Настройка на тъчпад

Пиша това за да го имам под ръка ако се наложи отново, понеже след време ще го забравя.
След последния ъпгрейд на Убунту до "коалата", ми изчезна настройката на тъчпада ,годният десен ъгъл да се представя за среден бутон. След известно ровене намерих ключа за палатката.

$ synclient RTCornerButton=2

С чифт очила по-малко.

Загубих си очилата вчера. Наложи се да се карам в тъмното със слънчевите -диоптрични. Предполагах, че това може да се случи един ден, но не вярвах, че ще стане. Бяхме отново по реката, след работа, и аз се заиграх в един пад. От обилните дъждове, паднали в последните няколко дни, течението беше малко по-силно и аз, понеже не достатъчно опитен (все още) попаднах в центрофугата. Течението ме удари в лицето откъм брадата и ги отнесе. Посеганх да ги хвана и съответно си изпуснах греблото. В този момент някакъв глас изкрещя в главата ми:
- Идиот!! Зарежи очилата, не изпускай греблото!
Успях да си го хвана пак. Опит за изправяне над водата - неуспешен. Причина - греблото не е в правина позиция. Последвало действие - наместване на греблото. Втори опит за изправяне над водата - успешен. Пътьом - неочакван удар с глава в каяка на един от притеклите се на помощ каякари. Последвало гребане до изхода с присвити очи.

Smokie

Smokie, динозаврите на рока от младежките години на поколението на моите родители, имаха концерт в Атлон. Аз, едно от нямане какво да правя и второ, че неделното спускане по реката е отменено за тази седмица, се замъкнах да го гледам. Концерт може и да е малко силно казано, понеже беше в зала на Хотел и имаше едва около 200 души, повчето вече позастаряващи двойки, някои от които бяха довели децата си (или внуците, по-скоро понеже бяха доста по-млади от мен). Публиката, разбираемо, не дивееше пред сцената, а кротко танцуваше в страни. "Смоуки" и те не дивяха (просто сцената беше много малка), но забиха здраво стар класически рок. Свириха основно стари неща, популярни от минали години, но изсвириха и някои нови неща от новият им албум. Нямах представа, че са все още активна група. Много от старите им парчета въобще не съм ги чувал, но от тези които съм изсвириха "Mexican Girl", "Have you ever seen the rain", "Lay back in the arms of someone", "I'll meet you at midnight", "Don't play your rock and roll to me", "Oh Carol" и разбира се завършиха на бис с "Living next door to Alice". Крайно изненадващо за мен обаче, публиката не припяваше с "... how the fock is Alice?!?". В крайна сметка радващото бе, че всичко звучеше доста по-рок от това на клипчетата.

На каяк след работа

Настъпи времето в годината, когато е светло до късно вечерта и вече от началото на месеца каяк клуба има вечерни спускания по реката през седмицата - всеки четвъртък. Вечерни е малко силно казано. По-скоро следработни. За втори път успявам да да измъкна навреме от работа и да ида. Случихме на страхотно време тази вечер - слънчево и приятно, без никакъв вятър и откарахме от 19:30 до към 21:30. Вече почти успявам да яхна две от вълните и да сърфирам на тях. Всъщност аз си ги яхам, но все още вълната бързо ме отмива и не успявам да се задържа дълго на нея. А тази вечер рулото ми (ескимоското преобръщане) работеше безотказно. Скоро ще трябва да започна да го тренирам и със стартова позиция с лява ръка. Стига водата в реката да се задържи на прилично ниво.

Сватбата на Рита

В Петък (22-ри Май) беше сватбата на колежката Рита. За целта си взех деня почивен. Оказа се обаче, че все пак трябва да ида до службата да досвърша някоя друга работа и съответно ще си взема половин ден обратно тази седмица. Но да не се отклонявам от темата.

Освен мен, на цялата церемония бяха поканени и двамата ни мениджъри. Останалите колеги бяха поканени само за танците на края. Бяхме се организирали да пътуваме с колата на Мохамед и евентуално да се върнем с нея, понеже той и без това нямаше да пие. Церемонията в църквата започваше в два след обед, а ние в един и половина още не бяхме тръгнали. Сватбата беше в Балинасло (родния град на Рита, мисля и на Джон - младоженеца), което е на около 30 минути от Атлон, а църквата на около още 4 мили извън града. Естествено закъсняхме, както повелява ирландската традиция, но и те не бяха започнали още - също следвайки традицията. (Мохамед каза, че закъсняването в Египет също е изнесенно на почит. Например, сватбите се обявяват за в 9 вечера, но никой не се появява преди 11:30, понеже всички знаят, че си казал в 9:00, но всъщност си имал предвид 11:00). В крайна сметка церемонията започна с обичайно ирландско закъснение. Църквата беше малка и прилично пълна, едвам побирайки около 300 души. Започна се с молитва, която всички освен Мохамед, жена му Нада и мен знаеха и суфлираха заедно със свещеника. Последва песен, изпълнена от хора на балкона, надвесен над глават ми, след което свещеника започна да говори за младоженците, как били един за друг и т.н. в стандартния тон. Кратко четене от Библията, за сватбата където Христос направил първото си чудо - превърнал водата във вино и пак песен от хора. Сложиха си пръстените, врекоха се във вярност, свещеника им даде от "тялото божие", след което всички трчбваше да се здрависаме с хората около нас с думите "Мир вам!" и две жени тръгнаха да раздават от "тялото" и на останалите. Мохамед, Нада, съответно и аз не си взехме. След това младоженците подписаха, там в църквата, и гражданския брак и позираха за снимки. Излязоха навън и застанаха пред входа да приемат поздравленията на излизащите гости.

Отправихме се към ресторанта, където щеше да се състои празненството. По традиция сватбите тук се правят в ресторантите на хотели и докато младоженците, след църковната церемония, си правят снимки за сватбения албум, гостите в бар-фоайето на хотела ги очакват на раздумка с чаши в ръка. Минават около три часа, докато младоженците се появят и след като всичко е готово за вечерята, един сервитьор с ръчен училищен звънец подканва хората да заемат местата си по масите. Естествено, гостите докато са чакали, вече са разгледали поставените по масите в бара списъци с разпределението по масите и в ресторанта не настава хаос, а всеки бързо си намира мястото. Младото семейство влиза под аплодисментите на всички и заема местата си, заедно с кумовете и родителите на двамата на дълга централна маса. Миг по-късно щурмуват севитьорите, приемайки поръчките на гостите от специално предоставеното за целта меню и допълват чашите с вино. Не след дълго се появява една сервитьорска гъсеница и започва сервирането на предястието - първо на централната маса, после на останалите. Даден е старт на състезанието, кой първи ще си изяде всичко, като севитьорите строго следят някой да не изостава много след другите. След като всичко е опустошено идва ред на речите. Свещеника, бащата на младоженеца, бащата на булката споделят колко са щастливи от това събитие, кума (брат на младоженеца) и водещият на церемонията (също брат на младоженеца) се надпреварваха кой ще очерни в по-бяла светлина младоженеца. На булката също не й се размина. В крайна сметка младоженеца завърши речите, като благодари подобаващо на всички. Отново нахлу армията сервитьори и разчисти масите от дансинга.

Оркестърът се разположи на сцената, накара ни всички да застанем в кръг и покани младоженците в средата за първият им танц. След това продължиха с рок-енд-рол парчета, минаха през малко бални танци (валс, фокстрот, джайф), традиционни ирландски танци (да не се бъркат с типа "Ривърденс") и така няколко пъти повторение в същия ред. Мен също ме въвлякоха в иралндските танци - "Обсадата на Инис" се казваше. Застават 4 двойки в две редици по четирима едни срещи други, като се редуват жена - мъж и съответно жена гледа срещу мъж. И се започва едно подскачане напред, назад, настрани последвано от лудо въртене тип "бели пеперудки". Другият танц в който ме въвлякоха не питах как се казва, но не изизкваше групово участие, а беше по-скоро по двойки. Звучеше много близък до ритъма на ръченицата и съответно се отдадох на импровизация. После танцувах и валс (или поне се опитах). Оркестърът прилючи както и започна - с танц за младоженците и всички останали в кръг около тях. Накрая ни накара да направим тунел от ръце тип "Отвори порти, кралю ..." под който минаха младоженците. Към полунощ вече дойде ред и на ДиДжея да поработи. Там изненади нямаше. Към един и половина транспорта ми (който вече бях сменил, понеже първия реши да си тръгне по-рано) или по-скоро двете му малки щерки решиха, че е време за тръгване и се наложи да напусна забавата.

Снимковият материал ще се предостави след одобрението на младото семейство.

Суоми и холандско сирене

Миналата седмица, от 30 Април до 3 Май отново бях във Финландия. Този път в Хелзинки, за една инсталация при клиент. Почти не мръднах от офиса и не видях нищо от града и прекрасното време. Въпреки че за мен нямаше много работа, трябваше да кисна в случай, че стане нещо и да бъда връзката с дизайна. С две думи изтощителна командировка.

На връщане обаче, имах време да се разходя из летището в Аамстердам и да си напазарувам малко Холандско сирене, което активно оползотворявам тази седмица с червено вино.

Каякът в България

Предаването "БТВ Репортерите" от 19-ти Април е било посветено на каяка и рафтинга в България (най-вече на каяка). Може да се види тук.

Оракула закупи Слънцето

От гледна точка на Слънцето, сделката не е приключена.
От гледна точка на Оракула, работата е сигурна.

Лодката (нарична още: Легенът)

Е, реших се да изляза от летаргичният блого-мързел и да започна новите страници в този блог. През изминалата година и няколко месеца, не се случиха много интересни неща, но все пак нещо интересно се случи. Търсейки начини да избягам от скуката през почивните дни, в главата ми се въртяха идеи да се захвана с нещо интересно. Правех планове отново да започна да плувам или да се запиша във водолазния клуб - все истории свързани с вода. Понеже тук в Ирландия вода има колкото щеш. Един ден прибирайки се от работа, мярнах една обява за курс по каяк. Нямах време да спра и да я огледам добре, понеже беше точно на едно Т образно кръстовище , но на следващият ден си направих труда да запомня обявения телефонен номер и номера и интернет страницата. Сътоветно проверих и се обадих - имаха още две свободни места и се записах. Курса беше удобно планиран, на близкото езеро в часовете след работа, в продължение на една седмица. И така се започна ...

Записах се в каяк клуба в Балимахън (на 20км от Атлон). В началото наемах екипировка от клуба. Постепенно започнах да си купувам своя, докато не се стигна до тук:

Вече имам собствена лодка и нямам спирка ...

Сертифициране, част втора

Е, взех и втората част на Sun Certified System Administrator for Solaris 10 OS изпита и вече съм сертифициран системен администратор за Соларис 10. Да ми е честито!
Този път се представих по-добре - 84% от 62% необходими за покриването. От общо 6 теми в конспекта, на две имам 100% верни отговори, на други две 90% и на останалите съответно 75% и 66%. Всички въпроси бяха 57 и на 48 от тях съм отговорил вярно. Взех се в ръце, след разочарованието ми от резултата от първата част и се подготвих по сериозно за втората.
Та сега остава въпроса, кой кого ще почерпи?

Пълнени чушки

Реших да приложа нова тактика в готвенето. До сега почти всяка вечер си приготвях единична порция за вечеря, понякога използвах и полу-готови или замразени неща и директно ги бутах във фурната (в крайни случаи в микровълновата). Вече смятам в събота или неделя да си готвя нещо за поне 4 порции. Така, само една-две вечери от седмицата ще ми се налага да готвя и то ще бъде обикновено нещо бързо на основата на паста (спагети, макарони и др.). Тъкмо ще има и леко разнообразие и няма да е всяка вечер едно и също. Пък, като си направя и една тенджера зеленчукова супа, ще има възможност и за разтоварващи и леки вечери.
Миналия уикенд започнах програмата с пълнени чушки. Намерих няколко рецепти в Интернет и избрах най-лесната и най-бързата (да се чете най-мързеливата). На кратко, запържих леко лука и ориза, прибавих ги към каймата и ги смесих добре до получаване на хомогенна смес. След това напълних (по-скоро натъпках) чушките със сместа, наредих ги нагоре с отвора в тенджера и ги покрих с вода, в която разтворих няколко кубчета зеленчуков бульон. След около 40 минути бяха готови и в интерес на истината бяха дори вкусни. Най-забавната част от цялата процедура ми беше натъпкването на чушките.
Този уикенд, съм решил правя мусака.

Sun придобива MySQL

Вчера, е обявено споразумение за придобиването на MySQL AB от SUN Microsystems, Inc. за около 1 милиард долара. Повече информация на страницата нa SUN или тази на MySQL.

Колко грама е един килограм?

Приблизително следният разговор се проведе малко преди Коледа в магазина при опит да си купя 1 кг. телешка кайма:

- Един килограм кайма, моля.
Девойката започна да отмерва на кантара, стигна до 458 грама и ги зави в една кесийка.
- Чудесно. - помислих си аз - Ще ми го раздели на две. Тъкмо ще ми е по-удобно за размразяване.
- Заповядайте. Нещо друго? - каза тя.
Аз, вече леко учуден:
- Да, поисках един килограм кайма.
- Това е един килограм.
- Не, това са 458 грама.
- Ами да, то е един килограм.
- Не, това е един паунд. Един килограм е хиляда грама.
Тя се позамисли, взе пакета и отиде да се консултира с нейна колежка. Не ги чух какво си говориха, но се върна и каза:
- Това е един килограм.
- Добре, тогава дайте ми още един.

Нова година, нов късмет!

В навечерието на всяка нова година, едни правят равносметка на отминалата, други - заръки за новата, повечето може би и двете. За мен, в служебен план отминалата 2007 беше много добра. Сблъсках се с и научих много нови неща, бях в дълга командировка във Финландия, направих първата крачка към сертифицирането ми за Соларис 10 администратор и други хубави работи. В личен план - нищо не се е променило. Да се надявам, че 2008-а ще бъде по-добра от 2007-а и на двата фронта. Разбира се, само с надяване няма да стане, ще трябва и леко побутване, но това зависи изцяло от мен. Разбира се и помощ от приятели няма да е излишна и е винаги добре дошла.

Да си пожелаем 2008-а да бъде по-добра за всички. Да бъдем по-мъдри, по-щастливи, по-безгрижни и да раздаваме повече любов и радост на околните!

За много години!!!

Сертифициране, част първа

Днес ми беше изпита за Sun Certified System Administrator for Solaris 10 OS, Part 1. Резултата ми е 70%, като за покриването са необходими 61%. С две думи - ВЗЕХ ГО!!! Не съм доволен от представянето си, ако трябва да съм честен, но все пак го покрих. Имаше доста въпроси за х86 платформа, които не бяха застъпени в книгата от която се готвих и там карах малко на сляпо. Имаше и два въпроса които не бяха съвсем наред. В единия, от 4 възможни отговора, първият беше самият въпрос. В другия, първо самият въпрос е некоректен според мен и пак от 4 възможни отговора, два бяха напълно еднакви. Подозирам, че това е правописна грешка и в единия то двата отговора е изпуснато едно 'r'. Но както аз разбирах въпроса, точно единият от двата отговора беше верният и там трябваше да се играе на тото - 50%-50%. Както и да е, добре че те не повлияха съдбоносно на крайния резултат.

Очаквайте част втора на 31 Януари 2008.

Ирландия (мл.) - България (мл.) 1:0

Младежките национали до 21 години на Ирландия и България играха днес на стадиона в Атлон и разбира се, ходих да ги гледам. Нашите играха малко по-добре от Ирландците през второто полувреме. Отличиха се главно с финтове и атрактивна игра, но почти без сериозен удар към вратата. За разлика от Ирландците, които през първото полувреме застрашиха на няколко пъти нашата врата и Михайлов трябваше да спасява. В последната минута обаче преди почивката, много левашки остави една топка да мине покрай него, тя се удари в гредата и един от Ирландците от 2 метра, без никой пред него, я прати над гредата. Как успя да го направи, вместо да вкара гол, не ми стана ясно. От нашите се отличиха Домовчийски - с няколко добри финта и желание за игра, 19-ката (казаха ми, че е Н. Димитров от Левски ) - с добри финтове по дясното крило, 18-ката и 10-ката. 10-ката си изпроси жълт картон, понеже се правеше на мъж и много му знаеше устата. Въобще, балканският ни манталитет винаги ни играе лоша шега. Съвсем закономерно, но необяснимо за мен, се върнахме назад в последните минути, последва центриране от дясно, непокрит нападател, удар с глава, никаква реакция от вратаря и 1:0 за домакините. Да им е честито (на нашите национали)! Заслужиха си го! Дори не дойдоха да ни поздравят след края на мача, за дето толкова викахме. А на трибуните беше весело и студено.

Не знам защо все така се случва, че като ида на някое спортно мероприятие тук, все е студено. И все Ирландците бият. Първото може и да е защото все се случва по зимно време да ходя. За второто няма лошо, стига да не е срещу нас. Та за трибуните ... Озовах се на стадиона доста рано, може би около час преди да почне мача. Около 20 мин преди началото все още бях сам и започвах да си мисля, че може би ще съм единственият. Тогава обаче се появиха други двама, със знамена и шапки, и казаха че се очакват и още хора. В крайна сметка,малко след началото на мача, се събрахме около 30-40 души от региона - Тъламор, Килбеган, Килкъни и къде ли още не. Дори се оказа, че има и 4-ма, които живеят в Атлон. Започна се едно викане на "Българи, Юнаци!" и "Победа, и пак победа. Ние пеем само за победа.", даване на наставления "Изяж го!", "Гони, гони!", "Давай, давай! А, така!", "Пази го!", "Пусни по крилото!", докато ирландците седяха като на театър и само аплодираха добрите изяви. В нашата агитка имаше и една колоритна "майна", която основно даваше тон за песните и ръсеше бисери да разсмива тълпата. Ни пяхме и се радвахме по време на мача - ирландците се зарадваха веднъж в края, но на място. Случва се.

Движение в ляво

Днес си взех почивен ден и отидох до Дъблин да взема Нисана. Прибрах се с него до Атлон и сега нощува пред блокчето. Пътуването беше приятно. Понеже е работен ден - нямаше много трафик. В един момент, малко обърках пътя. Магистралата, която трябва да минава напречно през Ирландия от Дъблин до Голуей е в процес на строеж. Точно преди Килбегън има едно кръгово движение (това под знака N52), където се пресичат новият (който го няма на картата) и настоящият път и успях да изляза в изхода, който още не е пуснат. Просто точно преди изхода, имаше табела "Голуей/Атлон" със стрелки, които сочеха към изхода и аз, разбира се, го взех. Сто метра след това осъзнах, че не съм уцелил точния изход, след като пред мен се озова багер, който пълнеше камион с пръст. Наложи се да обърна (с около 6-7 маневри) на все още тясната отсечка и да взема следващият изход към Килбегън. Като изключим този "инцидент", всичко друго мина спокойно и нормално. Трябваше да свиквам в движение да държа осевата лента в дясно, и че по-голямата част от колата и лоста за скорости е в ляво. В началото беше малко некомфортно и се чувствах така, както в първите си дни в София зад волана, но в последствие към края на пътуването вече нямах проблем и ми беше по-уверено. Съвсем се успокоих след като видях пред себе си познатите светлини на Атлон.

"Нисанът на Лисанът."

Това бяха думите на Данчо, след като му показах коя кола ще си купя. Ето я и връзката с нейни снимки. Може би връзката няма да е валидна още дълго, така че скоро ще я подменя със собствени снимки. Вече е капарирана, така че няма мърдане. Ще ида до Дъблин да я взема чак след две седмици, понеже следващата съм дежурен на повикване, а и няма как да й направя застраховката по-рано. Ще разкажа повече впечатления от нея, след като я покарам малко повече. Вчера се качих на нея, но внимавах повече да стоя от лявата страна на пътя и да сменям скоростите с лявата ръка, отколкото да следя как тя се държи. Направи ми впечатление само това, че педала на спирачките хваща доста нагоре и лесно се залепям на предното стъкло, след като съм свикнал да го натискам по-рязко и дълбоко.

Нови очи

Отидох днес да си взема новите очила, които преди три седмици поръчах. Една от оптиките тук имат промоция - два чифта, на цената на един и реших да се възползвам. Още повече, че когато си правих слънчевите очила с диоптър, на прегледа се оказа, че определено имам нужда от нови очила. Сега, след като сложих новите, пред мен се разкри един нов, доста по-контрастен свят. На кратко, единият чифт е стъкла без рамки и много леки и гъвкави дръжки, другият е с цели рамки, но са олекотени и много гъвкави. Могат да се огъват и завъртат почти във всички посоки. На следващите снимки вече ще съм с едни от тях.

Когато ги поръчвах поисках да им сложат и покритие, което да реагира на светлина, така че да потъмняват на слънцето. За това трябваше да доплатя още известна сума, но казах че няма проблем. Малко по-късно обаче ми се обадиха и казаха, че на стъкла с дебелината, която аз съм поръчал, не можели да сложат такова покритие. Трябвало или да ги направят още по-тънки, за което трябваше да дам още 90 евро, или пък въобще да не ги изтъняват, при което едното остава по-дебело от другото понеже имам голяма разлика в диоптрите. На мен това ми прозвуча като изнудване и извиване на ръце и предпочетох да не слагат въобще такова покритие и да ми върнат парите, които вече бях платил за него.

Не разбрах как така на дебелина х-а и х+а могат да сложат подобно покритие, а на дебелина х - не. Не могат да ме убедят, че технологично е невъзможно. Явно просто не им се занимава.

Хелоуийн парти

В четвъртък беше фирменото хелоуийн парти. За пръв път присъствам на такова, да си кажа честно. До сега само съм слушал легенди за тях. Беше страшно забавно. Големи, зрели хора се вдетиняват, обличат се в костюми като някои филмови, приказни, исторически или просто страшни герои и лудуват цяла вечер - и аз в това число. Разбира се имаше и такива, които не си бяха направили труда и си дойдоха нормално облечени. Те бяха просто скучни. Ето малко снимки от купона. Само не питайте като кой съм облечен.