Да ядеш пица "без пари".

Хапвам си аз в любимата пицария в града - наслаждавам се на ръжена пица с "Прошуто". По едно време пицата свърши и реших да си викна сметката. Носят ми я, аз бъркам в джоба за портфейла - джоба празен.

- @*#$&^% ! - изпсувах на ум.
- Май съм си забравил портфейла в къщи. - казах гласно. Сервитьорката ме погледна с недоверие.
- Нека да проверя все пак в якето. - допълних
- Да! Забравил съм го в къщи! - заключих окончателно. Спомних си, че го извадих да си проверя и платя дължимото по кредитната карта в къщи и го оставих на бюрото до компютъра.
- Наистина ли? - каза тя, вече притеснена.
- Да, за съжаление! Но няма проблем, живея на близо, ще ида да го взема и ще съм тук до половин час.
- Ами .... добре. Но ми оставете името си. - каза тя, нямайки вече друг избор и приготвяйки се да го запише. Казах си го.
- Ааа ... Я по добре сам го напишете. - реши, че няма да се справи сама. Написах го.

Прибрах се в къщи, взех си портфейла, върнах се до пицарията и си платих сметката. Вярно, че сметката не беше голяма - само 14 евро, но по пътя се замислих - в колко ли други страни по света мога да кажа, че съм си забравил портфейла в къщи и да ме оставят да ида да си го взема?