100% FULL

Едно нещо не мога да разбера. Кога хората ще се научат, че когато ти е запълнена файловата система на 100%, изтривайки големи директории от рода на sybase, jdk* и др. подобни ще има доста кратък положителен ефект. И още ... изтривайки нещо голямо във /var файловата система, няма да освободи място в / (root), нищо че са на един и същ сървър.

Разходки

Тази събота и неделя беше първия слънчев уикенд от доста време насам и реших да се възползвам от хубавото време, а не да си стоя в къщи и да продължавам борбата от миналия уикенд, спомената в предишния пост.

В Събота решихме с Ася и Джон (или може би Йон, несъм сигурен още), с които се запознах наскоро да се разходим до ботаническата градина, понеже не бях виждал откритата част (а те и закритата). Беше много красиво и приятно. Градината представлява един огромен парк, в който има кът разделен на няколко тематични зони. Те представляват типични Китайска и Японска градини и Градина на местните нации - разбирайте индианци и ескимоси. Всичко подредено с малки езерца, рекички, мостчета, чапли, чайки, патки, юрдечки, катерички - красота. Ще покажа скоро снимките. Събра ни се близо 4 часа непрестанно ходене, след които задължително седнахме да отморим на една тераска в старата част на Монтреал. Бира и рибка с картофки. Класика.

Неделята беше ден за чистене, пране и мързел. Изпрах си, каквото имаше за пране, поизчистих (малко) някои неща и мързелувах подобаващо. В късния следобед обаче не можах да откажа поканата на Деси за бири, та си запълних и вечерта.

Битката за Wi-Fi

Много ме е налегнал мързела напоследък, известен повече като пролетна умора. Поразредих и писанията, както забелязвате. А се случиха интересни неща.

Цяла събота и неделя (по-миналата), както споделих, се занимавах с играчката. Голяма борба беше да му инсталирам Линукс - като прасе с тиква. Мъчих се с Дебиан в началото. Свалих си net-install CD-то, което е за тестинг клона, обаче то не намира драйвер за CD устройството и така и не можа да зареди пакетите за инсталацията. Свалих и стандатното CD - 3.1-r2. То си намери CD устройството, обаче не вижда мрежовата карта. Опитвам да му заредя tg3 драйвера ръчно - без успех. Чесах се, чесах се ... (основно там където не ме сърбеше) ... и си казах - Убунту. Дръпнах 650-те МБ за около 15 мин. и ги изпекох набързо. Заредих го и всичко тръгна по мед и масло (инсталацията имам предвид). Леле какво е хубавко, шаренко ... пък и етернет мрежата си му работи. С безжичната, си казах, ще се занимавам после.

Реших да опитам да инсталирам и OpenBSD 3.9, което ми пристигна предните дни. То, малкото дяволче (всъщност рибка, от доста отдавна) се инсталира без проблем. Без да се оплаче, че непознава нещо. И CD-то и мрежата си тръгнаха от раз. Разбира се пак без уайърлес, но като се ъпдейтна до -current ще имам и драйвер за него. И без това наскоро призоваха за "пилоти изпитатели".

Радостен се върнах пак на Убунтото и го обнових до "Дейпър Дрек" версията. То си сложи автоматично 2.6.15 кърнъла. Съответно тръгнаха и двете мрежи. Coooool ! :о)
Все още предстои борбата с компилацията на нов кернел, за да си пусна SMP-то и да махна ненужните неща по него. Проблема с Уи-Фи отново е на дневен ред, понеже така и не мога да го подкарам с последния 2.6.16 кърнъл, ама няма да му се дам лесно.

Нови играчки

Всички се радват на нови неща. И аз не оставам по-назад. Вчера ми се обадиха да ми кажат, че пратката с новата ми играчка е пристигнала. Сбъркали са адреса обаче и не могли да ме намерят, за това днес трябваше да ида да си я взема от централното бюро. Нямах търпение да си изпия кафето сутринта и да хукна. Като отидох обаче, се оказа че не е достатъчно да представя паспорт като идентификация, понеже там не пише адреса ми. Искаха да занеса някаква фактура от каквато и да е сметка (за телефон, за ток) с моето име и адрес на нея. Увяхнаха ми марулите. Трябваше да се разкарвам пак до в къщи и обратно. Загубих два часа. В крайна сметка, някъде към обяд се прибрах в къщи ухилен до уши. Разопаковах всичко и го включих. Картинка! (Леко загрозена от глупавия Виндовс, ама това ще е до време). След малко перипетии и борба с модема на кабелната компания успях да си спретна безжичната мрежичка. Трябваше да ресет-на модема, за да се преинициализира и да даде IP на рутера. Иначе очаква MAC адреса на служебния лаптоп, с който работех до сега, и на друг IP не ще да дава. Вече мога да ходя с лаптопа навсякъде, дори да се излежавам блажено в леглото и пак да съм в мрежата. Обичам новите технологии! И новите играчки обичам. :о)

Тарикат

Уважавам американските търговци. Реших да си купя безжичен рутер и се спрях на D-Link DI-524. Намерих го при няколко търговци на различни цени, като най-издно беше да го поръчм по интернет. Цената беше $50.99, но с $25 отстъпка по пощата става $25.99. Тук имат такава зарибявка, като отстъпка по пощата (mail in rebate). Идеята е, че заплащаш пълната цена на продукта, а след това попълваш и изпращаш една форма, с копие (или оригинала, несъм сигурен) от касовата бележка и изрязания (или отлепения) бар код от кутията на търговеца и той след това ти преща с чек отстъпката по пощата. Допълнителна занимавка в общия случай, която много хора ги мързи да правят. И мен в това число. Та обикалям си тази вечер, и разглеждам рутерчетата. Тук за $59.99, там за $69.95. И попаднах в един магазин, където гледам 2 различни етикета. Единия за $49.95, а другия $69.95. Пуля се 10 минути, да огледам всички дребни букви по тях - абсолютно идентични, с изключение на цената. Грабвам аз един рутер и отивам на касата с въпроса
- Колко струва това?
- $69.95 - отговаря тя.
- Защо тогава там пише $49.95? - питам аз
- Няма ли бележка за отсъпка по пощата или нещо такова?
- Не!
Отиваме до рафта да проверим и аз й посочвам етикета с цена $45.95 без да споменавам за съседния (на 3-4 см. от този) с $69.95. Тя се зачуди, махна етикета от там и каза:
- Ще ви го продадем за $45.95.
- (Даааа! Yesss!) - си казах на ум.
Не ми се занимаваше с разни писма и чакане на чек.

Забележка: Всички цени са без ДДС!

За нетърпеливите

Качих по-голяма част от снимките които направих в Отава. Новите албуми започват със звездичка (*) и можете да ги откриете на обичайното място. Смятам да направя отделни публикации за всеки един от тях с малка историйка, но това в следващите дни. За сега на кратко от Музея на Цивилизацията може да видите индианската и кратка история на развитието на Канада. Има още снимки от разходката с лодка и разбира се основните виновници за цялото пътуване - лалетата.

Допълнение (06 Август 2007):
Тъй като Yahoo! Photos си закриват услугата, обичайното място на снимките е преместено на Flickr и новите албуми не започват със звездичка (*).

Готини неща

Хубаво е когато ти дойде покупката, която си направил преди време. Вчера ми дойде известието, че пакета е пристигнал, а днес след работа отидох да си го взема от близката поща. Ето на това се радвам тази вечер. Надявам се също и играчката, на която да го инсталирам да дойде до края на седмицата :о), та да има с какво да си играя през уикенда. Бяхме планирали едно ракиено парти, но се оказа, че Деси ще трябва да ходи в командировка и организацията се провали. За сметка на това ще имам с какво да си играя през три дневния уикенд. Понеделника ще е почивен ден. Канадците празнуват рождения ден на кралица Виктория.

Разходка до Отава

След 10 дни безспирна работа се отдадох на един дълъг четири дневен уикенд. В четвъртък се поразходих из центъра да свърша някоя друга лична работа. Вечерта помогнах на Деси да си прибере зимните гуми, а след това ходих до италианския квартал да хапна пица. Най-накрая намерих место, където правят пиците както си трябва (като в България) - с тънък блат.

В Петък тръгнах към Отава за фестивала на лалетата. Пристигнах към обяд, настаних се в хотела и отидох да разгледам близкия "Музей на цивилизацията". Представяха различните култури на американския континент - индианците, ескимосите. Кратка история на заселването и развитието на Канада, още от година 1000 с идването на викингите. Скоро ще кача изщраканите снимки.

Отдадох съботата на лалетата. Счупиха ми се краката от ходене цял ден, а и ми писна да гледам лалета. Вярно, че бяха много красиви, но просто бяха прекалено много. Историята на фестивала датира от края на втората световна война. Холандската кралица Джулиана (тогава все още принцеса) дарила на Канада 100 000 луковици на лалета, в знак на признателност за убежището, което Канада й указала по време на втората световна война и заради приноса на канадските войски за освобождението на Холандия. Като цяло, в наши дни, засетите лалета за фестивала наброяват над 300 000. Е няма как да не му писне на човек да ги гледа, като трябва да ги види за един ден. А пък и са пръснати основно на четири места из града.

Неделята оставих да разгледам парламента. Внушителна сграда! С огромен часовник, подобен на Биг Бен в Лондон. Има екскурзовод, който развежда групата из кулоарите и обяснява за устройството на политическата система. Парламента се състои от 2 камари - Камара на общините (от 308 души) и сенат (от 105 души). Камарата на общините се избира на парламентарни избори, докато сенаторите се назначават от Генерал-Губернатора по препоръка на Министър-Председателя. Интересното е, че за да можеш да бъдеш назначен за сенатор се изисква да имаш определен финансов и имуществен ценз. Още по въпроса може да се прочете тук (на английски или френски) и тук (на английски). Тук има доста кратка версия на български.

Работен уикенд

Нямаше много работа през уикенда. Един спешен случай в събота следобед, който успяхме да разрешим и един в неделя, който прехвърлихме на Австралия да се бори с него, след като ние го "изморихме" след 5 часа борба. Отвисяхме си пак до 8 вечерта. Вече започвам да чувствам умора, а имам още 3 работни дни преди дългата 4-дневна почивка.

Намислил съм да свърша някоя друга работа през първия ден, а останалите три ще съм на Фестивала на Лалетата в Отава. Дано да е хубаво времето. Ще направя и снимки.

Почти привърших "Prelude to Foundation" на Азимов и днес си заръчах от амазон-а следващите няколко. Дано да дойдат навреме!

По закона на Мърфи

Цяла седмица беше тихо. Почти никъде нямаше нови проблеми възникнали и доста хора стояхме без работа, та се налагаше да се комбинираме да работим по 2-ма на проблем, понеже нямаше за всички. И аха да си отиде така тихо седмицата - бам! 30 мин. преди края на работното време за нашия офис - спешен случай. Замъквам се долу в "работилницата" и ... няма връзка до системата. Всъщтност това е основната част от проблема - системата не се е вдигнала след последния рестарт. Отговаря на пинг, но не дава никой да се логне на нея. Клиента си прати човек (на който не му е това работата, а всички в петък вечер вече си били отишли) да я поръчка. Мъчи се момчето с разни кабели да се закачи на серийния порт, но така и не успя да види промпта. Разбра се, че на клиента не му е толкова жизнено необходима системата за през нощта и се разбрахме утре да продължим, като има и осигурен инженер от SUN да ни пусне връзката и да провери дали проблема не е хардуерен. Отвисяхме си до 8 вечерта за няма и нищо.

Отново на работа

Работната седмица започна нормално и спокойно, без много натоварване. В Събота бях на рожден ден на Албена и се получи хубаво парти. Основно българска компания, но този път имаше по-голямо чуждестранно присъствие, което придаде по-голям колорит на мероприятието.
Следващата седмица съм дежурен на повикване, което означава, че ще работя през уикенда, и че отново влизам на пълни обороти в работата. Да видим до кога ...

София - Париж - Монтреал

На 23 Април

Този път не се предполагаше да спя в самолета и нещата минаха по-нормално. Преди да кацнем в Париж минахме през голяма облачност и здрава турболенция, която ми припомни усещането на скоростните влакчета в увеселителните паркове. Имах достатъчно време до следващия полет (около 2 часа), така че не се налагаше да бързам. Първият разбира се отново закъсня, в резултат на което ни изсипа на на друг изход, а не на първоначално обявения. В резултат на това се оказах на същия изход, от който трябваше да ми излети следващия полет, така че този път нямаше луда надпревара с времето.

Полетът до Монтреал беше с Еърбъс А330-200. Имах си персонален монитор на гърба на предната седалка. Изгледах 2 филма и половина, поиграх малко игрички и времето мина малко по-неусетно. Монтреал ме посрещна с дъжд.

София - Силистра - София - Силистра - София

В периода 2-22 Април.

Първите 4 дни изкарах в София. Видях се с бившите и с настоящите колеги. Пихме бири, играхме боулинг, пихме бири ... Подложих се на лека хирургическа интервенция, в резултат на която се оказах без нокът на палеца на левия крак и без известна сума в джоба. Надявам се да е за добро (и за последно). Накрая отпраших към Силистра при мама и татко да си ближа раната.

В Силистра падна голямо мързелуване. Цикъл спане, ядене, пиене, телевизия, малко интернет (щото нямаше много) - и така към 7 дни. Е разходих се и малко из града да видя как ни залива Дунав. Не беше навлязъл още през дигите, но беше на път. И пак отпраших към София.

В София (цели 7 дни) последва подобна на предишната програма. Боулинг и бири с колегите, бири и разходки с приятели. Малко пазаруване на дрешки. Видях се с моя бивша неосъществена любов. Друга, потенциална бъдеща, ми върза тенекия, с което потенциала й се поизпари, но този път губещия несъм аз. И пак се прибрах в Силистра.

Починах си от пътя и натоварената програма, приготвих си багажа и се натоварих на автобуса за София.

Монтреал - Париж - София

Действието се развива на 1-2 Април.

Дойде момента да разкажа къде се загубих толкова време. Пътуването към София мина сравнително нормално. По пътя до Париж се очакваше да поспя малко, но така и не успях. Въпреки огромните размери на Боинг 747-400 креслата бяха доста тесни, а и разстоянието до предните също не беше достатъчно. Така и не успях да се изкривя в удобна за спане поза.

Връзката ми към София беше малко повече от час след кацането в Париж и като знаем как всеки полет закъснява падна едно тичане. Лошото беше, че местото ми беше в края на самолета и трябваше да изчакам всички да се изнижат докато дойде и моят ред. След това се оказа, че изхода от който трябва да излетя е на другия край на летището. За целта има автобусче, което разнася пътниците. То обаче мина по възможно най-заобиколния маршрут, като спираше на всички останали изходи, покрай които минахме (съвсем естествено, но когато бързаш е дразнещо). В крайна сметка се озовах на нужния ми изход десетина минути преди официалното излитане на самолета. Успях да се хвърля в последния момент преди да излетим.

Ще се видим.

За пръв път пиша от Windows-a от работата, малко преди да си тръгна към къщи. А утре летя към България, за кратка почивка. Ще се видим с някои от вас. До нови срещи.

Сладостта на планината

Ходих днес следобед, с група колеги в едно туристическо селце край Монтреал, където произвеждат кленов сироп. Производството на кленовият сироп е традиционно кандаско занимание и обикновено се извършва през месец Март. Първо сока се извлича от клена, след което се вари, даокато се получи субстанция с гъстота почти, като на пчелен мед. (Това са ми предположенията от наблюденията които имам. Нямаше гид да ни разведе и обясни как става всичко. Сигурен съм, че някъде в интенет има подробни обяснения, но до момента несъм се занимавал да ги търся.) Aтракцията е, че горещия, вече сварен, кленов сироп се излива на малки порции във една ясла пълна със сняг. От студа на снега сиропа се стяга и туристите си го навиват на сладоледени клечки. Яде се бързо, защото бързо се стопля и се разтича.
В една от къщите има огромна стая с опънати софри, където гощават туристите с традиционни кебекарски ястия. Ядохме боб чорба (беше си баш като нашенската, само дето ми липсваше лютото мариновано чушле), наденички и кюфтета от свинско и говждо, месен пай (пай с плънка от кайма), шунка полята с кленов сироп всичко това с гарнитура от дребен боб приготвен като леща. Май имаше и някакви бъркани яйца и картофено пюре, към които не проявих интерес. За десерт имаше захарен пай (пак с основа кленов сироп), който беше толкова сладък, че го нарекохме sugar shock (захарен шок) и палачнки с ... познахте - кленов сироп. Всичко това, беше озвучено от малък оркестър, който свиреше (предполагам) традиционни песни и танци. Успях и да се снимам с две автентични канадки ;о). Изкарахме чудесно. Накрая се повозихме до паркинга с автентичен кебекарски "автобус" с 2 конски сили.

Малко снимки

Качих малко снимки от парада на Св. Патрик в Неделя, 19^-ти Март. Ето ги тук. Времето през този ден беше доста променливо, както си личи, и посъбрах доста студ. Не издържах до самия край и влязох в едно заведенийце да се с грея с чаша вино, топла супа и вкусно хапване.

---

А тук съм сложил малко снимки от спортното заведение, за което говорих преди време. Ходих там преди две седмици и ги щракнах. Този път спечелихме с 3:0.

---

Като се събудих една сутрин, зимата беше нарисувала тази картина на стъклото на кухнята.

Няма концерт

Отмениха концерта на Аеросмит поради заболяване на някой от групата. Тюх.

Ден на Св. Патрик

Днес е деня на свети патрик. Национален празник ан Иралндия. Несъм запознат добре с историята около него, за тове ето ви малко информация на английски тук и на български тук. Тъй като се очакваше да е голям купон, реших да се пусна по улицата с ирландски кръчми и да изпия някой друг Гинес по случая. Жалко, че не си взех фото-апарата. Беше брутално. Поне по 100 човека чакаха пред всяка кръчма. А вън си беше -10 градуса. Студ и вятър! Луди хора. Аз след известно обикаляне намерих една, явно "не толкова ирландска", кръчма пред която нямяше опашка и влязох вътре. Нямаше особено място, и трябваше да стоя прав посред нищото, но си се наслаждавах на Гинеса.

Станах на 30 (0x1E)

Събудих се с леко главоболие и лошо, някак меланхолично насторение. Предната вече още бях получил първия и много мил поздрав, по българско време, от Вержи. На сутринта ме чакаха още няколко в ICQ. Замъкнах на работа, по български обичай, разни работи да почерпя. Леле как тежеше тая раница, сигурно беше към 7-8 килограма. Бях помъкнал 2 туби сок от по 2.8 л.

Пуснах един масов и-мейл до колегите да дойдат да се почерпят, без да споменавам че имам рожден ден. Съответно никой не повярва и не отговори на поканата, тъй като в групата се шегуват по между си, като някой изпраща и-мейл до всички с нещо от рода на "I love you all!!" ("Обичам ви всички") от пощата на някой, когото е издебнал че не си е заключил десктопа. Аз нарочно сложих в заглавието на писмото "You love me all" ("Всички ме обичате"). И те не повярваха. Добре, че сутринта имахме работна среща, с единия от ръководителите от групата, в моята стая и му обясних за какво иде реч, та той после разпрати ново писмо с новината. Въпреки това малко колеги се появиха.

Получих още няколко поздрава в ICQ от колеги и приятели. Някои даже ми се обадиха по телефона. А като цяло деня ми продължаваше да течеше гадно, настоението ми не се подобряваше и през цялото време ме болеше глава. Пих един Упсарин, но май въобще не помогна.

Към края на деня вече ми писна и зарязах всякаква работа. Видях Вержи в ICQ, по късна доба вече за нея, та си поговорихме. Подейства ми много освежаващо и ме разсея от тъмните мисли. После пък дойде Деси да опита сладките и подхъврли да ходим на по бира след работа.

Близо до офиса се намира едно заведение - Baton Rouge (Червения бастун). Леле какви ребърца ядох - да си оближеш пръстите. Кокала се отделя от месцето само с леко побутване и нищо не остава по него. А соса, с който бяха заляти и печени .... вкусотия. Само дето нямаше Гинес и трябваше да се задоволя с Мърфис. Да! Знам, пак е стаут ама не е същото.

А вечерта, като се прибрах, в пощенската кутия намерих поздравителна картичка, дошла точно навреме чак от Русе, от братовчедка ми Милена и семейството й. Все пак деня ми завърши много по-добре отколкото започна. И всъщност не е никак лошо да си на 30. ;о)