Как ни вижда ЕС

Днес попаднах на тази статия в БиБиСи, където представят с какъв тип музика и телевизионни предавания се забавлява средностатистическия българин и румънец. Според автора на статията, българите се радват основно на чалгата - Азис, Румънеца и Енчев са най-известния рап дует (а аз си мислех, че те отдавна залязоха) и "Шоуто на Слави" е хитово тв. предаване (все още ли?). Споменати са разбира се още "Биг Брадър", "Сървайвър БГ" и "Сделка или не". Цитирана е и авторитетната журналистка от вестник "София Ехо", Магдалена Ран, която потвърждава изложените факти.

Не че няма доза истина във всичко това, но ми се струва, че нещата вече леко са се променили, а въпросния вестник за пръв път го чувам. Поразрових се в Интернет и намерих, че това е "вестник за чужденците в България".

Не знам защо, но малко се засегнах от тази статия.

Към Ирландия

След приятните и забързани от срещи с приятели дни в София и спокойните и изпълнени с тежки трапези дни в Силистра прекарани със семейството, дойде ред да се завърна по работните места. Наложи се да доплатя за 5 кг. свръх багаж (по 15 евро на килограм). Явно съм прекалил с виното и ракията, които се оказаха извън нормите. ;о) Полетът за Прага трябваше да излети в 15:20 българско време, но беше отложен с 20 минути и реално излетяхме към 16:00. Лора дойде да ме изпрати на летището и ми каза, че по пътя е слушала новините за отвлечен самолет на "Аерофлот" принудително кацнал в Прага. Това може би обясняваше закъснението, което мен не ме притесняваше, понеже така или иначе имах 3 часа до следващия си полет към Дъблин.

Кацнахме към 17:00 чешко време и Прага ни посрещна със сняг. Мотах се на Пражкото летище докато дойде време за полета. По нищо не личеше, че има кацнал отвлечен самолет. Нито имаше някакви засилени мерки за сигурност, нито пък се забелязваше засилено полицейско присъствие. Само дето и полета за Дъблин беше отложен от 19:15 за 19:35, а в последствие за 20:00. Интересно ми беше да гледам как изчистиха самолета от насъбралия се лед и сняг по крилата и тялото с едни крановидни пароструйки. Заради цялата тази операция излетяхме към 20:40 и кацнахме в Дъблин с час закъснение - 21:50 ирландско време. Добре, че си бях резервирал место в по-късния автобус от 23:00 (който всъщност тръгна в 23:30), а не в този от 22:00. Минах изненадващо бързо през митницата и докато стигна до лентата за багажа, куфарите тръгнаха и моят изскочи още в началото. Навън валеше познатия ситен ирландски дъждец и влачейки всичкия багаж, който бях помъкнал, след себе си вече към 22:15 се озовах в автобуса.

На летището се запознах с Илко - българин, който учи в Техническия университет в Голуей. Той имаше резервация за по-ранния автобус и съответно го изпусна, та се принуди да пътува с по-късния. Наложи се да си купи нов билет, понеже автобусите са на различни фирми и резервацията му не важеше за този. Правихме си компания до Атлон, където аз се разтоварих към 01:10 и го оставих да си продължи до крайната спирка. Прибрах си се в къщи, взех си един душ и се отдадох на заслужена почивка - дълбок сън.

"Добре дошли в България!"

Тръгнах от Атлон към Дъблин в 2:40 сутринта с автобус. Сангийт, колега индиец, също се прибираше същия ден, само че на него полета му беше в 6:00 сутринта, а моя в 7:15. По програма, автобуса трябваше да пристигне в 4:30 на летището в Дъблин и някак си през деня успяхме да го убедим да пътуваме заедно с автобуса, тъй като той се притесняваше, че ще пристигне твърде късно и ще си изпусне полета. Автобуса пристигна в 4:55, на летището имаше ОГРОМНА тълпа. Все пак аз до 5:30 успях да си чекирам багажа и да мина през митническа проверка, въпреки че опашката сигурно беше от над 200-300 души. Надявам се и той да е успял да си хване полета.

Аз имах достатъчно време да мина през безмитните магазини и да напазарувам уиски и бонбони, за колкото имаше останало място в куфара. По програма трябваше да кацна в Прага в 9:55, а да излетя за София в 11:00. Самолета обаче излетя с 30 минути закъснение и кацна в Прага точно в 11:00. Мислех, че съм го изпуснал, но изтичах до посочения терминал да проверя за всеки случай. Полета беше преместен за 11:40 и успях да се кача без проблем. Когато отидох, всъщност, тъкмо бяха за почнали качването, а по-късно разбрах, че в даден момент по-рано полета е бил в статус "спрян" (suspended), т.е. не е било сигурно дали въобще ще излети. След като се качихме в самолета, пилота обяви, че ще кацнем в Пловдив, поради мъгла в София. Въпреки това ни обясниха, че ще има автобуси, които ще ни превозят до София. До тук нищо не предвещаваше какво ни очаква в милата родина.

Кацнахме в Пловдив в 15:15. Извървяхме пътя от самолета до сградата на летището и зачакахме на митницата. Нека уточня, че летището в Пловдив не се използва активно за граждански полети, още по-малко за международни, има 4 митнически гишета, от които само 3 работеха и 1 лента за багаж. Гишетата бяха с пропускливост около човек на 2 минути. Предполагам нарочно забавяха там хората, тъй като в залата за багажа вече имаше значителна тълпа. Успях да мина през митница след около 40-50 минути и зачаках багажа. Странното беше, че по лентата нямаше никакъв багаж и беше спряна. След може би около 30 минути, съпроводена с бурни аплодисменти, лентата се завъртя и първия куфар се появи. Преди нашия самолет бяха кацнали още два или три полета, така че куфарите от нашия полет се появиха някъде може би след около час. Грабнахме си ги щастливи и се насочихме към автобусите. Само дето се оказа, че автобуси няма. Пред летището имаше 4 автобуса, с бележка "Malev" на тях, които категорично отказваха да вземат пътници от други полети. Същото беше и с един автобус с надпис "Аерофлот". Отидох на гишето да питам какво става и ми казаха, че чехите въобще не се поръчали автобуси за пътниците от полета си. А ще има ли въобще някакви автобуси? - Ще се обадят да проверят. Питах след малко за някаква нова информация - казаха, че автобусите били тръгнали, след като ние сме излетели, но защо още ги нямало не е ясно. Да са се загубили в мъглата - не вярвам. Трудно можеш да се отклониш в грешния път по магистрала. Аз обаче съм тъп и упорит и след малко отивам и питам пак. Новината беше, че автобусите били тръгнали след като сме били кацнали и трябвало скоро да дойдат. Добре ама вече бяха минали повече от два часа от както кацнахме... Дадох си сметка, че е безсмислено да търся разумно обяснение на нещата, които стават в България и реших да не си задавам повече подобни въпроси. Вече изгубих и представа за времето и не ме интересуваше колко е часа. На гишето имаше само две девойки, а от време на време един момък идваше да ги информира за статуса на разтоварването на полетите. Та тези две девойки, горките, що овиквания и скандали изтърпяха от някои от останалите пътници - не е истина. Не знам как успяха да запазят спокойстиве и да не отговорят със същата нервност или пък да сринат безпомощно в плач.

В един момент започнаха да пристигат автобуси от София с пътници, за полети които бяха преместени да излетят от Пловдив. Излязохме да питаме шофьорите от кои полети ще връщат пътници до София. Получихме неочакван, но не и учудващ отговор - "Никой не ни е казал, че трябва да връщаме пътници. Няма да връщаме никой". Автобуси продължаваха да пристигат и се започна едно ходене от един на друг, да разберем кой ще ни вземе. За щастие попаднахме на един, който каза че ще вози пътници от чешките авиолинии та си сложихме куфарите в багажното и се качихме. После някой спомена, че вече нямало значение, кой с кой полет идва и автобусите качвали на ред. Нашия обаче, необяснимо защо тръгна с 5-6 празни места. Сега си спомням, че багажното беше пълно до горе с куфари и може би не е имало място ... Все пак се прибрах в бившата квартира към 22:00 (може би), вече озверял от глад. Добре, че магазина на близо работеше и си купих готова вечеря.

Бих могъл да оправдая целия този хаос с липсата на организация и пълната липса на адекватна информация ако това беше в първите дни от падането на мъглата, но тя е тук сигурно вече от две седмици... Не очаквам и някой да излезе и да поеме отговорност за случващото се. А се пишем вече за европейска държава.

Коледни партита

Фирмените коледни партита нямат край. Миналият четвъртък бяхме на италиански ресторант. Много добра кухня. За съжаление така и не успях да си изям пицата - беше много голяма. За сметка на това успях да засегна шефа. Поради липса на ракия, си поръчах водка и съответно салата. Обаче никой друг не си поръча нищо за хапване с питието преди основното ястие и излезе като неуважение от моя страна към останалите. Трябваше да обяснявам, че ние в България обикновено хапваме салата в паралел с твърдия алкохол. Много колеги го възприеха, но не и шефа. Макар, че по-скоро ме поднасяше. След основното ястие, колегите се отвориха на шотове. Имаше два вида - лимонен ликьор и грапа. Аз опитах и от двата - по два пъти. Грапата, както разбрах в последствие, си е чиста гроздова ракия. Де да знаех предварително ... нямаше да си губя времето с водките ...

След ресторанта се замъкнахме в "Гъртис" - приятна ирландска кръчма. На мен ми беше тежко от всичкото това ядене и се разминах само с едно "Блъди Мери". По някое време (към 0:30) реших да си тръгна, да си поспя малко, преди следващия работен ден. Колежките обаче ме възпряхя - "Никъде няма да ходиш! Сега отиваме в 'Карма' ". Не можах да откажа. В крайна сметка се прибрах към 3:00 сутринта и изкарах много сънлив работен ден след това.

Този четвъртък (вече вчера) бяхме на поредното парти. Този път наистина ми хареса. Някакви младежи свириха здрав рок и аз май бях единствения, който се кефеше на музиката. Останалите си стояха и си говореха кротко. Една колежка ми обърна внимание на факта, как всички са се скупчили около бара и стоят прави, докато всички маси в останалата част на заведението стоят празни, въпреки предоставените удобни столове и фотьойли. Аз и казах, че в България е точно обратното - никъде по масите няма да може да намери място, а на бара почти винаги ще има. Колегата германец се съгласи с мен и потвърди, че при тях е както и у нас.

Този път успях да се измъкна по рано (към 1:00) и докато си вземах "Чао" с колегите, отбивайки предложенията за продължение в 'Карма', се оказа, че почти всички утре са си взели почивен ден, та си пожелахме весело изкарване на празниците. Хареса ми пожеланието на Лиъм, който ми каза "Нека всички твои питиета, са твърд алкохол!".

Фалшиви паспорти

Току що гледах по, небезизвестното в България, предаване "Панорама" на БиБиСи филм за това, колко е лесно да се сдобиеш с фалшив паспорт за страна от ЕС. С "агент под прикритие", жена от Узбекистан (мисля), която има британско гражданство, тръгнаха из Европа да търсят дилъри на фалшиви паспорти. Целта беше да се сдобият с паспорти от всичките 25 страни, членки на ЕС. Нещата що годе вървяха по план, тук-таме я мотаха повече от обещаното, с уговорката "Утре ще е готов", но в крайна сметка й даваха все някакъв. Така успяха да съберат паспорти от 20 страни. Последните 5 решиха да търсят в България. Та нали се славим като най-добрите фалшификатори. Голяма грешка!!! Направиха уговорката и уж когато паспортите бяха готови, определиха й среща нейде в крайните квартали на София. Казаха й, на жената, да влезе в някаква телефонна будка и там ще намери пакета, обаче да не го отваря. Тя разбира се го отвори и се оказа пълен с хартии. Опита се да се измъкне без да я види дилъра, но не успя. Той съответно разбра, че тя е отворила пакета, извади нож и й взе парите...
После се сърдим, защо не ни искат в ЕС. Като предлагаш нещо, поне свърши работата, а не обирай хората. На другите места, колкото и лоши и неизползваеми да бяха паспортите, поне й даваха нещо и не я заплашваха с нож.
В крайна сметка с два от паспортите успя да премине в Обединеното Кралство - един нов, издаден с нейна снимка и един краден, с подменена снимка. От всички преживелици най-разстроена си тръгна от България.

На парти по ирландски

В сряда бях на фирмен купон в един от баровете тук. Имаше доста хора и беше весело, само дето е трудно да си в ритъм с тяхното пиене, а е проява на неуважение да откажеш почерпка. На следващия ден всички, които бяхме на купона не се чувствахме в най-добра форма за работа. С Томи, който е от офиса във Финландия и е тук на разменни начала, се шегувахме, че първоначално плана е бил да пием само "по две бири" ... после се е променил на "по две бири на всяко място което идем", докато в крайна сметка се стигне до компромиса "само по две бири в един и същ момент".

Да обясня сега защо става така. Ирланците пият много и бързо. Практиката обикновено е всеки от компанията черпи останалите по един рунд. Добре, обаче аз не пия толкова бързо и се озововам със втора халба пред мен още преди да съм изпил първата. Това бързо се наваксва, докато не видиш следващата пред себе си едва на половината на предната. Така се стига до момента, в който се оказваш с втора халба в ръка в момента в който тъкмо си отпил първата глътка от първата ...

А! Като финал на вечта ходихме на дискотека - там май успях да удържа само на 2 бири ...

П.П: Да не пропусна да отбележа, че преди да идем в бара с колегите седнахме да пием по бира в един пъб. И другия четвъртък имаме ново събиране - този път само с отдела.

Удобства

Колко много неща вече могат да се извършат по телефона. Първо - смених си адреса в канадската банка и вече ще си получавам извлеченията от сметките в Ирландия. Телефонното банкиране не е нещо ново и е достъпно отдавна. Днес обаче, се обадих в тукашната библиотека. Исках да си удължа срока за връщане на книгата, която бях взел и попитах дали трябва да я нося със себе си като ида. Отговориха ми, че не е нужно да ходя и могат да извършат това по телефона - нужно им бе само името ми. Не че щеше да е голямо разхарване - библиотеката е на пет минути от нас, но ... Да живее мързела - двигател на прогреса!

На дискотека в Ирландия

Две вечери под ред инспектирам едно от малкото места за забавление в Атлон - дискотека "Карма". Като кратко обобщение мога да споделя, че в дискотеките в Ирландия:

• входа е между 5 и 8 евро (или 'еуро', както е модерно да се казва)
• има допълнително 'гардероб' 1.5 евро, но не е задължително да се ползва
• не разбират като им казвам "Блъди Мери", за това си поръчвам водка с доматен сок
• разбират без проблем, като си поръчвам "Гинес"
• не е запушено от цигарен дим и се диша свободно - благодат
• музиката е добра, хората са отворени
• срещат се и симпатични девойки
• охраната реагира бързо, когато се наложи
• в 2:30 спират музиката и светват лампите
• настава огромна опашка за гардероба, в последствие

В заключение: тук на село не е чак толкова скучно.

Радост в къщи

Вече имам интернет в къщи. Чувствам се свободен. Успях да кача и малко снимки от Атлон ето тук. Може да намерите връзки към албумите в секцията в ляво. Скоро ще ги обновя с повечето снимки, които съм публикувал в Интернет.

Вси Светии ... против мен

Честит ден на Вси Светии!

По този случай днес в стола цялото меню беше съставено в този дух. Имаше ястия от вида на "Измъчвана шунка", "Вещерска отвара" и др. подобни, които вече не помня. Аз пък успях да си залея ръката с гореща супа. За щастие само показалеца ми пострада и в скоро време очаквам кожата на втората фаланга отгоре да се обели. На касата осъзнах, че съм си забравил портфейла и нямах пари да си платя храната. Разбрахме се с касиерката да платя утре. Всичко това обаче не ми попречи да си довърша обяда, след който помолих един клега да ме закара до в къщи, за де си намажа пръста с "Дефламол". Доста голям мехур се получи в последствие, напълно в духа на празника.

Обадих се до телефонната компания, да видя какво става с поръчката ми за Интернет. Казаха ми, че още не е обработена, вече втора седмица става, и ще трябва да чакам още поне седмица. Писна ми. Една заявка не са ми обработили до сега както трябва.

А пък шефа ме назначи да поема дежурството за седмицата, по спешност. Въобще ... страшен ден.

Спорт

Ето ме отново в мрежата с ново "лице". След като си смених местоработата и местоживеенето, реших че е редно това да се почувства и в блога.

Все още нямам нормален интернет в къщи и използвам дайлъп. Ще видим, колко ще е сметката за телефона като дойде. Надявам се да не ми побелеят косите. Като пристигне ADSL модема и ми активират интернет акаунта, може да разкажа как изминаха дните след сбогуването с Канада и пристигането в Ирландия.

Иначе, вчера и днес се отдадох на спорта. Преди две седмици си купих колело и вчера ходих до спортния център с него да видя как е басеина. Съблекалните са добре - чисти, имат си шкафчета с ключ, който е на верижка, която си връзваш на крака или ръката (където ти е удобно). За да сработи ключалката трябва да пуснеш 1 евро, което после ти се връща. Така и не разбрах, какъв е смисъла от това ключалката да работи с монети, които после ти се връщат. Басеина е чист, но за съжаление пускат само 2 коридора, през уикенда, за плуване. В останалото пространство се плацикат родители с деца. Неприятното е, че в единия край дълбочината е само 1.10м, докато в другия си е приемливите 2.6м, но това се преживява.

Днес минах към 10-15 км с колелото. Ходих до едно място за пикник от където има наблюдателна точка към близкото езеро. Може би ако времето беше слънчево гледката щеше да е много по впечатляваща. Останах леко разочарован. В някой от следващите почивни дни смятам да подходя от друга страна към езерото, да видя от там как е гледката.

След 6 бири и 2 шота

Опитах се днес да изкарам бившите колеги на по бир след работа. Едно, че почти никой нямаше в офиса, друго че почти никой не се отзова. Само Хулио беше най сериозен, та с него се забихме в близкия бар и започнахме на бири и билярд. Установих, че билярда ми се отдава повече след поне 2 бири. Въпреки всичко май загубих и 3-те игри, които играхме. По едно време към нас се присъедини и Деси и покрай сладката приказка бирите започнаха да набъбват. След като свърши времето на евтините бири в кръчмата (между 16:30 и 18:30 ти дават две бири на цената на една), с Деси се отправихме към един "ирландски пъб". Пиша го в кавички, защото само името му и до някъде интериора, наподобяваше на такъв. В менюто, имаше доста повече вида шотове, отколкото бири. След грешката да продължим на бира, се ориентирахме към шотовете, но не се отнесохме достатъчно, тъй като тя все пак е на работа утре.

Аз пък утре летя към Ирландско. Багажа ми е почти опакован. Част от него ще пратя утре по пощата, като се надявам да си го получа на отсрещната страна. Също утре, ще си продам и мебелите, а там ще си купя други (може би). Някои работи ще харижа на Светла и Милен, тъй като така и не се намери купувач за тях, а не мога да си ги ползвам в Ирландия заради нестандартното електричество, което ползват в Северна америка.

Очаква ме едно приключение на ирландската митница. На визата ми пише, че мога да работя в Ирландия от 28-ми Август, но не пише изрично кога мога да вляза в страната. Надявам се да ме пуснат като кацна на 26-ти. Най-много да се наложи да спя на някоя пейка на летището две вечери.

Е, довиждане Монтреал (и Канада). Може би ще се видм пак, в някоя командировка. Имахме своите добри и лоши моменти, радости и тревоги и надявам се запазваме добри чувства един към друг. До скоро!

Работна виза

Най-накрая си получих работната виза и вече започвам да организирам пренасянето си в Ирландия. Отивам в едно малко, тихо и спокойно селеце да ... гледам овци.

Бадминтон

Никак не е препоръчително да играете бадминтон дълго време, освен ако нямате предварителна подготовка. Вчера решихме да използваме хубавото време и да идем в един парк да помятаме перцето за федербал. След около два-три часа игра (с малки почивки) резултата днес е болки в дясното рамо и плешка. По едно време даже започнах да играя с лявата ръка, понеже започнах да усещам умора в дясната и мога да кажа, че бях почти толкова добър с лявата, колкото и с дясната, за мое голямо учудване. Въпреки това, не трябва да се прекалява.

Екскурзия до Ниагарския водопад

Пътуването започна във Вторник, в 7 сутринта, като за целта трябваше да стана в 5, а си бях легнал в 12. Не можах веднага да заспя и сигурно съм заспал към 2 сутринта. По пътя обаче успях да дремна малко - явно съм бил доста изморен, понеже по принцип не мога да заспя в автобус. А и книжката, която си взех за четене по пътя, си изигра ролята на приспивателно. Приблизително на всеки 2 часа спирахме за кратки почивки. Първата по-продължителна почивка беше в Кингстън. Малко градче, което е било втората столица на Канада (Отава е третата), макар и само за 5 години. В него има военна база и 5 затвора. През реката се вижда американския бряг, а по крайбрежието има останали укрепления, които англичаните навремето са строили, за да се защитават от американците. Друго интересно, около него няма. След около 2 часа губене на време се отправихме към Торонто.

Разходиха ни с автобуса из центъра на Торонто, като екскурзоводката обясняваше от ляво виждате това, отдясно виждате онова, дрън, дрън, дрън ... и основно на френски. Странното за мен (и в известен смисъл дразнещо) беше, че екскурзията си беше обявена "на френски". Бях питал предварително дали имат друга "на английски" и ми казаха, че нямат. Просто нямах избор. Екскурзоводката обаче, говореше без проблем английски и испански, но рядко дублираше всичко, което казваше на френски. Вярно, че бях единствения, който говори и разбира "само английски", но имаше и едно семейство испанци, които също не говореха френски. Редно беше, според мен, да води екскурзията на 3 езика, като проява на уважение. Но се убедих, че езици трябва да се учат и знаят. Като пример ще дам една испанка, която също като мен пътуваше сама, но говореше само френски и испански. Не можахме да си поговорим въобще. Беше леко пухкаво момичето, но в сравнение с нея, Саманта Фокс ряпа да яде ...

Та за Торонто. Около 2 часа отново за почивка. Голяма част от групата отидоха да се качат на кулата, която все още се води най-високата сграда в света (553 м.). Аз вече се бях качвал и се пошматках малко из улицата с ресторантите и седнах да похапна.

След целодневно пътуване към 22:00 пристигнахме в Ниагара (така се казва градчето до водопада) и се настанихме в хотела. Аз си хвърлих багажа и излязох да видя и снимам осветения вечерта водопад. Градчето е малко и от хотела, в който бяхме до водопада се стига за 5-10 минути пеша. Снимките ще видите тук, а малко повече информация за водопада на български тук.

На следващия ден в 9:30 сутринта се качихме на корабче, което ни заведе да погледнем водопада от близо. Не успях да направя много снимки от него, тъй като рискувах да си намокря фотоапарата. Въпреки найлоните, които ни дадоха, наречени дъждобрани, доста се поизмокрихме, както си личи и на тази снимка, но преживяването беше вълнуващо. Цялата разходка трая около 30-40 минути и по програма следваше разходка до някакво китно градче наречено "Ниагара на езерото" или посещение до увеселителния парк Марийнленд. Аз избрах да посетя парка (снимки). Там успях да се намокря целия, благодарение на този кит и едвам успях да си опазя камерата. Имах чувството, че изляха върху мен бидон с вода. Трябваше да постоя 15-20 минути с гръб към слънцето и да гледам някаква глупава въртележка докато изсъхна поне малко. Имах също възможността да погаля и да хвърля 3-4 рибки в устата на една белуга. Разочаровах се от увеселителното скоростно влакче, въпреки че го водят най-голямото в света. Преди 2 години, когато се качих на това в Порта Вентура, край Барселона, преживяването беше доста по-екстремно. Истински вълнуваща беше кулата за свободно падане - пак най-високата в света (137.2 м.), като преди да те пуснат на свободно падане, те засилват нагоре и надолу с 96 км/ч. Нямах достатъчно време да се пусна втори път. Ето тук кратко клипче да добиете приблизително представа за какво говоря.

След като се прибрах до града се разходих отново до водопада, за да направя малко дневни снимки от парка срещу него и да се спусна до терасата в близост до водопада, от която има тунели, които водят зад него.

На следващия ден, на път за в къщи, се отбихме до 1000-та острова. Това е една местност по реката, на границата със щатите, която има към 1100 острова с къщички. Един вид богаташки квартал на вода.

Happy Sysadmin Appreciation Day

Честит ден на системния администратор на всички, които са или пък се чувстват като такива! Група образи, може би в известна степен системни администратори, са написали песничка по случай празника. Също така представят и работата на хората от интернет поддръжката. Забавлявайте се!

Късмет или кърък

Преследва ме някаква особена карма да имам проблеми с куриерските доставки. Най-вече с важните такива, които очаквам.

Започна се още с поръчката на OpenBSD 3.8 в края на миналата година. Не знам къде са я носили тази пратка, но там където са я занесли са я отказали и пощите са я върнали обратно на изпращача. А аз дори и не успях да я помириша, да не говорим въобще да я зърна. След размяна на куп имейли с фирмата изпращач и разговори с пощите, и след като пратката си пропътува пътя обратно от където бе тръгнала и пак отново към мен успях да си я получа.

След това случката с доставката на лаптопа. Номера на улицата беше сбъркан, за щастие с несъществуващ такъв (тук номерата обикновено не нарастват с единица) и трябваше да ходя да си вземам сам доставката. За щастие успях да убедя чиновничката там, че аз съм този за който е тази доставка, въпреки че адреса не съвпадаше точно с този на фактурата, която трябваше да занеса.

След това беше поканата, която чаках от Ирландия за да мога да си подам документите за виза и да ида на интервю. Там пък пощенската кутия беше сбъркана и комшията, в която кутия бяха пуснали писмото просто го е извадил и оставил отгоре върху всички кутии (тук такава е практиката). Имах късмета да го видя и да си го прибера преди да са минали пощальоните и да са го запратили обратно до изпращача.

Последната драма е от днес, с договора ми за работа. Изпратих им предварително новия адрес, на който да ми го изпратят. Те обаче са го засилили към стария. В понеделник куриерите са звънели на стария адрес, не са намерили никой и са оставили бележка, че ще дойдат във вторник пак. Във вторник пак са идвали, отново не са намерили никой и този път са залепили бележката на самата пощенска кутия. Питам се защо обаче не са звъннали на посочения телефон да ме уведомят, че идват. Както и да е, отново имах късмета да видя бележката и да си я взема. Оказа се обаче, че това е бил последния опит за доставка и днес рано сутринта трябваше да търча на края на града в някаква индустриална зона да си взема пратката.

Питам се какво ли ме чака още ...

Работа насам ... работа натам ...

Дългата ми канадска ваканция скоро ще свърши и ще се започва отново работа. След разразилата се в последните седмици война в близкия изток, твърдо бях решен да откажа предложението за Израел. Говорих с агента за работата в Калифорния и той ми каза, че скоро няма изгледи да започне проекта и ако имам друго предложение да го приема. Е, миналия петък ме събудиха с предложение, което приех и скоро ще се стягам за Атлон, Ирландия.

Тази сутрин пък, ме събудиха (в 7 сутринта ... хора съобразявайте се с часовата разлика, моля) с още 2 предложения, вече малко позакъснели. Агенцията, с офертата за Израел, сега ме оферира за Румъния, а някаква друга агенция ми предложи Индонезия. И двете биха ме съблазнили, ако не бяха твърде закъснели. Къде ли щях да ида ако не ме влечеше така Ирландия ...?

На лов за китове

В Събота тръгнахме с Деси за Тадусак да гледаме китове. Пътьом се отбихме за почивка през Квебек Сити и се разходихме из стария град. Ето тук може да видите малко снимки. На изхода от града видяхме един малък водопад. И така пътувахме, пътя ни се виеше покрай реката и ние се наслаждавахме на гледките докато не стигнахме отсрещния бряг на Тадусак, в устата на фиорда. За да преминем на отсрещния бряг трябваше да използваме един ферибот, който върви на всеки 10-15 минути денонощно и на всичко отгоре е безплатен.

Тадусак е малко градче от селски тип (около 850 жители) на около 500 км североизточно от Монтреал. Намира се на входа на един фиорд и може би там е началото на устието на реката Сен Лоран, която се влива в Атлантическия океан. В устието се смесват сладката и солена вода и явно има много планктон, който привлича китовете. Та от градчето има турове с надуваеми моторни лодки (така наречените Зодиак) и корабчета навътре в реката за наблюдение на китовете. Решихме в Неделя сутрин да вземем първия тур с корабче. Като станахме беше доста облачно, но не се отказахме - и не сгрешихме. Докато навлезем в зоните където обикновено се навъртат китовете небето се проясни и изпече слънце. За съжаление, никой от китовете не беше достатъчно игрив за да скача над водата и се виждаха само гърбовете с перката, когато излизаха да дишат. Първия кит, който видяхме още доста близо до устата на фиорда беше една белуга. Казаха, че те дори влизали и навътре във фиорда, но до там така и не ходихме за да видим още от този вид. По нататък срещнахме още четири вида китове, като най-голям и най-игрив беше Гърбавия кит (Humpback whale), който си показваше опашката докато се гмуркаше за да търси храна. Казаха, че точно този кит, който видяхме идва всяка година в залива и хората са го кръстили "Тик-так-тоу".

След като тура свърши, хапнахме и се поразходихме из градчето. Видяхме един параклис, забележителното на който е, че е направен изцяло от дърво. Разходихме се още малко и тъй като не измислихме нищо друго приятно за вършене, решихме да се разходим още веднъж до китовете, но този път с лодка. Притеснително беше, че започна да се стеле мъгла, но нас не може да ни изплаши. Екипираха ни добре (т.е. пекохме се в собствен сос) и потеглихме. Видяхме по-малко китове в сравнение с тура от корабчето, но за сметка на това ги гледахме от доста по-близо. А въщането беше и леко екстремно. Трябваше да тръгнем на обратно малко по-рано от предвиденото, защото от брега се обадиха, че се задава буря. Дъжда ни завари още по средата на пътя и от скоростта здраво ни блъскаше в лицата докато стигнем брега. А когато пресякохме дирята на едно корабче, което също пътуваше към брега, лодката така подкочи, че всички останахме във въздуха за момент и след това се изтърсихме в нея. Имам подозрението, че капитана го направи нарочно, за да ни създаде малко екстремни усещания.

Стигнахме благополучно брега, но се оказа, че на кея няма автобусчета, които да ни хвърлят до хотела и тръгнахме под все още лекия дъждец (и без това бяхме леко мокри) пеша. По средата на пътя, ни срещна с колата си собственичката на хотела (бяхме отседнали в малко семейно хотелче) и въпреки, че се беше запътила на някъде по работа в обратна посока, ни предложи да ни закара. Ние разбира се с радост приехме. Останахме очаровани от жеста.

В Понеделник тръгнахме обратно към Монтреал, пак през Квебек сити. Отбихме се там на пазарчето в центъра от където си купих пушена рибка ... ммммм.

Ето и връзка към всички снимки от кито-наблюдението. Хванал съм няколко последователности в момента, в който кита с гмурка.

Котки

Тази вечер бях на бродуейския мюзикъл "Котки". Правят световно турне по случай 25 годишнината от първото представление. Тези 25 години явно са много и вече почти всички са го гледали, защото залата беше полу-празна. Даже една групичка пред нас не се върнаха в залата за второто действие. Или пък са закъснели и са седнали някъде назад. Та за мюзикъла ...
На мен ми хареса. Започна, като част от артистите се появиха от пътеките покрай седалките. По време на спектакъла имаше много контакт с публиката. Един от "котараците", който го раздаваше плейбоя в групата, слезе от сцената и потанцува с една дама от първия ред. Малко по късно, при един от танците, когато се озова пак пред нея и направи знак за телефон с ръка и каза с устни "Обади ми се."
Пускаха също и много сценична пушилка и гирлянди, част от които паднаха и върху мен. Въобще беше забавно, като изключим малкото технически гафове с микрофоните на актьорите, при един от които пропуснахме цяла солова партия. Деси и Дора казаха, че като танцьори не са достатъчно добри. Аз не разбирам достатъчно, но забелязах как една бяла "котка" доста усилия положи да се задържи на един крак ... трудно й беше да пази равновесие и да пее в същото време. Аз обаче останах доволен.