Ericsson GSDC в Румъния

Ето тук оригиналната новина на това, което съм споделил в колонката в ляво. Само трябва да допълня, че не е "център за доставка на глобални услуги", а "глобален център за доставка на услуги". Не компоти, а компютри, уважаеми журналя.

Из квартала

Днес след работа реших да се разходя в другата посока, отдалечавайки се от центъра. Стигнах до един парк с езеро, на който имаше плаж и гребни канали. На връщане минах през едни жилищни квартали. Трябва да призная, че изглеждат много свежи и приятни. Блокчета с раздвижена архитектура в свежи цветове, градинки и зеленина около тях - пълен контраст с централните улици. Ще трябва да направя малко снимки следващият път.

Ски скокове

Днес е някакъв празник и неработен ден във Финландия и по случая реших да се поразходя из Лахти, да го опозная. Времето беше слънчево, но духаше вятър и се беше хладно. Стигнах до езерото "Весиярви" - едно от големите във Финландия. В началото на парка към него има музикални фонтани, които явно в момента са в почивка (или реконструкция). До брега на езерото се намира конгресната и концертна зала "Сибелиус", в която се изпълняват основно симфонични концерти, но има и такива със съвременна музика. Интересното за нея е, че е изградена изцяло от дърво и обвита в стъкло.

След като разгледах около езерото, се отправих към спортния център, лъдето се намират трите шанци за ски скокове, ски стадион, зала за панаири, закрита ледена пързалка, ски музей и нормален стадион с писти, на който се провеждат и състезания по биатлон през зимата. В ски музея има симулатори за ски скокове, за ски слалом и свободен стил и мишени за биатлон. Разбира се, минах през всичко и установих, че зимните спортове не са замен. Въпреки, че на симулатора за скокове успях да скоча 99 метра в най-добрия си опит. Иначе се въртях около 80-те метра. На ски слалома успях да пребия моя играч (няколко пъти, за по-сигурно) и така и не стигнах до финала. За биатлона въобще няма смисъл да говоря - от три опита с по 5 изстрела нацелих само 3 мишени. Така и не успях да я стабилизирам тая пушка. Реших, че няма смисъл да си губя повече времето там и си продължих разходката обратно към центъра.

И там ... какво ми се случи. Мотах се аз из разни второстепенни улички, акъла ми се моташе накъде другаде, и стигнах до някакво кръстовище. С периферното зрение видах, че идва кола от дясно, изчаках я да премине и тръгнах да пресичам. Тъкмо направих две крачки и колата едва минала зебрата рязко наби спирачки и спря. Спрях и аз и в този момент ума ми се върна и в рамките на 2 секунди осъзнах какво става. Колата беше полицейска, на кръстовището се оказа, че има пешеходен светофар и на всичко отгоре свети червено в моята посока! Я бързо две крачки назад! Шофьора само ме погледна, аз му се ухилих и той си продължи. Интересно как би се развила цялата ситация, ако беше слязъл и установил, че не нося никакви документи за самоличност в себе си? Имах само една карта със снимка и чип (!?!?) издадена от Ирландските имиграционни власти, на гърба на която с големи букви пише "Това не е документ за самоличност!"

Вечери

Днес открих в Интернет, че в Лахти има български ресторант - "Сердика". Реших да го посетя за вечеря. Отидох в 19:30 и ми казаха, че вече не работят, понеже в 20:00 затваряли. Странна работа, това ресторант ли е или закусвалня в крайна сметка? Ще си помисля дали да му дам втори шанс.
Пак се натъпках в мексиканския ресторант. Този път с едно бурито. Съмнява ме обаче, че не беше приготвено както е обявено в менюто (или просто са ми донесли друго, подобно на вид ястие). Буритото, трябваше да е пълнено с "чили кон карне", което до колкото ми е известно се приготвя с телешка кайма. Вместо това вътре беше пълнено с парчета телешко месо и доматена паста. Нещо като кебап с бульон, но с телешко вместо свинско. Както и да е, беше адски вкусно и сега нося последствията.

Ола, Амиго!

Посетих мексиканския ресторант "Санта Фе", препоръчан ми от една колежка от Ирландия. Голяма грешка - натъпках се зверски, а си поръчах само едно ястие.

Тукашния Карлсберг е по-хубав от този в Ирландия.

Първи впечатления

Офиса на фирмата в Лахти е в една изоставена фабрика на Аско (първата част от Аско-Деница). Е, добре де, не чак изоставена, но бивша. В момента фабриката се превръща в офис сграда и от време на време се чува рева на някоя дрелка или хилти.

След работа реших да се поразходя из центъра на града. Останах разочарован. Има доста комунистически вид със сгради от преди 15-20 години облечени в сиво или други постни тонове, бетонни блокове, железни дограми по витрините на магазините и заведенията. Напомня ми точно на някой български областен град от социалистическо време, с тази разлика, че сградите не са с олющени фасади, тротоарите нямат "плочки на водни възглавници" и улиците не са с дупки. Добре поне, че е лято и дори в десет вечерта, слънцето тъкмо е залязло, и все още е достатъчно светло. Не ми се мисли, какво щях да правя ако бях тук през зимата, когато слънцето изгрява в десет сутринта и залязва в три следобед.

до Финландия

Пътуването до Лахти, Финландия ми загуби цял ден, от части и заради двата часа разлика във времето. Избрах да летя през Копенхаген, тъй като директният полет до Хелзинки каца много късно (към 11 вечерта) и след него няма автобуси до Лахти. Полета ми от Дъблин бе в 11:00, така че станах в 6:00, за да мога да хвана автобуса в 7:10. В 9:00 вече бях на летището и за няма и 15-20 минути си регистрирах багажа и минах през проверката за сигурност. По програма трябваше да кацна в Копенхаген в 14:00, а в 14:40 да излетя за Хелзинки. Разбира се самолета не беше готов навреме и закъсняхме с повече от половин час. За щастие, успяхме да наваксаме във въздуха и кацнахме в Копенхаген в 14:10. За нещастие обаче, нямаше нито един свободен гейт, където да слезем и трябваше да чакаме към 15 минути. По закона на Мърфи, изхода за следващия ми полет бе в другия край на летището и за капак на всичко това, за да стигна до него трябваше да мина паспортна проверка (!?!?!). След малко тичане и бързо ходене, успях да стигна навреме до изхода и да хвана самолета. Багажа ми обаче не успя (както разбрах по-късно)! Кацнах в Хелзинки в 17:35 и се наредих да си чакам куфара. Багажите от моя полет още не бяха тръгнали по лентата, когато чух да обявяват имена по уредбата, сред които и моето, подканвайки ги да се свържат със служба "Пристигащи". Там ми казаха, че куфара ми ще хване някой от следващите полети и ме попитаха къде да ми го доставят. Дадох им адреса на апартамента, който си бях резервирал в Лахти. Попитах кога ще могат да ми го доставят? Утре сутрин със сигурност, но има вероятност и още тази вечер. Оставих телефон за връзка и отидох да си хвана автобуса до Лахти. Поради цялата тази разправия изпуснах този от 18:00 часа, та трябваше да чакам следващия от 19:00. Разстоянието от 100 км го изминахме за около час и десет минути, като пътя през цялото време беше магистрала. Към 20:30 вече бях в квартирата. По-късно ми се обадиха и от летището, че ще ми доставят куфара към полунощ. Тъкмо беше минало 23:30, когато ми звъннаха на вратата с него и аз щастлив си го прибрах.

Едно число

Наскоро в мрежата се е появило едно специално число. Борката ми го подсказа. Въпроса е, може ли едно число да бъде забранено за публикуване в мрежата? Ще попитате, какво толкова му е специалното на 09F911029D74E35BD84156C5635688C0, че да искат да го забранят? Информация по въпроса може да намерите тук, тук и тук и тук ... и на още много места в мрежата.

Обзор

През седмицата времето беше страхотно. След работа е все още слънчево и приятно топло и в Сряда реших да ида до плувния басейн с колелото. Останах много изненадан от това което заварих. Трябва да уточня, че около 2/3 от дължината на басейна е с дълбочина от около метър, а в останалата част плавно се спуска до може би 2,60м. Та басейна беше разделен напречно на плитка и дълбока част, като плитката е отделена за деца. Не ми се беше налагало до сега да плувам напречно, но вече и това се случи. Попитах що за чудо е това и казаха, че опъват коридорите по-късно - от 20:15 до 21:15. Преди това се ползва предимно от родители с деца. Много неприятно се получава да ходя толкова късно вечер. Като се има предвид, че страшно огладнявам след плуване, вечерята ми се измества към 22:00 часа. Грррубо!

---

Днес (Събота) реших да си обновя компютъра до излезлия наскоро Ubuntu 7.04. Стандартна и позната процедура, но разбира се не мина без проблеми и ръчна намеса. Преди това, за всеки случай реших да си направя един бекъп на системата, на DVD. Вили ме насочи, към подходящия за целта инструмент mono rescue. Всичко става с една команда и технологично необходимото време и дисково пространство. Много удобно. Не проверих дали след това мога да възстановя, това което съм архивирал, но така и не се наложи. След ъпгрейда се наложи отново да мина процедурата по конфигуриране на драйвера за ATI видео картата и част от тази на Beryl, но в края на краищата всичко отново заработи без проблем. Най-много обаче ме радва, че са оправили драйвера за bluetooth и вече мишката ми работи без проблеми. Преди много често губеше връзката с компютъра и ползвах допълнително bluemon демона, който я държеше здраво да не бяга. Докато си оправях проблемите с Beryl, установих колко лесно се свиква на шарениите. Беше ми някак терсене да работя в обикновена X.org среда с xfce, без развяващите се прозорци, завъртащите се работни пространства и всички останали наслади за окото.

България на гражданите ?!

Попаднах на тази случка в блога на Григор и по негов призив я публикувам тук. Смятах, че подобни истории са останали в миналото, но за съжаление явно още са актуални.

Литература

По какъв критерий определят Нобеловата награда за Литература? Оня ден приключих "Бялата крепост" на Орхан Памук. Вярно, че литературата не ми се отдава особено, но не разбирам с кое е заслужила "Нобелова награда". Да, интересна и увлекателна книга. Въпреки, че ме подразни как всичко е в преразказна форма - дори и диалозите. Аз обичам в една книга да има диалози и действие. Не харесвам описание, на един хълм например, в три страници. Подобни описания нямаше, но преразказаните диалози страшно ме подразниха.

Великденски яйца

Не успях да намеря боя за яйца и за това реших да се възползвам от идеята на Пейо. Нарисувах първо червено, както си му е реда. После синьо, с плуващи рибки. Трето с пролетен пейзаж и четвърто с летящ самолет. Петото излезе радиоактивно. Ето вижте ги всички.

Снимки от разходката до Дъблин

Намерих време да кача снимките от разходката до Дъблин. Може да видите:

• Гледки от Дъблин
• Дистилационната на уиски "Джеймисън"
• Пивоварната "Гинес"
• Затвора "Килмейнъм"

Затворът 'Килмейнъм' в Дъблин.

Отидох в Събота до Дъблин да се видя с Хулио, бивш колега от Канада, който е тук в командировка за две седмици и по стечение на обстоятелствата в Неделя прекарах около два часа в един Дъблински затвор. Но нека започна от начало.

Качих се в Събота на автобуса за Дъблин в 10:00. С книжка в ръка пътуването мина неусетно и в 12:30 се стоварих на Дъблинската автогара. Обадих се на Хулио да го чуя къде е - оказа се, че още е на работа (някъде около летището), но щели да тръгнат скоро към хотела. Разбрахме се да се срещнем там. Не знам защо, бях останал с впечатлението, че хотела му е в центъра и съответно тръгнах натам. Спрях се да попитам в една туристическа агенция къде точно е хотел "Хилтън" и една от девойките ми каза, че в Дъблин въобще няма хотел "Хилтън" (в последствие се оказа, че има цели два, та се замислих тая как въобще е станала туристически агент, ама нейсе. Няма да ходя при нея да ми организира екскурзии.). Попита все пак нейна колежка, която ми каза че за пеша разстоянието е доста далече и препоръча да си взема такси. Обадих се на Хулио да му кажа, че ще е по-добре да се срещнем в центъра и понеже бях близко до известното "Острие", а те бяха с кола и пътуваха към центъра, се разбрахме да се срещнем там. След известно чакане и няколко уточняващи телефонни разговора се намерихме. С него беше и един колега (Кристиан) от Финландия, който е командирован по същия проект,та отидохме тримата да хапнем набързо, понеже те бяха гладни, и после се отправихме към хотела да си оставим нещата. Те вече имаха набелязани вече пивоварната "Гинес" и уиски фабриката "Джеймисън" за разглеждане през уикенда, но в оставащия следобед имахме време само за едно от тях. Решиха да се отправим към "Гинес". Разгледахме музея, пихме една бира в панорамния бар и стана време за вечеря. Отправихме се към "Темпъл бар" - улицата с многото кръчми, една от туристическите забележителности на Дъблин (на нея има и кръчма, която се казва "Темпъл бар" - б.а.). Там намерихме един индонезийски ресторант, в който те предната вечер не са намерили места. Оказа се че е много популярен и места обикновено се намират само с резервации, но този път имахме късмет. Заведоха ни на третия етаж, където помещението беше в силно ориенталски стил - масите бяха много ниски (може би около педя и малко високи), около тях бяха наредени дюшеци за сядане и разбира се много възглавници за облягане. Трябваше да седнем по турски. Поръчахме си някакво плато с всякакви меса - пилешко, свинско, телешко, калмари, зеленчуци плюс индийска бира "Кобра"- и нападнахме. Дали беше от храната или от позата, в която седях, и от която стомаха ми се притискаше, не знам, но нещо в него се разбунтува и в един момент не можех да хапна нищо повече. А и ненадейно от някъде ме връхлетя неприятно главоболие. Хулио и Кристиан се затъкнаха в един момент и решихме вече да си ходим. И без това трябваше да освобождаваме масата скоро, понеже имаше резервация за нея в 20:45. Отправихме се към една обикновена кръчма за по бира. Аз не пих нищо, понеже стомаха ми още не беше решил дали ще обработи храната, с която го изненадах неподготвен, или ще ми я върне обратно, та му дадох време да помисли. Те пиха по две бири и дойде време да се отправим към нощния клуб. Друг техен колега им беше препоръчал един, който е и близо до хотела в който те бяха отседнали. Хвърлихме се в едно такси и се отправихме натам. Междувременно стомаха ми беше разбрал, че няма да му приема рекламацията и бе принуден да си свърши работата без много да мрънка, така че вече се чувствах по-добре. По случая го почерпих с една водка и газирана вода и той се усмихна. Клуба не се оказа нищо особено и след като си изпихме пиенето се отправихме към хотела. В стаята на Хулио имаше две легла и бяхме организирали нещата да отседна при него.

В Неделята не бързахме за никъде. Станахме към 10:00 и към 11:00 се отправихме към дистилационната на "Джеймисън". Купихме си билети за музея и понеже имаше около 20 минути до началото на тура, решихме да изпием по едно ирландско кафе. Да, обаче се оказа, че преди 12:30 в Неделя им е забранено да сервират алкохол. Нямахме друг избор, освен да се качим горе в ресторанта и да пием обикновено кафе. Минахме тура, разбрахме за историята на уискито и защо "Джеймисън" е най-доброто уиски и дойде време за дегустацията. Вече беше минало 12:30, така че нямаше проблем. Имахме избор дали да го пием чисто или като коктейл. Кристиан и Хулио си взеха чисто, а аз си избрах коктейл - "Джеймисън" със сок от дренки. Беше много приятно. Не знаех до сега за този вариант на пиене на уиски.

Качихме се след това на едно такси и в последствие се озовахме ... в затвора. Т.е. пред затвора "Килмейнъм", който е туристическа атракция и част от историята на Ирландия. В него са били затваряни обикновени и политически затворници, били са екзекутирани активисти на "Шин Фейн", един от пребиваващите там по-късно е бил и президент на Ирландия. В днешни дни там са снимани и няколко филма, бил е използван и за симфонични концерти и клипове на Ю2, Шинейд О'Конър и др. Беше страшно интересно.

Очаквайте скоро снимки.

Sybase for Practitioners

Днес покрих вътрешния за фирмата сертификат "Sybase for Practitioners" с резултат 87% - 39 верни отговора от общо 45 въпроса. Нужни за покриването бяха 75% (или 34 верни отговора). Можеше и по-добре да се справя, но като се има предвид, че не положих почти никаква подготовка, а разчитах основно на знанията от опита, които имам придобити до сега, смятам че и това не е зле. Вече смятам да се насоча сериозно към по-истинския сертификат - официалният на Sybase. Там няма да е толкова лесно.

Младостта си отива ...

"Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край моите очи.
Младостта си отива, туй по всичко личи."

Недялко Йорданов

Днес ставам на 0x1F години, т.е. по всеобщо разбиране вече спадам към възрастните, а не към младижите. На практика обаче все още се чувствам съм с акъла на 23 годишен, понякога. Повечето колеги в офиса обаче казаха, че съм все още млад. Оказа се, че доста вече са над 40-те, макар и да не им личи толкова. Почерпих ги, по случая, с малко бонбони.

Тръгнах да си търся подарък и се спрях на ето този часовник. Всъщност, отдавна бях решил да си подаря часовник за рождения ден, но просто не си го бях избрал. Тръгнах да го плащам и ме изненадаха приятно с 10% отстъпка, за служителите на Ериксон. Страхотно !!! Хубавите работи обаче не свършиха до тук. Отидох след това да си търся спортни обувки, подходящи за туризъм и каране на колело. Харесах си едни Wrangler кожени светло кафеви, само дето лявата беше леко по-светла от дясната и естествено бяха последния чифт. Тъкмо мислех да се отказвам и да си тръгна, когато ме спряха с:

- Можем да Ви направим отстъпка.
- Каква отстъпка?
- Ами, те струват 75 Евро ... ще Ви ги дадем за 60!
- Добре, ще ги взема.

И без това нямам намерение да се явявам на изложба с тях, на кой му пука, че едната е леко по-различна от другата. Може би щях да се съглася и на 65, но докато се прибирах към вкъщи се замислих дали не можех да ги спазаря и за 55. Може би щеше да стане, но късно се усетих. Не съм свикнал някак да се пазаря.

Дали ставам за спортен журналист?

Повече от месец стана, от както не съм публикувал нищо тук. Дали от мързел или от нямане какво да споделя, няма да уточнявам. Вие ще се сетите.

Седя си тази вечер и гледам мача от купата на УЕФА Тотнъм - Брага. Страхотна игра на Тотнъм и Бербатов в частност. Гледал съм го до сега само в 2-3 мача с Тотнъм и това е най-добрата му игра до сега. Резултата до момента е 2:1 за Тотнъм, с 3 гола на Тотнъм. Шпорите откриха резултата с автогол, след което дойде времето на нашето момче. В страхотна комбинация с Роби Кийн, Митко го изведе сам срещу трима защитници, Кийн ги събра и пусна топката зад тях, където от ляво влетя Бербатов и разстреля вратаря. Малко преди края на полувремето, дълго центриране от пряк свободен удар, някъде от центъра, остави Бербатов сам срещу вратаря и последва нов разстрел.

Второто полувреме започна изненадващо с натиск на Брага. Тотнъм не си даваха много-много зор и логично португалците изравниха след пряк свободен удар. Тогава шпорите се събудиха и Бербатов бе спънат в наказателното, но съдията отсъди игра с ръка на Митко, а той въобще не беше играл с ръка. Малко по-късно, перфектен пас с едно докосване, на нашето момче, изведе Малбранк в отлична позиция и той пусна топката покрай вратаря на португалците. Същия този Малбранк, бе спънат по-късно в наказателното, но съдията отсъди симулация. Митко след това за малко да се разпише за хеттрик, но защитник му изби топката в последния момент. Добър мач и в крайна сметка отново 3:2 за Тотнъм. А коментаторите се скъсаха да хвалят Бербатов през целия мач.

Защо написах всичко това и аз не знам.

Ръгби

Ходих вчера на ръгби мач. В Атлон играха младежките състави (до 20 години) на Ирландия и Франция. Мачът е от турнира "6-те нации", в който участват Ирландия, Англия, Уелс, Шотландия, Франция и Италия.

Въпреки че изглежда доста груба игра, ръгбито е много дисциплиниран спорт. А публиката е още по-дисциплинирана и от играчите. Не се чу нито една обидна реплика, нито освирквания срещу съдията или играчи от противниковия отбор. Чуват се само подкрепа и аплодисменти. Да не говорим, че френската агитка си стоеше съвсем спокойно сред Ирландците дошли да гледат мача (бяха на 5 метра от мен) и всичко премина най-културно и спокойно. Представям си какво меле щеше да настане ако това беше футболен мач.

На полувремето, 10-12 годишни деца от месни училища излязоха и те да покажат, какво са научили от ръгби играта. На тях обаче не им е позволено да се блъскат и събарят и за целта имаха от двете страни на кръста по една панделка. Който е с топката, ако успеят да му отнемат панделката, е длъжен да спре да тича и да я подаде.

Всичко като цяло беше голяма забава. В крайна сметка Ирландия победи с 19:16 с гол в последните минути на срещата. Тук има снимки от събитието.

Банкови измами

До сега май не ми се беше случвало да получавам фалшиви банкови електронни писма, които ме подканват да се логна на страницата за да си обновя личната информация поради някаква причина. Е, вече ми се случи. Ето писмото, което получих:


Отивайки на посочената връзка, се появява тази страница:


И с най-просто око е видно, че връзката те препраща към адрес http://grommet.nl, а не към истинския адрес на банката, който изглежда така:


Ето и заглавната част на писмото за заинтересованите:

From Bank of America Online Thu Feb 8 06:50:27 2007
X-Apparently-To: ********* via 216.252.100.166; Thu, 08 Feb 2007 06:50:25 -0800
X-Originating-IP: [216.10.78.2]
Return-Path:
Authentication-Results: mta253.mail.mud.yahoo.com from=; domainkeys=neutral (no sig)
Received: from 216.10.78.2 (EHLO new.forona.com) (216.10.78.2)
by mta253.mail.mud.yahoo.com with SMTP; Thu, 08 Feb 2007 06:50:24 -0800
Received: from nobody by new.forona.com with local (Exim 4.63)
(envelope-from )
id 1HFAbT-00059G-No
for *********; Thu, 08 Feb 2007 06:50:27 -0800
To: *********
Subject: Important notice : Please restore your Online banking information
Content-Type: text/HTML; charset="iso-8859-1"
From:"Bank of America Online"
Reply-To:"Bank of America Online"
Message-Id:
Date: Thu, 08 Feb 2007 06:50:27 -0800
X-AntiAbuse: This header was added to track abuse, please include it with any abuse report
X-AntiAbuse: Primary Hostname - new.forona.com
X-AntiAbuse: Original Domain - yahoo.com
X-AntiAbuse: Originator/Caller UID/GID - [99 99] / [47 12]
X-AntiAbuse: Sender Address Domain - bankofamerica.com
X-Source:
X-Source-Args:
X-Source-Dir:
Content-Length: 3837

Зимата дойде

Зимата най-сетне дойде и тук. На връщане от работа, валеше много ситен сняг. Малко по-късно вечерта премина в дъжд, а след това отново в сняг, този път на големи парцали. Даже изви и силен вятър и сега ми свисти в прозорците. Жалко само, че няма да може да натрупа. Щом падне на земята веднага се топи.