17 декември 2006

"Добре дошли в България!"

Тръгнах от Атлон към Дъблин в 2:40 сутринта с автобус. Сангийт, колега индиец, също се прибираше същия ден, само че на него полета му беше в 6:00 сутринта, а моя в 7:15. По програма, автобуса трябваше да пристигне в 4:30 на летището в Дъблин и някак си през деня успяхме да го убедим да пътуваме заедно с автобуса, тъй като той се притесняваше, че ще пристигне твърде късно и ще си изпусне полета. Автобуса пристигна в 4:55, на летището имаше ОГРОМНА тълпа. Все пак аз до 5:30 успях да си чекирам багажа и да мина през митническа проверка, въпреки че опашката сигурно беше от над 200-300 души. Надявам се и той да е успял да си хване полета.

Аз имах достатъчно време да мина през безмитните магазини и да напазарувам уиски и бонбони, за колкото имаше останало място в куфара. По програма трябваше да кацна в Прага в 9:55, а да излетя за София в 11:00. Самолета обаче излетя с 30 минути закъснение и кацна в Прага точно в 11:00. Мислех, че съм го изпуснал, но изтичах до посочения терминал да проверя за всеки случай. Полета беше преместен за 11:40 и успях да се кача без проблем. Когато отидох, всъщност, тъкмо бяха за почнали качването, а по-късно разбрах, че в даден момент по-рано полета е бил в статус "спрян" (suspended), т.е. не е било сигурно дали въобще ще излети. След като се качихме в самолета, пилота обяви, че ще кацнем в Пловдив, поради мъгла в София. Въпреки това ни обясниха, че ще има автобуси, които ще ни превозят до София. До тук нищо не предвещаваше какво ни очаква в милата родина.

Кацнахме в Пловдив в 15:15. Извървяхме пътя от самолета до сградата на летището и зачакахме на митницата. Нека уточня, че летището в Пловдив не се използва активно за граждански полети, още по-малко за международни, има 4 митнически гишета, от които само 3 работеха и 1 лента за багаж. Гишетата бяха с пропускливост около човек на 2 минути. Предполагам нарочно забавяха там хората, тъй като в залата за багажа вече имаше значителна тълпа. Успях да мина през митница след около 40-50 минути и зачаках багажа. Странното беше, че по лентата нямаше никакъв багаж и беше спряна. След може би около 30 минути, съпроводена с бурни аплодисменти, лентата се завъртя и първия куфар се появи. Преди нашия самолет бяха кацнали още два или три полета, така че куфарите от нашия полет се появиха някъде може би след около час. Грабнахме си ги щастливи и се насочихме към автобусите. Само дето се оказа, че автобуси няма. Пред летището имаше 4 автобуса, с бележка "Malev" на тях, които категорично отказваха да вземат пътници от други полети. Същото беше и с един автобус с надпис "Аерофлот". Отидох на гишето да питам какво става и ми казаха, че чехите въобще не се поръчали автобуси за пътниците от полета си. А ще има ли въобще някакви автобуси? - Ще се обадят да проверят. Питах след малко за някаква нова информация - казаха, че автобусите били тръгнали, след като ние сме излетели, но защо още ги нямало не е ясно. Да са се загубили в мъглата - не вярвам. Трудно можеш да се отклониш в грешния път по магистрала. Аз обаче съм тъп и упорит и след малко отивам и питам пак. Новината беше, че автобусите били тръгнали след като сме били кацнали и трябвало скоро да дойдат. Добре ама вече бяха минали повече от два часа от както кацнахме... Дадох си сметка, че е безсмислено да търся разумно обяснение на нещата, които стават в България и реших да не си задавам повече подобни въпроси. Вече изгубих и представа за времето и не ме интересуваше колко е часа. На гишето имаше само две девойки, а от време на време един момък идваше да ги информира за статуса на разтоварването на полетите. Та тези две девойки, горките, що овиквания и скандали изтърпяха от някои от останалите пътници - не е истина. Не знам как успяха да запазят спокойстиве и да не отговорят със същата нервност или пък да сринат безпомощно в плач.

В един момент започнаха да пристигат автобуси от София с пътници, за полети които бяха преместени да излетят от Пловдив. Излязохме да питаме шофьорите от кои полети ще връщат пътници до София. Получихме неочакван, но не и учудващ отговор - "Никой не ни е казал, че трябва да връщаме пътници. Няма да връщаме никой". Автобуси продължаваха да пристигат и се започна едно ходене от един на друг, да разберем кой ще ни вземе. За щастие попаднахме на един, който каза че ще вози пътници от чешките авиолинии та си сложихме куфарите в багажното и се качихме. После някой спомена, че вече нямало значение, кой с кой полет идва и автобусите качвали на ред. Нашия обаче, необяснимо защо тръгна с 5-6 празни места. Сега си спомням, че багажното беше пълно до горе с куфари и може би не е имало място ... Все пак се прибрах в бившата квартира към 22:00 (може би), вече озверял от глад. Добре, че магазина на близо работеше и си купих готова вечеря.

Бих могъл да оправдая целия този хаос с липсата на организация и пълната липса на адекватна информация ако това беше в първите дни от падането на мъглата, но тя е тук сигурно вече от две седмици... Не очаквам и някой да излезе и да поеме отговорност за случващото се. А се пишем вече за европейска държава.

Няма коментари: