Отпуската свърши и дойде време да се връщам в Ирландия. Пътуването мина добре, като имаше някои интересни и дразнещи момента. Отново пътувах само с лична карта. Бeз никакви проблеми. Ако изключим момента, че служителката на гишето на Софийското летище ми лепна лепенката за идентификация на багажа, на гърба на личната карта. А тя има едно гадно лепило, дето остава на това, на което е била залепена. После половин час си играх да го махам и още има останали следи.
Интересно ми е да наблюдавам хората, които за пръв път пътуват със самолет, а и не говорят нито един от езиците, на които екипажа обявява информацията. Една лелка, българка, може би някъде към 60-те, която седеше през 2 седалки пред мен явно попадаше и в двете категории. Самолета едва беше кацнал на пистата в Прага и рулираше към сградата на летището, а тя си разкопча предпазния колан, стана, отвори багажното отделение, взе си чантата и пак си седна, като остави багажното отворено. Само дето не тръгна към вратите да слиза. Човека дето седеше до нея опита да я спре, но тя изненадващо беше по-бърза от него. Една стюардеса с недоумяваща физиономия от типа "К'во ста'а тука?" и разперени ръце дотърча и затвори багажното. След като самолета спря на ръкава и всички вече тръгнаха да стават, стана и тя и започна да се пита на глас:
- Сега от къде ще излезем? То и от двете места ще пускат, ама тук е по-близо.
Визираше изхода на опашката на самолета и тръгна да се бута през хората да излиза. Подмина и моето място и след това се спря, понеже всички вече бяха станали и тя нямаше на къде повече да ходи. Започна да се върти и да се оглежда от къде ще отворят първо вратите и накъде се изнасят хората. То пък за беда нещо се забавиха с отварянето на вратата и повисяхме към 5-10 минути докато чакаме. Може жената да е бързала да хване следващ полет, но неадекватното й поведение беше доста забавно. В интерес на истината и аз закъснявах за моя полет и като стигнах до изхода към самолета за Дъблин, на мониторите вече пишеше "Последно повикване", но все още имаше опашка от качващи се.
Излиза, че или Дъблин е доста организирано летище или на мен ми върви като кацам там(тук). Почти не се бавя за нищо. На паспортната проверка нямаше почти никой и минах бързо. След това почаках около 5 минути на лентата за багажа и моята чанта беше една от първите които излязоха. Ирландия ме посрещна с ясно, слънчево и топло време. Може би се радва да се видим отново. :о)
Интересно ми е да наблюдавам хората, които за пръв път пътуват със самолет, а и не говорят нито един от езиците, на които екипажа обявява информацията. Една лелка, българка, може би някъде към 60-те, която седеше през 2 седалки пред мен явно попадаше и в двете категории. Самолета едва беше кацнал на пистата в Прага и рулираше към сградата на летището, а тя си разкопча предпазния колан, стана, отвори багажното отделение, взе си чантата и пак си седна, като остави багажното отворено. Само дето не тръгна към вратите да слиза. Човека дето седеше до нея опита да я спре, но тя изненадващо беше по-бърза от него. Една стюардеса с недоумяваща физиономия от типа "К'во ста'а тука?" и разперени ръце дотърча и затвори багажното. След като самолета спря на ръкава и всички вече тръгнаха да стават, стана и тя и започна да се пита на глас:
- Сега от къде ще излезем? То и от двете места ще пускат, ама тук е по-близо.
Визираше изхода на опашката на самолета и тръгна да се бута през хората да излиза. Подмина и моето място и след това се спря, понеже всички вече бяха станали и тя нямаше на къде повече да ходи. Започна да се върти и да се оглежда от къде ще отворят първо вратите и накъде се изнасят хората. То пък за беда нещо се забавиха с отварянето на вратата и повисяхме към 5-10 минути докато чакаме. Може жената да е бързала да хване следващ полет, но неадекватното й поведение беше доста забавно. В интерес на истината и аз закъснявах за моя полет и като стигнах до изхода към самолета за Дъблин, на мониторите вече пишеше "Последно повикване", но все още имаше опашка от качващи се.
Излиза, че или Дъблин е доста организирано летище или на мен ми върви като кацам там(тук). Почти не се бавя за нищо. На паспортната проверка нямаше почти никой и минах бързо. След това почаках около 5 минути на лентата за багажа и моята чанта беше една от първите които излязоха. Ирландия ме посрещна с ясно, слънчево и топло време. Може би се радва да се видим отново. :о)
Няма коментари:
Публикуване на коментар