Hard Rock Cafe vs. McKibbin's Irish Pub

Не ми се стоеше в къщи тази вечер и реших да се разходя из центъра, по улиците с популярните клубове и барове. Слушаше ми се рок. Какво по-добро място за това от Hard Rock Cafe, си помислих. Мястото е невероятно. Напълно в духа на рока. С китари и барабани по стените, с витрини със сценични костюми на рок звезди, с плакати от концерти, с автографи, с рамки със златни и платинени албуми ... въобще всичко, което ви дойде на ум го има изложено. В самото заведение е отделен щанд, където се продават рокаджийски албуми и други артикули, има умалено копие на статуята на свободата и улична телефонна кабинка от американски тип с истински работещ телефон в нея. Заведението е издържано в типично американски стил. Това, което ми се стори странно обаче е, че половината от масите (тези на втория етаж) бяха с мушама. Да, истинска мушама на бели и червени карета, с бели и червени цветчета. Останалите, на първия етаж и около дансинга, бяха с покривки на зелено бели карета (без цветчета). Не стига това, ами и музиката беше дискотечна, което въобще не се връзваше с цялостната обстановка, идея и атмосфера. Обясниха ми, че понеже цялата улица била с денс клубове, за това и те пускали такава музика в Петък и Събота, иначе нямали клиентела. Стори ми се странно, понеже заведението беше доста празно, та се запитах ако това го считат за клиентела, какво ли е когато нямат? Пийнах на бързо две червени бири Ricard Red, хапнах картофени кожички (potato skins) за мезе и си тръгнах (да поясня, че тия картофени кожички представляват необелени картофи, разрязани на две по дължина, издълбани като лодка, запълнени с кашкавал и запечени на фурна. След това се сервират поръсени с пресен лук и настърган на малки парченца запържен бекон, и заквасена сметана).

Тръгнах да се прибирам, и реших да мина по улицата с Ирландските кръчми. Незнам какво ме накара да вляза в МакКибинс, може би това, че веднъж вече бях ходил там с Деси, но определено не сгреших. Уцелих направо в десятката. Там намерих рока, който търсих цяла вечер. Свиреше някаква група (като гледам програмата на клуба явно се казва Citizen Kane) - барабани, бас китара и две акустични китари, пригодени с електроника за включване към уредба. Едната акустична китара беше и вокал, а момъкът на другата свиреше още на клавир и устна хармоника. На подобен купон не бях присъствал до сега. Тия момчета свиреха всичко за което може да се сети човек - Red Hot Chilly Peppers (Under the bridge), U2 (One), Rolling Stones, Santana (Black Magic Woman), Elton John, Brian Adams (Summer of '69), Billy Joel (Piano man), Conting Crows (Mr Jones) и какво ли още не. Вокалиста си говореше много непринудено и приятелски с посетителите и ги питаше, какво искат да им изпее - нямаше нещо, което да кажат и да не знае. Разхождаше се из бара докато пее (когато не свиреше разбра се), даже купи роза от цветарка влязла в бара на девойка, която не познаваше и която имаше рожден ден. Гаджето на девойката му благодари, че му е спестил $5. Въобще страшно приятна и непринудена атмосфера създадоха. Като приключиха, успях да си поговоря малко с тях. Определено ще ида да ги слушам пак!