Най сетне успях да организирам колегите да излезем на кръчма след работа. Отскочихме до една, която е близо до офиса. В тази държава определено са откири и приложили комунизма. В кръчмата, всеки ден между 17 и 19 часа има така наречения "Час на щастието" (Happy hour) - две бири на цената на една и безплатно мезе на корем. Мезето винаги е едно и също, печени (или пържени) парчета кренвирш в сладък сос, лучени кръгчета и нещо, като мини пролетни рулца на хапки. Приготвени са от съседния китайски ресторант, но с бирата вървят прекрасно. За съжаление не всяка бира влиза в офертата. Тази вечер се спрях на Kilkenny (поредния ирландски ейл), която съответно не беше в промоцията, но за сметка на това 2-ма колеги решиха, че имат повод да черпят и платиха първите два кръга.
В бара има и билярдна маса, но не безплатна, та с още двама колеги решихме да разцъкаме няколко игри. Научих интересен вариант за игра с трима души. Тъй като всички топки са 15, всеки си набелязва поредица от 5, например първия от 1-5, втория от 6-10 и третия от 11-15. Целта е да се стремиш да вкараш топките на другите играчи в джобовете и да запазиш поне една от твоите последна на масата - така печелиш играта. Трагедия! Не бях играл билярд от повече от седем години сигурно. Въпреки това успях да спечеля втората игра.
След изморителния и напрегнат ден в работата и трите бири в кръчмата, към 10 вечерта тръгнах да се прибирам. Така блажено се бях отпуснал в метрото, слушайки " Булгара" на mp3 плеъра, че си пропуснах спирката. Трябаше да сляза на следващата и да чакам другото влакче на обратно за една спирка. Това обаче допринесе за по-малко чакане не автобуса навън на студа, тъй като чакането го уплътних на топло в метрото.
В бара има и билярдна маса, но не безплатна, та с още двама колеги решихме да разцъкаме няколко игри. Научих интересен вариант за игра с трима души. Тъй като всички топки са 15, всеки си набелязва поредица от 5, например първия от 1-5, втория от 6-10 и третия от 11-15. Целта е да се стремиш да вкараш топките на другите играчи в джобовете и да запазиш поне една от твоите последна на масата - така печелиш играта. Трагедия! Не бях играл билярд от повече от седем години сигурно. Въпреки това успях да спечеля втората игра.
След изморителния и напрегнат ден в работата и трите бири в кръчмата, към 10 вечерта тръгнах да се прибирам. Така блажено се бях отпуснал в метрото, слушайки " Булгара" на mp3 плеъра, че си пропуснах спирката. Трябаше да сляза на следващата и да чакам другото влакче на обратно за една спирка. Това обаче допринесе за по-малко чакане не автобуса навън на студа, тъй като чакането го уплътних на топло в метрото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар