13 май 2007

до Финландия

Пътуването до Лахти, Финландия ми загуби цял ден, от части и заради двата часа разлика във времето. Избрах да летя през Копенхаген, тъй като директният полет до Хелзинки каца много късно (към 11 вечерта) и след него няма автобуси до Лахти. Полета ми от Дъблин бе в 11:00, така че станах в 6:00, за да мога да хвана автобуса в 7:10. В 9:00 вече бях на летището и за няма и 15-20 минути си регистрирах багажа и минах през проверката за сигурност. По програма трябваше да кацна в Копенхаген в 14:00, а в 14:40 да излетя за Хелзинки. Разбира се самолета не беше готов навреме и закъсняхме с повече от половин час. За щастие, успяхме да наваксаме във въздуха и кацнахме в Копенхаген в 14:10. За нещастие обаче, нямаше нито един свободен гейт, където да слезем и трябваше да чакаме към 15 минути. По закона на Мърфи, изхода за следващия ми полет бе в другия край на летището и за капак на всичко това, за да стигна до него трябваше да мина паспортна проверка (!?!?!). След малко тичане и бързо ходене, успях да стигна навреме до изхода и да хвана самолета. Багажа ми обаче не успя (както разбрах по-късно)! Кацнах в Хелзинки в 17:35 и се наредих да си чакам куфара. Багажите от моя полет още не бяха тръгнали по лентата, когато чух да обявяват имена по уредбата, сред които и моето, подканвайки ги да се свържат със служба "Пристигащи". Там ми казаха, че куфара ми ще хване някой от следващите полети и ме попитаха къде да ми го доставят. Дадох им адреса на апартамента, който си бях резервирал в Лахти. Попитах кога ще могат да ми го доставят? Утре сутрин със сигурност, но има вероятност и още тази вечер. Оставих телефон за връзка и отидох да си хвана автобуса до Лахти. Поради цялата тази разправия изпуснах този от 18:00 часа, та трябваше да чакам следващия от 19:00. Разстоянието от 100 км го изминахме за около час и десет минути, като пътя през цялото време беше магистрала. Към 20:30 вече бях в квартирата. По-късно ми се обадиха и от летището, че ще ми доставят куфара към полунощ. Тъкмо беше минало 23:30, когато ми звъннаха на вратата с него и аз щастлив си го прибрах.

Няма коментари: