малко провизии. Беше -25 градуса, а вечерта се очаква да падне още. Който иска да излиза, аз ще си мързелувам в къщи.

Св. Валентин - Св. Трифон-Зарезан 0:3

Въобще несъм се замислял кой празник да празнувам днес. Отговора идва от самосебе си.

• Св. Валентин е католически празник, а Св. Трифон-Зарезан източно-православен. По рождение съм православен християнин и до момента не съм си сменил религията, въпреки че самият аз се определям като атеист.
• Няма подходяща дама покрай мен в момента, с която бих могъл да празнувам Св.Валентин.
• Имам обаче подходяща бутилка червено вино, с която както си му е реда , празнувам Св. Трифон-Зарезан.

Наздраве !!!

Вечер на хокея

Ходих с Алекс в бар Кейдж да гледаме хокей. Невероятно място. Специално създадено за гледане на спортни събития. На около четири огромни екрана, с размери поне 2 на 3 метра, се прожектираше хокея. Да не споменавам останалите около 30 телевизора с плоски екрани, които предаваха същото. Едва ли имаше място в заведението, от което да не се вижда играта. Всичко е така организирано, че да се настаниш удобно и да наблюдаваш това за което си дошъл без да ти се изкриви врата. Да не говорим за озвучаването. Ударите със стиковете по шайбата и закантването на кънките по леда се чуваше толкова ясно, че създаваха усещането все едно го гледаш на живо. Разбира се и тук имаше нещо безплатно - пуканки. Колкото ти душа иска.

Гледахме Монтреал срещу Атланта. Срещата беше много оспорвана и напрегната. Хокеят се оказва доста динамичен спорт. Казаха ми, че след като са въвели новите правила (незнам в какво се изразяват) е станал доста по-бърз и резултатен. Тази среща обаче не се оказа много резултатна, въпреки че беше интересна. Завърши 1:1 в редовното време и продълженията и трябваше да си бият дузпи. В крайна сметка, за съжаление, Монтреал загуби, но видях всичко най-интересно от хокея. Определено ще се ходи пак на тая кръчма. А планирам и някой ден да изгледам мач на живо.

Кръчма с колеги

Най сетне успях да организирам колегите да излезем на кръчма след работа. Отскочихме до една, която е близо до офиса. В тази държава определено са откири и приложили комунизма. В кръчмата, всеки ден между 17 и 19 часа има така наречения "Час на щастието" (Happy hour) - две бири на цената на една и безплатно мезе на корем. Мезето винаги е едно и също, печени (или пържени) парчета кренвирш в сладък сос, лучени кръгчета и нещо, като мини пролетни рулца на хапки. Приготвени са от съседния китайски ресторант, но с бирата вървят прекрасно. За съжаление не всяка бира влиза в офертата. Тази вечер се спрях на Kilkenny (поредния ирландски ейл), която съответно не беше в промоцията, но за сметка на това 2-ма колеги решиха, че имат повод да черпят и платиха първите два кръга.

В бара има и билярдна маса, но не безплатна, та с още двама колеги решихме да разцъкаме няколко игри. Научих интересен вариант за игра с трима души. Тъй като всички топки са 15, всеки си набелязва поредица от 5, например първия от 1-5, втория от 6-10 и третия от 11-15. Целта е да се стремиш да вкараш топките на другите играчи в джобовете и да запазиш поне една от твоите последна на масата - така печелиш играта. Трагедия! Не бях играл билярд от повече от седем години сигурно. Въпреки това успях да спечеля втората игра.

След изморителния и напрегнат ден в работата и трите бири в кръчмата, към 10 вечерта тръгнах да се прибирам. Така блажено се бях отпуснал в метрото, слушайки " Булгара" на mp3 плеъра, че си пропуснах спирката. Трябаше да сляза на следващата и да чакам другото влакче на обратно за една спирка. Това обаче допринесе за по-малко чакане не автобуса навън на студа, тъй като чакането го уплътних на топло в метрото.

Разни

Ходих в неделя с Деси на тайландски ресторант, който неин колега отворил със съпругата си (тайландка). Много мия хвалеше тази кухня. Аз обаче не останах особено впечатлен, поне от това което ми донесоха. Останах с впечатлението, че съм си поръчал най-кофти ястието. Нещата в чуждите чинии изглеждаха толкова по хубави и вкусни. А и аз не си поръчах нещо особено ... супа с домати и скариди, която наистина беше вкусна, и после патица със зеленчуци и кокосов сос. Тия зеленчуци се оказаха сладки, а и ананаса не разбрах от къде се появи в чинията ми. Цялото усещане, освен леко люто беше и едновременно сладко и солено. Имах чувството, че не си бях поръчал точно това ... следващият път ще внимавам повече.

---

Резервирах си самолетният билет за ваканцията до България. Ще тръгна на 1 Април (ще пристигна на 2-ри в ранния следобед) и ще се прибера обратно на 23-ти, живот и здраве. Утре трябва да го платя. Ще пътувам с Air France през Париж. Малко по-скъпо е, но работодателя ми обеща да е за негова сметка ... да видим.

---

Напоследък беше станало много скучно в офиса. Днес обаче възникнаха 2 спешни случая и пораздвижиха малко обстановката.

Латино танци

Нищо интересно за отбелязване тази седмица. Скучно и рутинно на работа. В събота вечер обаче, бях на гости на Светла и Милен. Организираха малко парти, хубава музика, приятна компания. Тъкмо времето напредна и тъй като останалата част от поканените се обадиха, че няма да дойдат, се приготвихме да си тръгваме. В този момент обаче на вратата цъфнаха комшийките - 2 латино девойки и съвсем естествено, решихме да останем. Развихрихме се в латино и други танци до късна доба. Даже им показахме как се играе ръченица. Веселба!

Smithwick's и пилешки дробчета

В магазина нямаше Guinness, за съжаление в хладилника ми също, и реших да опитам Smithwick's. Също производство на Guinness, но е Ирландски Ейл (Irish Ale), а не Стаут (Stout) като Guinness. Оказа се много добра. Така и не успях обаче да им намеря страницата в интернет. Незнам защо така ми се е отворила глътка за тъмни бири тази зима. А виното въобще не ме влече. Може би, защото в къщи е много горещо. Със бирата обаче, много вървят пилешки дробчета за мезе.

Сложих олио в тигана да се загрява, нарязах на едро една глава лук голяма почти колкото юмрука ми, извадих пилешките дробчета от хладилника (близо 500 г.) и бухнах всичко във вече загретия тиган. Поръсих със сол, черен и червен пипер. Нарязах на дребно половин лимон и го сложих и него в тигана. Всичката тази маса пусна много вода и след като тя извря и остана само олиото оставих дробчетата още малко леко да се позапържат .

Мислех да пия само една бира, но изпих две ... нямаше как. Нейсе ...

Hard Rock Cafe vs. McKibbin's Irish Pub

Не ми се стоеше в къщи тази вечер и реших да се разходя из центъра, по улиците с популярните клубове и барове. Слушаше ми се рок. Какво по-добро място за това от Hard Rock Cafe, си помислих. Мястото е невероятно. Напълно в духа на рока. С китари и барабани по стените, с витрини със сценични костюми на рок звезди, с плакати от концерти, с автографи, с рамки със златни и платинени албуми ... въобще всичко, което ви дойде на ум го има изложено. В самото заведение е отделен щанд, където се продават рокаджийски албуми и други артикули, има умалено копие на статуята на свободата и улична телефонна кабинка от американски тип с истински работещ телефон в нея. Заведението е издържано в типично американски стил. Това, което ми се стори странно обаче е, че половината от масите (тези на втория етаж) бяха с мушама. Да, истинска мушама на бели и червени карета, с бели и червени цветчета. Останалите, на първия етаж и около дансинга, бяха с покривки на зелено бели карета (без цветчета). Не стига това, ами и музиката беше дискотечна, което въобще не се връзваше с цялостната обстановка, идея и атмосфера. Обясниха ми, че понеже цялата улица била с денс клубове, за това и те пускали такава музика в Петък и Събота, иначе нямали клиентела. Стори ми се странно, понеже заведението беше доста празно, та се запитах ако това го считат за клиентела, какво ли е когато нямат? Пийнах на бързо две червени бири Ricard Red, хапнах картофени кожички (potato skins) за мезе и си тръгнах (да поясня, че тия картофени кожички представляват необелени картофи, разрязани на две по дължина, издълбани като лодка, запълнени с кашкавал и запечени на фурна. След това се сервират поръсени с пресен лук и настърган на малки парченца запържен бекон, и заквасена сметана).

Тръгнах да се прибирам, и реших да мина по улицата с Ирландските кръчми. Незнам какво ме накара да вляза в МакКибинс, може би това, че веднъж вече бях ходил там с Деси, но определено не сгреших. Уцелих направо в десятката. Там намерих рока, който търсих цяла вечер. Свиреше някаква група (като гледам програмата на клуба явно се казва Citizen Kane) - барабани, бас китара и две акустични китари, пригодени с електроника за включване към уредба. Едната акустична китара беше и вокал, а момъкът на другата свиреше още на клавир и устна хармоника. На подобен купон не бях присъствал до сега. Тия момчета свиреха всичко за което може да се сети човек - Red Hot Chilly Peppers (Under the bridge), U2 (One), Rolling Stones, Santana (Black Magic Woman), Elton John, Brian Adams (Summer of '69), Billy Joel (Piano man), Conting Crows (Mr Jones) и какво ли още не. Вокалиста си говореше много непринудено и приятелски с посетителите и ги питаше, какво искат да им изпее - нямаше нещо, което да кажат и да не знае. Разхождаше се из бара докато пее (когато не свиреше разбра се), даже купи роза от цветарка влязла в бара на девойка, която не познаваше и която имаше рожден ден. Гаджето на девойката му благодари, че му е спестил $5. Въобще страшно приятна и непринудена атмосфера създадоха. Като приключиха, успях да си поговоря малко с тях. Определено ще ида да ги слушам пак!

История със Solaris 5.8 и rm

Днес попаднах на интересен проблем с rm в Solaris 5.8. Командата е излязла с грешка
rm: cannot open starting directory: pwd I/O error
от което скрипта в който е била е прекъснал изпълнението си, като не си е свършил работата докрай, от което пък са настъпили големи поразии в системата породили два спешни случая в рамките на един ден. Е, може би втория не е съвсем заради това, но си мисля че косвено е повлиял. Не намерих разумно обяснение за подобна грешка в Solaris 5.8. Всичко, което изрових се отнася за 2.5.1 и вече, е поправено (или поне би трябвало да е). Накратко, от това което намерих, разбрах че проблема се появява, когато някоя от директориите в пътя няма права за четене и поражда грешка в cwd. Да, ама това не е и в моя случай. В man страницата на pwd в Solaris има допълнение, че грешки от рода на "Cannot open ..." са породени от веоятен проблем с файловата система. Добре, обаче този скрипт след това се е изпълнявал без проблем. Ха сега, дайте идея как да обясня "Защо се е случило това?" и "Какво да се направи, че да не се случва повече?". "Те такова животно нема!"

Орисия

"Както му тръгне на човек в Понеделник,
така ще му върви през цялата седмица."
Някой го е казал.

Това важи и за годината. Дали беше още първия работен ден от 2006 или някой от следващите, не помня, но със сигурност беше първото спешно повикване (emergency case) за годината касаещо OSS-a. За съжаление, нямаше възможност за връзка до машината на клиента и трябваше да разменяме команди и изходи от тях по електронната поща. Телефонните връзки не винаги са добри, а и не всеки има добър английски (включително и аз). Та от тогава, не е минала седмица без подобен случай. За комуникация се използваха всякакви видове програми за размяна на съобщения, електронни пощи и в краен случай телефони. Върха на всичко беше един случай, в който клиента нямаше достъп до интернет близо до сървъра си, та търчеше постоянно нагоре-надолу по етажите с един лаптоп. Пускаме му писмо с командите, които трябва да изпълни, той слиза долу, закача се за сървъра, изпълнява ги, събира изходите от тях, търчи пак горе и ни ги праща обратно. Мъка, мъка ... ! Важното е все пак, да успеем да вдигнем машината "на крака" и клиента да е доволен. Да чукна на дърво (чук, чук), за сега в повечето подобни случаи успяваме ние да затворим оплакването. В останалите - го прави следващия офис по света, защото при нас работното време свършва, а при тях тъкмо започва.

Българско парти

Тази вечер ходих на българско парти. Беше организирано в някакъв салон на колежа Jean-de-Brebeuf, който се оказа близо до квартирата. Цялата обстановка ми напомняше на фирмен банкет в малко провинциално градче, провеждащ се в стола на предприятието. Скара-бира и безалкохолни. Не познавах никого и си мислех, че ще ми е адски скучно. За щастие обаче се появиха Светла и Милен, с които се запознах на новогодишния купон, та имаше с кого да си бъбря приятно. По късно се видях и с Любо и Ваня, които много ми помогнаха в първите дни на канадска земя. Музиката на купона беше от времето на ученическите ми години и специално на мен ми беше малко досадно. Няма как обаче на български купон (банкет) да се мине без хора, та се понаиграх.

Изглежда тук в Монтреал има танцов състав, защото четири души (двама мъже и две жени) облечени в носии изиграха няколко танца и повдигнаха много настроението, след което се завихриха още хора. Видях в един от българските вестници издавани тук, че има курсове по народни танци. Може да ида някой ден да се позабавлявам.

Суши

Тъкмо се прибирам в къщи. След тежък и изморителен ден в работата, реших да се поразходя навън, за да се разведря. Времето е хубаво, и въпреки че е зима и Януари навън е над нулата и е много приятно за разходка в Петък вечер. Обадих се на една позната и тя се съгласи да ми прави компания. Пошматкахме се нагоре-надолу по Авеню дьо Парк и като се поизморихме и изгладняхме настана време да решим къде да хапнем. На мен ми се ядеше нещо по екзотично, и от предложените тайландска, индийска, мексиканска, арабска или японска кухни, се спряхме на японската - суши бар. Аз на път за срещата минах покрай един много атрактивно изглеждащ отвън и се запътихме към него - "Маико Суши". Много приятно и уютно местенце. А сушито е невероятно. За втори път ям и сега ми се стори още по-вкусно. Към опаковката на клечките са храна имаше и "инструкция за експлоатация", та реших да се пробвам. Голяма борба беше, но не се отказах и се справих геройски. Почти им хванах цаката и скоро мога да започна да водя курсове по боравене с японски клечки за храна. След още 2-3 посещения ще съм "заслужил майстор на спорта".

Лед

Тази сутрин като се събудих и излязох навън, щях да падна. В буквалния смисъл на думата. Беше адски хлъзгаво. Имаше лед навсякъде. Температурата беше около 1 градуса по Целзий, но валеше дъжд, който беше превърнал тротоарите и улиците в идеална пързалка. Гладък лед, със слой вода отгоре - чудно. Не стига това ами и духаше адски силен вятър, който без проблем ме буташе по леда напред ... добре, че бях със шлифера, та не се измокрих ... много. Това, предполагам, е чара на канадската зима.

Железниците

Канадските железници нямат нищо общо с българските. Или поне с това което си спомням от тях. Не бях се качвал на влак повече от 5 години. Пътуването се оказа много приятно. Возих се "втора класа". Или така наречената тук comfort(economy). Наистина си беше комфортно.
Вагоните не са разделени на купета, а е едно цялостно отворено пространство, като в автобус. С два реда по две седалки от двете страни и пътека в средата. Седалките са удобни и достатъчно широки. Подвижна е не само облегалката, но и самата седалка, което я прави доста удобна за спане. Над главите има отделение за ръчен багаж - същото като в самолетите. Отделно в началото на всеки вагон има отделение за по-големите куфари. Към всяка седалка има сгъваема масичка, подобна на тези в самолетите, която се прибира в кухина под облегалката за ръката. В композицията няма вагон-ресторант, а минава стюард, който предлага напитки и храни, които обаче не са включени в цената на билета, а се заплащат допълнително.
Почти не се чува шума от тракането на колелата. Като се има предвид, че влака пъува със скорост от около 100-120 км/ч, е забележително. Около 5-10 мин. преди всяка гара, говорител съобщава името на гарата и времето което остава до пристигането. Пътниците се разпределят по вагоните според крайната им дестинация, така че тези които слизат на междинните гари да не притесняват другите, които са към крайните.
А черешката на тортата е, че в някои композиции има безжичен интернет. Мисля, че няма какво повече да се добави.

Тръгвам на път

Утре тръгвам на път. Ще ходя до Торонто да разгледам споменатата експозиция. Вече си резервирах хотел и си купих билетите, така че няма връщане назад. Утре след работа се качвам не трена и тутуф-тутуфф, тутуф-тутуф ...
Любопитен съм да разбера какво представляват канадските железници. Няма никакъв проблем да резервираш билет по интернет и да си го вземеш, от автоматите за самообслужване, минути преди тръгването на влака. Много е удобно. Няма да се разправяш на касите, да питаш за всички възможни варианти и т.н. Всичко ти е поднесено на тепсия и само с няколко кликания на мишката, кредитната ти карта "олеква" с няколко стотин долара. Аз моя си го взех още днес, понеже исках да засека, колко време ми трябва да стигна от работата до гарата. Трябват ми максимум 40 мин.
Ще имам около 5 часа и половина път, за това ще трябва да се запася с книжки, вестници, музика и добро насторение за разговори с непознати. Хубавото на железниците е, че можеш да станеш да се поразтъпчеш. С автобус или кола това няма как да стане, без да спреш да пътуваш, а за самолет разстоянието е достатъчно малко за да не ти дадат дори да си разкопчаеш колана (предпазния). За това избрах трена.