Отново на работа

Работната седмица започна нормално и спокойно, без много натоварване. В Събота бях на рожден ден на Албена и се получи хубаво парти. Основно българска компания, но този път имаше по-голямо чуждестранно присъствие, което придаде по-голям колорит на мероприятието.
Следващата седмица съм дежурен на повикване, което означава, че ще работя през уикенда, и че отново влизам на пълни обороти в работата. Да видим до кога ...

София - Париж - Монтреал

На 23 Април

Този път не се предполагаше да спя в самолета и нещата минаха по-нормално. Преди да кацнем в Париж минахме през голяма облачност и здрава турболенция, която ми припомни усещането на скоростните влакчета в увеселителните паркове. Имах достатъчно време до следващия полет (около 2 часа), така че не се налагаше да бързам. Първият разбира се отново закъсня, в резултат на което ни изсипа на на друг изход, а не на първоначално обявения. В резултат на това се оказах на същия изход, от който трябваше да ми излети следващия полет, така че този път нямаше луда надпревара с времето.

Полетът до Монтреал беше с Еърбъс А330-200. Имах си персонален монитор на гърба на предната седалка. Изгледах 2 филма и половина, поиграх малко игрички и времето мина малко по-неусетно. Монтреал ме посрещна с дъжд.

София - Силистра - София - Силистра - София

В периода 2-22 Април.

Първите 4 дни изкарах в София. Видях се с бившите и с настоящите колеги. Пихме бири, играхме боулинг, пихме бири ... Подложих се на лека хирургическа интервенция, в резултат на която се оказах без нокът на палеца на левия крак и без известна сума в джоба. Надявам се да е за добро (и за последно). Накрая отпраших към Силистра при мама и татко да си ближа раната.

В Силистра падна голямо мързелуване. Цикъл спане, ядене, пиене, телевизия, малко интернет (щото нямаше много) - и така към 7 дни. Е разходих се и малко из града да видя как ни залива Дунав. Не беше навлязъл още през дигите, но беше на път. И пак отпраших към София.

В София (цели 7 дни) последва подобна на предишната програма. Боулинг и бири с колегите, бири и разходки с приятели. Малко пазаруване на дрешки. Видях се с моя бивша неосъществена любов. Друга, потенциална бъдеща, ми върза тенекия, с което потенциала й се поизпари, но този път губещия несъм аз. И пак се прибрах в Силистра.

Починах си от пътя и натоварената програма, приготвих си багажа и се натоварих на автобуса за София.

Монтреал - Париж - София

Действието се развива на 1-2 Април.

Дойде момента да разкажа къде се загубих толкова време. Пътуването към София мина сравнително нормално. По пътя до Париж се очакваше да поспя малко, но така и не успях. Въпреки огромните размери на Боинг 747-400 креслата бяха доста тесни, а и разстоянието до предните също не беше достатъчно. Така и не успях да се изкривя в удобна за спане поза.

Връзката ми към София беше малко повече от час след кацането в Париж и като знаем как всеки полет закъснява падна едно тичане. Лошото беше, че местото ми беше в края на самолета и трябваше да изчакам всички да се изнижат докато дойде и моят ред. След това се оказа, че изхода от който трябва да излетя е на другия край на летището. За целта има автобусче, което разнася пътниците. То обаче мина по възможно най-заобиколния маршрут, като спираше на всички останали изходи, покрай които минахме (съвсем естествено, но когато бързаш е дразнещо). В крайна сметка се озовах на нужния ми изход десетина минути преди официалното излитане на самолета. Успях да се хвърля в последния момент преди да излетим.