Железниците

Канадските железници нямат нищо общо с българските. Или поне с това което си спомням от тях. Не бях се качвал на влак повече от 5 години. Пътуването се оказа много приятно. Возих се "втора класа". Или така наречената тук comfort(economy). Наистина си беше комфортно.
Вагоните не са разделени на купета, а е едно цялостно отворено пространство, като в автобус. С два реда по две седалки от двете страни и пътека в средата. Седалките са удобни и достатъчно широки. Подвижна е не само облегалката, но и самата седалка, което я прави доста удобна за спане. Над главите има отделение за ръчен багаж - същото като в самолетите. Отделно в началото на всеки вагон има отделение за по-големите куфари. Към всяка седалка има сгъваема масичка, подобна на тези в самолетите, която се прибира в кухина под облегалката за ръката. В композицията няма вагон-ресторант, а минава стюард, който предлага напитки и храни, които обаче не са включени в цената на билета, а се заплащат допълнително.
Почти не се чува шума от тракането на колелата. Като се има предвид, че влака пъува със скорост от около 100-120 км/ч, е забележително. Около 5-10 мин. преди всяка гара, говорител съобщава името на гарата и времето което остава до пристигането. Пътниците се разпределят по вагоните според крайната им дестинация, така че тези които слизат на междинните гари да не притесняват другите, които са към крайните.
А черешката на тортата е, че в някои композиции има безжичен интернет. Мисля, че няма какво повече да се добави.