Атлон

Днес съм в Атлон, Ирландия. Утре имам интервю за работа. Готвя се за него като пиша този пост и гледам мача от световното Бразилия - Япония.

Пътуването мина добре. Летях до Дъблин през Торонто. В сравнение с летището в Монтреал, това в Торонто се оказа доста по-голямо. Понеже си резервирах билет в последния момент, за втория полет нямаше места във втора класа, за това се наложи да си взема място в първа. По съвсем друг начин се пътува така. Получаваш специално внимание от стюардесите, храната е на съвсем друго ниво - за седалките да не говорим. За пръв път успях да подремна малко, въпреки че пак не ми беше много удобно за спане. Наложи се да използвам тапите за уши и превръзката за очи, за да постигна желнаия ефект.

От Дъблин до Атлон се придвижих с влак. Гарата в Дъблин не беше особено впечатляваща, но трябва да се отчете факта, че е в реконструкция. Всъщност, какво може да очаква човек от една гара, при положение, че пероните са основно бетон и железа. А вътрешността на Ирландия не се оказа много по-различна от България - зелени полета, дървета, крави кротко пасат тревица, кончета тичат на воля ... селска идилия.

Атлон е малко схлупено градче. Имам чувството, че е по-малко и от Силистра дори. Какво ли правят вечер хората тук? В интернет е представен като университетски град ... аз не намерих университета и не забелязах тълпи от студентки, но може би вече са във ваканция. Ще проверим това довечера с двама, вече бивши колеги от Монтреал, които се оказаха тук в командировка.