Перипетии

Имах интересно тръгване от Финландия. Полета ми беше в Събота 6:40 сутринта. Имах няколко варианта да го хвана - да ида Петък вечер на хотел в Хелзинки или да пътувам късно вечерта от Лахти директно до летището - от 2:45 или 4:20, като съответно щях да бъда на летището в 4:00 или 5:35. Предполагах, че толкова рано сутрин, едва ли ще има много пътуващи и за това избрах да пътувам с автобуса от 4:20. Автобуса пристигна на летището по разписание и аз се насочих към гишетата - останах като гръмнат. За полети на авио-компания SAS имаше километрична опашка от около 300-400 човека и работеха само 3 гишета, а останалата част от летището беше полупразно. Казах си: "Добре, имам достатъчно време, все пак, а и обикновено опашките вървят бързо". Да, но не и тази. Към 6:15 все още бях на опашката, а пред мен имаше към 50 човека. Вече тъкмо се канех да започва да разбутвам хората и да ги помоля да мина напред, понеже си изпускам полета и една служителка на SAS попита (първо на финландски, после на английски) дали има хора за полета до Копенхаген. Няколко души, сред които и аз, веднага вдигнаха ръка и бяхме избутани най-отпред. Девойката на гишето явно не разбра какво става, защото видя, че изникнах от никъде и ме попита:
- Вие от опашката ли дойдохте?
- Да, изпускам си самолета. Летя до Копенхаген. - и си подавам паспорта.
- В колко Ви е полета?
- В 6:40. - беше вече 6:25
- Ииии, трябва да се обадя на гейта, да ви изчакат.
Завъртя телефона, уреди работите. Даде ми бордна карта и каза:
- Минете пред всички на проверката за сигурност.
- Благодаря. - и хукнах да бягам.
На проверката нямаше никаква опашка, така че минах почти без проблем. В бързината си забравих колана на себе си и машината естествено бипна. Наложи се да ме опипат здраво. Минах. Качих се в самолета и се настаних удобно. След мен се качи и едно семейство. Започнах да се успокоявам и в този момент нещо ми щракна - служителката на гишето ми даде само една бордна карта ... т.е. не ми издаде тази от Копенхаген до Дъблин. Ами багажа? Проверих веднага етикета - на него пише "до: Дъблин". Ох, поне с него всичко е наред и няма да се налага да ходя да си го търся в Копенхаген. Остана само въпроса "от къде да си намеря" бордна карта Копенхаген-Дъблин. Очевидното решение беше, да вляза в Копенхаген (да мина праз митница) и да се наредя на опашката за чекиране и от там да ми я издадат. Или пък да опитам директно на гейта. Поставих въпроса на една от стюардесите и тя ми обясни да опитам първо на гише "Трансфери" в транзитната зона. Ако не мога да го намеря, да отида директно на гейта и ако от там ме пратят на чекина, чек тогава да ходя до там. Чудесно! Имах достатъчно време между полетите - час и тридесет минути за да свърша всичко.

Като кацнах в Копенхаген на полета за Дъблин още не беше определен гейт. Намерих гише "Трансфери" без проблем и от там ми издадоха бордна карта. Да, но ми създадоха друга тревога. Ако аз съм се качил в последния момент на самолета от Хелзинки, дали багажа ми и той е успял да се качи? Е, това щях да разбера чак в Дъблин.

При пристигането, след като минах паспортна проверка отидох директно до гишето на SAS за да проверя къде ми е багажа. Казаха ми, че няма информация да е забавен, така че трябва да излезе. Е - излезе. Даже и аз се учудих.

Следваше три часово пътуване с автобус до Атлон. Имаше доста задръствания на места, породени от ремонти на пътя, изграждането на магистралата и увеличения трафик заради конните надбягвания в Голуей.

Имам два дни още да си почина (този Понеделник е почивен ден).