В Петък (22-ри Май) беше сватбата на колежката Рита. За целта си взех деня почивен. Оказа се обаче, че все пак трябва да ида до службата да досвърша някоя друга работа и съответно ще си взема половин ден обратно тази седмица. Но да не се отклонявам от темата.
Освен мен, на цялата церемония бяха поканени и двамата ни мениджъри. Останалите колеги бяха поканени само за танците на края. Бяхме се организирали да пътуваме с колата на Мохамед и евентуално да се върнем с нея, понеже той и без това нямаше да пие. Церемонията в църквата започваше в два след обед, а ние в един и половина още не бяхме тръгнали. Сватбата беше в Балинасло (родния град на Рита, мисля и на Джон - младоженеца), което е на около 30 минути от Атлон, а църквата на около още 4 мили извън града. Естествено закъсняхме, както повелява ирландската традиция, но и те не бяха започнали още - също следвайки традицията. (Мохамед каза, че закъсняването в Египет също е изнесенно на почит. Например, сватбите се обявяват за в 9 вечера, но никой не се появява преди 11:30, понеже всички знаят, че си казал в 9:00, но всъщност си имал предвид 11:00). В крайна сметка церемонията започна с обичайно ирландско закъснение. Църквата беше малка и прилично пълна, едвам побирайки около 300 души. Започна се с молитва, която всички освен Мохамед, жена му Нада и мен знаеха и суфлираха заедно със свещеника. Последва песен, изпълнена от хора на балкона, надвесен над глават ми, след което свещеника започна да говори за младоженците, как били един за друг и т.н. в стандартния тон. Кратко четене от Библията, за сватбата където Христос направил първото си чудо - превърнал водата във вино и пак песен от хора. Сложиха си пръстените, врекоха се във вярност, свещеника им даде от "тялото божие", след което всички трчбваше да се здрависаме с хората около нас с думите "Мир вам!" и две жени тръгнаха да раздават от "тялото" и на останалите. Мохамед, Нада, съответно и аз не си взехме. След това младоженците подписаха, там в църквата, и гражданския брак и позираха за снимки. Излязоха навън и застанаха пред входа да приемат поздравленията на излизащите гости.
Отправихме се към ресторанта, където щеше да се състои празненството. По традиция сватбите тук се правят в ресторантите на хотели и докато младоженците, след църковната церемония, си правят снимки за сватбения албум, гостите в бар-фоайето на хотела ги очакват на раздумка с чаши в ръка. Минават около три часа, докато младоженците се появят и след като всичко е готово за вечерята, един сервитьор с ръчен училищен звънец подканва хората да заемат местата си по масите. Естествено, гостите докато са чакали, вече са разгледали поставените по масите в бара списъци с разпределението по масите и в ресторанта не настава хаос, а всеки бързо си намира мястото. Младото семейство влиза под аплодисментите на всички и заема местата си, заедно с кумовете и родителите на двамата на дълга централна маса. Миг по-късно щурмуват севитьорите, приемайки поръчките на гостите от специално предоставеното за целта меню и допълват чашите с вино. Не след дълго се появява една сервитьорска гъсеница и започва сервирането на предястието - първо на централната маса, после на останалите. Даден е старт на състезанието, кой първи ще си изяде всичко, като севитьорите строго следят някой да не изостава много след другите. След като всичко е опустошено идва ред на речите. Свещеника, бащата на младоженеца, бащата на булката споделят колко са щастливи от това събитие, кума (брат на младоженеца) и водещият на церемонията (също брат на младоженеца) се надпреварваха кой ще очерни в по-бяла светлина младоженеца. На булката също не й се размина. В крайна сметка младоженеца завърши речите, като благодари подобаващо на всички. Отново нахлу армията сервитьори и разчисти масите от дансинга.
Оркестърът се разположи на сцената, накара ни всички да застанем в кръг и покани младоженците в средата за първият им танц. След това продължиха с рок-енд-рол парчета, минаха през малко бални танци (валс, фокстрот, джайф), традиционни ирландски танци (да не се бъркат с типа "Ривърденс") и така няколко пъти повторение в същия ред. Мен също ме въвлякоха в иралндските танци - "Обсадата на Инис" се казваше. Застават 4 двойки в две редици по четирима едни срещи други, като се редуват жена - мъж и съответно жена гледа срещу мъж. И се започва едно подскачане напред, назад, настрани последвано от лудо въртене тип "бели пеперудки". Другият танц в който ме въвлякоха не питах как се казва, но не изизкваше групово участие, а беше по-скоро по двойки. Звучеше много близък до ритъма на ръченицата и съответно се отдадох на импровизация. После танцувах и валс (или поне се опитах). Оркестърът прилючи както и започна - с танц за младоженците и всички останали в кръг около тях. Накрая ни накара да направим тунел от ръце тип "Отвори порти, кралю ..." под който минаха младоженците. Към полунощ вече дойде ред и на ДиДжея да поработи. Там изненади нямаше. Към един и половина транспорта ми (който вече бях сменил, понеже първия реши да си тръгне по-рано) или по-скоро двете му малки щерки решиха, че е време за тръгване и се наложи да напусна забавата.
Снимковият материал ще се предостави след одобрението на младото семейство.
Освен мен, на цялата церемония бяха поканени и двамата ни мениджъри. Останалите колеги бяха поканени само за танците на края. Бяхме се организирали да пътуваме с колата на Мохамед и евентуално да се върнем с нея, понеже той и без това нямаше да пие. Церемонията в църквата започваше в два след обед, а ние в един и половина още не бяхме тръгнали. Сватбата беше в Балинасло (родния град на Рита, мисля и на Джон - младоженеца), което е на около 30 минути от Атлон, а църквата на около още 4 мили извън града. Естествено закъсняхме, както повелява ирландската традиция, но и те не бяха започнали още - също следвайки традицията. (Мохамед каза, че закъсняването в Египет също е изнесенно на почит. Например, сватбите се обявяват за в 9 вечера, но никой не се появява преди 11:30, понеже всички знаят, че си казал в 9:00, но всъщност си имал предвид 11:00). В крайна сметка церемонията започна с обичайно ирландско закъснение. Църквата беше малка и прилично пълна, едвам побирайки около 300 души. Започна се с молитва, която всички освен Мохамед, жена му Нада и мен знаеха и суфлираха заедно със свещеника. Последва песен, изпълнена от хора на балкона, надвесен над глават ми, след което свещеника започна да говори за младоженците, как били един за друг и т.н. в стандартния тон. Кратко четене от Библията, за сватбата където Христос направил първото си чудо - превърнал водата във вино и пак песен от хора. Сложиха си пръстените, врекоха се във вярност, свещеника им даде от "тялото божие", след което всички трчбваше да се здрависаме с хората около нас с думите "Мир вам!" и две жени тръгнаха да раздават от "тялото" и на останалите. Мохамед, Нада, съответно и аз не си взехме. След това младоженците подписаха, там в църквата, и гражданския брак и позираха за снимки. Излязоха навън и застанаха пред входа да приемат поздравленията на излизащите гости.
Отправихме се към ресторанта, където щеше да се състои празненството. По традиция сватбите тук се правят в ресторантите на хотели и докато младоженците, след църковната церемония, си правят снимки за сватбения албум, гостите в бар-фоайето на хотела ги очакват на раздумка с чаши в ръка. Минават около три часа, докато младоженците се появят и след като всичко е готово за вечерята, един сервитьор с ръчен училищен звънец подканва хората да заемат местата си по масите. Естествено, гостите докато са чакали, вече са разгледали поставените по масите в бара списъци с разпределението по масите и в ресторанта не настава хаос, а всеки бързо си намира мястото. Младото семейство влиза под аплодисментите на всички и заема местата си, заедно с кумовете и родителите на двамата на дълга централна маса. Миг по-късно щурмуват севитьорите, приемайки поръчките на гостите от специално предоставеното за целта меню и допълват чашите с вино. Не след дълго се появява една сервитьорска гъсеница и започва сервирането на предястието - първо на централната маса, после на останалите. Даден е старт на състезанието, кой първи ще си изяде всичко, като севитьорите строго следят някой да не изостава много след другите. След като всичко е опустошено идва ред на речите. Свещеника, бащата на младоженеца, бащата на булката споделят колко са щастливи от това събитие, кума (брат на младоженеца) и водещият на церемонията (също брат на младоженеца) се надпреварваха кой ще очерни в по-бяла светлина младоженеца. На булката също не й се размина. В крайна сметка младоженеца завърши речите, като благодари подобаващо на всички. Отново нахлу армията сервитьори и разчисти масите от дансинга.
Оркестърът се разположи на сцената, накара ни всички да застанем в кръг и покани младоженците в средата за първият им танц. След това продължиха с рок-енд-рол парчета, минаха през малко бални танци (валс, фокстрот, джайф), традиционни ирландски танци (да не се бъркат с типа "Ривърденс") и така няколко пъти повторение в същия ред. Мен също ме въвлякоха в иралндските танци - "Обсадата на Инис" се казваше. Застават 4 двойки в две редици по четирима едни срещи други, като се редуват жена - мъж и съответно жена гледа срещу мъж. И се започва едно подскачане напред, назад, настрани последвано от лудо въртене тип "бели пеперудки". Другият танц в който ме въвлякоха не питах как се казва, но не изизкваше групово участие, а беше по-скоро по двойки. Звучеше много близък до ритъма на ръченицата и съответно се отдадох на импровизация. После танцувах и валс (или поне се опитах). Оркестърът прилючи както и започна - с танц за младоженците и всички останали в кръг около тях. Накрая ни накара да направим тунел от ръце тип "Отвори порти, кралю ..." под който минаха младоженците. Към полунощ вече дойде ред и на ДиДжея да поработи. Там изненади нямаше. Към един и половина транспорта ми (който вече бях сменил, понеже първия реши да си тръгне по-рано) или по-скоро двете му малки щерки решиха, че е време за тръгване и се наложи да напусна забавата.
Снимковият материал ще се предостави след одобрението на младото семейство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар