28 юни 2006
27 юни 2006
Референти
Днес ми се обади рано сутринта, в 8:30, агентката, която ми движи нещата за Ирландия. Пита ме как е минало интервюто и дали още имам интерес към позицията. Казах й, че според мен е минало добре и все още проявявам интерес. Тогава ми каза, че работодателите искат контакти на 2-ма референти, с които да говорят и ако им харесат препоръките ще ми предложат договор. Успях да издиря 2-ма от ръководителите на групи от бившата вече служба и те се отзоваха на призива да ми съдействат. Да видим колко ще ме похвалят ... :о)
Няколко поршета и малко екшън ...
В неделя в Монтреал се проведе Гранд-при на Канада. Нямах възможност да присъствам на самото състезание поради ред причини, но се разходих из центъра, където имаше сбирка на клуб "Порше" и всеки член си беше изложил своята гордост. Ето какво успях да нащракам. Разбрах, че са били изложени също и болиди на BMW от минали години, но когато отидох всичко беше вече прибрано. Оказа се, че последният ден от изложението е бил Събота. Язък!
Изгледах края на формулата в една пицария и останах да гледам поредния мач от световното (Португалия - Холандия). Срещата беше наистина интересна, но по-интересно беше в заведението. Малко след като португалците поведоха в заведението влязоха две девойки (португалки) с двама образа (може би и те португалци) и едната много се въодушеви като видя резултата. Започна да вика и да пляска, все едно е на стадиона. Продължаваше така с всяко отиграване на топката в продължение на 5-10 минути. Собственика не издържа развика им се и ги изгони. Те съответно го напсуваха здраво и си излязоха. След малко дойдоха 2-ма полицаи, говориха си нещо със собственика, след тях дойдоха и още двама ... пиха по едно кафе и всичко се уреди.
Изгледах края на формулата в една пицария и останах да гледам поредния мач от световното (Португалия - Холандия). Срещата беше наистина интересна, но по-интересно беше в заведението. Малко след като португалците поведоха в заведението влязоха две девойки (португалки) с двама образа (може би и те португалци) и едната много се въодушеви като видя резултата. Започна да вика и да пляска, все едно е на стадиона. Продължаваше така с всяко отиграване на топката в продължение на 5-10 минути. Собственика не издържа развика им се и ги изгони. Те съответно го напсуваха здраво и си излязоха. След малко дойдоха 2-ма полицаи, говориха си нещо със собственика, след тях дойдоха и още двама ... пиха по едно кафе и всичко се уреди.
25 юни 2006
Ирландски приключения
Излязохме вечерта с колегите от Монтреал, Коста и Серхио, да вечеряме и да ударим по някоя и друга бира. Оказа се, че най-стария пъб в Ирландия се намира в Атлон и естествено се отчетохме с нашето присъствие. Мястото се оказа пълно с народ, нормално за всеки пъб, и озвучено от хорската глъчка и музика. Прибрах се към 1 вечерта.
На сутринта станах, взех си душ, хапнах една ирландска закуска, отписах се от хотела, оставих си багажа на гарата и се отправих към Ериксон за интервюто. Сградата се намира леко извън градчето в индустриалната зона. Навремето е било фабрика на Ериксон, където са произвеждали разни части за телеком оборудване, но постепенно се е разраснало до център за "изследване и разработки". Офиса се оказа много по-приятен от този в Монтреал. Доста по-светъл е, осветен от естествена светлина, за разлика от този в Монтреал, където голяма част от стаите са вътрешни и без прозорци. Бях подранил, както обикновено, и се наложи да почакам. Започнаха ме първо с лек тест с въпроси от най-ниска до най-висока трудност. Така и не ми казаха, колко съм се изложил на него. След това, предполага, се на базата не отговорите ми, ме подложиха на разпит за да разберат до колко и на какво ниво познавам системата като цяло и в частност до колко съм навътре със Solaris и Sybase. Мисля, че останаха доволни. Всичко свърши, така че сега вече само чакам да ми се обадят с резултат следващата седмица. В същото време трябва да получа и новини за другите позиции, за които кандидатствам. Та след интервюто се смъкнах до центъра за обяд, след което минах медицинските прегледи и хванах обратно влака за Дъблин.
Часовата разлика не ми действа добре. Веднага щом се настаних в хотела, се проснах на леглото с надежда да поспя. Никакъв успех. Адски ми се спеше, но не можех да заспя. Може би само съм стоял отнесен около половин или един час и дойде време за мача. Французите за малко и тази година да не се класират напред, като ги гледах какви пропуски правеха ... ама се измъкнаха.
Излязох след това да хапна нещо и да уважа отново кръчмата, в която изпих първия си Гинес. Не се беше променила много. Само ми се стори странно, че музиката бе по-скоро дискотечна, от колкото по ирландски кръчмарска. Ама нейсе. Забавното беше, че се появиха няколко групи девойки, които може би дойдоха от някакъв карнавал, понеже едни бяха облечени като камериерки, други бяха с розови каубойски шапки, трети като Мис-ки със святкащи коронки. Стана купон ... Прибрах се в хотела и пак не можах да заспя. Въртях се до към два и нещо, после си пуснах телевизора, погледах малко, пак се въртях и най накрая съм заспал, може би около 2 часа преди времето ми за ставане, след което последва нежелано, но наложително събуждане. И пак душ, ирландска закуска, такси, самолет ... На летището имаше адски много народ. Не очаквах подобен наплив, но въпреки всичко опашките се движеха бързо. Докато чаках да си взема бордната карта, една девойка от служителките едва ли не ме подложи на кръстосан разпит. От къде съм дошъл, къде отивам, къде съм стоял в Ирландия, имам ли фактура от хотела, какъв ми е адреса в Канада ... вярно, че не се избръснах сутринта, ама чак пък толкова подозрителен да съм изглеждал, не вярвам. Може би надписа Republic of Bulgaria на паспорта си казва думата, понеже обърнах внимание, че с останалите не си "говори" толкова дълго. Както и да е - пуснаха ме да се кача. Изненада ме, че полета Дъблин - Торонто мина с едно кацане през Шанън, на западния бряг на Ирландия, което не беше описано в маршрута, когато си купувах билета. Наложи се да слезем и да изчакаме около час на летището в Шанън, докато изчистят и презаредят самолета. Реших да пробвам дали имат Интернет на летището и "О, чудо!" - появи ми се връзка озаглавена като "безплатен безжичен Интернет". Радост! Успях да се закача за мрежата им, но Интернет - дръжки. Нямаше никакъв. Даже нямаше и странница, към която любезно да те приканят да си платиш - нали е безплатен. На летището в Дъблин имаше, 3 Евро за 30 мин, не се възползвах. Благодаря!
В самолета на път за Торонто успях да подремна, благодарение на това, че пуснаха "Кинг-Конг". Докато си чаках полета за Монтреал, след това, успах да изгледам продълженията на Аржентина-Мексико - феноменален гол на Макси Родригес. Просто нямам думи.
А утре в Монтреал има формула ...
На сутринта станах, взех си душ, хапнах една ирландска закуска, отписах се от хотела, оставих си багажа на гарата и се отправих към Ериксон за интервюто. Сградата се намира леко извън градчето в индустриалната зона. Навремето е било фабрика на Ериксон, където са произвеждали разни части за телеком оборудване, но постепенно се е разраснало до център за "изследване и разработки". Офиса се оказа много по-приятен от този в Монтреал. Доста по-светъл е, осветен от естествена светлина, за разлика от този в Монтреал, където голяма част от стаите са вътрешни и без прозорци. Бях подранил, както обикновено, и се наложи да почакам. Започнаха ме първо с лек тест с въпроси от най-ниска до най-висока трудност. Така и не ми казаха, колко съм се изложил на него. След това, предполага, се на базата не отговорите ми, ме подложиха на разпит за да разберат до колко и на какво ниво познавам системата като цяло и в частност до колко съм навътре със Solaris и Sybase. Мисля, че останаха доволни. Всичко свърши, така че сега вече само чакам да ми се обадят с резултат следващата седмица. В същото време трябва да получа и новини за другите позиции, за които кандидатствам. Та след интервюто се смъкнах до центъра за обяд, след което минах медицинските прегледи и хванах обратно влака за Дъблин.
Часовата разлика не ми действа добре. Веднага щом се настаних в хотела, се проснах на леглото с надежда да поспя. Никакъв успех. Адски ми се спеше, но не можех да заспя. Може би само съм стоял отнесен около половин или един час и дойде време за мача. Французите за малко и тази година да не се класират напред, като ги гледах какви пропуски правеха ... ама се измъкнаха.
Излязох след това да хапна нещо и да уважа отново кръчмата, в която изпих първия си Гинес. Не се беше променила много. Само ми се стори странно, че музиката бе по-скоро дискотечна, от колкото по ирландски кръчмарска. Ама нейсе. Забавното беше, че се появиха няколко групи девойки, които може би дойдоха от някакъв карнавал, понеже едни бяха облечени като камериерки, други бяха с розови каубойски шапки, трети като Мис-ки със святкащи коронки. Стана купон ... Прибрах се в хотела и пак не можах да заспя. Въртях се до към два и нещо, после си пуснах телевизора, погледах малко, пак се въртях и най накрая съм заспал, може би около 2 часа преди времето ми за ставане, след което последва нежелано, но наложително събуждане. И пак душ, ирландска закуска, такси, самолет ... На летището имаше адски много народ. Не очаквах подобен наплив, но въпреки всичко опашките се движеха бързо. Докато чаках да си взема бордната карта, една девойка от служителките едва ли не ме подложи на кръстосан разпит. От къде съм дошъл, къде отивам, къде съм стоял в Ирландия, имам ли фактура от хотела, какъв ми е адреса в Канада ... вярно, че не се избръснах сутринта, ама чак пък толкова подозрителен да съм изглеждал, не вярвам. Може би надписа Republic of Bulgaria на паспорта си казва думата, понеже обърнах внимание, че с останалите не си "говори" толкова дълго. Както и да е - пуснаха ме да се кача. Изненада ме, че полета Дъблин - Торонто мина с едно кацане през Шанън, на западния бряг на Ирландия, което не беше описано в маршрута, когато си купувах билета. Наложи се да слезем и да изчакаме около час на летището в Шанън, докато изчистят и презаредят самолета. Реших да пробвам дали имат Интернет на летището и "О, чудо!" - появи ми се връзка озаглавена като "безплатен безжичен Интернет". Радост! Успях да се закача за мрежата им, но Интернет - дръжки. Нямаше никакъв. Даже нямаше и странница, към която любезно да те приканят да си платиш - нали е безплатен. На летището в Дъблин имаше, 3 Евро за 30 мин, не се възползвах. Благодаря!
В самолета на път за Торонто успях да подремна, благодарение на това, че пуснаха "Кинг-Конг". Докато си чаках полета за Монтреал, след това, успах да изгледам продълженията на Аржентина-Мексико - феноменален гол на Макси Родригес. Просто нямам думи.
А утре в Монтреал има формула ...
22 юни 2006
Атлон
Днес съм в Атлон, Ирландия. Утре имам интервю за работа. Готвя се за него като пиша този пост и гледам мача от световното Бразилия - Япония.
Пътуването мина добре. Летях до Дъблин през Торонто. В сравнение с летището в Монтреал, това в Торонто се оказа доста по-голямо. Понеже си резервирах билет в последния момент, за втория полет нямаше места във втора класа, за това се наложи да си взема място в първа. По съвсем друг начин се пътува така. Получаваш специално внимание от стюардесите, храната е на съвсем друго ниво - за седалките да не говорим. За пръв път успях да подремна малко, въпреки че пак не ми беше много удобно за спане. Наложи се да използвам тапите за уши и превръзката за очи, за да постигна желнаия ефект.
От Дъблин до Атлон се придвижих с влак. Гарата в Дъблин не беше особено впечатляваща, но трябва да се отчете факта, че е в реконструкция. Всъщност, какво може да очаква човек от една гара, при положение, че пероните са основно бетон и железа. А вътрешността на Ирландия не се оказа много по-различна от България - зелени полета, дървета, крави кротко пасат тревица, кончета тичат на воля ... селска идилия.
Атлон е малко схлупено градче. Имам чувството, че е по-малко и от Силистра дори. Какво ли правят вечер хората тук? В интернет е представен като университетски град ... аз не намерих университета и не забелязах тълпи от студентки, но може би вече са във ваканция. Ще проверим това довечера с двама, вече бивши колеги от Монтреал, които се оказаха тук в командировка.
Пътуването мина добре. Летях до Дъблин през Торонто. В сравнение с летището в Монтреал, това в Торонто се оказа доста по-голямо. Понеже си резервирах билет в последния момент, за втория полет нямаше места във втора класа, за това се наложи да си взема място в първа. По съвсем друг начин се пътува така. Получаваш специално внимание от стюардесите, храната е на съвсем друго ниво - за седалките да не говорим. За пръв път успях да подремна малко, въпреки че пак не ми беше много удобно за спане. Наложи се да използвам тапите за уши и превръзката за очи, за да постигна желнаия ефект.
От Дъблин до Атлон се придвижих с влак. Гарата в Дъблин не беше особено впечатляваща, но трябва да се отчете факта, че е в реконструкция. Всъщност, какво може да очаква човек от една гара, при положение, че пероните са основно бетон и железа. А вътрешността на Ирландия не се оказа много по-различна от България - зелени полета, дървета, крави кротко пасат тревица, кончета тичат на воля ... селска идилия.
Атлон е малко схлупено градче. Имам чувството, че е по-малко и от Силистра дори. Какво ли правят вечер хората тук? В интернет е представен като университетски град ... аз не намерих университета и не забелязах тълпи от студентки, но може би вече са във ваканция. Ще проверим това довечера с двама, вече бивши колеги от Монтреал, които се оказаха тук в командировка.
16 юни 2006
Прощален обяд
Днес колегите ме заведоха на прощален обяд в един японски ресторант близо до офиса. Добре си прекарахме. Сготвиха ни всичко пред нас, на горещия плот. Странното беше, че един човек се грижеше за всичко. Сервира ни приборите, взе ни поръчката, наряза си продуктите, сготви ги пред нас и накрая ни събра и парите. Нямаше японки сервитьорки в кимона. Разочарован съм. Бях си забравил камерата в къщи и можех да направя снимки само с телефона. За това са с такова лошо качество.
Един колега ме предизвика на саке. Т.е. предложи да изпием по едно. Аз естествено не отказах. Не знаех, до сега, че сакето се сервира топло. Беше около 100 грама и се оказа не особено силно. Късно е вече да им намеря една българска ракия от врачанския край, та да видят на какво се казва алкохол.
А от тази седмица назначиха 3-ма нови колеги, наскоро завършили университета, които поканихме да дойдат с нас. Останалите ги бъзикаха, че след като аз напускам, Ериксон наема 3-ма души за да ме заместят. Те горките се вързаха и после ме питаха дали наистина е така. :о) Като ги знам колегите какви са, още много номера ще им погаждат. Миналия ден един предложи да им кажат, че аз ще им бъда ръководител и като си тръгна следващата седмица да им кажат, че са ме уволнили заради тях, защото не са се справяли добре. Разбира се предложението беше дружно освиркано.
Един колега ме предизвика на саке. Т.е. предложи да изпием по едно. Аз естествено не отказах. Не знаех, до сега, че сакето се сервира топло. Беше около 100 грама и се оказа не особено силно. Късно е вече да им намеря една българска ракия от врачанския край, та да видят на какво се казва алкохол.
А от тази седмица назначиха 3-ма нови колеги, наскоро завършили университета, които поканихме да дойдат с нас. Останалите ги бъзикаха, че след като аз напускам, Ериксон наема 3-ма души за да ме заместят. Те горките се вързаха и после ме питаха дали наистина е така. :о) Като ги знам колегите какви са, още много номера ще им погаждат. Миналия ден един предложи да им кажат, че аз ще им бъда ръководител и като си тръгна следващата седмица да им кажат, че са ме уволнили заради тях, защото не са се справяли добре. Разбира се предложението беше дружно освиркано.
14 юни 2006
Pre-Paid в Канада
Тъй като договора ми изтича и ще трябва да върна служебната SIM карта, а смятам да поостана още около месец тук и искам да имам мобилна комуникация, се поогледах за предплатени карти. Ами ... нещата не са много розови. Тук има 2 GSM оператора, като единия е собственост на другия - конкуренция. На сайта на единия всички предплатени услуги се продаваха с телефони и никъде не намерих нищо за закупуване само на SIM карта. Реших - "другия" ще е. Ето как стоят нещата там. Само SIM картата, без никакви минути струва $28. Допълнително има 4 вида ваучери - $10, $15, $20, $30. Та сега за тях:
- Ако си закупите ваучер за $10 той ще е валиден само 30 дни и ще говорите за $0.30 на минута.
- Ако си закупите от $15 е валиден за 15 дни с цени за разговор $0.15.
- Този от $20 в момента е с промоция за 30 дни, иначе е валиден за 15 и разговорите са $0.05 вечерта и уикендите и $0.40 през делничните дни.
- Ваучера от $30 е в промоция за 60 дни валидност (иначе е 30) и разговорите са по $0.15
12 юни 2006
Всичко (почти) вече работи
Благодарение на подсказката на Даниел, вече си гледам Убунтуто в 1280х800. Няколко пъти се мъчих да инсталирам блоба (бинарния драйвер) на ATi и все ми дава грешка. Така и не се опитах да го изпробвам. Оказа се, че въпреки грешката си работи. Като се замисля, май само вградената камера не ми работи (за сега) под Линукс от целия хардуер по лаптопа. Или поне от това което съм изпробвал до момента. Днес например без проблем си изпекох и ДВД-то на Кнопикс 5.0.
На финалната права
Тази седмица бях дежурен на повикване. И като първи такъв трябваше да вися в офиса през уикенда. Можех разбира се да си взема два дни почивни през седмицата, но не го направих. И без това следващите 5 дни са ми последни в работата. Договора ми изтича и ще трябва да си търся работа другаде. Имам няколко идеи, но все още несъм решил. Един от вариантите е Ирландия, 3-то ниво на поддръжка. Работата ще е интересна - контакт с дизайна, поддържане на всички центрове от 2-ро ниво, по света. Обещаха ми курсове за квалификация и други благини. Ще трябва да премина още едно интервю и ако се харесаме, да се надявам да се разберем за заплатата.
Ако това не стане за момента имам две оферти - Тунис и Израел. В Тунис предлагат много добри пари, но там ще съм първо ниво на поддръжа и ще се занимавам само с GSM. Докато в Тел Авив пак ще съм първо ниво с малко по-ниска заплата, но пък ще рабтя с WCDMA (UMTS).
Проблема е, че и двете места ми изглеждат малко рискови. Ама то вече къде не е?
Ще споделите ли вашето мнение?
Ако това не стане за момента имам две оферти - Тунис и Израел. В Тунис предлагат много добри пари, но там ще съм първо ниво на поддръжа и ще се занимавам само с GSM. Докато в Тел Авив пак ще съм първо ниво с малко по-ниска заплата, но пък ще рабтя с WCDMA (UMTS).
Проблема е, че и двете места ми изглеждат малко рискови. Ама то вече къде не е?
Ще споделите ли вашето мнение?
03 юни 2006
Ботаническа градина - 2
Ето тук са част от снимките, които направих в ботаническата градина миналия уикенд. Като ги разглеждате, може би ще се запитате, какво толкова съм намерил в тази решетка, че съм я снимал. Отговора се крие тук. :о)
31 май 2006
100% FULL
Едно нещо не мога да разбера. Кога хората ще се научат, че когато ти е запълнена файловата система на 100%, изтривайки големи директории от рода на sybase, jdk* и др. подобни ще има доста кратък положителен ефект. И още ... изтривайки нещо голямо във /var файловата система, няма да освободи място в / (root), нищо че са на един и същ сървър.
Разходки
Тази събота и неделя беше първия слънчев уикенд от доста време насам и реших да се възползвам от хубавото време, а не да си стоя в къщи и да продължавам борбата от миналия уикенд, спомената в предишния пост.
В Събота решихме с Ася и Джон (или може би Йон, несъм сигурен още), с които се запознах наскоро да се разходим до ботаническата градина, понеже не бях виждал откритата част (а те и закритата). Беше много красиво и приятно. Градината представлява един огромен парк, в който има кът разделен на няколко тематични зони. Те представляват типични Китайска и Японска градини и Градина на местните нации - разбирайте индианци и ескимоси. Всичко подредено с малки езерца, рекички, мостчета, чапли, чайки, патки, юрдечки, катерички - красота. Ще покажа скоро снимките. Събра ни се близо 4 часа непрестанно ходене, след които задължително седнахме да отморим на една тераска в старата част на Монтреал. Бира и рибка с картофки. Класика.
Неделята беше ден за чистене, пране и мързел. Изпрах си, каквото имаше за пране, поизчистих (малко) някои неща и мързелувах подобаващо. В късния следобед обаче не можах да откажа поканата на Деси за бири, та си запълних и вечерта.
В Събота решихме с Ася и Джон (или може би Йон, несъм сигурен още), с които се запознах наскоро да се разходим до ботаническата градина, понеже не бях виждал откритата част (а те и закритата). Беше много красиво и приятно. Градината представлява един огромен парк, в който има кът разделен на няколко тематични зони. Те представляват типични Китайска и Японска градини и Градина на местните нации - разбирайте индианци и ескимоси. Всичко подредено с малки езерца, рекички, мостчета, чапли, чайки, патки, юрдечки, катерички - красота. Ще покажа скоро снимките. Събра ни се близо 4 часа непрестанно ходене, след които задължително седнахме да отморим на една тераска в старата част на Монтреал. Бира и рибка с картофки. Класика.
Неделята беше ден за чистене, пране и мързел. Изпрах си, каквото имаше за пране, поизчистих (малко) някои неща и мързелувах подобаващо. В късния следобед обаче не можах да откажа поканата на Деси за бири, та си запълних и вечерта.
Битката за Wi-Fi
Много ме е налегнал мързела напоследък, известен повече като пролетна умора. Поразредих и писанията, както забелязвате. А се случиха интересни неща.
Цяла събота и неделя (по-миналата), както споделих, се занимавах с играчката. Голяма борба беше да му инсталирам Линукс - като прасе с тиква. Мъчих се с Дебиан в началото. Свалих си net-install CD-то, което е за тестинг клона, обаче то не намира драйвер за CD устройството и така и не можа да зареди пакетите за инсталацията. Свалих и стандатното CD - 3.1-r2. То си намери CD устройството, обаче не вижда мрежовата карта. Опитвам да му заредя tg3 драйвера ръчно - без успех. Чесах се, чесах се ... (основно там където не ме сърбеше) ... и си казах - Убунту. Дръпнах 650-те МБ за около 15 мин. и ги изпекох набързо. Заредих го и всичко тръгна по мед и масло (инсталацията имам предвид). Леле какво е хубавко, шаренко ... пък и етернет мрежата си му работи. С безжичната, си казах, ще се занимавам после.
Реших да опитам да инсталирам и OpenBSD 3.9, което ми пристигна предните дни. То, малкото дяволче (всъщност рибка, от доста отдавна) се инсталира без проблем. Без да се оплаче, че непознава нещо. И CD-то и мрежата си тръгнаха от раз. Разбира се пак без уайърлес, но като се ъпдейтна до -current ще имам и драйвер за него. И без това наскоро призоваха за "пилоти изпитатели".
Радостен се върнах пак на Убунтото и го обнових до "Дейпър Дрек" версията. То си сложи автоматично 2.6.15 кърнъла. Съответно тръгнаха и двете мрежи. Coooool ! :о)
Все още предстои борбата с компилацията на нов кернел, за да си пусна SMP-то и да махна ненужните неща по него. Проблема с Уи-Фи отново е на дневен ред, понеже така и не мога да го подкарам с последния 2.6.16 кърнъл, ама няма да му се дам лесно.
Цяла събота и неделя (по-миналата), както споделих, се занимавах с играчката. Голяма борба беше да му инсталирам Линукс - като прасе с тиква. Мъчих се с Дебиан в началото. Свалих си net-install CD-то, което е за тестинг клона, обаче то не намира драйвер за CD устройството и така и не можа да зареди пакетите за инсталацията. Свалих и стандатното CD - 3.1-r2. То си намери CD устройството, обаче не вижда мрежовата карта. Опитвам да му заредя tg3 драйвера ръчно - без успех. Чесах се, чесах се ... (основно там където не ме сърбеше) ... и си казах - Убунту. Дръпнах 650-те МБ за около 15 мин. и ги изпекох набързо. Заредих го и всичко тръгна по мед и масло (инсталацията имам предвид). Леле какво е хубавко, шаренко ... пък и етернет мрежата си му работи. С безжичната, си казах, ще се занимавам после.
Реших да опитам да инсталирам и OpenBSD 3.9, което ми пристигна предните дни. То, малкото дяволче (всъщност рибка, от доста отдавна) се инсталира без проблем. Без да се оплаче, че непознава нещо. И CD-то и мрежата си тръгнаха от раз. Разбира се пак без уайърлес, но като се ъпдейтна до -current ще имам и драйвер за него. И без това наскоро призоваха за "пилоти изпитатели".
Радостен се върнах пак на Убунтото и го обнових до "Дейпър Дрек" версията. То си сложи автоматично 2.6.15 кърнъла. Съответно тръгнаха и двете мрежи. Coooool ! :о)
Все още предстои борбата с компилацията на нов кернел, за да си пусна SMP-то и да махна ненужните неща по него. Проблема с Уи-Фи отново е на дневен ред, понеже така и не мога да го подкарам с последния 2.6.16 кърнъл, ама няма да му се дам лесно.
21 май 2006
Нови играчки
Всички се радват на нови неща. И аз не оставам по-назад. Вчера ми се обадиха да ми кажат, че пратката с новата ми играчка е пристигнала. Сбъркали са адреса обаче и не могли да ме намерят, за това днес трябваше да ида да си я взема от централното бюро. Нямах търпение да си изпия кафето сутринта и да хукна. Като отидох обаче, се оказа че не е достатъчно да представя паспорт като идентификация, понеже там не пише адреса ми. Искаха да занеса някаква фактура от каквато и да е сметка (за телефон, за ток) с моето име и адрес на нея. Увяхнаха ми марулите. Трябваше да се разкарвам пак до в къщи и обратно. Загубих два часа. В крайна сметка, някъде към обяд се прибрах в къщи ухилен до уши. Разопаковах всичко и го включих. Картинка! (Леко загрозена от глупавия Виндовс, ама това ще е до време). След малко перипетии и борба с модема на кабелната компания успях да си спретна безжичната мрежичка. Трябваше да ресет-на модема, за да се преинициализира и да даде IP на рутера. Иначе очаква MAC адреса на служебния лаптоп, с който работех до сега, и на друг IP не ще да дава. Вече мога да ходя с лаптопа навсякъде, дори да се излежавам блажено в леглото и пак да съм в мрежата. Обичам новите технологии! И новите играчки обичам. :о)
20 май 2006
Тарикат
Уважавам американските търговци. Реших да си купя безжичен рутер и се спрях на D-Link DI-524. Намерих го при няколко търговци на различни цени, като най-издно беше да го поръчм по интернет. Цената беше $50.99, но с $25 отстъпка по пощата става $25.99. Тук имат такава зарибявка, като отстъпка по пощата (mail in rebate). Идеята е, че заплащаш пълната цена на продукта, а след това попълваш и изпращаш една форма, с копие (или оригинала, несъм сигурен) от касовата бележка и изрязания (или отлепения) бар код от кутията на търговеца и той след това ти преща с чек отстъпката по пощата. Допълнителна занимавка в общия случай, която много хора ги мързи да правят. И мен в това число. Та обикалям си тази вечер, и разглеждам рутерчетата. Тук за $59.99, там за $69.95. И попаднах в един магазин, където гледам 2 различни етикета. Единия за $49.95, а другия $69.95. Пуля се 10 минути, да огледам всички дребни букви по тях - абсолютно идентични, с изключение на цената. Грабвам аз един рутер и отивам на касата с въпроса
- Колко струва това?
- $69.95 - отговаря тя.
- Защо тогава там пише $49.95? - питам аз
- Няма ли бележка за отсъпка по пощата или нещо такова?
- Не!
Отиваме до рафта да проверим и аз й посочвам етикета с цена $45.95 без да споменавам за съседния (на 3-4 см. от този) с $69.95. Тя се зачуди, махна етикета от там и каза:
- Ще ви го продадем за $45.95.
- (Даааа! Yesss!) - си казах на ум.
Не ми се занимаваше с разни писма и чакане на чек.
- Колко струва това?
- $69.95 - отговаря тя.
- Защо тогава там пише $49.95? - питам аз
- Няма ли бележка за отсъпка по пощата или нещо такова?
- Не!
Отиваме до рафта да проверим и аз й посочвам етикета с цена $45.95 без да споменавам за съседния (на 3-4 см. от този) с $69.95. Тя се зачуди, махна етикета от там и каза:
- Ще ви го продадем за $45.95.
- (Даааа! Yesss!) - си казах на ум.
Не ми се занимаваше с разни писма и чакане на чек.
Забележка: Всички цени са без ДДС!
19 май 2006
За нетърпеливите
Качих по-голяма част от снимките които направих в Отава. Новите албуми започват със звездичка (*) и можете да ги откриете на обичайното място. Смятам да направя отделни публикации за всеки един от тях с малка историйка, но това в следващите дни. За сега на кратко от Музея на Цивилизацията може да видите индианската и кратка история на развитието на Канада. Има още снимки от разходката с лодка и разбира се основните виновници за цялото пътуване - лалетата.Допълнение (06 Август 2007):
Тъй като Yahoo! Photos си закриват услугата, обичайното място на снимките е преместено на Flickr и новите албуми не започват със звездичка (*).
18 май 2006
Готини неща
Хубаво е когато ти дойде покупката, която си направил преди време. Вчера ми дойде известието, че пакета е пристигнал, а днес след работа отидох да си го взема от близката поща. Ето на това се радвам тази вечер. Надявам се също и играчката, на която да го инсталирам да дойде до края на седмицата :о), та да има с какво да си играя през уикенда. Бяхме планирали едно ракиено парти, но се оказа, че Деси ще трябва да ходи в командировка и организацията се провали. За сметка на това ще имам с какво да си играя през три дневния уикенд. Понеделника ще е почивен ден. Канадците празнуват рождения ден на кралица Виктория.
16 май 2006
Разходка до Отава
След 10 дни безспирна работа се отдадох на един дълъг четири дневен уикенд. В четвъртък се поразходих из центъра да свърша някоя друга лична работа. Вечерта помогнах на Деси да си прибере зимните гуми, а след това ходих до италианския квартал да хапна пица. Най-накрая намерих место, където правят пиците както си трябва (като в България) - с тънък блат.
В Петък тръгнах към Отава за фестивала на лалетата. Пристигнах към обяд, настаних се в хотела и отидох да разгледам близкия "Музей на цивилизацията". Представяха различните култури на американския континент - индианците, ескимосите. Кратка история на заселването и развитието на Канада, още от година 1000 с идването на викингите. Скоро ще кача изщраканите снимки.
Отдадох съботата на лалетата. Счупиха ми се краката от ходене цял ден, а и ми писна да гледам лалета. Вярно, че бяха много красиви, но просто бяха прекалено много. Историята на фестивала датира от края на втората световна война. Холандската кралица Джулиана (тогава все още принцеса) дарила на Канада 100 000 луковици на лалета, в знак на признателност за убежището, което Канада й указала по време на втората световна война и заради приноса на канадските войски за освобождението на Холандия. Като цяло, в наши дни, засетите лалета за фестивала наброяват над 300 000. Е няма как да не му писне на човек да ги гледа, като трябва да ги види за един ден. А пък и са пръснати основно на четири места из града.
Неделята оставих да разгледам парламента. Внушителна сграда! С огромен часовник, подобен на Биг Бен в Лондон. Има екскурзовод, който развежда групата из кулоарите и обяснява за устройството на политическата система. Парламента се състои от 2 камари - Камара на общините (от 308 души) и сенат (от 105 души). Камарата на общините се избира на парламентарни избори, докато сенаторите се назначават от Генерал-Губернатора по препоръка на Министър-Председателя. Интересното е, че за да можеш да бъдеш назначен за сенатор се изисква да имаш определен финансов и имуществен ценз. Още по въпроса може да се прочете тук (на английски или френски) и тук (на английски). Тук има доста кратка версия на български.
В Петък тръгнах към Отава за фестивала на лалетата. Пристигнах към обяд, настаних се в хотела и отидох да разгледам близкия "Музей на цивилизацията". Представяха различните култури на американския континент - индианците, ескимосите. Кратка история на заселването и развитието на Канада, още от година 1000 с идването на викингите. Скоро ще кача изщраканите снимки.
Отдадох съботата на лалетата. Счупиха ми се краката от ходене цял ден, а и ми писна да гледам лалета. Вярно, че бяха много красиви, но просто бяха прекалено много. Историята на фестивала датира от края на втората световна война. Холандската кралица Джулиана (тогава все още принцеса) дарила на Канада 100 000 луковици на лалета, в знак на признателност за убежището, което Канада й указала по време на втората световна война и заради приноса на канадските войски за освобождението на Холандия. Като цяло, в наши дни, засетите лалета за фестивала наброяват над 300 000. Е няма как да не му писне на човек да ги гледа, като трябва да ги види за един ден. А пък и са пръснати основно на четири места из града.
Неделята оставих да разгледам парламента. Внушителна сграда! С огромен часовник, подобен на Биг Бен в Лондон. Има екскурзовод, който развежда групата из кулоарите и обяснява за устройството на политическата система. Парламента се състои от 2 камари - Камара на общините (от 308 души) и сенат (от 105 души). Камарата на общините се избира на парламентарни избори, докато сенаторите се назначават от Генерал-Губернатора по препоръка на Министър-Председателя. Интересното е, че за да можеш да бъдеш назначен за сенатор се изисква да имаш определен финансов и имуществен ценз. Още по въпроса може да се прочете тук (на английски или френски) и тук (на английски). Тук има доста кратка версия на български.
08 май 2006
Работен уикенд
Нямаше много работа през уикенда. Един спешен случай в събота следобед, който успяхме да разрешим и един в неделя, който прехвърлихме на Австралия да се бори с него, след като ние го "изморихме" след 5 часа борба. Отвисяхме си пак до 8 вечерта. Вече започвам да чувствам умора, а имам още 3 работни дни преди дългата 4-дневна почивка.
Намислил съм да свърша някоя друга работа през първия ден, а останалите три ще съм на Фестивала на Лалетата в Отава. Дано да е хубаво времето. Ще направя и снимки.
Почти привърших "Prelude to Foundation" на Азимов и днес си заръчах от амазон-а следващите няколко. Дано да дойдат навреме!
Намислил съм да свърша някоя друга работа през първия ден, а останалите три ще съм на Фестивала на Лалетата в Отава. Дано да е хубаво времето. Ще направя и снимки.
Почти привърших "Prelude to Foundation" на Азимов и днес си заръчах от амазон-а следващите няколко. Дано да дойдат навреме!
06 май 2006
По закона на Мърфи
Цяла седмица беше тихо. Почти никъде нямаше нови проблеми възникнали и доста хора стояхме без работа, та се налагаше да се комбинираме да работим по 2-ма на проблем, понеже нямаше за всички. И аха да си отиде така тихо седмицата - бам! 30 мин. преди края на работното време за нашия офис - спешен случай. Замъквам се долу в "работилницата" и ... няма връзка до системата. Всъщтност това е основната част от проблема - системата не се е вдигнала след последния рестарт. Отговаря на пинг, но не дава никой да се логне на нея. Клиента си прати човек (на който не му е това работата, а всички в петък вечер вече си били отишли) да я поръчка. Мъчи се момчето с разни кабели да се закачи на серийния порт, но така и не успя да види промпта. Разбра се, че на клиента не му е толкова жизнено необходима системата за през нощта и се разбрахме утре да продължим, като има и осигурен инженер от SUN да ни пусне връзката и да провери дали проблема не е хардуерен. Отвисяхме си до 8 вечерта за няма и нищо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)