Отидох в Събота до Дъблин да се видя с Хулио, бивш колега от Канада, който е тук в командировка за две седмици и по стечение на обстоятелствата в Неделя прекарах около два часа в един Дъблински затвор. Но нека започна от начало.
Качих се в Събота на автобуса за Дъблин в 10:00. С книжка в ръка пътуването мина неусетно и в 12:30 се стоварих на Дъблинската автогара. Обадих се на Хулио да го чуя къде е - оказа се, че още е на работа (някъде около летището), но щели да тръгнат скоро към хотела. Разбрахме се да се срещнем там. Не знам защо, бях останал с впечатлението, че хотела му е в центъра и съответно тръгнах натам. Спрях се да попитам в една туристическа агенция къде точно е хотел "Хилтън" и една от девойките ми каза, че в Дъблин въобще няма хотел "Хилтън" (в последствие се оказа, че има цели два, та се замислих тая как въобще е станала туристически агент, ама нейсе. Няма да ходя при нея да ми организира екскурзии.). Попита все пак нейна колежка, която ми каза че за пеша разстоянието е доста далече и препоръча да си взема такси. Обадих се на Хулио да му кажа, че ще е по-добре да се срещнем в центъра и понеже бях близко до известното "Острие", а те бяха с кола и пътуваха към центъра, се разбрахме да се срещнем там. След известно чакане и няколко уточняващи телефонни разговора се намерихме. С него беше и един колега (Кристиан) от Финландия, който е командирован по същия проект,та отидохме тримата да хапнем набързо, понеже те бяха гладни, и после се отправихме към хотела да си оставим нещата. Те вече имаха набелязани вече пивоварната "Гинес" и уиски фабриката "Джеймисън" за разглеждане през уикенда, но в оставащия следобед имахме време само за едно от тях. Решиха да се отправим към "Гинес". Разгледахме музея, пихме една бира в панорамния бар и стана време за вечеря. Отправихме се към "Темпъл бар" - улицата с многото кръчми, една от туристическите забележителности на Дъблин (на нея има и кръчма, която се казва "Темпъл бар" - б.а.). Там намерихме един индонезийски ресторант, в който те предната вечер не са намерили места. Оказа се че е много популярен и места обикновено се намират само с резервации, но този път имахме късмет. Заведоха ни на третия етаж, където помещението беше в силно ориенталски стил - масите бяха много ниски (може би около педя и малко високи), около тях бяха наредени дюшеци за сядане и разбира се много възглавници за облягане. Трябваше да седнем по турски. Поръчахме си някакво плато с всякакви меса - пилешко, свинско, телешко, калмари, зеленчуци плюс индийска бира "Кобра"- и нападнахме. Дали беше от храната или от позата, в която седях, и от която стомаха ми се притискаше, не знам, но нещо в него се разбунтува и в един момент не можех да хапна нищо повече. А и ненадейно от някъде ме връхлетя неприятно главоболие. Хулио и Кристиан се затъкнаха в един момент и решихме вече да си ходим. И без това трябваше да освобождаваме масата скоро, понеже имаше резервация за нея в 20:45. Отправихме се към една обикновена кръчма за по бира. Аз не пих нищо, понеже стомаха ми още не беше решил дали ще обработи храната, с която го изненадах неподготвен, или ще ми я върне обратно, та му дадох време да помисли. Те пиха по две бири и дойде време да се отправим към нощния клуб. Друг техен колега им беше препоръчал един, който е и близо до хотела в който те бяха отседнали. Хвърлихме се в едно такси и се отправихме натам. Междувременно стомаха ми беше разбрал, че няма да му приема рекламацията и бе принуден да си свърши работата без много да мрънка, така че вече се чувствах по-добре. По случая го почерпих с една водка и газирана вода и той се усмихна. Клуба не се оказа нищо особено и след като си изпихме пиенето се отправихме към хотела. В стаята на Хулио имаше две легла и бяхме организирали нещата да отседна при него.
В Неделята не бързахме за никъде. Станахме към 10:00 и към 11:00 се отправихме към дистилационната на "Джеймисън". Купихме си билети за музея и понеже имаше около 20 минути до началото на тура, решихме да изпием по едно ирландско кафе. Да, обаче се оказа, че преди 12:30 в Неделя им е забранено да сервират алкохол. Нямахме друг избор, освен да се качим горе в ресторанта и да пием обикновено кафе. Минахме тура, разбрахме за историята на уискито и защо "Джеймисън" е най-доброто уиски и дойде време за дегустацията. Вече беше минало 12:30, така че нямаше проблем. Имахме избор дали да го пием чисто или като коктейл. Кристиан и Хулио си взеха чисто, а аз си избрах коктейл - "Джеймисън" със сок от дренки. Беше много приятно. Не знаех до сега за този вариант на пиене на уиски.
Качихме се след това на едно такси и в последствие се озовахме ... в затвора. Т.е. пред затвора "Килмейнъм", който е туристическа атракция и част от историята на Ирландия. В него са били затваряни обикновени и политически затворници, били са екзекутирани активисти на "Шин Фейн", един от пребиваващите там по-късно е бил и президент на Ирландия. В днешни дни там са снимани и няколко филма, бил е използван и за симфонични концерти и клипове на Ю2, Шинейд О'Конър и др. Беше страшно интересно.
Очаквайте скоро снимки.
Качих се в Събота на автобуса за Дъблин в 10:00. С книжка в ръка пътуването мина неусетно и в 12:30 се стоварих на Дъблинската автогара. Обадих се на Хулио да го чуя къде е - оказа се, че още е на работа (някъде около летището), но щели да тръгнат скоро към хотела. Разбрахме се да се срещнем там. Не знам защо, бях останал с впечатлението, че хотела му е в центъра и съответно тръгнах натам. Спрях се да попитам в една туристическа агенция къде точно е хотел "Хилтън" и една от девойките ми каза, че в Дъблин въобще няма хотел "Хилтън" (в последствие се оказа, че има цели два, та се замислих тая как въобще е станала туристически агент, ама нейсе. Няма да ходя при нея да ми организира екскурзии.). Попита все пак нейна колежка, която ми каза че за пеша разстоянието е доста далече и препоръча да си взема такси. Обадих се на Хулио да му кажа, че ще е по-добре да се срещнем в центъра и понеже бях близко до известното "Острие", а те бяха с кола и пътуваха към центъра, се разбрахме да се срещнем там. След известно чакане и няколко уточняващи телефонни разговора се намерихме. С него беше и един колега (Кристиан) от Финландия, който е командирован по същия проект,та отидохме тримата да хапнем набързо, понеже те бяха гладни, и после се отправихме към хотела да си оставим нещата. Те вече имаха набелязани вече пивоварната "Гинес" и уиски фабриката "Джеймисън" за разглеждане през уикенда, но в оставащия следобед имахме време само за едно от тях. Решиха да се отправим към "Гинес". Разгледахме музея, пихме една бира в панорамния бар и стана време за вечеря. Отправихме се към "Темпъл бар" - улицата с многото кръчми, една от туристическите забележителности на Дъблин (на нея има и кръчма, която се казва "Темпъл бар" - б.а.). Там намерихме един индонезийски ресторант, в който те предната вечер не са намерили места. Оказа се че е много популярен и места обикновено се намират само с резервации, но този път имахме късмет. Заведоха ни на третия етаж, където помещението беше в силно ориенталски стил - масите бяха много ниски (може би около педя и малко високи), около тях бяха наредени дюшеци за сядане и разбира се много възглавници за облягане. Трябваше да седнем по турски. Поръчахме си някакво плато с всякакви меса - пилешко, свинско, телешко, калмари, зеленчуци плюс индийска бира "Кобра"- и нападнахме. Дали беше от храната или от позата, в която седях, и от която стомаха ми се притискаше, не знам, но нещо в него се разбунтува и в един момент не можех да хапна нищо повече. А и ненадейно от някъде ме връхлетя неприятно главоболие. Хулио и Кристиан се затъкнаха в един момент и решихме вече да си ходим. И без това трябваше да освобождаваме масата скоро, понеже имаше резервация за нея в 20:45. Отправихме се към една обикновена кръчма за по бира. Аз не пих нищо, понеже стомаха ми още не беше решил дали ще обработи храната, с която го изненадах неподготвен, или ще ми я върне обратно, та му дадох време да помисли. Те пиха по две бири и дойде време да се отправим към нощния клуб. Друг техен колега им беше препоръчал един, който е и близо до хотела в който те бяха отседнали. Хвърлихме се в едно такси и се отправихме натам. Междувременно стомаха ми беше разбрал, че няма да му приема рекламацията и бе принуден да си свърши работата без много да мрънка, така че вече се чувствах по-добре. По случая го почерпих с една водка и газирана вода и той се усмихна. Клуба не се оказа нищо особено и след като си изпихме пиенето се отправихме към хотела. В стаята на Хулио имаше две легла и бяхме организирали нещата да отседна при него.
В Неделята не бързахме за никъде. Станахме към 10:00 и към 11:00 се отправихме към дистилационната на "Джеймисън". Купихме си билети за музея и понеже имаше около 20 минути до началото на тура, решихме да изпием по едно ирландско кафе. Да, обаче се оказа, че преди 12:30 в Неделя им е забранено да сервират алкохол. Нямахме друг избор, освен да се качим горе в ресторанта и да пием обикновено кафе. Минахме тура, разбрахме за историята на уискито и защо "Джеймисън" е най-доброто уиски и дойде време за дегустацията. Вече беше минало 12:30, така че нямаше проблем. Имахме избор дали да го пием чисто или като коктейл. Кристиан и Хулио си взеха чисто, а аз си избрах коктейл - "Джеймисън" със сок от дренки. Беше много приятно. Не знаех до сега за този вариант на пиене на уиски.
Качихме се след това на едно такси и в последствие се озовахме ... в затвора. Т.е. пред затвора "Килмейнъм", който е туристическа атракция и част от историята на Ирландия. В него са били затваряни обикновени и политически затворници, били са екзекутирани активисти на "Шин Фейн", един от пребиваващите там по-късно е бил и президент на Ирландия. В днешни дни там са снимани и няколко филма, бил е използван и за симфонични концерти и клипове на Ю2, Шинейд О'Конър и др. Беше страшно интересно.
Очаквайте скоро снимки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар