Младежките национали до 21 години на Ирландия и България играха днес на стадиона в Атлон и разбира се, ходих да ги гледам. Нашите играха малко по-добре от Ирландците през второто полувреме. Отличиха се главно с финтове и атрактивна игра, но почти без сериозен удар към вратата. За разлика от Ирландците, които през първото полувреме застрашиха на няколко пъти нашата врата и Михайлов трябваше да спасява. В последната минута обаче преди почивката, много левашки остави една топка да мине покрай него, тя се удари в гредата и един от Ирландците от 2 метра, без никой пред него, я прати над гредата. Как успя да го направи, вместо да вкара гол, не ми стана ясно. От нашите се отличиха Домовчийски - с няколко добри финта и желание за игра, 19-ката (казаха ми, че е Н. Димитров от Левски ) - с добри финтове по дясното крило, 18-ката и 10-ката. 10-ката си изпроси жълт картон, понеже се правеше на мъж и много му знаеше устата. Въобще, балканският ни манталитет винаги ни играе лоша шега. Съвсем закономерно, но необяснимо за мен, се върнахме назад в последните минути, последва центриране от дясно, непокрит нападател, удар с глава, никаква реакция от вратаря и 1:0 за домакините. Да им е честито (на нашите национали)! Заслужиха си го! Дори не дойдоха да ни поздравят след края на мача, за дето толкова викахме. А на трибуните беше весело и студено.
Не знам защо все така се случва, че като ида на някое спортно мероприятие тук, все е студено. И все Ирландците бият. Първото може и да е защото все се случва по зимно време да ходя. За второто няма лошо, стига да не е срещу нас. Та за трибуните ... Озовах се на стадиона доста рано, може би около час преди да почне мача. Около 20 мин преди началото все още бях сам и започвах да си мисля, че може би ще съм единственият. Тогава обаче се появиха други двама, със знамена и шапки, и казаха че се очакват и още хора. В крайна сметка,малко след началото на мача, се събрахме около 30-40 души от региона - Тъламор, Килбеган, Килкъни и къде ли още не. Дори се оказа, че има и 4-ма, които живеят в Атлон. Започна се едно викане на "Българи, Юнаци!" и "Победа, и пак победа. Ние пеем само за победа.", даване на наставления "Изяж го!", "Гони, гони!", "Давай, давай! А, така!", "Пази го!", "Пусни по крилото!", докато ирландците седяха като на театър и само аплодираха добрите изяви. В нашата агитка имаше и една колоритна "майна", която основно даваше тон за песните и ръсеше бисери да разсмива тълпата. Ни пяхме и се радвахме по време на мача - ирландците се зарадваха веднъж в края, но на място. Случва се.
