БНТ и Евровизия

Понеже чета по българските новинарски сайтове (трябва да спра да го правя) за таз годишния конкурс на Евровизия и скандалите около него, реших да потърся какво пишат самите организатори на българската част на конкурса по темата. С надеждата да намеря и промоционални части от песните се запътих към сайта на БНТ. Попаднах на това ...
Хм, интересно мнение, си казах. Реших, че може би връзката, която ме пренасочи не е била вярна, та реших да тръгна изначало - същата боза
Понацъках и по още няколко връзки - никаква промяна. Само грешките ставаха по-шарени.
Разбирам ако някоя връзка в дълбините на сайта не работи. Случва се. Ама пък нито една връзка в целия сайт да не работи - това е мърлящина. Нямам думи.

Музея за изящни изкуства

Ходих в Събота в "Музея за изящни изкуства" в Монтреал на изложба за Екатерина Велика. Изложбата се състоеше от експонати от Ермитажа, събирани през годините на нейното управление. Картини, книги, бижута, каляската за коронации.

Направи ми впечатление, в изложените книги, руската азбука която се е използвала тогава. В нея присъстваха буквите "ъ" (в края на някои съществителни), "отворено е" и "i" (но с две точки отгоре).

Беше изложен и етикета за поведение, които е трябвало да спазват всички посетители в Ермитажа. За нарушителите, наказанията са били от сорта на "да изпие чаша студена вода", "да прочете на висок глас една страница от "Телемахида" " (представа нямам какво представлява книгата) или пък "да не пъде допускан повече в сградата". Явно от тези правила произлиза израза "Пий една студена вода!"

Във всички видове музеи и експозиции тук има аудио гидове. Това представлява слушалка с клавиатура. До някои от експонатите има отбелязан номер, който ако се набере на клавиатурата в слушалката могат да се чуят по-подробни обяснения за тях. Мързелива работа. Разхождаш си се из музея и гледаш как всички са залепили уши за слушалките. Този път и аз бях в това число.

Без заглавие

Днес пак щях да си пропусна спирката на метрото. Бях се зачел в една документация и изкочих малко преди да затворят вратите. Иначе трябваше пак да се возя една спирка напред и после назад.

Вчера валя сняг и днес времето е по-приятно. Меко, не духа вятър, почти 1 градус над нулата. Неприятното е, че като вървиш по тротоара колите, които минават с по висока скорост те пръскат. Дано да се задържи така и през уикенда, та да мога да се разходя навън. Иначе ще трябва да се шматкам из подземния град.

Mount points

Продължавам да се сблъсквам с интересни неща. Следната ситуация: клъстер от 2 сървъра, на едната върви база данни, на другата приложения, които си говорят с базата. Обаче в един момент базата увисва - ни приема, ни предава. И няма грешки в системния лог. При опит да се достъпи файловата система, в която базата работи - всяка команда увисва, така че реално не можах да разгледам нейния лог. Колеги са опитвали да рестартират сървъра, на който е базата като са пускали и fsck на файловите системи, които тя ползва. Всичко се вдига нормално след рестартирането и след около 10 мин. работа пак се срива. После ние направихме почти същото, само дето забърсахме и създадохме отново точките за монтиране на файловите системи на базата. След като всичко се вдигна и близо 1 час безпроблемна работа, клиента се съгласи, че проблема е решен и затворихме случая. Предполагам, че машината и сега си работи. Но цялото изпълнение все още ми се струва странно.

Омммммлет!

Тъй като е студено навън и никак не ми се излиза, цял ден си висях в къщи. Гледах мъжкия хокей от олимпиадата, чистих (мноооого), висях в мрежата-а, говорих с брат ми, майка ми и приятел(к)и и времето мина. Дойде време за вечеря. Не ми се занимаваше да правя нещо по-засукано и реших да си спретна омлет, че най-бързо става. Две яйца, малко натрошено сирене и буф в тигана. След малко наредих в едната половина нарязана на тънки лентички "филия" чеснов салам (garlic sausage), пак на лентички малко кашкавал, след това малко лютеница и захлюпих всичко това с другата половина от омлета. Всичко това много добре върви с Guinness. Да ви е сладко!

Стана леко студено

Стоя си в къщи и гледам олимпиадата. Мислех да излизам тази вечер някъде, на дискотека, бар или клуб, но явно ще си остана в къщи и ще гледам някой филм. Навън не е за мъже. Днес излязох само до магазина следобед, за да си купя малко провизии. Беше -25 градуса, а вечерта се очаква да падне още. Който иска да излиза, аз ще си мързелувам в къщи.

Св. Валентин - Св. Трифон-Зарезан 0:3

Въобще несъм се замислял кой празник да празнувам днес. Отговора идва от самосебе си.

• Св. Валентин е католически празник, а Св. Трифон-Зарезан източно-православен. По рождение съм православен християнин и до момента не съм си сменил религията, въпреки че самият аз се определям като атеист.
• Няма подходяща дама покрай мен в момента, с която бих могъл да празнувам Св.Валентин.
• Имам обаче подходяща бутилка червено вино, с която както си му е реда , празнувам Св. Трифон-Зарезан.

Наздраве !!!

Вечер на хокея

Ходих с Алекс в бар Кейдж да гледаме хокей. Невероятно място. Специално създадено за гледане на спортни събития. На около четири огромни екрана, с размери поне 2 на 3 метра, се прожектираше хокея. Да не споменавам останалите около 30 телевизора с плоски екрани, които предаваха същото. Едва ли имаше място в заведението, от което да не се вижда играта. Всичко е така организирано, че да се настаниш удобно и да наблюдаваш това за което си дошъл без да ти се изкриви врата. Да не говорим за озвучаването. Ударите със стиковете по шайбата и закантването на кънките по леда се чуваше толкова ясно, че създаваха усещането все едно го гледаш на живо. Разбира се и тук имаше нещо безплатно - пуканки. Колкото ти душа иска.

Гледахме Монтреал срещу Атланта. Срещата беше много оспорвана и напрегната. Хокеят се оказва доста динамичен спорт. Казаха ми, че след като са въвели новите правила (незнам в какво се изразяват) е станал доста по-бърз и резултатен. Тази среща обаче не се оказа много резултатна, въпреки че беше интересна. Завърши 1:1 в редовното време и продълженията и трябваше да си бият дузпи. В крайна сметка, за съжаление, Монтреал загуби, но видях всичко най-интересно от хокея. Определено ще се ходи пак на тая кръчма. А планирам и някой ден да изгледам мач на живо.

Кръчма с колеги

Най сетне успях да организирам колегите да излезем на кръчма след работа. Отскочихме до една, която е близо до офиса. В тази държава определено са откири и приложили комунизма. В кръчмата, всеки ден между 17 и 19 часа има така наречения "Час на щастието" (Happy hour) - две бири на цената на една и безплатно мезе на корем. Мезето винаги е едно и също, печени (или пържени) парчета кренвирш в сладък сос, лучени кръгчета и нещо, като мини пролетни рулца на хапки. Приготвени са от съседния китайски ресторант, но с бирата вървят прекрасно. За съжаление не всяка бира влиза в офертата. Тази вечер се спрях на Kilkenny (поредния ирландски ейл), която съответно не беше в промоцията, но за сметка на това 2-ма колеги решиха, че имат повод да черпят и платиха първите два кръга.

В бара има и билярдна маса, но не безплатна, та с още двама колеги решихме да разцъкаме няколко игри. Научих интересен вариант за игра с трима души. Тъй като всички топки са 15, всеки си набелязва поредица от 5, например първия от 1-5, втория от 6-10 и третия от 11-15. Целта е да се стремиш да вкараш топките на другите играчи в джобовете и да запазиш поне една от твоите последна на масата - така печелиш играта. Трагедия! Не бях играл билярд от повече от седем години сигурно. Въпреки това успях да спечеля втората игра.

След изморителния и напрегнат ден в работата и трите бири в кръчмата, към 10 вечерта тръгнах да се прибирам. Така блажено се бях отпуснал в метрото, слушайки " Булгара" на mp3 плеъра, че си пропуснах спирката. Трябаше да сляза на следващата и да чакам другото влакче на обратно за една спирка. Това обаче допринесе за по-малко чакане не автобуса навън на студа, тъй като чакането го уплътних на топло в метрото.

Разни

Ходих в неделя с Деси на тайландски ресторант, който неин колега отворил със съпругата си (тайландка). Много мия хвалеше тази кухня. Аз обаче не останах особено впечатлен, поне от това което ми донесоха. Останах с впечатлението, че съм си поръчал най-кофти ястието. Нещата в чуждите чинии изглеждаха толкова по хубави и вкусни. А и аз не си поръчах нещо особено ... супа с домати и скариди, която наистина беше вкусна, и после патица със зеленчуци и кокосов сос. Тия зеленчуци се оказаха сладки, а и ананаса не разбрах от къде се появи в чинията ми. Цялото усещане, освен леко люто беше и едновременно сладко и солено. Имах чувството, че не си бях поръчал точно това ... следващият път ще внимавам повече.

---

Резервирах си самолетният билет за ваканцията до България. Ще тръгна на 1 Април (ще пристигна на 2-ри в ранния следобед) и ще се прибера обратно на 23-ти, живот и здраве. Утре трябва да го платя. Ще пътувам с Air France през Париж. Малко по-скъпо е, но работодателя ми обеща да е за негова сметка ... да видим.

---

Напоследък беше станало много скучно в офиса. Днес обаче възникнаха 2 спешни случая и пораздвижиха малко обстановката.

Латино танци

Нищо интересно за отбелязване тази седмица. Скучно и рутинно на работа. В събота вечер обаче, бях на гости на Светла и Милен. Организираха малко парти, хубава музика, приятна компания. Тъкмо времето напредна и тъй като останалата част от поканените се обадиха, че няма да дойдат, се приготвихме да си тръгваме. В този момент обаче на вратата цъфнаха комшийките - 2 латино девойки и съвсем естествено, решихме да останем. Развихрихме се в латино и други танци до късна доба. Даже им показахме как се играе ръченица. Веселба!

Smithwick's и пилешки дробчета

В магазина нямаше Guinness, за съжаление в хладилника ми също, и реших да опитам Smithwick's. Също производство на Guinness, но е Ирландски Ейл (Irish Ale), а не Стаут (Stout) като Guinness. Оказа се много добра. Така и не успях обаче да им намеря страницата в интернет. Незнам защо така ми се е отворила глътка за тъмни бири тази зима. А виното въобще не ме влече. Може би, защото в къщи е много горещо. Със бирата обаче, много вървят пилешки дробчета за мезе.

Сложих олио в тигана да се загрява, нарязах на едро една глава лук голяма почти колкото юмрука ми, извадих пилешките дробчета от хладилника (близо 500 г.) и бухнах всичко във вече загретия тиган. Поръсих със сол, черен и червен пипер. Нарязах на дребно половин лимон и го сложих и него в тигана. Всичката тази маса пусна много вода и след като тя извря и остана само олиото оставих дробчетата още малко леко да се позапържат .

Мислех да пия само една бира, но изпих две ... нямаше как. Нейсе ...