Мишка със син зъб

От доста време се каня да си купя безжична мишка за лаптопа, че ми втръсна да се занимавам с touchpad-а. Реших да се спра на такава с bluetooth, понеже не ми се ще разни джаджи да ми стърчат постоянно от USB порта. След известно търсене в Интернет и ровене по форумите се спрях на Logitech V270.

Докато си бях в България по Коледа, я потърсих из София, с надеждата да я намеря на прилична цена. Имаше я само на 2 места, на безумната цена от около 119 лева (близо 60 Евро). Явно беше, че ще си я търся в Ирландия. По магазинчетата в Атлон, естествено, не я намерих и започнах да търся в Интернет. Попаднах на един търговец от Дъблин, който я продаваше за 37.87 Евро без ДДС. Звучеше прилично, само дето искаше 12.5 Евро за доставката и отгоре на всичко начисляваше ДДС върху цялата сума (включително и доставката) и в крайна сметка всичко възлизаше пак на 60.90 Евро.

Ориентирах се към eBay. Там я намерих за 17.95 паунда, плюс 4.95 паунда за доставка. Декларирана беше като нова, въпреки че пишеше, че я изпращат извадена от оригиналната кутия. Интересно също беше, че се намираше в Канада, но това нямаше значение. В крайна сметка всичко в Евро излезе точно 35.84. Поръчах си я още в Понеделник и в Петък вече седеше на бюрото ми. Днес й купих батерии и я вкарах в употреба. Под Виндовс си търгна без проблем, след като й инсталирах драйверите. Под Линукс първоначално нямах инсталирани bluetooth инструментите и се порових в Интернет да видя какво точно ми трябва. Попаднах на това много добро ръководство и след като си инсталирах, каквото ми трябваше, всичко си тръгна без проблем. До момента си работи перфектно.

Клуб "Спорт и Развлечения"

Записах се в клуба за "Спорт и Развлечения" във фирмата. Срещу скромна месечна такса, се организират веднъж месечно някакви забавления (предполагам обикновено просто се търси повод за здраво на(д)пиване). Плюс това, че получаваме отстъпки при посещението на спортния център и безплатни входове за един от баровете в града в четвъртъците, когато обикновено свирят разни банди на живо.

Тъкмо се завръщам от изпълнение на Transmitter. Това са едни младежи, които свиреха пънк рок кавъри и вдигаха здрав шум. Стана добър купон, въпреки оскъдните посетители. Изпълниха 1-2 свои парчета и завършиха здраво със "Enter Sandman" (Metallica), "Basket case" (Greenday), "Vertigo" (U2), "Highway to Hell" AC/DC. Жестоко!!!

От клуба за Януари организират вечер за игра на карти. Бяха предложени 3 игри (Покер, 45 и Бридж), които се подложиха на гласуване. Аз естествено гласувах за Бридж. В крайна сметка следващия четвъртък, ще се играе Покер и 45. Казаха, че за бридж е нямало достатъчно желаещи. Интересно! Излиза, че е имало не повече от 3-ма желаещи да играят бридж. Явно тук са големи комарджии. А каква е тази игра 45 и как се играе, представа си нямам.

Да купиш PDF файл

Увлечен в търсене на книги и документация, за подготовка за Sybase Certification, попаднах на ePlanetLabs, където с доста бомбастични фрази рекламираха "най-доброто" ръководство за подготовка за изпита. Плюс това, като си закупиш едно, получаваш още 3 безплатно. Всичко звучеше много подозрително, но въпреки това реших да рискувам, все пак е само $29, а и по принцип трябва да мога да накарам фирмата да ми го плати, за това действах смело. Всичко вървеше добре, докато не стигнах до последната страница, където трябваше да предоставят връзката за сваляне на файла. Тя естествено липсваше, но пишеше, че ако имам проблем със свалянето на файла, да се обърна на еди кой си имейл адрес. Разбира се веднага им писах, като изброих и останалите 3 ръководства, които си бях харесал. Отговориха бързо и ми изпратиха ръководствата като прикачени файлове. Само дето бяха подменили едно от списъка с някакво друго, но за сметка на това добавиха още две. Не ми се разправяше повече. И без това бях достатъчно разочарован. Прословутите ръководства се оказаха просто примерен тест, като този за сертифицирането, с отговорите. Ще гледам да го мина като разход за обучение, във фирмата.

Тъпи ли са тризначките?

През Пейо, вчера гледах откъс от участието, на нашумелите в България тризначки, в предаването "Стани богат". Ако гледате откъса, ще си помислите, че наистина са много тъпи. "Кухи като градинска лейка", казваше един познат.

Ето тук пък днес прочетох задълбочен анализ по темата, който обяснява тяхното поведение. Склонен съм да се съглася с него.

Ха-Ха-Ха.

Подаръци

Днес, като си тръгвах от фитнеса ми да дадоха подарък. Като се прибрах в къщи го погледнах - бутилка от 500мл минерална вода, парфюм в 5мл (да пет милилитра!) шишенченце и една фланелка с къс ръкав и с щампа на фитнес клуба отпред - размер М. Как са преценили, че съм размер М, след като аз отвсякъде съм поне XL, не знам. Може би, защото е прието да се носят блузки по-малък номер, за да изпъкват мускулите. На мен обаче ще ми изпъква шкембето.

Гъмза и бяло вино от Германия

Организираната от мен в Четвъртък дегустация на българско вино, премина при слаб интерес и още по-слаба посещаемост. Първоначално, само 7 души (в това число и аз) проявиха желание, като се има предвид, че отдела ни е към 20 души. В деня на събитието, един беше в командировка, друг каза, че е много изморен и няма да дойде, а още двама казаха че ще закъснеят и може би ще се присъединят чак в кръчмата след вечерята, което пък обезсмисля цялата идея за опитване на виното. В крайна сметка в ресторанта първоначално бяхме само аз, Мартин (Германия) и Рита (Ирландия). ( Нека поясня, че в града има една пицария, в която не сервират алкохол, но може да си донесеш вино от в къщи. По този повод се шегувахме, че там сервират най-доброто вино в града. )

Аз имах 3 бутилки червено вино - Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза, Мартин също беше донесъл 3 бутилки немско бяло вино. Явно беше, че ще връщаме доста бутилки обратно. Решихме да отворим едно червено и едно бяло. Не си спомням да бях пил Гъмза до сега и за това се спрях на него. Оценихме го подобаващо и преминахме на бялото. По едно време се появи Мохамед (Египет), но остана само 15-тина минути, понеже имал други ангажименти. Въпреки това и той оцени Гъмзата и се осмели да опита глътка от домашната Кайсиева. Каза, че е хубава, но силна. Малко след като той си тръгна се появиха Брайън и Винсент (Ирландия), та и те общо взето близнаха от Гъмзата. В крайна сметка Аз и Мартин се справихме основно с бутилката бяло вино - Рита опита само по половин чаша от всяко, понеже беше с колата. Опитах да предложа ракията, която носех, и на останалите, но никой не прояви желание (или просто не се осмели) да я опита. Останаха само с помирисването й. Всъщност само Брайън се осмели да опита една капачка и каза, че е много добра.

Бутилката бяло вино вече беше свършила и под натиска на Брайън и Вини се отправихме към близкия бар. Мартин реши да си тръгва и аз си оставих раницата с бутилките в колата му, като се разбрахме на другия ден да ми ги донесе на работа, като подмени едната бутилка българско вино с немско такова. Рита дойде в бара да изпие чаша вода и си тръгна, понеже живее в съседно градче, на около 30км. Брайън и Вини започнаха с бирите, а аз продължих с бяло вино - този път от Южна Африка. И така до 2 часа сутринта.

Интересно, но успях да стана в 8 без никакъв проблем и без никакъв махмурлук, а по груба преценка, бях изпил повече от бутилка бяло вино, чаша червено и малка ракия (за да се уверя, че това което предлагам е качествено).

А обяснението, от ирландска страна, за ниската посещаемост на събитието беше, че ирландците обикновено през Януари и Февруари не излизат по заведенията, понеже са изморени и финансово изтощени от безкрайните коледни и новогодишни "надпивания". Също така, се опитват да спазват новогодишните си обещания да намалят пиенето или да спрат пушенето, например.

Новости

От няколко дни в лявата колона от дневника се мъдреше нов раздел "Споделено" с рубрика "Pavlin's Shared Items", но днес прекръстих всичко съответно на "Интересно" и "Лисицата споделя с вас". За идеята се открехнах през Йовко, като използвам функционалността на Google Reader за споделяне на статиите прочетени през него. В общи линии ще споделям това, което ми се е сторило интересно и което си мисля, може да се стори интересно и на вас. Може би в повечето случаи споделените статии ще са на английски, но от време на време ще има и някой на български, понеже още не мога да отвикна да чета българската преса в Интернет. Връзки към същите статии може да откриете и на специално нарочената страница.

Записах се сериозно да ходя на фитнес. Купих си абонамент за 4 месеца. До колко наистина сериозно ще ходя не знам, но вече цяла седмица си нося мускулната треска. Неприятното е, че след всяка тренировка болките се появяват на ново място, но старите не изчезват. Казаха ми, че най-добрия начин да се отърва от болките е ... да ида за още. Утре сигурно това ще направя.

В Неделя си намерих от един друг магазин харесания ДВД плеър и смятам този уикенд да го изтормозя с няколко филма, стига да е лошо времето навън. Започнах вече леко да го тормозя с разширените версии на "Властелина на пръстените" и екстрите към тях, но май повече тормозя себе си, тъй като всеки диск с екстрите е с около 3+ часа продължителност.

Фитнес, ДВД Плеъри и други работи

Решил съм да започна да ходя на фитнес. Така или иначе има салон на стотина метра срещу моя блок и ще ми е много удобно да ходя след работа. Днес отидох да направя тестова тренировка, да видя как е. В салона има две части - една със свободни тежести и друга, която се води фитнес кръг. Кръга, от който мисля да се възползвам, се състои от около 15 уреда, като всеки от тях натоварва различна мускулна група. Фитнес програмата е да се направят 3 кръга, като на всеки уред се отделят по 40 секунди. През цялото време върви музика, а глас те подканва да смениш уреда, когато настане време за това. Резултата от днешната тренировка беше, че се размазах. Едвам изкачих стълбите до 3-тия етаж да се прибера до в къщи, бях зверски гладен, та чак май ми се виеше свят от глад. Нещата си дойдоха на мястото след като мушнах един сандвич. Сега само мускулите на бедрата леко ме наболяват и ако ми минат до вторник, може да се захвана да ходя редовно.

Реших да си купя ДВД плеър и следобед се разходих до всички магазини за електроника, цели 3 на брой, да видя какво предлагат. Колеги ме съветваха да си взема едни от тези дето ги предлагат по супермаркетите за 35-40 Евро, но в крайна сметка реших да си взема нещо по-джиджано и се спрях на ето този. Отидох в магазина, който го предлагаше, но се оказа че вече са го свършили и ми предложиха единствената останала бройка - изложения на щанда. След уточнението, че няма да ми направят отстъпка се отказах. Ще изчакам да им докарат нови след 1-2 седмици. Междувременно ще опитам да видя дали някой от другите магазини няма да може да ми го достави по-бързо.

Опитах се тази вечер да си направя картофи "Соте". В крана сметка се оказах с нещо средно между картофите "Соте" и тези запечени на фурна с шунка и кашкавал. Не успях да изям всичко, та останаха и за утре.

Ох, дали да продължавам с тоя фитнес ...

За боклуците и чистотата

Говорих днес с една колежка румънка. Питах я как намира Румъния в сравнение с последния път когато си е ходила. Каза, че е приятно впечатлена от факта, че е доста по-чисто от преди, въпреки че (или точно защото) не става въпрос за Букурещ, а за Тимишуара. Аз не си признах, че намерих София доста по-мръсна от преди, въпреки поставените шарени контейнери за разделно събиране на отпадъците. Интересното е, че сега имаше повече контейнери за боклук, тъй като старите все още си стояха, но боклуците по улиците продължават да се множат. До кога?

Из Силистра не се разходих много, но като че ли ми се стори по-чисто. А и определено центъра беше много по-празнично осветен в сравнение със София.

Не си мислете, че и тук хората не правят боклук. Виждал съм кофички от кисело мляко, кутийки и чаши от макдоналдски хамбургери и коли захвърлени на улиците и тротоарите, даже и пред моя вход на блока, но на следващата сутрин ги няма и денят започва на чисто. Защо да не може да стане и у нас така?

Влязохме в Европа

Тази вечер в прогнозата за времето, по ирландската телевизия RTE TWO, споменаха температурата и условията за ски на Пампорово. Изглежда вече съвсем сериозно разглеждат България като една от Европейските ски дестинации. Очаквам през лятото да информират за температурата на водата по северното и южното черноморие.

Как ни вижда ЕС

Днес попаднах на тази статия в БиБиСи, където представят с какъв тип музика и телевизионни предавания се забавлява средностатистическия българин и румънец. Според автора на статията, българите се радват основно на чалгата - Азис, Румънеца и Енчев са най-известния рап дует (а аз си мислех, че те отдавна залязоха) и "Шоуто на Слави" е хитово тв. предаване (все още ли?). Споменати са разбира се още "Биг Брадър", "Сървайвър БГ" и "Сделка или не". Цитирана е и авторитетната журналистка от вестник "София Ехо", Магдалена Ран, която потвърждава изложените факти.

Не че няма доза истина във всичко това, но ми се струва, че нещата вече леко са се променили, а въпросния вестник за пръв път го чувам. Поразрових се в Интернет и намерих, че това е "вестник за чужденците в България".

Не знам защо, но малко се засегнах от тази статия.

Към Ирландия

След приятните и забързани от срещи с приятели дни в София и спокойните и изпълнени с тежки трапези дни в Силистра прекарани със семейството, дойде ред да се завърна по работните места. Наложи се да доплатя за 5 кг. свръх багаж (по 15 евро на килограм). Явно съм прекалил с виното и ракията, които се оказаха извън нормите. ;о) Полетът за Прага трябваше да излети в 15:20 българско време, но беше отложен с 20 минути и реално излетяхме към 16:00. Лора дойде да ме изпрати на летището и ми каза, че по пътя е слушала новините за отвлечен самолет на "Аерофлот" принудително кацнал в Прага. Това може би обясняваше закъснението, което мен не ме притесняваше, понеже така или иначе имах 3 часа до следващия си полет към Дъблин.

Кацнахме към 17:00 чешко време и Прага ни посрещна със сняг. Мотах се на Пражкото летище докато дойде време за полета. По нищо не личеше, че има кацнал отвлечен самолет. Нито имаше някакви засилени мерки за сигурност, нито пък се забелязваше засилено полицейско присъствие. Само дето и полета за Дъблин беше отложен от 19:15 за 19:35, а в последствие за 20:00. Интересно ми беше да гледам как изчистиха самолета от насъбралия се лед и сняг по крилата и тялото с едни крановидни пароструйки. Заради цялата тази операция излетяхме към 20:40 и кацнахме в Дъблин с час закъснение - 21:50 ирландско време. Добре, че си бях резервирал место в по-късния автобус от 23:00 (който всъщност тръгна в 23:30), а не в този от 22:00. Минах изненадващо бързо през митницата и докато стигна до лентата за багажа, куфарите тръгнаха и моят изскочи още в началото. Навън валеше познатия ситен ирландски дъждец и влачейки всичкия багаж, който бях помъкнал, след себе си вече към 22:15 се озовах в автобуса.

На летището се запознах с Илко - българин, който учи в Техническия университет в Голуей. Той имаше резервация за по-ранния автобус и съответно го изпусна, та се принуди да пътува с по-късния. Наложи се да си купи нов билет, понеже автобусите са на различни фирми и резервацията му не важеше за този. Правихме си компания до Атлон, където аз се разтоварих към 01:10 и го оставих да си продължи до крайната спирка. Прибрах си се в къщи, взех си един душ и се отдадох на заслужена почивка - дълбок сън.

"Добре дошли в България!"

Тръгнах от Атлон към Дъблин в 2:40 сутринта с автобус. Сангийт, колега индиец, също се прибираше същия ден, само че на него полета му беше в 6:00 сутринта, а моя в 7:15. По програма, автобуса трябваше да пристигне в 4:30 на летището в Дъблин и някак си през деня успяхме да го убедим да пътуваме заедно с автобуса, тъй като той се притесняваше, че ще пристигне твърде късно и ще си изпусне полета. Автобуса пристигна в 4:55, на летището имаше ОГРОМНА тълпа. Все пак аз до 5:30 успях да си чекирам багажа и да мина през митническа проверка, въпреки че опашката сигурно беше от над 200-300 души. Надявам се и той да е успял да си хване полета.

Аз имах достатъчно време да мина през безмитните магазини и да напазарувам уиски и бонбони, за колкото имаше останало място в куфара. По програма трябваше да кацна в Прага в 9:55, а да излетя за София в 11:00. Самолета обаче излетя с 30 минути закъснение и кацна в Прага точно в 11:00. Мислех, че съм го изпуснал, но изтичах до посочения терминал да проверя за всеки случай. Полета беше преместен за 11:40 и успях да се кача без проблем. Когато отидох, всъщност, тъкмо бяха за почнали качването, а по-късно разбрах, че в даден момент по-рано полета е бил в статус "спрян" (suspended), т.е. не е било сигурно дали въобще ще излети. След като се качихме в самолета, пилота обяви, че ще кацнем в Пловдив, поради мъгла в София. Въпреки това ни обясниха, че ще има автобуси, които ще ни превозят до София. До тук нищо не предвещаваше какво ни очаква в милата родина.

Кацнахме в Пловдив в 15:15. Извървяхме пътя от самолета до сградата на летището и зачакахме на митницата. Нека уточня, че летището в Пловдив не се използва активно за граждански полети, още по-малко за международни, има 4 митнически гишета, от които само 3 работеха и 1 лента за багаж. Гишетата бяха с пропускливост около човек на 2 минути. Предполагам нарочно забавяха там хората, тъй като в залата за багажа вече имаше значителна тълпа. Успях да мина през митница след около 40-50 минути и зачаках багажа. Странното беше, че по лентата нямаше никакъв багаж и беше спряна. След може би около 30 минути, съпроводена с бурни аплодисменти, лентата се завъртя и първия куфар се появи. Преди нашия самолет бяха кацнали още два или три полета, така че куфарите от нашия полет се появиха някъде може би след около час. Грабнахме си ги щастливи и се насочихме към автобусите. Само дето се оказа, че автобуси няма. Пред летището имаше 4 автобуса, с бележка "Malev" на тях, които категорично отказваха да вземат пътници от други полети. Същото беше и с един автобус с надпис "Аерофлот". Отидох на гишето да питам какво става и ми казаха, че чехите въобще не се поръчали автобуси за пътниците от полета си. А ще има ли въобще някакви автобуси? - Ще се обадят да проверят. Питах след малко за някаква нова информация - казаха, че автобусите били тръгнали, след като ние сме излетели, но защо още ги нямало не е ясно. Да са се загубили в мъглата - не вярвам. Трудно можеш да се отклониш в грешния път по магистрала. Аз обаче съм тъп и упорит и след малко отивам и питам пак. Новината беше, че автобусите били тръгнали след като сме били кацнали и трябвало скоро да дойдат. Добре ама вече бяха минали повече от два часа от както кацнахме... Дадох си сметка, че е безсмислено да търся разумно обяснение на нещата, които стават в България и реших да не си задавам повече подобни въпроси. Вече изгубих и представа за времето и не ме интересуваше колко е часа. На гишето имаше само две девойки, а от време на време един момък идваше да ги информира за статуса на разтоварването на полетите. Та тези две девойки, горките, що овиквания и скандали изтърпяха от някои от останалите пътници - не е истина. Не знам как успяха да запазят спокойстиве и да не отговорят със същата нервност или пък да сринат безпомощно в плач.

В един момент започнаха да пристигат автобуси от София с пътници, за полети които бяха преместени да излетят от Пловдив. Излязохме да питаме шофьорите от кои полети ще връщат пътници до София. Получихме неочакван, но не и учудващ отговор - "Никой не ни е казал, че трябва да връщаме пътници. Няма да връщаме никой". Автобуси продължаваха да пристигат и се започна едно ходене от един на друг, да разберем кой ще ни вземе. За щастие попаднахме на един, който каза че ще вози пътници от чешките авиолинии та си сложихме куфарите в багажното и се качихме. После някой спомена, че вече нямало значение, кой с кой полет идва и автобусите качвали на ред. Нашия обаче, необяснимо защо тръгна с 5-6 празни места. Сега си спомням, че багажното беше пълно до горе с куфари и може би не е имало място ... Все пак се прибрах в бившата квартира към 22:00 (може би), вече озверял от глад. Добре, че магазина на близо работеше и си купих готова вечеря.

Бих могъл да оправдая целия този хаос с липсата на организация и пълната липса на адекватна информация ако това беше в първите дни от падането на мъглата, но тя е тук сигурно вече от две седмици... Не очаквам и някой да излезе и да поеме отговорност за случващото се. А се пишем вече за европейска държава.

Коледни партита

Фирмените коледни партита нямат край. Миналият четвъртък бяхме на италиански ресторант. Много добра кухня. За съжаление така и не успях да си изям пицата - беше много голяма. За сметка на това успях да засегна шефа. Поради липса на ракия, си поръчах водка и съответно салата. Обаче никой друг не си поръча нищо за хапване с питието преди основното ястие и излезе като неуважение от моя страна към останалите. Трябваше да обяснявам, че ние в България обикновено хапваме салата в паралел с твърдия алкохол. Много колеги го възприеха, но не и шефа. Макар, че по-скоро ме поднасяше. След основното ястие, колегите се отвориха на шотове. Имаше два вида - лимонен ликьор и грапа. Аз опитах и от двата - по два пъти. Грапата, както разбрах в последствие, си е чиста гроздова ракия. Де да знаех предварително ... нямаше да си губя времето с водките ...

След ресторанта се замъкнахме в "Гъртис" - приятна ирландска кръчма. На мен ми беше тежко от всичкото това ядене и се разминах само с едно "Блъди Мери". По някое време (към 0:30) реших да си тръгна, да си поспя малко, преди следващия работен ден. Колежките обаче ме възпряхя - "Никъде няма да ходиш! Сега отиваме в 'Карма' ". Не можах да откажа. В крайна сметка се прибрах към 3:00 сутринта и изкарах много сънлив работен ден след това.

Този четвъртък (вече вчера) бяхме на поредното парти. Този път наистина ми хареса. Някакви младежи свириха здрав рок и аз май бях единствения, който се кефеше на музиката. Останалите си стояха и си говореха кротко. Една колежка ми обърна внимание на факта, как всички са се скупчили около бара и стоят прави, докато всички маси в останалата част на заведението стоят празни, въпреки предоставените удобни столове и фотьойли. Аз и казах, че в България е точно обратното - никъде по масите няма да може да намери място, а на бара почти винаги ще има. Колегата германец се съгласи с мен и потвърди, че при тях е както и у нас.

Този път успях да се измъкна по рано (към 1:00) и докато си вземах "Чао" с колегите, отбивайки предложенията за продължение в 'Карма', се оказа, че почти всички утре са си взели почивен ден, та си пожелахме весело изкарване на празниците. Хареса ми пожеланието на Лиъм, който ми каза "Нека всички твои питиета, са твърд алкохол!".

Фалшиви паспорти

Току що гледах по, небезизвестното в България, предаване "Панорама" на БиБиСи филм за това, колко е лесно да се сдобиеш с фалшив паспорт за страна от ЕС. С "агент под прикритие", жена от Узбекистан (мисля), която има британско гражданство, тръгнаха из Европа да търсят дилъри на фалшиви паспорти. Целта беше да се сдобият с паспорти от всичките 25 страни, членки на ЕС. Нещата що годе вървяха по план, тук-таме я мотаха повече от обещаното, с уговорката "Утре ще е готов", но в крайна сметка й даваха все някакъв. Така успяха да съберат паспорти от 20 страни. Последните 5 решиха да търсят в България. Та нали се славим като най-добрите фалшификатори. Голяма грешка!!! Направиха уговорката и уж когато паспортите бяха готови, определиха й среща нейде в крайните квартали на София. Казаха й, на жената, да влезе в някаква телефонна будка и там ще намери пакета, обаче да не го отваря. Тя разбира се го отвори и се оказа пълен с хартии. Опита се да се измъкне без да я види дилъра, но не успя. Той съответно разбра, че тя е отворила пакета, извади нож и й взе парите...
После се сърдим, защо не ни искат в ЕС. Като предлагаш нещо, поне свърши работата, а не обирай хората. На другите места, колкото и лоши и неизползваеми да бяха паспортите, поне й даваха нещо и не я заплашваха с нож.
В крайна сметка с два от паспортите успя да премине в Обединеното Кралство - един нов, издаден с нейна снимка и един краден, с подменена снимка. От всички преживелици най-разстроена си тръгна от България.

На парти по ирландски

В сряда бях на фирмен купон в един от баровете тук. Имаше доста хора и беше весело, само дето е трудно да си в ритъм с тяхното пиене, а е проява на неуважение да откажеш почерпка. На следващия ден всички, които бяхме на купона не се чувствахме в най-добра форма за работа. С Томи, който е от офиса във Финландия и е тук на разменни начала, се шегувахме, че първоначално плана е бил да пием само "по две бири" ... после се е променил на "по две бири на всяко място което идем", докато в крайна сметка се стигне до компромиса "само по две бири в един и същ момент".

Да обясня сега защо става така. Ирланците пият много и бързо. Практиката обикновено е всеки от компанията черпи останалите по един рунд. Добре, обаче аз не пия толкова бързо и се озововам със втора халба пред мен още преди да съм изпил първата. Това бързо се наваксва, докато не видиш следващата пред себе си едва на половината на предната. Така се стига до момента, в който се оказваш с втора халба в ръка в момента в който тъкмо си отпил първата глътка от първата ...

А! Като финал на вечта ходихме на дискотека - там май успях да удържа само на 2 бири ...

П.П: Да не пропусна да отбележа, че преди да идем в бара с колегите седнахме да пием по бира в един пъб. И другия четвъртък имаме ново събиране - този път само с отдела.

Удобства

Колко много неща вече могат да се извършат по телефона. Първо - смених си адреса в канадската банка и вече ще си получавам извлеченията от сметките в Ирландия. Телефонното банкиране не е нещо ново и е достъпно отдавна. Днес обаче, се обадих в тукашната библиотека. Исках да си удължа срока за връщане на книгата, която бях взел и попитах дали трябва да я нося със себе си като ида. Отговориха ми, че не е нужно да ходя и могат да извършат това по телефона - нужно им бе само името ми. Не че щеше да е голямо разхарване - библиотеката е на пет минути от нас, но ... Да живее мързела - двигател на прогреса!

На дискотека в Ирландия

Две вечери под ред инспектирам едно от малкото места за забавление в Атлон - дискотека "Карма". Като кратко обобщение мога да споделя, че в дискотеките в Ирландия:

• входа е между 5 и 8 евро (или 'еуро', както е модерно да се казва)
• има допълнително 'гардероб' 1.5 евро, но не е задължително да се ползва
• не разбират като им казвам "Блъди Мери", за това си поръчвам водка с доматен сок
• разбират без проблем, като си поръчвам "Гинес"
• не е запушено от цигарен дим и се диша свободно - благодат
• музиката е добра, хората са отворени
• срещат се и симпатични девойки
• охраната реагира бързо, когато се наложи
• в 2:30 спират музиката и светват лампите
• настава огромна опашка за гардероба, в последствие

В заключение: тук на село не е чак толкова скучно.

Радост в къщи

Вече имам интернет в къщи. Чувствам се свободен. Успях да кача и малко снимки от Атлон ето тук. Може да намерите връзки към албумите в секцията в ляво. Скоро ще ги обновя с повечето снимки, които съм публикувал в Интернет.

Вси Светии ... против мен

Честит ден на Вси Светии!

По този случай днес в стола цялото меню беше съставено в този дух. Имаше ястия от вида на "Измъчвана шунка", "Вещерска отвара" и др. подобни, които вече не помня. Аз пък успях да си залея ръката с гореща супа. За щастие само показалеца ми пострада и в скоро време очаквам кожата на втората фаланга отгоре да се обели. На касата осъзнах, че съм си забравил портфейла и нямах пари да си платя храната. Разбрахме се с касиерката да платя утре. Всичко това обаче не ми попречи да си довърша обяда, след който помолих един клега да ме закара до в къщи, за де си намажа пръста с "Дефламол". Доста голям мехур се получи в последствие, напълно в духа на празника.

Обадих се до телефонната компания, да видя какво става с поръчката ми за Интернет. Казаха ми, че още не е обработена, вече втора седмица става, и ще трябва да чакам още поне седмица. Писна ми. Една заявка не са ми обработили до сега както трябва.

А пък шефа ме назначи да поема дежурството за седмицата, по спешност. Въобще ... страшен ден.