Сладостта на планината

Ходих днес следобед, с група колеги в едно туристическо селце край Монтреал, където произвеждат кленов сироп. Производството на кленовият сироп е традиционно кандаско занимание и обикновено се извършва през месец Март. Първо сока се извлича от клена, след което се вари, даокато се получи субстанция с гъстота почти, като на пчелен мед. (Това са ми предположенията от наблюденията които имам. Нямаше гид да ни разведе и обясни как става всичко. Сигурен съм, че някъде в интенет има подробни обяснения, но до момента несъм се занимавал да ги търся.) Aтракцията е, че горещия, вече сварен, кленов сироп се излива на малки порции във една ясла пълна със сняг. От студа на снега сиропа се стяга и туристите си го навиват на сладоледени клечки. Яде се бързо, защото бързо се стопля и се разтича.
В една от къщите има огромна стая с опънати софри, където гощават туристите с традиционни кебекарски ястия. Ядохме боб чорба (беше си баш като нашенската, само дето ми липсваше лютото мариновано чушле), наденички и кюфтета от свинско и говждо, месен пай (пай с плънка от кайма), шунка полята с кленов сироп всичко това с гарнитура от дребен боб приготвен като леща. Май имаше и някакви бъркани яйца и картофено пюре, към които не проявих интерес. За десерт имаше захарен пай (пак с основа кленов сироп), който беше толкова сладък, че го нарекохме sugar shock (захарен шок) и палачнки с ... познахте - кленов сироп. Всичко това, беше озвучено от малък оркестър, който свиреше (предполагам) традиционни песни и танци. Успях и да се снимам с две автентични канадки ;о). Изкарахме чудесно. Накрая се повозихме до паркинга с автентичен кебекарски "автобус" с 2 конски сили.