След 6 бири и 2 шота

Опитах се днес да изкарам бившите колеги на по бир след работа. Едно, че почти никой нямаше в офиса, друго че почти никой не се отзова. Само Хулио беше най сериозен, та с него се забихме в близкия бар и започнахме на бири и билярд. Установих, че билярда ми се отдава повече след поне 2 бири. Въпреки всичко май загубих и 3-те игри, които играхме. По едно време към нас се присъедини и Деси и покрай сладката приказка бирите започнаха да набъбват. След като свърши времето на евтините бири в кръчмата (между 16:30 и 18:30 ти дават две бири на цената на една), с Деси се отправихме към един "ирландски пъб". Пиша го в кавички, защото само името му и до някъде интериора, наподобяваше на такъв. В менюто, имаше доста повече вида шотове, отколкото бири. След грешката да продължим на бира, се ориентирахме към шотовете, но не се отнесохме достатъчно, тъй като тя все пак е на работа утре.

Аз пък утре летя към Ирландско. Багажа ми е почти опакован. Част от него ще пратя утре по пощата, като се надявам да си го получа на отсрещната страна. Също утре, ще си продам и мебелите, а там ще си купя други (може би). Някои работи ще харижа на Светла и Милен, тъй като така и не се намери купувач за тях, а не мога да си ги ползвам в Ирландия заради нестандартното електричество, което ползват в Северна америка.

Очаква ме едно приключение на ирландската митница. На визата ми пише, че мога да работя в Ирландия от 28-ми Август, но не пише изрично кога мога да вляза в страната. Надявам се да ме пуснат като кацна на 26-ти. Най-много да се наложи да спя на някоя пейка на летището две вечери.

Е, довиждане Монтреал (и Канада). Може би ще се видм пак, в някоя командировка. Имахме своите добри и лоши моменти, радости и тревоги и надявам се запазваме добри чувства един към друг. До скоро!

Работна виза

Най-накрая си получих работната виза и вече започвам да организирам пренасянето си в Ирландия. Отивам в едно малко, тихо и спокойно селеце да ... гледам овци.

Бадминтон

Никак не е препоръчително да играете бадминтон дълго време, освен ако нямате предварителна подготовка. Вчера решихме да използваме хубавото време и да идем в един парк да помятаме перцето за федербал. След около два-три часа игра (с малки почивки) резултата днес е болки в дясното рамо и плешка. По едно време даже започнах да играя с лявата ръка, понеже започнах да усещам умора в дясната и мога да кажа, че бях почти толкова добър с лявата, колкото и с дясната, за мое голямо учудване. Въпреки това, не трябва да се прекалява.

Екскурзия до Ниагарския водопад

Пътуването започна във Вторник, в 7 сутринта, като за целта трябваше да стана в 5, а си бях легнал в 12. Не можах веднага да заспя и сигурно съм заспал към 2 сутринта. По пътя обаче успях да дремна малко - явно съм бил доста изморен, понеже по принцип не мога да заспя в автобус. А и книжката, която си взех за четене по пътя, си изигра ролята на приспивателно. Приблизително на всеки 2 часа спирахме за кратки почивки. Първата по-продължителна почивка беше в Кингстън. Малко градче, което е било втората столица на Канада (Отава е третата), макар и само за 5 години. В него има военна база и 5 затвора. През реката се вижда американския бряг, а по крайбрежието има останали укрепления, които англичаните навремето са строили, за да се защитават от американците. Друго интересно, около него няма. След около 2 часа губене на време се отправихме към Торонто.

Разходиха ни с автобуса из центъра на Торонто, като екскурзоводката обясняваше от ляво виждате това, отдясно виждате онова, дрън, дрън, дрън ... и основно на френски. Странното за мен (и в известен смисъл дразнещо) беше, че екскурзията си беше обявена "на френски". Бях питал предварително дали имат друга "на английски" и ми казаха, че нямат. Просто нямах избор. Екскурзоводката обаче, говореше без проблем английски и испански, но рядко дублираше всичко, което казваше на френски. Вярно, че бях единствения, който говори и разбира "само английски", но имаше и едно семейство испанци, които също не говореха френски. Редно беше, според мен, да води екскурзията на 3 езика, като проява на уважение. Но се убедих, че езици трябва да се учат и знаят. Като пример ще дам една испанка, която също като мен пътуваше сама, но говореше само френски и испански. Не можахме да си поговорим въобще. Беше леко пухкаво момичето, но в сравнение с нея, Саманта Фокс ряпа да яде ...

Та за Торонто. Около 2 часа отново за почивка. Голяма част от групата отидоха да се качат на кулата, която все още се води най-високата сграда в света (553 м.). Аз вече се бях качвал и се пошматках малко из улицата с ресторантите и седнах да похапна.

След целодневно пътуване към 22:00 пристигнахме в Ниагара (така се казва градчето до водопада) и се настанихме в хотела. Аз си хвърлих багажа и излязох да видя и снимам осветения вечерта водопад. Градчето е малко и от хотела, в който бяхме до водопада се стига за 5-10 минути пеша. Снимките ще видите тук, а малко повече информация за водопада на български тук.

На следващия ден в 9:30 сутринта се качихме на корабче, което ни заведе да погледнем водопада от близо. Не успях да направя много снимки от него, тъй като рискувах да си намокря фотоапарата. Въпреки найлоните, които ни дадоха, наречени дъждобрани, доста се поизмокрихме, както си личи и на тази снимка, но преживяването беше вълнуващо. Цялата разходка трая около 30-40 минути и по програма следваше разходка до някакво китно градче наречено "Ниагара на езерото" или посещение до увеселителния парк Марийнленд. Аз избрах да посетя парка (снимки). Там успях да се намокря целия, благодарение на този кит и едвам успях да си опазя камерата. Имах чувството, че изляха върху мен бидон с вода. Трябваше да постоя 15-20 минути с гръб към слънцето и да гледам някаква глупава въртележка докато изсъхна поне малко. Имах също възможността да погаля и да хвърля 3-4 рибки в устата на една белуга. Разочаровах се от увеселителното скоростно влакче, въпреки че го водят най-голямото в света. Преди 2 години, когато се качих на това в Порта Вентура, край Барселона, преживяването беше доста по-екстремно. Истински вълнуваща беше кулата за свободно падане - пак най-високата в света (137.2 м.), като преди да те пуснат на свободно падане, те засилват нагоре и надолу с 96 км/ч. Нямах достатъчно време да се пусна втори път. Ето тук кратко клипче да добиете приблизително представа за какво говоря.

След като се прибрах до града се разходих отново до водопада, за да направя малко дневни снимки от парка срещу него и да се спусна до терасата в близост до водопада, от която има тунели, които водят зад него.

На следващия ден, на път за в къщи, се отбихме до 1000-та острова. Това е една местност по реката, на границата със щатите, която има към 1100 острова с къщички. Един вид богаташки квартал на вода.