Организираната от мен в Четвъртък дегустация на българско вино, премина при слаб интерес и още по-слаба посещаемост. Първоначално, само 7 души (в това число и аз) проявиха желание, като се има предвид, че отдела ни е към 20 души. В деня на събитието, един беше в командировка, друг каза, че е много изморен и няма да дойде, а още двама казаха че ще закъснеят и може би ще се присъединят чак в кръчмата след вечерята, което пък обезсмисля цялата идея за опитване на виното. В крайна сметка в ресторанта първоначално бяхме само аз, Мартин (Германия) и Рита (Ирландия). ( Нека поясня, че в града има една пицария, в която не сервират алкохол, но може да си донесеш вино от в къщи. По този повод се шегувахме, че там сервират най-доброто вино в града. )
Аз имах 3 бутилки червено вино - Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза, Мартин също беше донесъл 3 бутилки немско бяло вино. Явно беше, че ще връщаме доста бутилки обратно. Решихме да отворим едно червено и едно бяло. Не си спомням да бях пил Гъмза до сега и за това се спрях на него. Оценихме го подобаващо и преминахме на бялото. По едно време се появи Мохамед (Египет), но остана само 15-тина минути, понеже имал други ангажименти. Въпреки това и той оцени Гъмзата и се осмели да опита глътка от домашната Кайсиева. Каза, че е хубава, но силна. Малко след като той си тръгна се появиха Брайън и Винсент (Ирландия), та и те общо взето близнаха от Гъмзата. В крайна сметка Аз и Мартин се справихме основно с бутилката бяло вино - Рита опита само по половин чаша от всяко, понеже беше с колата. Опитах да предложа ракията, която носех, и на останалите, но никой не прояви желание (или просто не се осмели) да я опита. Останаха само с помирисването й. Всъщност само Брайън се осмели да опита една капачка и каза, че е много добра.
Бутилката бяло вино вече беше свършила и под натиска на Брайън и Вини се отправихме към близкия бар. Мартин реши да си тръгва и аз си оставих раницата с бутилките в колата му, като се разбрахме на другия ден да ми ги донесе на работа, като подмени едната бутилка българско вино с немско такова. Рита дойде в бара да изпие чаша вода и си тръгна, понеже живее в съседно градче, на около 30км. Брайън и Вини започнаха с бирите, а аз продължих с бяло вино - този път от Южна Африка. И така до 2 часа сутринта.
Интересно, но успях да стана в 8 без никакъв проблем и без никакъв махмурлук, а по груба преценка, бях изпил повече от бутилка бяло вино, чаша червено и малка ракия (за да се уверя, че това което предлагам е качествено).
А обяснението, от ирландска страна, за ниската посещаемост на събитието беше, че ирландците обикновено през Януари и Февруари не излизат по заведенията, понеже са изморени и финансово изтощени от безкрайните коледни и новогодишни "надпивания". Също така, се опитват да спазват новогодишните си обещания да намалят пиенето или да спрат пушенето, например.
Аз имах 3 бутилки червено вино - Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза, Мартин също беше донесъл 3 бутилки немско бяло вино. Явно беше, че ще връщаме доста бутилки обратно. Решихме да отворим едно червено и едно бяло. Не си спомням да бях пил Гъмза до сега и за това се спрях на него. Оценихме го подобаващо и преминахме на бялото. По едно време се появи Мохамед (Египет), но остана само 15-тина минути, понеже имал други ангажименти. Въпреки това и той оцени Гъмзата и се осмели да опита глътка от домашната Кайсиева. Каза, че е хубава, но силна. Малко след като той си тръгна се появиха Брайън и Винсент (Ирландия), та и те общо взето близнаха от Гъмзата. В крайна сметка Аз и Мартин се справихме основно с бутилката бяло вино - Рита опита само по половин чаша от всяко, понеже беше с колата. Опитах да предложа ракията, която носех, и на останалите, но никой не прояви желание (или просто не се осмели) да я опита. Останаха само с помирисването й. Всъщност само Брайън се осмели да опита една капачка и каза, че е много добра.
Бутилката бяло вино вече беше свършила и под натиска на Брайън и Вини се отправихме към близкия бар. Мартин реши да си тръгва и аз си оставих раницата с бутилките в колата му, като се разбрахме на другия ден да ми ги донесе на работа, като подмени едната бутилка българско вино с немско такова. Рита дойде в бара да изпие чаша вода и си тръгна, понеже живее в съседно градче, на около 30км. Брайън и Вини започнаха с бирите, а аз продължих с бяло вино - този път от Южна Африка. И така до 2 часа сутринта.
Интересно, но успях да стана в 8 без никакъв проблем и без никакъв махмурлук, а по груба преценка, бях изпил повече от бутилка бяло вино, чаша червено и малка ракия (за да се уверя, че това което предлагам е качествено).
А обяснението, от ирландска страна, за ниската посещаемост на събитието беше, че ирландците обикновено през Януари и Февруари не излизат по заведенията, понеже са изморени и финансово изтощени от безкрайните коледни и новогодишни "надпивания". Също така, се опитват да спазват новогодишните си обещания да намалят пиенето или да спрат пушенето, например.
Няма коментари:
Публикуване на коментар