30 април 2006

Монтреал - Париж - София

Действието се развива на 1-2 Април.

Дойде момента да разкажа къде се загубих толкова време. Пътуването към София мина сравнително нормално. По пътя до Париж се очакваше да поспя малко, но така и не успях. Въпреки огромните размери на Боинг 747-400 креслата бяха доста тесни, а и разстоянието до предните също не беше достатъчно. Така и не успях да се изкривя в удобна за спане поза.

Връзката ми към София беше малко повече от час след кацането в Париж и като знаем как всеки полет закъснява падна едно тичане. Лошото беше, че местото ми беше в края на самолета и трябваше да изчакам всички да се изнижат докато дойде и моят ред. След това се оказа, че изхода от който трябва да излетя е на другия край на летището. За целта има автобусче, което разнася пътниците. То обаче мина по възможно най-заобиколния маршрут, като спираше на всички останали изходи, покрай които минахме (съвсем естествено, но когато бързаш е дразнещо). В крайна сметка се озовах на нужния ми изход десетина минути преди официалното излитане на самолета. Успях да се хвърля в последния момент преди да излетим.

4 коментара:

Анонимен каза...

Нали, тесни са боингите :) И на мен в Еърбъс ми е по-комфортно.

borj каза...

А защо диване не се обади като си бил тука? А? :) А бивши съквартиранти не са хора, а? :)

Павлин каза...

@borj
Ако знаеш на колко хора още не се обадих ... не си само ти. Не се сърди. Както се очертава май след 2 месеца пак ще се прибера за неопределено време, този път.

borj каза...

ОК :)