Голф

Днес имаше организирана игра на голф от фирмата. Бяха поканени и начинаещи и аз разбира се, се записах. Игрището е на около 8 мили от Атлон и след работа се метнахме на колата на една колежка. Хвърлиха ме директно на вълците. По принцип, начинаещите трябва да се поупражняват на тренажор преди да се впуснат в играта, но тък нямаше как да стане. Беше резервирано да играем само 9 дупки, като бяхме разделени на отбори от по 3-ма души. Всеки прави по един удар и след това всички продължават от мястото на най-добрия удар. Това са доста подходящ подход за начинаещи, особено ако са се научили да удрят топката преди това. Осъзнах, че в тази игра "късметът на начинаещия" не работи. Изненадващо за мен, първият ми удар бе доста добър, но с всеки следващ ставаше все по-зле. Първите ми удари никога не бяха най-добрият от трите, но на два пъти имах късмета предпоследните (с които се докарва топката в близост дупката) да бъдат. В общи линии от 3-4 замаха, успявах да уцеля топката и като цяло беше забавно. Сега ме болят мускулите на гърба, след толкова замаха на халос. Следващият Четвъртък има организирана друга подобна игра - пак съм там.

Riverdance

Ходих днес до Дъблин на спектакъла "Riverdance". Беше страхотен. Въпреки, че театъра в който се игра, е с доста малка сцена и в най-мащабните сцени се събираха максимално 16 души. Спектакъла е разделен на две части, като в първата се пресъздават корените на келтската култура и зараждането на живота. Във втората се описват сблъсъка, или по-скоро смесването, на различните култури при срещата им в новата земя - Америка. Много интересно пресъздадено. И както би казал бай Ганьо - "Голямо тропане падна!" :о)

Контрабанда на магданоз и къпини

Потресаваща новина от "Наблюдател". Учудвам се как не са пратили ГДБОП на мястото, а са оставили полицията да се разправя с "контрабандистките".

Акордеонисти

"Разбира се, плъховете не бяха единствената напаст - понякога имаше напаст от акордеонисти, от тухли, овързани с канап, от риба - но плъховете бяха всеизвестни."

Из "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи", Тери Пратчет

Вицове за акордеонисти:

- Каква е разликата между акордеон и котка?
- Само в цената, и двете издават същият звук когато ги стискаш.

- Коя е най-често поръчваната песен на акордеонист?
- Можеш ли да свириш Много, много на далеч.

- Как да накараш двама акордеонисти да свирят в синхрон?
- Като застреляш единият от тях.

- Каква е разликата между акордеон и трамплин?
- Когато скачаш върху трамплина си сваляш обувките.

От тук (на английски)

Срам и позор

За всички приятели левскари. Прекалено много мъка избива на хумор в този коментар на Sport1. Ето финалната част от него, която е и най-забавна:

90+4' Край на мача! "Хокеисти", "скиори", "състезатели по бобслей" и какви ли още не се прегръщат и заслужено се радват. А Левски си добави още един колоритен отбор в своята богата и пребогата история по европейските терени. Един турнир по-малко за българския шампион. След последния съдийски сигнал една част на публиката аплодира финландците, а друга скандира "Мъри, Мъри".

90+4' Шут на Миро Иванов, Кавен спасява.

90+3' Ха-ха-ха, Телкийски центрира високо от свободен удар. Симпатяга... :)

90+1' Левски се опитва да вкара гол, центрирайки в полето, пълно явно с лилипути от Финландия...

90' Три минути продължение. Майко мила, ами сега?

89' Главният съдия продължава да тероризира Левски, като не свири предсрочно края на мача...

88' Някой от "сините" играчи пред наказателното поле спря топката с... ботуша...

87' Вагнер центрира пред Кавен, там нали не си мислите, че играч на Левски ще играе с топката...

84' Жълт картон за Телкийски. Част от публиката на Националния стадион се ориентира към изходите...

83' Петков излиза и пресича опасност пред своята врата. Там връхлиташе играч на Тампере.

82' Меле пред вратата на гостите, разбира се, гол няма. След яко кюскане и един-два що-годе добри подавания, топката попадна в Боримиров, който я прати в аут.

80' Аут за Левски, Петков бърза да изрита топката напред... чудно защо.

79' Левски си подава топката по ширина... камерите на "Нова телевизия" показаха за момент публиката на "сините", която се чудеше какво става и вдигаше безпомощно рамене...

77' Хининен влиза на мястото на Саринен. А Йовов се опита да уцели някое прелитащо врабче от пряк свободен удар...

76' Тишина в момента на Националния стадион...

75' Мъри най-после се сети. Извади комичния Бардон, като пусна на негово място Милан Коприваров, с което изчерпа правото си на смени.

74' Петреску центрира, Вагнер изби с крак. Топката отново попадна в румънеца, който я върна пред Петков, но тя бе изчистена. Всичко изглежда ясно, Левски бе дотук с участието си в европейските клубни турнири през този сезон. А още не е почнало българското първенство...

73' След първоначалните обнадеждаващи минути за "сините" през второто полувреме, апатията все по-сериозно обзема всички иргачи на Левски. Жълт картон за безобразно слабия Седрик Бардон за оспорване на съдийско решение. Фаул за Тампере отляво на наказателното поле, близо до аутлинията.

71' Джайеоба получи една топка в наказателното поле, опита някакви финтове, но в крайна сметка финтира себе си, загуби равновесие и позволи кълбото да му бъде лесно отнето.

70' Бардон опитва нов удар... топката, разбира се, е на 5-6 метра от вратата.

69' Топката съвсем спокойно си се движи в половината на... Левски. "Сините" явно лека-полека се връщат към "славното" си минало в Европа.

68' Вагнер центрира от корнер, Бардон праща топката в аут. В момента Левски изглежда по-зле от всякога, при това срещу отбор като Тампере.

Перипетии

Имах интересно тръгване от Финландия. Полета ми беше в Събота 6:40 сутринта. Имах няколко варианта да го хвана - да ида Петък вечер на хотел в Хелзинки или да пътувам късно вечерта от Лахти директно до летището - от 2:45 или 4:20, като съответно щях да бъда на летището в 4:00 или 5:35. Предполагах, че толкова рано сутрин, едва ли ще има много пътуващи и за това избрах да пътувам с автобуса от 4:20. Автобуса пристигна на летището по разписание и аз се насочих към гишетата - останах като гръмнат. За полети на авио-компания SAS имаше километрична опашка от около 300-400 човека и работеха само 3 гишета, а останалата част от летището беше полупразно. Казах си: "Добре, имам достатъчно време, все пак, а и обикновено опашките вървят бързо". Да, но не и тази. Към 6:15 все още бях на опашката, а пред мен имаше към 50 човека. Вече тъкмо се канех да започва да разбутвам хората и да ги помоля да мина напред, понеже си изпускам полета и една служителка на SAS попита (първо на финландски, после на английски) дали има хора за полета до Копенхаген. Няколко души, сред които и аз, веднага вдигнаха ръка и бяхме избутани най-отпред. Девойката на гишето явно не разбра какво става, защото видя, че изникнах от никъде и ме попита:
- Вие от опашката ли дойдохте?
- Да, изпускам си самолета. Летя до Копенхаген. - и си подавам паспорта.
- В колко Ви е полета?
- В 6:40. - беше вече 6:25
- Ииии, трябва да се обадя на гейта, да ви изчакат.
Завъртя телефона, уреди работите. Даде ми бордна карта и каза:
- Минете пред всички на проверката за сигурност.
- Благодаря. - и хукнах да бягам.
На проверката нямаше никаква опашка, така че минах почти без проблем. В бързината си забравих колана на себе си и машината естествено бипна. Наложи се да ме опипат здраво. Минах. Качих се в самолета и се настаних удобно. След мен се качи и едно семейство. Започнах да се успокоявам и в този момент нещо ми щракна - служителката на гишето ми даде само една бордна карта ... т.е. не ми издаде тази от Копенхаген до Дъблин. Ами багажа? Проверих веднага етикета - на него пише "до: Дъблин". Ох, поне с него всичко е наред и няма да се налага да ходя да си го търся в Копенхаген. Остана само въпроса "от къде да си намеря" бордна карта Копенхаген-Дъблин. Очевидното решение беше, да вляза в Копенхаген (да мина праз митница) и да се наредя на опашката за чекиране и от там да ми я издадат. Или пък да опитам директно на гейта. Поставих въпроса на една от стюардесите и тя ми обясни да опитам първо на гише "Трансфери" в транзитната зона. Ако не мога да го намеря, да отида директно на гейта и ако от там ме пратят на чекина, чек тогава да ходя до там. Чудесно! Имах достатъчно време между полетите - час и тридесет минути за да свърша всичко.

Като кацнах в Копенхаген на полета за Дъблин още не беше определен гейт. Намерих гише "Трансфери" без проблем и от там ми издадоха бордна карта. Да, но ми създадоха друга тревога. Ако аз съм се качил в последния момент на самолета от Хелзинки, дали багажа ми и той е успял да се качи? Е, това щях да разбера чак в Дъблин.

При пристигането, след като минах паспортна проверка отидох директно до гишето на SAS за да проверя къде ми е багажа. Казаха ми, че няма информация да е забавен, така че трябва да излезе. Е - излезе. Даже и аз се учудих.

Следваше три часово пътуване с автобус до Атлон. Имаше доста задръствания на места, породени от ремонти на пътя, изграждането на магистралата и увеличения трафик заради конните надбягвания в Голуей.

Имам два дни още да си почина (този Понеделник е почивен ден).

Насила закараха свинете ни в Сахара! - каза Лисан

Това твърди Мишел в този си пост. Аз държа да отбележа, че подобно нещо не съм казвал. :о)

Yahoo! Photos спуска кепенци

Вчера, както си говорих с Деси и й пращах линкове от албумите ми в Yahoo! Photos, съвсем случайно забелязах един текст, в който се казваше, че Yahoo! затварят фото услугата си и до 20 Септември 2007, ако искам да си запазя снимките, трябва да ги преместя в един от предложените 5 други подобни сайта, а именно Flickr, Kodak Gallery, Shutterfly, Snapfish или Photobucket. Останах неприятно изненадан, макар че това се очакваше. Все пак Flickr е също собственост на Yahoo! и е леко безсмислено да се поддържа една и съща услуга в два различни варианта. Тъй като имах вече акаунт във Flickr, решението не беше много трудно кой от предложените сайтове да избера. Инициирах преместването.

Днес получих имейл, че снимките ми вече са преместени и след работа цяла вечер си играх да до-организирам албумите и да ги направя публично достъпни. Благодарение на това се появиха още два албума със снимки - Стокхолм и Барселона, които от край време бях оставил за редактиране и публикуване и все не се захващах за тях. Имам съответно още работа да редактирам връзките към снимки в този блог от старото към новото място.


Така, че снимките ми в Yahoo! Photos вече ги няма. Снимките ми във Flickr вече са налични.