Суоми и холандско сирене

Миналата седмица, от 30 Април до 3 Май отново бях във Финландия. Този път в Хелзинки, за една инсталация при клиент. Почти не мръднах от офиса и не видях нищо от града и прекрасното време. Въпреки че за мен нямаше много работа, трябваше да кисна в случай, че стане нещо и да бъда връзката с дизайна. С две думи изтощителна командировка.

На връщане обаче, имах време да се разходя из летището в Аамстердам и да си напазарувам малко Холандско сирене, което активно оползотворявам тази седмица с червено вино.

Каякът в България

Предаването "БТВ Репортерите" от 19-ти Април е било посветено на каяка и рафтинга в България (най-вече на каяка). Може да се види тук.

Оракула закупи Слънцето

От гледна точка на Слънцето, сделката не е приключена.
От гледна точка на Оракула, работата е сигурна.

Лодката (нарична още: Легенът)

Е, реших се да изляза от летаргичният блого-мързел и да започна новите страници в този блог. През изминалата година и няколко месеца, не се случиха много интересни неща, но все пак нещо интересно се случи. Търсейки начини да избягам от скуката през почивните дни, в главата ми се въртяха идеи да се захвана с нещо интересно. Правех планове отново да започна да плувам или да се запиша във водолазния клуб - все истории свързани с вода. Понеже тук в Ирландия вода има колкото щеш. Един ден прибирайки се от работа, мярнах една обява за курс по каяк. Нямах време да спра и да я огледам добре, понеже беше точно на едно Т образно кръстовище , но на следващият ден си направих труда да запомня обявения телефонен номер и номера и интернет страницата. Сътоветно проверих и се обадих - имаха още две свободни места и се записах. Курса беше удобно планиран, на близкото езеро в часовете след работа, в продължение на една седмица. И така се започна ...

Записах се в каяк клуба в Балимахън (на 20км от Атлон). В началото наемах екипировка от клуба. Постепенно започнах да си купувам своя, докато не се стигна до тук:

Вече имам собствена лодка и нямам спирка ...

Сертифициране, част втора

Е, взех и втората част на Sun Certified System Administrator for Solaris 10 OS изпита и вече съм сертифициран системен администратор за Соларис 10. Да ми е честито!
Този път се представих по-добре - 84% от 62% необходими за покриването. От общо 6 теми в конспекта, на две имам 100% верни отговори, на други две 90% и на останалите съответно 75% и 66%. Всички въпроси бяха 57 и на 48 от тях съм отговорил вярно. Взех се в ръце, след разочарованието ми от резултата от първата част и се подготвих по сериозно за втората.
Та сега остава въпроса, кой кого ще почерпи?

Пълнени чушки

Реших да приложа нова тактика в готвенето. До сега почти всяка вечер си приготвях единична порция за вечеря, понякога използвах и полу-готови или замразени неща и директно ги бутах във фурната (в крайни случаи в микровълновата). Вече смятам в събота или неделя да си готвя нещо за поне 4 порции. Така, само една-две вечери от седмицата ще ми се налага да готвя и то ще бъде обикновено нещо бързо на основата на паста (спагети, макарони и др.). Тъкмо ще има и леко разнообразие и няма да е всяка вечер едно и също. Пък, като си направя и една тенджера зеленчукова супа, ще има възможност и за разтоварващи и леки вечери.
Миналия уикенд започнах програмата с пълнени чушки. Намерих няколко рецепти в Интернет и избрах най-лесната и най-бързата (да се чете най-мързеливата). На кратко, запържих леко лука и ориза, прибавих ги към каймата и ги смесих добре до получаване на хомогенна смес. След това напълних (по-скоро натъпках) чушките със сместа, наредих ги нагоре с отвора в тенджера и ги покрих с вода, в която разтворих няколко кубчета зеленчуков бульон. След около 40 минути бяха готови и в интерес на истината бяха дори вкусни. Най-забавната част от цялата процедура ми беше натъпкването на чушките.
Този уикенд, съм решил правя мусака.

Sun придобива MySQL

Вчера, е обявено споразумение за придобиването на MySQL AB от SUN Microsystems, Inc. за около 1 милиард долара. Повече информация на страницата нa SUN или тази на MySQL.

Колко грама е един килограм?

Приблизително следният разговор се проведе малко преди Коледа в магазина при опит да си купя 1 кг. телешка кайма:

- Един килограм кайма, моля.
Девойката започна да отмерва на кантара, стигна до 458 грама и ги зави в една кесийка.
- Чудесно. - помислих си аз - Ще ми го раздели на две. Тъкмо ще ми е по-удобно за размразяване.
- Заповядайте. Нещо друго? - каза тя.
Аз, вече леко учуден:
- Да, поисках един килограм кайма.
- Това е един килограм.
- Не, това са 458 грама.
- Ами да, то е един килограм.
- Не, това е един паунд. Един килограм е хиляда грама.
Тя се позамисли, взе пакета и отиде да се консултира с нейна колежка. Не ги чух какво си говориха, но се върна и каза:
- Това е един килограм.
- Добре, тогава дайте ми още един.

Нова година, нов късмет!

В навечерието на всяка нова година, едни правят равносметка на отминалата, други - заръки за новата, повечето може би и двете. За мен, в служебен план отминалата 2007 беше много добра. Сблъсках се с и научих много нови неща, бях в дълга командировка във Финландия, направих първата крачка към сертифицирането ми за Соларис 10 администратор и други хубави работи. В личен план - нищо не се е променило. Да се надявам, че 2008-а ще бъде по-добра от 2007-а и на двата фронта. Разбира се, само с надяване няма да стане, ще трябва и леко побутване, но това зависи изцяло от мен. Разбира се и помощ от приятели няма да е излишна и е винаги добре дошла.

Да си пожелаем 2008-а да бъде по-добра за всички. Да бъдем по-мъдри, по-щастливи, по-безгрижни и да раздаваме повече любов и радост на околните!

За много години!!!

Сертифициране, част първа

Днес ми беше изпита за Sun Certified System Administrator for Solaris 10 OS, Part 1. Резултата ми е 70%, като за покриването са необходими 61%. С две думи - ВЗЕХ ГО!!! Не съм доволен от представянето си, ако трябва да съм честен, но все пак го покрих. Имаше доста въпроси за х86 платформа, които не бяха застъпени в книгата от която се готвих и там карах малко на сляпо. Имаше и два въпроса които не бяха съвсем наред. В единия, от 4 възможни отговора, първият беше самият въпрос. В другия, първо самият въпрос е некоректен според мен и пак от 4 възможни отговора, два бяха напълно еднакви. Подозирам, че това е правописна грешка и в единия то двата отговора е изпуснато едно 'r'. Но както аз разбирах въпроса, точно единият от двата отговора беше верният и там трябваше да се играе на тото - 50%-50%. Както и да е, добре че те не повлияха съдбоносно на крайния резултат.

Очаквайте част втора на 31 Януари 2008.

Ирландия (мл.) - България (мл.) 1:0

Младежките национали до 21 години на Ирландия и България играха днес на стадиона в Атлон и разбира се, ходих да ги гледам. Нашите играха малко по-добре от Ирландците през второто полувреме. Отличиха се главно с финтове и атрактивна игра, но почти без сериозен удар към вратата. За разлика от Ирландците, които през първото полувреме застрашиха на няколко пъти нашата врата и Михайлов трябваше да спасява. В последната минута обаче преди почивката, много левашки остави една топка да мине покрай него, тя се удари в гредата и един от Ирландците от 2 метра, без никой пред него, я прати над гредата. Как успя да го направи, вместо да вкара гол, не ми стана ясно. От нашите се отличиха Домовчийски - с няколко добри финта и желание за игра, 19-ката (казаха ми, че е Н. Димитров от Левски ) - с добри финтове по дясното крило, 18-ката и 10-ката. 10-ката си изпроси жълт картон, понеже се правеше на мъж и много му знаеше устата. Въобще, балканският ни манталитет винаги ни играе лоша шега. Съвсем закономерно, но необяснимо за мен, се върнахме назад в последните минути, последва центриране от дясно, непокрит нападател, удар с глава, никаква реакция от вратаря и 1:0 за домакините. Да им е честито (на нашите национали)! Заслужиха си го! Дори не дойдоха да ни поздравят след края на мача, за дето толкова викахме. А на трибуните беше весело и студено.

Не знам защо все така се случва, че като ида на някое спортно мероприятие тук, все е студено. И все Ирландците бият. Първото може и да е защото все се случва по зимно време да ходя. За второто няма лошо, стига да не е срещу нас. Та за трибуните ... Озовах се на стадиона доста рано, може би около час преди да почне мача. Около 20 мин преди началото все още бях сам и започвах да си мисля, че може би ще съм единственият. Тогава обаче се появиха други двама, със знамена и шапки, и казаха че се очакват и още хора. В крайна сметка,малко след началото на мача, се събрахме около 30-40 души от региона - Тъламор, Килбеган, Килкъни и къде ли още не. Дори се оказа, че има и 4-ма, които живеят в Атлон. Започна се едно викане на "Българи, Юнаци!" и "Победа, и пак победа. Ние пеем само за победа.", даване на наставления "Изяж го!", "Гони, гони!", "Давай, давай! А, така!", "Пази го!", "Пусни по крилото!", докато ирландците седяха като на театър и само аплодираха добрите изяви. В нашата агитка имаше и една колоритна "майна", която основно даваше тон за песните и ръсеше бисери да разсмива тълпата. Ни пяхме и се радвахме по време на мача - ирландците се зарадваха веднъж в края, но на място. Случва се.

Движение в ляво

Днес си взех почивен ден и отидох до Дъблин да взема Нисана. Прибрах се с него до Атлон и сега нощува пред блокчето. Пътуването беше приятно. Понеже е работен ден - нямаше много трафик. В един момент, малко обърках пътя. Магистралата, която трябва да минава напречно през Ирландия от Дъблин до Голуей е в процес на строеж. Точно преди Килбегън има едно кръгово движение (това под знака N52), където се пресичат новият (който го няма на картата) и настоящият път и успях да изляза в изхода, който още не е пуснат. Просто точно преди изхода, имаше табела "Голуей/Атлон" със стрелки, които сочеха към изхода и аз, разбира се, го взех. Сто метра след това осъзнах, че не съм уцелил точния изход, след като пред мен се озова багер, който пълнеше камион с пръст. Наложи се да обърна (с около 6-7 маневри) на все още тясната отсечка и да взема следващият изход към Килбегън. Като изключим този "инцидент", всичко друго мина спокойно и нормално. Трябваше да свиквам в движение да държа осевата лента в дясно, и че по-голямата част от колата и лоста за скорости е в ляво. В началото беше малко некомфортно и се чувствах така, както в първите си дни в София зад волана, но в последствие към края на пътуването вече нямах проблем и ми беше по-уверено. Съвсем се успокоих след като видях пред себе си познатите светлини на Атлон.

"Нисанът на Лисанът."

Това бяха думите на Данчо, след като му показах коя кола ще си купя. Ето я и връзката с нейни снимки. Може би връзката няма да е валидна още дълго, така че скоро ще я подменя със собствени снимки. Вече е капарирана, така че няма мърдане. Ще ида до Дъблин да я взема чак след две седмици, понеже следващата съм дежурен на повикване, а и няма как да й направя застраховката по-рано. Ще разкажа повече впечатления от нея, след като я покарам малко повече. Вчера се качих на нея, но внимавах повече да стоя от лявата страна на пътя и да сменям скоростите с лявата ръка, отколкото да следя как тя се държи. Направи ми впечатление само това, че педала на спирачките хваща доста нагоре и лесно се залепям на предното стъкло, след като съм свикнал да го натискам по-рязко и дълбоко.

Нови очи

Отидох днес да си взема новите очила, които преди три седмици поръчах. Една от оптиките тук имат промоция - два чифта, на цената на един и реших да се възползвам. Още повече, че когато си правих слънчевите очила с диоптър, на прегледа се оказа, че определено имам нужда от нови очила. Сега, след като сложих новите, пред мен се разкри един нов, доста по-контрастен свят. На кратко, единият чифт е стъкла без рамки и много леки и гъвкави дръжки, другият е с цели рамки, но са олекотени и много гъвкави. Могат да се огъват и завъртат почти във всички посоки. На следващите снимки вече ще съм с едни от тях.

Когато ги поръчвах поисках да им сложат и покритие, което да реагира на светлина, така че да потъмняват на слънцето. За това трябваше да доплатя още известна сума, но казах че няма проблем. Малко по-късно обаче ми се обадиха и казаха, че на стъкла с дебелината, която аз съм поръчал, не можели да сложат такова покритие. Трябвало или да ги направят още по-тънки, за което трябваше да дам още 90 евро, или пък въобще да не ги изтъняват, при което едното остава по-дебело от другото понеже имам голяма разлика в диоптрите. На мен това ми прозвуча като изнудване и извиване на ръце и предпочетох да не слагат въобще такова покритие и да ми върнат парите, които вече бях платил за него.

Не разбрах как така на дебелина х-а и х+а могат да сложат подобно покритие, а на дебелина х - не. Не могат да ме убедят, че технологично е невъзможно. Явно просто не им се занимава.

Хелоуийн парти

В четвъртък беше фирменото хелоуийн парти. За пръв път присъствам на такова, да си кажа честно. До сега само съм слушал легенди за тях. Беше страшно забавно. Големи, зрели хора се вдетиняват, обличат се в костюми като някои филмови, приказни, исторически или просто страшни герои и лудуват цяла вечер - и аз в това число. Разбира се имаше и такива, които не си бяха направили труда и си дойдоха нормално облечени. Те бяха просто скучни. Ето малко снимки от купона. Само не питайте като кой съм облечен.

Димна аларма

Тази вечер проведох тест на димната аларма вкъщи. Не беше планиран, но така се случи. Сложих в една малка и дълбока правоъгълна форма за кекс (или картофи на фурна), две пилешки филенца, с малко лук, картофи и домати. Сложих малко сол, черен пипер, олио и малко вода. Оказа се, че водата е била малко повече от "малко". След като завря, започна да извира от тавичката. Казах си: "Ще почистя после фурната." и я оставих. След известно време обаче, цялата фурна се задими от изгорелите вода и олио и даже започна да излиза навън. Тогава отворих прозорците и вратата на фурната. Огромно кълбо дим се изниза от фурната и се простря из цялата стая. Миг по-късно и алармата се разпищя. В следващите няколко минути тичах нагоре-надолу ти да издухвам дима с една кърпа към прозорците, ту да го разгонвам от алармата та да спре да пищи. Ястието не стана съвсем както го исках, но се ядваше за тази вечер. Остана половината да го доизпека за утре вечер. А после падна едно търкане и чистене на скарите и фурната, не е за разправяне ...
Но знам със сигурност, че алармата работи.

Червеният бик

Днес по обед ми звънна търговеца от гаража за да ме пита дали ще идвам за колата. Казах че съм зает до късния следобед и сигурно ще мина чак към 15:30 - 16:00 часа. Отидох с един колега, малко по-рано и първо огледахме за последно колата. Останах разочарован, че не са я изчистили отвътре, както бяха обещали. Отидохме да потърсим търговеца, но се оказа че го няма. В същия момент получих СМС от него, че е извън сервиза и ще може да дойде чак след 17:00. Обадих му се, все пак да се чуем лично и му споменах за почистването. Каза, че няма проблем, ще я изчистят до тогава и се разбрахме да се видим след 17:00. Към 16:30 обаче получих обаждане от него и каза, че след като се прибрал е запалил Сеата отново и нещо не му е харесало как звучи двигателя. Извикал е един от старшите механици, който не е бил там по време на първия преглед и той също потвърдил, че нещо не е наред с двигателя. Посъветва ме да не я купувам, понеже няма да има гаранция и може да се окажа с голям проблем след няколко месеца. Той обаче поемал ангажимента, до няколко седмици да ми намери кола в същия ценови диапазон и подобни характеристики. Казах му, че няма проблем и че за никъде не бързам.

В крайна сметка се разминах със червен Сеат Кордоба. Може би така е било писано. Въпреки, че изглеждаше точно обратното, тъй като регистрационният номер на колата беше - 681.

Blog Action Day

Днес е обявен "Blog Action Day", като темата е околната среда. Всеки блогър, днес, при добро желание би трябвало да напише публикация свързана с околната среда. Аз понеже дар слово нямам, а и съвсем скоро ще започна да давам и своя принос за нейното по обилно замърсяване, мисля да си замълча.

Много ми се отдава да се оправдавам и мога да изтъкна доста причини, поради които съм принуден да си закупя кола и да бълвам въглероден двуокис в атмосферата, но по-добре да спра до тук.

В движение

Реших да си купя кола, понеже тук на село е страшно скучно през уикендите. В последните няколко дни разгледах сигурно всички сайтове, които предлагат коли на старо из цяла Ирландия. В Петък попаднах на доста изгодна оферта от представител на Форд, който се намира близо до офиса. Тук, независимо че дадена фирма е представител на определена марка коли, при нея могат да се намерят на старо всякакви други марки. Причина за това е, че продават нови коли, като вземат стари с доплащане. После тези старите ги постягат леко и ги продават като коли втора употреба с гаранция. Гаранцията е около 6 месеца, предполагам, но това оскъпява колата с поне 1000 евро.

Понеже офертата за тази кола е доста изгодна (чак до степен съмнителна) през обедната почивка отскочих на един бърз оглед. Иде реч за един Сеат Кордоба 1.4 2000 година на 55 хил. мили (около 88 хил. км.), който го предлагаха за 1500 евро. Казаха ми, че не им се занимава с тази кола и въобще не са я отремонтирали. Оказа се също, че и вече са я продали, на друг търговец. Аз тогава попитах дали той няма да ми я продаде. Обадиха му се и той предложи оферта 1800. Аз казах, че звучи добре и поисках да погледна по-обстойно колата. Определено й трябват 4 нови гуми и основно почистване вътре, но всичко останало изглежда ОК. Продавачът от магазина на Форд, каза че ще накара и механик да я прегледа и да каже дали има нужда още нещо да й се смени. Обадиха ми се в късния следобед и ми казаха, че всичко й е наред и най-много да трябва да сменя маслото. Разбрахме се във Вторник да ида, да я покарам лично и евентуално да я закупя.

В Събота времето беше слънчево и приятно и се разходих с колелото и до другите търговци в околността (между другото най-накрая си купих и каска за колелото), за да видя на живо и те какво предлагат. Трудно могат да бият подобна оферта, но все пак. Определено коли 2000 година вървят между 2000 и 6000 евро, че и нагоре в зависимост от обема на двигателя, марката и навъртяния километраж. Върха на наглостта обаче беше едно Рено Клио 1.2 2000 година с километраж над 180 хил. км. на което искаха 4000 евро. Тц-тц.

Наводнение

Отивам тази сутрин на работа и какво да видя - една цяла секция от сградата, точно където е и моето работно място, е затворена. Зона, в която работят може би около 100 души. Оказа се, че през нощта се е спукала някаква водопроводна тръба и е наводнила сериозно. Преразпределиха ни където имаше свободни бюра, днес. Утре, вероятно ще бъдем в една съседна временна постройка. Вече са ни преместили мониторите и докинг станциите там. Малко разнообразие, вярвам ще повлияе положително на работата.

Пуснаха ни за малко да си вземем нещата, които са ни необходими от старите бюра. Мокета беше здраво наводнен и се чуваше джвак-джвак докато вървяхме. Но това не беше всичко. Един колега, извади изпод бюрото си кашон с дебела книга в него. Книгата здраво се беше напоила с вода и той направо я изстиска като гъба. За нищо не ставаше вече.

Случват се такива работи.