Честит ден на системния администратор на всички, които са или пък се чувстват като такива! Група образи, може би в известна степен системни администратори, са написали песничка по случай празника. Също така представят и работата на хората от интернет поддръжката. Забавлявайте се!
29 юли 2006
27 юли 2006
Късмет или кърък
Преследва ме някаква особена карма да имам проблеми с куриерските доставки. Най-вече с важните такива, които очаквам.
Започна се още с поръчката на OpenBSD 3.8 в края на миналата година. Не знам къде са я носили тази пратка, но там където са я занесли са я отказали и пощите са я върнали обратно на изпращача. А аз дори и не успях да я помириша, да не говорим въобще да я зърна. След размяна на куп имейли с фирмата изпращач и разговори с пощите, и след като пратката си пропътува пътя обратно от където бе тръгнала и пак отново към мен успях да си я получа.
След това случката с доставката на лаптопа. Номера на улицата беше сбъркан, за щастие с несъществуващ такъв (тук номерата обикновено не нарастват с единица) и трябваше да ходя да си вземам сам доставката. За щастие успях да убедя чиновничката там, че аз съм този за който е тази доставка, въпреки че адреса не съвпадаше точно с този на фактурата, която трябваше да занеса.
След това беше поканата, която чаках от Ирландия за да мога да си подам документите за виза и да ида на интервю. Там пък пощенската кутия беше сбъркана и комшията, в която кутия бяха пуснали писмото просто го е извадил и оставил отгоре върху всички кутии (тук такава е практиката). Имах късмета да го видя и да си го прибера преди да са минали пощальоните и да са го запратили обратно до изпращача.
Последната драма е от днес, с договора ми за работа. Изпратих им предварително новия адрес, на който да ми го изпратят. Те обаче са го засилили към стария. В понеделник куриерите са звънели на стария адрес, не са намерили никой и са оставили бележка, че ще дойдат във вторник пак. Във вторник пак са идвали, отново не са намерили никой и този път са залепили бележката на самата пощенска кутия. Питам се защо обаче не са звъннали на посочения телефон да ме уведомят, че идват. Както и да е, отново имах късмета да видя бележката и да си я взема. Оказа се обаче, че това е бил последния опит за доставка и днес рано сутринта трябваше да търча на края на града в някаква индустриална зона да си взема пратката.
Питам се какво ли ме чака още ...
Започна се още с поръчката на OpenBSD 3.8 в края на миналата година. Не знам къде са я носили тази пратка, но там където са я занесли са я отказали и пощите са я върнали обратно на изпращача. А аз дори и не успях да я помириша, да не говорим въобще да я зърна. След размяна на куп имейли с фирмата изпращач и разговори с пощите, и след като пратката си пропътува пътя обратно от където бе тръгнала и пак отново към мен успях да си я получа.
След това случката с доставката на лаптопа. Номера на улицата беше сбъркан, за щастие с несъществуващ такъв (тук номерата обикновено не нарастват с единица) и трябваше да ходя да си вземам сам доставката. За щастие успях да убедя чиновничката там, че аз съм този за който е тази доставка, въпреки че адреса не съвпадаше точно с този на фактурата, която трябваше да занеса.
След това беше поканата, която чаках от Ирландия за да мога да си подам документите за виза и да ида на интервю. Там пък пощенската кутия беше сбъркана и комшията, в която кутия бяха пуснали писмото просто го е извадил и оставил отгоре върху всички кутии (тук такава е практиката). Имах късмета да го видя и да си го прибера преди да са минали пощальоните и да са го запратили обратно до изпращача.
Последната драма е от днес, с договора ми за работа. Изпратих им предварително новия адрес, на който да ми го изпратят. Те обаче са го засилили към стария. В понеделник куриерите са звънели на стария адрес, не са намерили никой и са оставили бележка, че ще дойдат във вторник пак. Във вторник пак са идвали, отново не са намерили никой и този път са залепили бележката на самата пощенска кутия. Питам се защо обаче не са звъннали на посочения телефон да ме уведомят, че идват. Както и да е, отново имах късмета да видя бележката и да си я взема. Оказа се обаче, че това е бил последния опит за доставка и днес рано сутринта трябваше да търча на края на града в някаква индустриална зона да си взема пратката.
Питам се какво ли ме чака още ...
19 юли 2006
Работа насам ... работа натам ...
Дългата ми канадска ваканция скоро ще свърши и ще се започва отново работа. След разразилата се в последните седмици война в близкия изток, твърдо бях решен да откажа предложението за Израел. Говорих с агента за работата в Калифорния и той ми каза, че скоро няма изгледи да започне проекта и ако имам друго предложение да го приема. Е, миналия петък ме събудиха с предложение, което приех и скоро ще се стягам за Атлон, Ирландия.
Тази сутрин пък, ме събудиха (в 7 сутринта ... хора съобразявайте се с часовата разлика, моля) с още 2 предложения, вече малко позакъснели. Агенцията, с офертата за Израел, сега ме оферира за Румъния, а някаква друга агенция ми предложи Индонезия. И двете биха ме съблазнили, ако не бяха твърде закъснели. Къде ли щях да ида ако не ме влечеше така Ирландия ...?
Тази сутрин пък, ме събудиха (в 7 сутринта ... хора съобразявайте се с часовата разлика, моля) с още 2 предложения, вече малко позакъснели. Агенцията, с офертата за Израел, сега ме оферира за Румъния, а някаква друга агенция ми предложи Индонезия. И двете биха ме съблазнили, ако не бяха твърде закъснели. Къде ли щях да ида ако не ме влечеше така Ирландия ...?
На лов за китове
В Събота тръгнахме с Деси за Тадусак да гледаме китове. Пътьом се отбихме за почивка през Квебек Сити и се разходихме из стария град. Ето тук може да видите малко снимки. На изхода от града видяхме един малък водопад. И така пътувахме, пътя ни се виеше покрай реката и ние се наслаждавахме на гледките докато не стигнахме отсрещния бряг на Тадусак, в устата на фиорда. За да преминем на отсрещния бряг трябваше да използваме един ферибот, който върви на всеки 10-15 минути денонощно и на всичко отгоре е безплатен.
Тадусак е малко градче от селски тип (около 850 жители) на около 500 км североизточно от Монтреал. Намира се на входа на един фиорд и може би там е началото на устието на реката Сен Лоран, която се влива в Атлантическия океан. В устието се смесват сладката и солена вода и явно има много планктон, който привлича китовете. Та от градчето има турове с надуваеми моторни лодки (така наречените Зодиак) и корабчета навътре в реката за наблюдение на китовете. Решихме в Неделя сутрин да вземем първия тур с корабче. Като станахме беше доста облачно, но не се отказахме - и не сгрешихме. Докато навлезем в зоните където обикновено се навъртат китовете небето се проясни и изпече слънце. За съжаление, никой от китовете не беше достатъчно игрив за да скача над водата и се виждаха само гърбовете с перката, когато излизаха да дишат. Първия кит, който видяхме още доста близо до устата на фиорда беше една белуга. Казаха, че те дори влизали и навътре във фиорда, но до там така и не ходихме за да видим още от този вид. По нататък срещнахме още четири вида китове, като най-голям и най-игрив беше Гърбавия кит (Humpback whale), който си показваше опашката докато се гмуркаше за да търси храна. Казаха, че точно този кит, който видяхме идва всяка година в залива и хората са го кръстили "Тик-так-тоу".
След като тура свърши, хапнахме и се поразходихме из градчето. Видяхме един параклис, забележителното на който е, че е направен изцяло от дърво. Разходихме се още малко и тъй като не измислихме нищо друго приятно за вършене, решихме да се разходим още веднъж до китовете, но този път с лодка. Притеснително беше, че започна да се стеле мъгла, но нас не може да ни изплаши. Екипираха ни добре (т.е. пекохме се в собствен сос) и потеглихме. Видяхме по-малко китове в сравнение с тура от корабчето, но за сметка на това ги гледахме от доста по-близо. А въщането беше и леко екстремно. Трябваше да тръгнем на обратно малко по-рано от предвиденото, защото от брега се обадиха, че се задава буря. Дъжда ни завари още по средата на пътя и от скоростта здраво ни блъскаше в лицата докато стигнем брега. А когато пресякохме дирята на едно корабче, което също пътуваше към брега, лодката така подкочи, че всички останахме във въздуха за момент и след това се изтърсихме в нея. Имам подозрението, че капитана го направи нарочно, за да ни създаде малко екстремни усещания.
Стигнахме благополучно брега, но се оказа, че на кея няма автобусчета, които да ни хвърлят до хотела и тръгнахме под все още лекия дъждец (и без това бяхме леко мокри) пеша. По средата на пътя, ни срещна с колата си собственичката на хотела (бяхме отседнали в малко семейно хотелче) и въпреки, че се беше запътила на някъде по работа в обратна посока, ни предложи да ни закара. Ние разбира се с радост приехме. Останахме очаровани от жеста.
В Понеделник тръгнахме обратно към Монтреал, пак през Квебек сити. Отбихме се там на пазарчето в центъра от където си купих пушена рибка ... ммммм.
Ето и връзка към всички снимки от кито-наблюдението. Хванал съм няколко последователности в момента, в който кита с гмурка.
Тадусак е малко градче от селски тип (около 850 жители) на около 500 км североизточно от Монтреал. Намира се на входа на един фиорд и може би там е началото на устието на реката Сен Лоран, която се влива в Атлантическия океан. В устието се смесват сладката и солена вода и явно има много планктон, който привлича китовете. Та от градчето има турове с надуваеми моторни лодки (така наречените Зодиак) и корабчета навътре в реката за наблюдение на китовете. Решихме в Неделя сутрин да вземем първия тур с корабче. Като станахме беше доста облачно, но не се отказахме - и не сгрешихме. Докато навлезем в зоните където обикновено се навъртат китовете небето се проясни и изпече слънце. За съжаление, никой от китовете не беше достатъчно игрив за да скача над водата и се виждаха само гърбовете с перката, когато излизаха да дишат. Първия кит, който видяхме още доста близо до устата на фиорда беше една белуга. Казаха, че те дори влизали и навътре във фиорда, но до там така и не ходихме за да видим още от този вид. По нататък срещнахме още четири вида китове, като най-голям и най-игрив беше Гърбавия кит (Humpback whale), който си показваше опашката докато се гмуркаше за да търси храна. Казаха, че точно този кит, който видяхме идва всяка година в залива и хората са го кръстили "Тик-так-тоу".
След като тура свърши, хапнахме и се поразходихме из градчето. Видяхме един параклис, забележителното на който е, че е направен изцяло от дърво. Разходихме се още малко и тъй като не измислихме нищо друго приятно за вършене, решихме да се разходим още веднъж до китовете, но този път с лодка. Притеснително беше, че започна да се стеле мъгла, но нас не може да ни изплаши. Екипираха ни добре (т.е. пекохме се в собствен сос) и потеглихме. Видяхме по-малко китове в сравнение с тура от корабчето, но за сметка на това ги гледахме от доста по-близо. А въщането беше и леко екстремно. Трябваше да тръгнем на обратно малко по-рано от предвиденото, защото от брега се обадиха, че се задава буря. Дъжда ни завари още по средата на пътя и от скоростта здраво ни блъскаше в лицата докато стигнем брега. А когато пресякохме дирята на едно корабче, което също пътуваше към брега, лодката така подкочи, че всички останахме във въздуха за момент и след това се изтърсихме в нея. Имам подозрението, че капитана го направи нарочно, за да ни създаде малко екстремни усещания.
Стигнахме благополучно брега, но се оказа, че на кея няма автобусчета, които да ни хвърлят до хотела и тръгнахме под все още лекия дъждец (и без това бяхме леко мокри) пеша. По средата на пътя, ни срещна с колата си собственичката на хотела (бяхме отседнали в малко семейно хотелче) и въпреки, че се беше запътила на някъде по работа в обратна посока, ни предложи да ни закара. Ние разбира се с радост приехме. Останахме очаровани от жеста.
В Понеделник тръгнахме обратно към Монтреал, пак през Квебек сити. Отбихме се там на пазарчето в центъра от където си купих пушена рибка ... ммммм.
Ето и връзка към всички снимки от кито-наблюдението. Хванал съм няколко последователности в момента, в който кита с гмурка.
15 юли 2006
Котки
Тази вечер бях на бродуейския мюзикъл "Котки". Правят световно турне по случай 25 годишнината от първото представление. Тези 25 години явно са много и вече почти всички са го гледали, защото залата беше полу-празна. Даже една групичка пред нас не се върнаха в залата за второто действие. Или пък са закъснели и са седнали някъде назад. Та за мюзикъла ...
На мен ми хареса. Започна, като част от артистите се появиха от пътеките покрай седалките. По време на спектакъла имаше много контакт с публиката. Един от "котараците", който го раздаваше плейбоя в групата, слезе от сцената и потанцува с една дама от първия ред. Малко по късно, при един от танците, когато се озова пак пред нея и направи знак за телефон с ръка и каза с устни "Обади ми се."
Пускаха също и много сценична пушилка и гирлянди, част от които паднаха и върху мен. Въобще беше забавно, като изключим малкото технически гафове с микрофоните на актьорите, при един от които пропуснахме цяла солова партия. Деси и Дора казаха, че като танцьори не са достатъчно добри. Аз не разбирам достатъчно, но забелязах как една бяла "котка" доста усилия положи да се задържи на един крак ... трудно й беше да пази равновесие и да пее в същото време. Аз обаче останах доволен.
На мен ми хареса. Започна, като част от артистите се появиха от пътеките покрай седалките. По време на спектакъла имаше много контакт с публиката. Един от "котараците", който го раздаваше плейбоя в групата, слезе от сцената и потанцува с една дама от първия ред. Малко по късно, при един от танците, когато се озова пак пред нея и направи знак за телефон с ръка и каза с устни "Обади ми се."
Пускаха също и много сценична пушилка и гирлянди, част от които паднаха и върху мен. Въобще беше забавно, като изключим малкото технически гафове с микрофоните на актьорите, при един от които пропуснахме цяла солова партия. Деси и Дора казаха, че като танцьори не са достатъчно добри. Аз не разбирам достатъчно, но забелязах как една бяла "котка" доста усилия положи да се задържи на един крак ... трудно й беше да пази равновесие и да пее в същото време. Аз обаче останах доволен.
14 юли 2006
Оранжевия диван
"Оранжевия диван" е клуб в Монтреал. Тази вечер (всъщност вече вчера) имаше представление една българска певица - Влада Томова. По време на джаз фестивала, участва като гост певица на Любо Александров и на "Болкан Бийт Бокс". Та за това, като разбрах, че ще пее соло и в клуб, реших да я чуя. Беше страхотно изпълнение. Пее джаз, с балкански фолклорни мотиви. Отзад й свиреха Любо Александров с неговия барабанист и още двама младежи съответно на акордеон и контрабас, които не познавам. Този път и Любо се представи в съвсем друга светлина. Явно може да свири добре и джаз, освен циганско.
След Влада свириха едни интересни млади рокаджии, на които водещият им инструмент беше ... устна хармоника. Интересно звучи рок/метъл/пънк/... със сола на устна хармоника. За съжаление им забравих името, а и не останах да ги изслушам до край.
След Влада свириха едни интересни млади рокаджии, на които водещият им инструмент беше ... устна хармоника. Интересно звучи рок/метъл/пънк/... със сола на устна хармоника. За съжаление им забравих името, а и не останах да ги изслушам до край.
12 юли 2006
Международен Джаз Фестивал в Монтреал
Между 29 Юни и 9 Юли в Монтреал се проведе Международен Джаз Фестивал. Знайни и незнайни групи и изпълнители се изявяваха на платени и безплатни концерти по сцените, залите и клубовете около Площада на Изкуствата в Монтреал. Вниманието ми бе насочено основно към безплатните сцени. Имаше достатъчно интересни групи и изпълнители. Една от първите, които видях е "Гаджи-Гаджо" (на снимката долу).
Местна група, която свири унгарско-циганска и балканска музика. За съжаление не можах да изгледам цял техен концерт. От няколкото представления, които имаха по време на фестивала, поради едни или други причини успявах да хвана само края. Хората свириха доста добре и професионално. За разлика от една друга група - JTADI, която се опитваше да свири подобна музика, но бяха доста по-зле. Парчетата на JTADI, като изпълнение и сложност, бяха все едно свирят ученици от 3-та година в класа по инструмент. Все пак може да ги похвалим за смелостта и участието.
На фестивала имаше и българско участие (на снимката горе) в лицето на Любо Александров - "Каба хоро". Идеята му е да свири джаз, с балкански фолклорни мотиви и добре започна с първите 2-3 парчета. За съжаление после заложи повече основно на циганските ритми и джаза се поизгуби, но пък публиката се кефеше на ритмите. Залага повече на цигнанските изпълнения, отколкото на джаза, за съжаление. Слушал съм го и по клубовете в Монтреал - същия репертоар.
Други изпълнители, които си заслужава да се отбележат са "Болкан Бийт Бокс". Израелска група, която свири денс, хип-хоп, рап и др. в бесен ритъм и с балкански мотиви. Направиха невероятно шоу, въпреки прекъсването от около 20 минути поради технически проблеми, за които не бяха виновни те, а звуковите техници на фестивала. За сметка на това концерта продължи по-дълго и след това направиха още 2 парчета на бис.
Едни от ориенталските изпълнители бяха "Нияз" от Иран. Свиреха обработен ирански фолклор. Доста интересно звучеше. Трябва да отдадем заслуженото и на добрата вокалистка.
От китарните джазмени много ми хареса Левон Ичканян. Свири ритмични и мелодични парчета с арменски фолклорни мотиви.
Другия китарист, който ми хареса е Джон Йоргенсон. Също така ритмичен и мелодичен.
Испански ритми слушах в представление на Ампараноя. Имаха няколко концерта и по стечение на обстоятелствата бях на три от тях, като всеки беше с нещо различен от останалите. Групата свири доста отдавна и има вече няколко албума зад гърба си, което им помага да разнообразят концертите си.
07 юли 2006
Преместване
Договора ми за наем изтече, но след като реших да остана още месец тук със собственика се разбрахме да ми даде друг апартамент в същия блок. В Монтреал имат традицията да сключват договорите за наем от 1 Юли до 1 Юли следващата година и всяка година на 1 Юли настава едно повсеместно местене - пълен ужас. Още по-голям ужас беше новата квартира в която се нанесох. Преди това десет години там са живели някакво семейство от Шри Ланка, които явно живеят като нашите цигани от гетата - пълна мизерия. За тези десет години нищо в жилището не е чистено или забърсано поне веднъж. Собственика беше решил да обновява апартаментите, така че си стоварих багажа в едната стая, покрих го с едни найлони и оставих майсторите да действат. Боядисаха стените, таваните и почти всичко дървено, което намериха и което може да се боядиса в бяло. Започнаха обаче от стария апартамент (там нямаше много за боядисване, но трябваше да минат всичко, така или иначе). По едно време се преместиха в новия и боядисаха едната стая. След като поизсъхна там боята си преместих по-голямата част от багажа в нея и оставих леглото и багажа върху него в другата. Отидох да си взема душ в стария апартамент (добре, че новите квартиранти там щяха да се нанасят чак във вторник на 4 Юли) след като приключиха с боядисването там и заминах на купон, като оставих майсторите да си боядисват в новия.
Прибрах се към 6 сутринта, минах да видя как е новата квартира и понеже нищо не беше направено в стаята където ми беше леглото, а щяха да дойдат пак в 8 сутринта, се качих обратно в старата квартира, легнах на един изоставен диван и заспах. Събудих се към обяд в Неделя на 2 Юли и цял ден се мотах там докато приключат с боядисването - към 11 вечерта. Преместих си матрака в стаята боядисана предния ден и спах там. На сутринта ме събудиха рано-рано, още преди 7:30. Собственика докара майсторите които ще инсталират нова вана. Хубаво обаче, не знам как са вземали мерките преди това, ваната която носеха се оказа не по мярка и само облицоваха стените в нишата на ваната. Ваната май ще остане за следващата седмица. По обед пък, щяха да идват майстори да циклят и лакират паркета. Разбрах, че няма да мога да спя довечера там и понеже дивана от старата квартира беше изхвърлен, а и не се знаеше колко рано ще се нанесат там новите квартиранти, се наложи да си търся място за вечерта. Разбрах се с Милен и Светла да преспя у тях за вечерта. Срещнах се с тях на джаз фестивала (за него ще разказвам после), където откарахме до полунощ и след като изгледахме Flightplan с Джоди Фостър отлепихме до обяд във Вторник. Имахме покана от Диляна (домакинята на съботния купон) да идем да гледаме мача (Германия-Италия) у тях и точно успяхме да се класираме за началото.
След мача се прибрах да погледна как вървят нещата с квартирата - подовете изглеждат идеално, само дето смърди на лак та се не трае. Отворих прозорците да се проветрява, а Деси прояви гостоприемство да ме подслони за тази нощ. Рано-рано сутринта ми звъннаха от кабелната, че ме чакат пред нас, понеже имах уговорен час за преместване. Хубаво ама аз си мислех че ще дойдат след 9 сутринта, а те цъфнали там към 8:30. Естествено отказаха да ме изчакат. Обадих се по-късно във фирмата и обещаха да пратят техника пак следобед. Този път го засякох и вече си имам стария Интернет в новата квартира.
Чакам в Неделя да дойдат да ремонтират кухнята, че за момента е неизползваема. Не съм я и чистил даже, чакам да мине ремонта, и си ходя с обувки в нея да си правя кафе. За друго в момента не може да се ползва, хапвам навън. Ако оправят и банята следващата седмица, апартаментчето ще е като ново.
Прибрах се към 6 сутринта, минах да видя как е новата квартира и понеже нищо не беше направено в стаята където ми беше леглото, а щяха да дойдат пак в 8 сутринта, се качих обратно в старата квартира, легнах на един изоставен диван и заспах. Събудих се към обяд в Неделя на 2 Юли и цял ден се мотах там докато приключат с боядисването - към 11 вечерта. Преместих си матрака в стаята боядисана предния ден и спах там. На сутринта ме събудиха рано-рано, още преди 7:30. Собственика докара майсторите които ще инсталират нова вана. Хубаво обаче, не знам как са вземали мерките преди това, ваната която носеха се оказа не по мярка и само облицоваха стените в нишата на ваната. Ваната май ще остане за следващата седмица. По обед пък, щяха да идват майстори да циклят и лакират паркета. Разбрах, че няма да мога да спя довечера там и понеже дивана от старата квартира беше изхвърлен, а и не се знаеше колко рано ще се нанесат там новите квартиранти, се наложи да си търся място за вечерта. Разбрах се с Милен и Светла да преспя у тях за вечерта. Срещнах се с тях на джаз фестивала (за него ще разказвам после), където откарахме до полунощ и след като изгледахме Flightplan с Джоди Фостър отлепихме до обяд във Вторник. Имахме покана от Диляна (домакинята на съботния купон) да идем да гледаме мача (Германия-Италия) у тях и точно успяхме да се класираме за началото.
След мача се прибрах да погледна как вървят нещата с квартирата - подовете изглеждат идеално, само дето смърди на лак та се не трае. Отворих прозорците да се проветрява, а Деси прояви гостоприемство да ме подслони за тази нощ. Рано-рано сутринта ми звъннаха от кабелната, че ме чакат пред нас, понеже имах уговорен час за преместване. Хубаво ама аз си мислех че ще дойдат след 9 сутринта, а те цъфнали там към 8:30. Естествено отказаха да ме изчакат. Обадих се по-късно във фирмата и обещаха да пратят техника пак следобед. Този път го засякох и вече си имам стария Интернет в новата квартира.
Чакам в Неделя да дойдат да ремонтират кухнята, че за момента е неизползваема. Не съм я и чистил даже, чакам да мине ремонта, и си ходя с обувки в нея да си правя кафе. За друго в момента не може да се ползва, хапвам навън. Ако оправят и банята следващата седмица, апартаментчето ще е като ново.
Абонамент за:
Публикации (Atom)