13 януари 2006

Тръгвам на път

Утре тръгвам на път. Ще ходя до Торонто да разгледам споменатата експозиция. Вече си резервирах хотел и си купих билетите, така че няма връщане назад. Утре след работа се качвам не трена и тутуф-тутуфф, тутуф-тутуф ...
Любопитен съм да разбера какво представляват канадските железници. Няма никакъв проблем да резервираш билет по интернет и да си го вземеш, от автоматите за самообслужване, минути преди тръгването на влака. Много е удобно. Няма да се разправяш на касите, да питаш за всички възможни варианти и т.н. Всичко ти е поднесено на тепсия и само с няколко кликания на мишката, кредитната ти карта "олеква" с няколко стотин долара. Аз моя си го взех още днес, понеже исках да засека, колко време ми трябва да стигна от работата до гарата. Трябват ми максимум 40 мин.
Ще имам около 5 часа и половина път, за това ще трябва да се запася с книжки, вестници, музика и добро насторение за разговори с непознати. Хубавото на железниците е, че можеш да станеш да се поразтъпчеш. С автобус или кола това няма как да стане, без да спреш да пътуваш, а за самолет разстоянието е достатъчно малко за да не ти дадат дори да си разкопчаеш колана (предпазния). За това избрах трена.

Няма коментари: