19 юли 2006

На лов за китове

В Събота тръгнахме с Деси за Тадусак да гледаме китове. Пътьом се отбихме за почивка през Квебек Сити и се разходихме из стария град. Ето тук може да видите малко снимки. На изхода от града видяхме един малък водопад. И така пътувахме, пътя ни се виеше покрай реката и ние се наслаждавахме на гледките докато не стигнахме отсрещния бряг на Тадусак, в устата на фиорда. За да преминем на отсрещния бряг трябваше да използваме един ферибот, който върви на всеки 10-15 минути денонощно и на всичко отгоре е безплатен.

Тадусак е малко градче от селски тип (около 850 жители) на около 500 км североизточно от Монтреал. Намира се на входа на един фиорд и може би там е началото на устието на реката Сен Лоран, която се влива в Атлантическия океан. В устието се смесват сладката и солена вода и явно има много планктон, който привлича китовете. Та от градчето има турове с надуваеми моторни лодки (така наречените Зодиак) и корабчета навътре в реката за наблюдение на китовете. Решихме в Неделя сутрин да вземем първия тур с корабче. Като станахме беше доста облачно, но не се отказахме - и не сгрешихме. Докато навлезем в зоните където обикновено се навъртат китовете небето се проясни и изпече слънце. За съжаление, никой от китовете не беше достатъчно игрив за да скача над водата и се виждаха само гърбовете с перката, когато излизаха да дишат. Първия кит, който видяхме още доста близо до устата на фиорда беше една белуга. Казаха, че те дори влизали и навътре във фиорда, но до там така и не ходихме за да видим още от този вид. По нататък срещнахме още четири вида китове, като най-голям и най-игрив беше Гърбавия кит (Humpback whale), който си показваше опашката докато се гмуркаше за да търси храна. Казаха, че точно този кит, който видяхме идва всяка година в залива и хората са го кръстили "Тик-так-тоу".

След като тура свърши, хапнахме и се поразходихме из градчето. Видяхме един параклис, забележителното на който е, че е направен изцяло от дърво. Разходихме се още малко и тъй като не измислихме нищо друго приятно за вършене, решихме да се разходим още веднъж до китовете, но този път с лодка. Притеснително беше, че започна да се стеле мъгла, но нас не може да ни изплаши. Екипираха ни добре (т.е. пекохме се в собствен сос) и потеглихме. Видяхме по-малко китове в сравнение с тура от корабчето, но за сметка на това ги гледахме от доста по-близо. А въщането беше и леко екстремно. Трябваше да тръгнем на обратно малко по-рано от предвиденото, защото от брега се обадиха, че се задава буря. Дъжда ни завари още по средата на пътя и от скоростта здраво ни блъскаше в лицата докато стигнем брега. А когато пресякохме дирята на едно корабче, което също пътуваше към брега, лодката така подкочи, че всички останахме във въздуха за момент и след това се изтърсихме в нея. Имам подозрението, че капитана го направи нарочно, за да ни създаде малко екстремни усещания.

Стигнахме благополучно брега, но се оказа, че на кея няма автобусчета, които да ни хвърлят до хотела и тръгнахме под все още лекия дъждец (и без това бяхме леко мокри) пеша. По средата на пътя, ни срещна с колата си собственичката на хотела (бяхме отседнали в малко семейно хотелче) и въпреки, че се беше запътила на някъде по работа в обратна посока, ни предложи да ни закара. Ние разбира се с радост приехме. Останахме очаровани от жеста.

В Понеделник тръгнахме обратно към Монтреал, пак през Квебек сити. Отбихме се там на пазарчето в центъра от където си купих пушена рибка ... ммммм.

Ето и връзка към всички снимки от кито-наблюдението. Хванал съм няколко последователности в момента, в който кита с гмурка.

Няма коментари: